Вдъхновението на Juls

Как едно вдъхновение поражда друго вдъхновение и ефектът от „окриляването“ в бизнеса

май 27, 2017
Pixabay

Днес все повече хора споделят знанията и уменията си безвъзмездно. Да дадеш своето ноу-хау е начин да сформираш около себе си кръг от единомислещи, единовярващи, способни и целеустремени хора. Всеки ден самата аз, учейки и развивайки себе си, се срещам с таланта и труда на различни личности.

Иска ми се да ви представям кратко и ясно какво ме мотивира и вдъхновява да се развивам. Ефектите на пеперудата и веригата в бизнеса са повече от реалност: дай крилата си на някого, за да полети – той ще ги предаде на друг. Добре дошли в раздел „Вдъхновението на Juls”. Ще ви разказвам за своите ментори, учители и вдъхновотели.

Понякога на човек му трябва малко помощ отвън, за да дойде “А-ха” моментът. Или да прочете/чуе/проговори нещо сто пъти преди заветното “Сега го разбрах”. В този смисъл, ако си мислите, че вече знаете дадено нещо – тази статия не е за вас. Тази статия е за онези, които вярват, че непрекъснато научават по нещо ново от околните.

Pixabay

Pixabay

Как един въпрос обръща вътрешния свят

Поводът-причина-следствие, наистина не знам какво е, да започна тази раздел, е неочаквано силният въпрос, който получих преди броени седмици от млад развиващ се предприемач.

Бях на събитие, организирано за студенти и един младеж дойде и ме попита –

„Какво трябва да уча, за да стана като теб?“

Усмихнах се и отговорих „Психология“, както мислех, че очаква – на баджа ми пишеше Juls’ Psychology. Той обаче ме изненада, защото ме погледна въпросително и много сериозно обясни, че иска да знае

точно какво чета през последните десет години,

в какви области, автори, какви курсове, в каква последователност натрупвам информация и практика, от кого и т.н., за да стана това, което Juls’ Psychology олицетворява в неговите очи.

Pixabay

Pixabay

После започна да записва всичко – с химикал! – което изброявах. Моето все по-нарастващо учудване и изумление към него се спъваше в непоклатимото му търпение, с което ме подканяше да продължавам. “Какво още?“ чух над десет пъти.

И така, докато се почувствах изчерпана и сложих точка с „Май е това“. Младежът благодари и си тръгна, а на мен ми предстоеше известно време размишление.

Това аз ли бях? Така ли изглеждат последните ми над десет години?

Знаем ли какво и как правим, за да бъдем това, което сме

Свикнала съм да мисля за себе си като човек, който просто трябва непрекъснато  да чете, за да е успешен. Бизнесът ми е такъв, няма начин да не съм в крак с времето си. За десет години обемът от литература, преминал през същността ми, надхвърля собствените ми очаквания, а изпитвам и глад за още.

Дори самата аз като психолог не винаги мога да предвидя всеки фактор, свързан с личността или живота на мой клиент, който саботира развитието му/ѝ. Пример от практиката ми? Интернализиран джендърен стереотип от субкултурата, интегриран през ранното юношество, който дава отпечатък в бизнес комуникацията в зряла възраст.

Pixabay

Pixabay

И докато умореният клиент обикаля да търси помощ от консултант на консултант, решението всъщност е вътре в него. В промяна на начина, по който гледа на себе си и ситуацията. В осъзнаването на “чуждото тяло” (в случая – стереотипа), който нарушава интегритета и собствената представа за себе си.

Така че ровенето и търсенето на научни публикации, хипотези, тестове и анализи е нещото, към което посягам така, както хората четат вестници и списания. Не се замислях всъщност, че дисцилината и любизнателността ми, които приемам за даденост, са плод на работа и усилия. И аз десет години уча да правя това – уча как да уча и как да уча другите.

И го осъзнах през очите на едно младо момче, което на 20 вече е имало 4 успешни проекта зад гърба си, натрупало е  капитал, има нова бизнес-идея и ще я реализира.

И преди това иска да знае какво трябва да знае, за да успее.

Pixabay

Pixabay

А аз съм бързата писта, по която да се пусне. Вместо да върви по моя път на “проба-грешка”, той минава през времето ми, сканира и попива онова, което ще му даде крила.

После разбрах, че е направил същото с всеки един ментор от бизнеса, който му е отделил време.

Беше събрал не един, а няколко чифта крилa.

Не знам кое повече ме провокира да потъна в размисъл след срещата ни. Това, че аз на 20 не умеех да задавам така въпроси и се учех в годините да събирам смелост и да питам.

Или, че всъщност съм извървяла толкова дълъг път, инвестирала съм часове в учене, четене и трениране, за да постигна настоящето си ниво на себепознание и самоконтрол. И продължавам да го правя всеки ден.

Истината е, че когато търся решение самата аз веднага питам специалист в областта първо какво мога да прочета, за да навляза малко по-задълбочено в материята. После се ориентирам какво мога сама и колко искам наистина да знам. После решавам кой ще ми свърши онова, което аз не искам или просто не мога сама.

Въпросите, които промениха мен и живота ми

Pixabay

Pixabay

Защо ви разказвам това?

Защото много от вас имат опит с ментори, коучове, консултанти, треньори, учители и прочие наставници, но се чувстват ограбени и са загубили доверие в професията ми.

Защото много се колебаят дали има смисъл от хора като мен в техния живот. Ако сега четете това, то значи сте една крачка по-близо до себе си.

Когато не умеете да задавате правилните въпроси като мен на 20, както ви разказах в друга статия,  намерете някой, който ще знае какво да ви пита. Доверете се на ментор –

Един въпрос, зададен в точния момент, може и ще промени света ви!

Всички успешни хора, които познавам, имат менторска програма. Все пак, вие само за малко ще сте начинаещи, нали?

Благодарна съм на моите лични ментори, които в правилните моменти ми задаваха силни въпроси. Никой не може да добави стойност в бизнеса ви, освен вие самите, но много хора могат и биха ви показали пътя. Е, другото е от вас. А когато стане трудно, има хора като мен, които подават ръка в тежките моменти.

Pixabay

Pixabay

Ето най-скъпите въпроси, които ми зададоха и които ми помогнаха да формирам ясна картина за себе си и живота си.  Знам как стигнах дотук, а вие?

1.Наистина ли искаш да учиш Психология, няма перпсектива в тази професия?

Не е въпрос, а коментар. И бях на 16г. Да, знаех, че ще е Психология и бях наясно, че няма да се реализирам лесно – нали ми го обясняваха непрекъснато. Всъщност, точният цитат беше, че с “тая Психология си си готов кадър за Бюрото по труда”.

Е, като знаех, че няма да се реализирам лесно – ами създадох си собствена професия, по мой образ и подобие, която да отразява точно нещата, които умея. “Личен бизнес треньор” е моята втора кожа и тези три прости думи описват изцяло онова, в което вярвам и което правя.

Пространството за високо таргетирано професионално съдържание, което поддържам от една една година, зае своето място. Имах проста цел, но извървях дълъг път, за да я постигна.

Исках когато човек каже “Личен бизнес треньор”, това да бъда аз –  Юлика Новкова, автор и основател на бранда Juls’ Psychology.

2. Доволна ли си?

Бърках щастието с удовлетвореността. Да бъдеш доволен от себе си и постиженията не е същото като да си щастлив. Научих се да оценявам усилията си, да си казвам “браво” и да бъда доволна от себе си. А когато не съм – то полагам усилия да коригирам  и да бъда. И да, самоопределям се като щастлив човек. Дори когато днес не съм доволна от себе си.

3. Защо работиш в държавен университет, плащат повече на хигиенистката във входа ми?

Pixabay

Pixabay

Тъжната реалност у нас. Такава е. И за всеки млад човек, търсещ и финансова реализация, изборът на академична кариера е тежък и безпаричен. Намерих вътрешна мотивация овтъд парите далеч преди да започна научно-изследователската и преподавателската си кариера. Да дадеш от себе си – това няма цена.

4. Кое е най-лошото, което може да ти се случи?

Когато стартирах идеята си да създам Juls’ Psychology, изпитвах доста опасения и задръжки какво и как да споделям в него. Трябваше ми обаче дигитално портфолио, а това ми допадаше като формат.

Като личен бизнес треньор е много трудно да обясниш какво знаеш и можеш. Нито можеш да го докажеш – етиката не позволява да разгласявам никакви детайли около работата си. Все пак, аз съм

майстор в изкуството да бъдеш “втори”

– славата и прожекторите са за моите клиенти в очите на техните клиенти.

Pixabay

Pixabay

Та, как да достигна до хората без да кажа твърде много? Как да напиша какво мога, като ще ме цитират некоректно, ще злоупотребяват с модела ми и разработките ми?

Все въпроси на начинаещ и неуверен в себе си предприемач и блогър, търсещ своята ниша.

И тогава този въпрос дойде като спасителен пояс. Кое наистина беше най-лошото, което може да се случи? Да ме копират и крадат? И днес не знам.

Всички стойностни продукти на пазара имат копия, реплики и т.н. И всички знаем как измерваме качеството.

Имам доверие на своите клиенти, че ще ме разпознават навсякъде

– с упорит труд създадох свой разпознаваем бранд и дигитална идентичност.

5. Какво да уча, за да стана като теб?

Толкова години съм близо до онези, които определям като успешни, а много от тях постигат успеха си и чрез мен. Изучавам ги, задавам им въпроси, уча се от тях.

А днес имам собствена менторска програма. Днес моите крила дават вяра в себе си на толкова много хора с различен опит, знания, умения и мечти.

Вярвам в клиентите си и винаги ги питам какво ги прави успешни.

Pixabay

Pixabay

Човек е това, което е, заради всички, до които се е докоснал. Учим чрез позитивен, но и негативен опит. Когато започвах да градя образа си чрез Juls’ Psychology,  знаех много точно какво НЕ искам за себе си.

Както се казва, няма случайни неща. Умението да учим се култивира и развива. Любопитството ни е присъщо. Тогава, какво ви трябва, за да сте наистина на върха? Открийте!

Може би още не ви познавам и не знам какво знаете и умеете? Какво знаете вие, което ще ми бъде от полза?

Пишете ми, представете се! Може би днес имам нужда точно от вас!

Ваша,

 

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com