Аз обичам себе си

Личен план за развитие и защо 30 не са новите 20?

март 24, 2017
Pixabay

Имаме ли контрол над живота си? Знаем ли в каква посока вървим? Нещата случват ли се както искаме и очакваме? 

Способни сме да оставяме чуждите коментари да влияят върху оценката за собствения ни живот. Че ако не са външните мнения и сравнения, нима не сме щастливи от изборите си?

Често чувам напоследък от 30-годишни младежи, че животът им досега не се е стекъл както искат . Сякаш се плашат да навършат тези 30 – затварят някаква врата зад гърба си, безвъзвратно загубили нещо търсено и недостижимо.

Pixabay

Pixabay

От една страна, намирам за полезно човек да си нарисува карта на бъдещето. Тя би изглеждала примерно така: на 25 искам да съм … , да имам… , да бъда…; на 30 г. искам…; на 50…

От друга страна, несбъдването на „точките в плана“ не значи, че не са били уместни. Просто животът обича да ни изненадва. По свой си начин.

Понякога само размества приоритетите ни, друг път – дарява ни с нещо, което не сме искали, но от което имаме неосъзната нужда.

Свикнали сме, че не получаваме онова, което искаме. За съжаление, научаваме и, че невинаги ще имаме онова, от което се нуждаем…

Склонни сме да се сравняваме с околните, кой как живее, какво е постигнал и на тази база да формираме собствена оценка за личния си път. Това е важно за нас, за да можем да  изградим по-точна представа за себе си.

От психологическа гледна точка социалното сравнение е спрямо хора, за които приемаме, че стоят по-ниско в социалната стълбица. Също така, смятаме, че сме по-умни и способни от другите. Мислим, че знаем какво другите мислят за нас, но искаме да ни виждат така, както ние самите се възприемаме. Предполагам, че погледнато отстрани, може да звучи объркващо.

Pixabay

Pixabay

Така или иначе психологическите механизми работят еднакво за всички. Вярвам, че дълбокото разбиране улеснява пътя, като ни помага да не се движим на автопилот и да взимаме по-осмислени решения.

За добро или зло, времето в нашето съзнание тече линейно, макар за подсъзнанието да съществува по различен начин (забързва се и се забавя). Възприемаме индивидуалния житейски път като случващото се между началото и края.

Някои от нас имат план как да протекат дните им. Други – не. И не е важно кой как тръгва, а как оценява пътя си. Да пътуваш или да уседнеш? Кой може да каже какво наистина е щастието? Кой път е верният? Чий живот е по-смислен?

Всеки успешен бизнес започва с добре структуриран бизнес план. В него описваме какво и как ще правим, за колко време и с какви средства. Бизнес-планът е динамична и изменчива структура, расте и се развива заедно с бизнеса.

Добрата идея се трансформира в друга, защото когато сме в досег с околните, често сме вдъхновявани, срещаме съмишленици, подкрепа и вяра в нас и начинанието ни. Но имаме начална позиция, силен старт.

Pixabay

Pixabay

Защо този модел да не бъде приложим и към личния живот – без значение на колко сме?

Един работещ личен план включва онова, което искаме да постигнем, по какъв начин и за колко време. Обхваща различни нива на растеж – образование, кариера, дом и семейство, самоусъвършенстване.

Най-дълбочинното ниво за мен е и най-важно, тъй като отразява вътрешния ни свят, мислите и чувствата, ценностите и убежденията.

Човек може да постигне много с желание и дисциплина. Да отделяте време, за да свършите важните за вас неща, е също толкова важно, колкото да не пропускате спешните.

Не вярвам, че има значение на каква възраст ще съставите за първи път своя план за личностно развитие. Нито кога ще внесете промени, защото вече не искате нещо.

Където и да се намира човек, пътят му не е бил напразен, усилията не са загубени.

Да, не можем да върнем времето назад. И не, няма да се събудим утре на 20.

Вероятно сте чували израза „Искам да съм на 20г, ама със сегашния си акъл“.

Pixabay

Pixabay

Намирам го за плашещо и донякъде тъжно – в повечето случаи това е реплика на онези, които живеят с усещане за загуба, за пропуснато, за безвъзвратно загубено. А бъдещето? А промяната? От днес и сега?

До кога ще отлагате да направите това, за което винаги сте мечтали? Дори да е глупаво и безполезно? Нали ще ви направи щастливи…

На 20 бях неориентирана, не-смела и неуверена. На 20 мечтаех да съм на 30.

Днес навършвам своите 30 г. и съм сигурна, че не искам да съм на 20.

Зад гърба ми е онова, което пожелах преди 10г. и за което се постарах.

Не остана време за достатъчно пътувания, има още много ненаписани статии и книги – но и това предстои!

Pixabay

Pixabay

Докато ни има, времето е пред нас –  имайте своите мечти, светът е в краката ни.

А Вие имате ли свой личен план за развитие? Пишете ми!

Динамичен ден и пролетно настроение и не забравяйте да пиете едно за мен и моите късметлийски 30!

Ваша,

Capture signature

 

Още по темата

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com