Аз обичам себе си

Умението да се свързваме с другите

февруари 11, 2018
Pixabay

Вероятно една от най-тъжните мисли е онази, че сме сами. Истината е, че с годините всеки от нас осъзнава , че вътрешният ни свят е място-състояние, до което никой няма достъп. Колкото и да преразказваме преживяванията, мислите и чувствата си, често остава натрапливото усещане за неразбраност и “сам”.

Невъзможно е да поискаме друг човек да ни разбере. И още по-малко вероятно е действително да ни разбере по начина, по който очакваме. Всеки пречупва света през собствените си възприятия, ценности и убеждения. Обвързва ни не толкова чувството за взаимно разбиране, колкото за емпатична подкрепа и споделеност.

Да си “сам” не означава да си сам.

Pexels.com

Pexels.com

Като психолог често се изправям пред предизвикателството да разграничавам “сам” от “самотен”. Човек сам извървява пътя си, но не е задължително да е в самота.

Да бъдеш самотен е личен избор, защото рядко наистина съществуваме без обкръжението на семейство, познати и колеги. Усещането за самота носи чувство за празнота, безнадеждност, но и бремето на собствения вътрешен свят, с които не можем да се справим сами.

Да умееш сам изисква самоконтрол и ясно разграничаване на собствения Аз от този на другите. Учудващо е малките деца какво удоволствие изпитват от осъзнаването, че умеят да свършат нещо сами и паралелът с възрастните, които често се плашат от идеята за “сам”.

Възможно е това да се дължи на факта, че зрелият човек в по-голяма степен осъзнава екзистенциалната самота и по-често се чувства неразбран. И колкото по-рано осмислим, че другите не могат да преживеят света като нас, толкова по-лесно ще понасяме бремето на това да сме сами с мислите си без да се чувстваме самотни.

Споделянето на дните с околните, сплотеността и усещането за принадлежност ни обгръщат и създават уют в умовете и сърцата.

Ефективна отправна точка за съвместно съществуване е стремежът към споделяне с околните.

Какъв е смисълът да се стремим към другите ако знаем, че няма да бъдем разбрани?

Pexels.com

Pexels.com

Смисълът да бъдем част от другите е в усещането за принадлежност, за общностност и споделеност. Знаейки, че споделяме себе си, ще се радваме на приемането и обичта на околните и ще поглъщаме чуждите светове.

Не е необхоимо на всяка цена околните да ни разбират, достатъчно е да ни приемат и подкрепят емпатично.

Умението да се свързваме с околните е ключово за щастливото ни съществуване. Макар да сме обречени да виждаме света по начин, по който малцина биха възприели като “свой”, сме напълно способни да разказваме света си. Преживяванията ни са наши и за да се чувстваме разбрани, то следва да получим подкрепа в емоционален план.

Склонни сме да разпознаваме емоционалните преживявания на другите и да търсим аналог в своя личен опит. Така дори когато не разбираме подбудите или действията на отсрещния човек, поне частично можем да отразим емоционалния отговор и дори да го изразим с “разбирам как се чувстваш”.

Намирам, че свързването между хората на емоционално ниво е универсален език, който надскача всякакви други различния – всички познаваме болката или радостта като вътрешно състояние. Зрелият човек се нуждае от свобода да изрази емоцията си и подкрепа, за да я осмисли и овладее, да я накара да заработи за него.

Мисля си, че неразбраните сред нас са онези, които рядко споделят емоциите си и се опитват да анализират логично ситуацията. А в това да се чувстваме самотни не винаги има рационални подбуди. Понякога просто се случва дори когато знаем, че сме заобиколени от подкрепящи и любящи хора.

Pixabay

Pixabay

Вярвам, че се иска голяма доза кураж сам да вземеш решение да наблюдаваш емоциите си и да ги споделяш с околните – остава си рискът острещната страна да не е напълно способна да импонира на емоционалния ни климат.

И все пак, начинът, по който се чувстваме с другите, определя и как ще се свързваме с тях. Когато носим отговорност за чувствата си, а не я прехвърляме върху близките си, животът ни изглежда по различен начин.

Осъзнаваме, че сами носим отговорност за това да изпитваме определено чувство и се научаваме да го трансформираме ако ни прави дисфункционални.

Разбираме, че всяка емоционална реакция е наша и няма нищо общо с повода или причината тя да възникне.

Емоцията се появява заради нас самите, нашия темперамент и способността ни да управляваме вътрешния си свят.

Някои хора са по-контролиращи се, някои отдават твърде малко значение на емоциите си, а трети подчиняват действията си изцяло на емоционалните си реакции.

Независимо как подхождаме към комуникацията с околните, едно е сигурно – вероятно рядко ще се чувстваме истински разбрани. И може би не в това е смисълът на общуването – другите да ни разбират. Вероятно смисълът е повече в споделянето, нещо като четенето на книги – надникването през нечий светоглед е като да отвориш прозорец към нова вселена.

Споделянето на преживявания, мисли и чувства и обгръщането им в емоционален воал всъщност са солта на комуникацията с околните. Зрелият човек осъзнава, че върви пътя си сам и съзнателно избира да бъде съпровождан и да съпровожда околните в техния ритъм.

Pixabay

Pixabay

Умението да се свързаме с другите изисква акцент точно върху аспекта на осъзнатата свързаност. И много по-често изпитваме нуждата да бъдем подкрепени емпатично, отколкото да бъдем рационално разбрани. Общуването с околните се превръща в нещо специално, когато залагаме на осъзнатата принадлежност.

Страхувайки се да не бъдем отхвърлени, самотни и неразбрани, контролираме нивото и типа информация, които споделяме. 

Когато скриваме как се чувстваме, поставяме ясна  граница, а невъзможността за емпатично скачване орязва връзката между две души, формализира я. Постига се ефект на повърхностно “разбиране” и усещане за липса на “съчувствие”. Във вътрешен план анализираме, че в крайна сметка отново не сме били разбрани.

Без да премине през сетивата ти, не може да бъде реалност.

За да мине едно знание през сетивата ни, трябва да го почувстваме. Накарай ме да разбера какво преживяваш и ще вляза в обувките ти поне за малко, защото съм била там някога, някъде в своето минало.

Страхуваме се да говорим за емоциите си, а всъщност те са начина, по който създаваме устойчиви и смислени връзки помежду си. Разговорът може да даде много покой на душата ни, но същото може да се случи и в тишината, в споделения момент.

За някои неща думите са излишни, там остават сетивата и емоциите.

Научите ли се да говорите с емоциите си, ще владеете универсалния човешки език.

Всяка култура задава някакви нормативни рамки в какви ситуации кои емоции е подходящо да изразим и кои – не. Това са неща, които сравнително лесно научаваме, а ако откажем да усвоим, то общността ни избутва или изключва. Нормите на поведение са за всички.

Когато се опитваме да се свържем с околните, това се случва на ниво емоции и преживявания. Влюбваме се в начина, по който другият ни кара да се чувстваме, а не толкова в нещата, които казва или прави. Тъгуваме, задари начина, по който сме се повувтствали и не заради дадена ситуация.

Да се свържеш с друго човешко същество изисква доза смелост и кураж, осъзнаване, че може да бъдеш неприет или отхвърлен.

И много хора избират дори да не направят опит, предпочитат сигурността и предсказуемостта на дистанцираното общуване. За други емоционалните аспекти вземат превес над логическите и водят до нестабилни отношения с големи амплитуди, а това винаги е трудно за другите.

Балансираните отношения предполагат взаимен комфорт и усещане за споделеност, принадлежност и топлина. Колкото по-гъвкави сме и се адаптираме към всеки отделен човек, толкова по-добре ще си пасваме в средата.

Да бъдеш свързан с околните означава да разбираш границите на Аз-а си, да носиш сам отговорност за света си и да избираш да го споделяш. А емоционаните преживявания са неразделна част от съществуването ни и дават цвета на миналото и бъдещето.

Щастието е чувство, усещане и като всяка друга положителна емоция се множи когато бива споделяно.

Pexels.com

Pexels.com

Ако темата за емоциите ви вълнува, то разгледайте и другите статии в Juls’ Pstchology:

  1. Как да се справим с гнева си
  2. Как да овладеете емоциите в бизнеса
  3. Емпатия в отношенията
  4. Как да създадете емоционална бизнес комуникация

Чувствате ли се свързани с околните? Разбирате ли своите емоции? Личният бизнес тренинг е ефективна стратегия за повишаване на емоционалната интелигентност – пишете ми!

Научете повече как сами да повишите качеството си на живот, разгледайте и другите статии в Juls’ Psychology:

  • В секцията “Бизнес” ще откриете информация как да моделирате бизнеса си.
  • Практични решения за бизнес развитие, които да приложте веднага, ще намерите в раздела “Как да…“.
  • Ако темата за личностното развитие ви интересува, то за вас е “Аз обичам себе си”.
  • Вдъхновение от други успели български предприемачи ще откриете в “Моят път”.

Най-важният ресурс за успеха на всяко начинание сте вие!

Абонирайте се за седмичния бюлетин на Juls’ Psychology и ще получавате последните статии от блога директно на посочен от Вас имейл. Това е единственото съдържание, което ще получавате от мен, при това дискретно – личното ви пространство е неприкосновено. Достатъчно е да потвърдите своето желание за абонамент като кликнете върху линка от първия имейл, който ще получите от мен.
До нови срещи!

Ваша,

Намерете ме в официалната страница на Juls’ Psychology във Фейсбук. Присъединете се към затворената група Juls Psychology Business Club - мястото, в което ще си говорим за личностно израстване и бизнес развитие. Задавайте своите въпроси - вярвам, че ще намерите своето решение в Juls’ Psychology Business Club






Получавайте най-новото и интересното от света на Juls’ Psychology директно по имейла. Не се притеснявайте, ще бъда дискретна и ще ви изпращам само полезна за вас информация. Очаквайте ме всяка сряда, точно в 10:00 часа с усмивка 🙂

Още по темата

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com