Аз обичам себе си

Пътят на тишината или как да се справим с гнева си завинаги

ноември 3, 2018
Pixabay

Всеки от нас изпитва негативни емоции по различни поводи. И те варират по своята честота, сила и интензитет в зависимост от личността и ситуацията, от степента ни на зрялост и емоционална интелигентност. Но има нещо, което е общовалидно – сами създаваме яростните чудовища в себе си със своите мисли, не със своите чувства.

И докато на чувствата си можем да влияем едваслед като са се зародили, върху мислите си имаме повече контрол. Емоциите идват в живота ни чрез нашите тела – те са даденост, не подлежат на волевия ни контрол и са свързани с типа нервна система. Генетичният произход на емоциите ни прави толкова различни, наричаме това темперамент и той оставя характерния отпечатък върху нашата Личност.

Pixabay

Pixabay

Гневът е една от най-базовите ни емоции. Всички го изпитваме, независимо от своята културна принадлежност. Някои от нас са по-избухливи, други имат по-висок праг. Но всички знаем едно:

Затворени в кръга на гневливостта, сме неспособни да се откъснем.

Да бъдеш гневен те прави сляп и глух за себе си и другите. Загубваме обективната представа за време и място, за правилно и неправилно. И единственото, към което се стремим яростно, е да нараним.

Капанът “Гняв” и битката с Природата ни

В нашето общество гневът е емоция-табу. За добруването на всички ни е ясно, че това е крайно неприемлива емоция. Защото води след себе си опустощаващо поведение, зловредно както за нас, така и за другите.

Веднъж избухнали, единствената цел е да нараним. Наричаме себе си и другите с обидни етикети. Когато се успокоим се самонараняваме и се самосъжаляваме. Чувстваме се безсилни пред себе си и природата си, а от там – и още по-гневни. Невъзможно е да простим или забравим на онези, които ни гневят. Нито да се отърсим и да продължим напред.

Колко често казваме, че не можем да спрем да се дразним?

Pixabay

Pixabay

Вярно е, че всеки носи отговорност за чувствата си така, както е вярно, че нашите преживявания отразяват събитията вътре и извън нас. Ние не сме откъснати, а живеем заедно и понякога чужди действия и/или думи, волно или неволно, ни нараняват.

Когато мислим за трудните неща, които ни вадят от равновесие, ние им даваме имена. Етикети. Опитваме се да си обясним ситуацията и защо ни се е случила, чувстваме се несправедливо огорчени и незаслужено понесли обидата. Изпитваме (не)справедлив гняв.

Когато даваме име на болката си, от една страна, я разбираме по-добре. Натрупването на думи, от друга, ни наранява безкрайно повече от самата ситуация. Това къде е златната среда? Кога да спрем да говорим за болката си и как да я преживеем по-лесно? И защо гневът не е пътят към лекуването?

Нараненият  човек е гневен, а гневният  лесно се озлобява.

Връзката между Словото и Гнева

Подхранването на гнева с думи, с разкази, с етикети и епитети ни пречи да излезем от порочния кръг и вместо да се лекуваме, създаваме чудовище в себе си. Грозно създание, което ни яде, отнема съня и покоя ни, прави ни слепи и глухи за доброто и красивото. Приковава ни към болката, заслепява силата на волята и ни кара да вярваме, че сме безсилни.

Pixabay

Pixabay

Така се поражда още гняв към “насилниците” ни, които на първо място са ни наранили (волно или неволно). Гняв, защото дни след конфликта болката у нас е още жива, пресъздаваме я в съзнанието си отново, и отново чрез разкази или монолози наум.

Влачим в години, трупаме в тефтера и най-страшното е, че понякога в тазо въртележка сме заседнали с хора, с които вероятно няма как разделим пътищата си и да забравим.

Казват, че гневът е израз на безсилие. Приела съм за себе си, че наличието на гняв означава наранено Его, нарушение в системата ни, липса на баланс.

Гневим се когато застрашават представата ни за себе си такива, кавито искаме да се виждаме и да бъдем виждани.

Да се поддадем на гнева е начин измамно да “лекуваме” нараненото си същество. Самонавиваме се и подклаждаме гнева си от моралната позиция на жертва – на хора и обстоятелства – и се позовававаме на своето “справедливо право” на яростна самозащита.

Това не е безсилие, а саморазруха.

Има и друг път, труден, с повече болка – “пътят на тишината”.

Пътят на тишината ни учи, че хранейки гнева си с думи, всъщност “наторяваме” онова чудовище, от което се мъчим да избягаме.

Посветих отделна статия на “Пътя на тишината“, в която споделих техники за справяне със страха, виж тук. Това е алтернативна стратегия за справяне с болката – тук се учим да приемаме,  а не да обясняваме ситуациите и събитията. Приемането не изисква думи, етикети и изнясняване.

Pixabay

Pixabay

Изисква да осъзнаем, че това се е случило, нас ни боли и сега имаме за задача да се научим да живеем с тази болка. Това почти винаги става тихо, вътре в нас, без потребност от обсъждане с другите.

Остават белези, но с белези се живее. Лекуваме раните, защото както физическото ни тяло не може да се движи, ако е наранено, така и съзнанието ни не може да се откъсне от парещата болка в душата ни.

Всички знаем тактиката “брой до 10 наум” и тогава реагирай.

Към тази тактика можем да прилагаме още няколко пласта и да го преврнем в цялостна система за преодоляване на гнева.

Първо, не мислим за гнева си. Отчитаме, че е там и първата ни работа е да замълчим – и наум, и на глас. Не разказваме, не се самосъжаляваме или ако усетим, че го правим – спираме.

Приемаме, че гневът е вид аларма, която Природата е дала, за да знаем кога има нарушител в периметъра ни. Никой не казва, че трябва да стреляме на месо. Понякога се гневим на хора и събития, които НЕ искат да ни наранят, но ние мислим, че са заплаха за нас. Усетите ли гняв, дайте си време и бройте до 10 – ако не е заплаха, свалете гарда.

Второ, разбирането, че гневът води до безсилие, не ни носи промяна, а окови.

Гневът е мощен начин да се отместим от точката, в която се чувстваме пречупени или наранени и това е точно обратното на безсилие.

Pixabay

Pixabay

Можем да изберем гневът да е сигнал, че трябва спешно да променим начина, по който гледаме на ситуацията. “Спешно” е ключовата дума, защото се ядосваме когато нещата са извън наш контрол. Мигновената реакция може да ни предпазва от мрачни мисли.

Казано иначе, гневът се появява когато сме загубили контрол. Ако си наложим да помислим за алтернативно решение, мозъкът ни ще е зает с това решение и ще сме по-способни да се овладеем. Ще се научим да не обръщаме внимание на самия гняв, а на себе си и своето поведение СЛЕД като е възникнал.

Не променяме същността си, променяме действията си

Изборът да сменим нагласата си винаги е само наш, имаме тази свобода и няма кой или какво да ни я отнеме. Здравата Личност знае кога да каже “НЕ”, но умее да покаже и емпатия.

Пътят на тишината може да е изпълнен с болка, защото когато не се гневим, се изправяме директно пред себе си, пред своето наранено и обидено същество, без да носим илюзорния щит на гнева и жертвата. И тук има стратегия, с която да си помогнете сами – тишината във вас е сила, научете повече тук.

Гневът може да ни служи и да ни предпазва, но когато го храним с думи и той нараства, тези думи остават в нас, наранявайки ни повече от самата травматична случка. Повтаряме си като на запис отново и отново онова, от което се мъчим да избягаме.

Pixabay

Pixabay

Не ни нараняват чуждите думи и действия, самонараняваме се със своите.

Как се тръгва по пътя на тишината?

Когато изпитваме гняв, просто приемаме че го има, че е там. И го игнорираме.Не избираме него за пътеводител, не действаме съгласно импулса си. Не го и потискаме, напротив – отчитаме го. И взимаме осъзнато решение.

За някои хора гневът има образен характер – огнена топка в стомаха, която започва като пламъче и чрез думите се храни и нараства. Ние се осланяме на гнева да ни закриля и той става голямото чудовище, което ще ни спаси. А реалността е друга – храни се с нас, с плътта и емоциите ни.

Отдавайки значение защо се е появил нашият гняв, ние можем да сменим гледната си точка. Когато виждаме нещата в нова светлина, сме способни да избираме какво действие да предприемем – приближаване или избягване на случката.

С какво този подход е по-различен и как ще промени животa ни?

Пътят на тишината ни учи да гледаме на пламъка в стомаха си като скритата аларма, че нещо от външния свят се сблъсква с нашите лични убеждения за нас и света ни. И че ако не предприемем нужните стъпки, ще бъдем наранени. Учи ни да приемаме нещата такива, каквито са.

Животът е това, което е.

Pixabay

Pixabay

Независимо дали се гневим, дали скърбим или живеем в покой. Дали вярваме, че можем да променяме съдбата си или че тя е предначертана и я следваме неотменно.

Убежденията ни ни помагат да избираме пътя си, но не променят самия живот. Променяме го ние като моделираме собтсвените си възприятия за битието.

Не знам дали можем да спрем да изпитваме гняв – приемам, че щом ни е дадена една емоция, тя ни е нужна и можем да се научим да я използваме за добро, да ни служи за растеж и развитие. Ние сме просто хора – Егото ни винаги ще страда под една или друга форма.

Вероятно има хора, които надскачат границите на Личността си и нямат подобни преживявания. За мен, както и за много други, остава да се боря с последствията от слабостта на своята човешка природа.

Емоционалните хора  изпитват болката си на осезаемо, почти физическо ниво – не е случаен изразът “сърцето ме боли“. За тях е изключително важно да се научат да се откъсват от другите по здравословен начин, преди да ги връхлети умората и гневът.

Пътят на тишината е смелостта – когато разбереш че “сърцето те боли”- да не се озлобиш към онзи, чрез който си изпитал болката и да не дадеш воля и свобода на гнева си.

Да не дадеш име на гнева си.

Pixabay

Pixabay

Прегръщайки болката си, осмисляйки и променяйки нагласата си, ние сме способни да се лекуваме. И докато чудовищният гняв ни дава измамното усещане за сила, превъзходство и морална правота, то болката ни прави уязвими, смирени и тихи.

Ако се гневим непрекъснато и по чести поводи, това става наша втора природа.  Лесно се свиква с гнева, той дава вид тонус, заряд.

Но и отнема – от покоя, от усещането за цялост, от убеждението, че се харесваме и че сме харесвани. Прави ни мнителни и самотни.

Гневът е лош съветник.

Но може да бъде инструмент, чрез който да надскачаме себе си. Учи ни да поставяме граници, да бъдем гъвкави и адаптивни. Отчитайки гнева си, без да оставяме да ни завладее, ще бъдем по-бързи в реакциите, по-смирени и по-малко ще се пречупване под напрежението в средата. Ще се научим да приемаме. И да продължаваме.

Пътят на тишината е най-доброто, което можете да си подарите.

Това е и начин да имате по-качествени отношения с околните.

Pixabay

Pixabay

Представете си какво би било ако не избухвате, ако спестявате думи и обиди, казани под влияние на афект. А как би се променил вашият бизнес модел, колко по-трайни и силни могат да бъдат връзките с клиенти и партньори, ако в тишината на гнева си приемате, че кризата се е случила и сега просто се търси решение, а не виновник.

Понякога е трудно, много трудно човек да се изправи сам, неразбран и объркан срещу болката си, защото тя винаги е по-голяма от него. Но само на пръв поглед.

Потърсете някого, с когото да споделите болката си в тишина, емоционална подкрепа и напомняне колко прекрасен човек сте, вместо да запълвате пространството помежду си с разкази и да храните чудовището с думи.

Колко ли връзки сме можели да спасим, ако мълчахме и приемахме болката си, другия, грешката, вместо да се гневим и да търсим виновен.

Това, че вие сте прави, няма да ви направи по-щастливи нито днес, нито утре. Опитайте се да бъдете мили.

Когато обяснявам на дете какво е гневът и защо от него всички ни боли, метафората е проста: когато си гневен, сърцето те боли. И единственото, което искаш, е и моето сърце да ме заболи така, че да разбера твоята болка. Но вместо разбиране сега име две сърца, които ги боли.

От вас зависи къде ще спрете.

Промяната сте вие - вашият светоглед ще промени субективната ви реалност. А субективното възприятие е онова, което гради ралността ни такава, каквато всеки от нас я познава.


Всеки внася в бизнеса си нещо, в което вярва силно. Аз вярвам в хората, в доборо в тях, в свръх способността да надскачаш страха си самомнението си. Инвеститор въм в човешки протенциал и бизнес възможности. Вярвам, че сме способни да променяме себе си и реалността си

Избрала съм да служа на науката, като наблюдавам какво се случва и анализирам. На база анализите си извеждам идеализирани форми на поведение, създавам норми от ново поколение за управление на микро и малък бизнес. В света на фриланс номадите и дистанционните услуги, концепцията за бизнес е пластична, а класическите форми на менижмънт и лидерство - отживелица. Учените като мен създават новата реалност, тъй като връщаме знанието на полето на пазара и то не остава скрито някъде в "прашасали" сборници по библиотеките. Блогът Juls’ Psychology е точно такъ хъб на познание, ноу-хау и експерти. Отделяйте време, за да четете по 1 статия на ден.

Всяка статия е своеобразен мини-тренинг, с конкретна цел и измерим очакван краен резултат, отговор на въпроса "как да.." в различен контекст. Самата аз оставам винаги на разположение за въпроси и питания.

Променете живота си, инвестирайте себе си там, където ще бъдете приети, харесвани и обичани такива, каквито сте. И макар да не избираме къде да се родим, избираме своята малка вселена личност по личност, емоция по емоция, всеки ден, с малки стъпки, осъзнато.

Най-важният ресурс за успеха сте вие!

Научете повече как сами да повишите качеството си на живот, разгледайте и другите статии в Juls’ Psychology:

  • В секцията "Бизнес" ще откриете информация как да моделирате бизнеса си.
  • Практични решения за бизнес развитие, които да приложте веднага, ще намерите в раздела "Как да...".
  • Ако темата за личностното развитие ви интересува, то за вас е "Аз обичам себе си".
  • Вдъхновение от други успели български предприемачи ще откриете в "Моят път".

Абонирайте се за седмичния бюлетин наJulsPsychologyи ще получавате последните статии от блога директно на посочен от Вас имейл.

Това е единственото съдържание, което ще получавате от мен, при това дискретно - личното ви пространство е неприкосновено.

Достатъчно е да потвърдите своето желание за абонамент като кликнете върху линка от първия имейл, който ще получите от мен (вижте и в папка спам с подател JulsPsychology).

До нови срещи!

Ваша,

Намерете ме в официалната страница на Juls’ Psychology във Фейсбук. Присъединете се към затворената група Juls Psychology Business Club - мястото, в което ще си говорим за личностно израстване и бизнес развитие. Задавайте своите въпроси - вярвам, че ще намерите своето решение в Juls’ Psychology Business Club






Получавайте най-новото и интересното от света на Juls’ Psychology директно по имейла. Не се притеснявайте, ще бъда дискретна и ще ви изпращам само полезна за вас информация. Очаквайте ме всяка сряда, точно в 10:00 часа с усмивка 🙂

 

Още по темата

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com