Аз обичам себе си

Когато нямаме сили и усещаме дъното под краката си – накъде?

септември 9, 2018
Pixabay.com

Как да си помогнем сами когато нямаме повече сили и не сме в състояние да продължим да се борим с проблемите, мислите и страховете си? Как да укротим изтерзаното си съзнание и да заглушим вика на умората? Как да запълним празнините в душата си и да повярваме обичта, красивото и споделеното?

Pixabay.com

Pixabay.com

Да стигнеш ръба не е престъпление, нито признак на слабост. Означава, че наистина не можеш и не знаеш как да прескочиш.

И няма трап (голям или малък), който да се прескочи с една крачка.

Обикновено първата крачка е онази, която ни спуска на дъното на същия този трап, от който панически се боим. В моментите на слабост точно там ни е мястото – в тихото, изолирано пространство, в което усещаме здравата опора на “нямам повече какво да губя” под краката си.

Да паднеш в пропастта не е провал, защото животът не е спирала нагоре, а парабула. И със своите пикове и спадове ни учи на различни уроци. Всеки жирейски връх ни дава сила и тласък когато сме в най-ниската част от пътя си, метафоричното дъно, помагайки инерцията да ни изтласка нагоре.

На фигурата на психлога все още се гледа като на кризисна интервенция, макар практиката да показва, че нашата помощ и сила е в превенцията. Личностното израстване и развитие е индивидуална задача, за която не сме подготвени и се нуждаем от ескпертна помощ.

Ако знаем, че на ръба няма да ни стигнат силите, няма ли да се засилим преди да скочим?

Pixabay.com

Pixabay.com

Срамуваме се да кажем, че не можем и не знаем, макар никой от нас да не пристига с ръководство как да изживее живота си, нито да има скрити фокуси за справяне с трудностите. Някои успяват да се оттласнат сами бързо, други – бавно, а трети – след многократни опити се отказват.

Всички се чувстваме в безизходица, изтощени, обезверени, изцедени. Губм способността си да се радвам на живота си, да виждаме смисъл в делата си и не знаем накъде да продължим.

Животът не е състезание и първо място няма

Никакво значение няма кой има повече пари, знания, статус, щастие, успехи… Смисълът е само за имащия придобивки и привилегии и то ако той/тя му придаде смисъл. Но и това рядко се случва, тъй като всеки от нас рано или късно бива погълнат от мрака в себе си в една или друга степен.

Животът е за изборите, за Пътя, за онова, което ние вярваме, че е и сбъдваме в него.

Понякога си мисля, че малцина откриват приликите между усещането на върха и на дъното – “няма накъде повече”. И някак, за да стигнем до следващ връх, пътят минава назад, или казано иначе – надолу, към новата пропаст, над която се извисява следващия пик.

Как да си помогнете сами ако сте изгубили силите и вярата си?

Pixabay.com

Pixabay.com

Бих казала – на първо време – никак. Починете си от действия и мисли, успокоете духа и емоциите се. Не правете нищо, бездействайте и почивайте. Припомнете си радостта от живота, от малките неща като сутршено кафе в леглото, разходка по изгрев слънце, самотна пейка по залез, вкуса на “забранената” храна.

Гледайте филми, четете книги, слушайте музика, отидете наконцерт, изложба или театър. Загубете се в книжарница или наблюдавайте забържаните минувачи.

Онези задачи, които няма как да отложите – свършете, но мислите си потапяйте в това какво ще направите когато приключите. И по-скоро планирайте “нищоправенето” си. Вземете си непланиран отпуск. Спете и се смейте дори ако сте сами в стаята.

Правете неща сами, без други хора.

Свикнали сме да сме заети, стресирани, обвързани с други и техните проблеми и мисли. Останете със себе си и единствено със своите оценки за мислите си. Може да е малко плащещо, но си струва усилието. Ще дойде момент, в който ще съберете сили и ще се оттласнете, за да продължите по пътя си.

Животът е цикличен и ние не правим изключение, макар да не го осъзнаваме. Миговете, в които прегряваме, прегорим или скърбим, са дар, в който да нарушим ритъма на ежедневието си, да разрушим статуквото и да се променим.

Можете да бъдете като феникс – ако решите

Не тъгувайте по пепелта и не бъдете разочаровани, изчакайте тихо и смирено какво ще се роди.

Опустошеният вътрешен свят не значи загубен свят, а бъдещ нов.

И докато още нямате планове и идеи, докато още не сте се втурнали да съграждате “новия” живот, то отдъхнете там, където наричате “дъно”. Ако почувствате, че сте дисфунцкионални и мрачните мисли вземат превес над ежедневието ви, то веднага потърсете помощта на специалист.

Pixabay.com

Pixabay.com

Обичам да мисля за тези моменти от своя живот като за тихите кътове, които са ми отредени, за да се погижа за себе си.

Щом нямам сили и съм обезверена, щом съм преуморена и неудовлетворена, значи твърде дълго съм заглушавала гласа си и твърде малко съм се вслушвала в себе си. Старая се да давам пауза и да се отдам на себе си.

Най-важната ми задача е да си припомня защо се будя сутрин, за какво имам живота си и най-вече – как искам да го изживея. Понякога е по-лесно да започна от “НЕ”-тата, преди да дойде заветното “ДА”, както ви разказах в предходна статия. Посветих и цял раздел в блога на стратегиите за справяне с вътрешния емоционален свят, начерен “Аз обичам себе си“.

Всъщност, името на раздела ми е подарък от дама, която обобщи поредица от статии, посветена на личността, под този знаменател. Преди това статиите за личността бяха разпределени между други секции. Така осъзнах, че онова, което е ценно за мен, е ценно и за другите, а именно – умението да обичаме себе си и че всички страдаме от тов в една или друга степен.

И май това е най-трудният житейски урок – да опознаем себе си, да се харесаме такива, каквито сме – с онова, което притежаваме или не, което сме придобили или изгубили, което сме били, сме, ще бъдем и/или може би никога няма да бъдем.

Не можем да повлияем върху всички аспекти на живота си и не всяка “щета” върху личността ни може да бъде поправена и заличена безследно, както и не всеки изгубен човек може да бъде върнат. Но наш остава изборът как да се научим да живеем с настъпилата промяна и как да интегрираме “липсата” в сърцевината си, така че да се превърне в хармонична част от нас.

Не губете себе си и се опитайте да се обичате.

Промяната сте вие - вашият светоглед ще промени субективната ви реалност. А субективното възприятие е онова, което гради ралността ни такава, каквато всеки от нас я познава.


Всеки внася в бизнеса си нещо, в което вярва силно. Аз вярвам в хората, в доборо в тях, в свръх способността да надскачаш страха си самомнението си. Инвеститор въм в човешки протенциал и бизнес възможности. Вярвам, че сме способни да променяме себе си и реалността си

Избрала съм да служа на науката, като наблюдавам какво се случва и анализирам. На база анализите си извеждам идеализирани форми на поведение, създавам норми от ново поколение за управление на микро и малък бизнес. В света на фриланс номадите и дистанционните услуги, концепцията за бизнес е пластична, а класическите форми на менижмънт и лидерство - отживелица. Учените като мен създават новата реалност, тъй като връщаме знанието на полето на пазара и то не остава скрито някъде в "прашасали" сборници по библиотеките. Блогът Juls’ Psychology е точно такъ хъб на познание, ноу-хау и експерти. Отделяйте време, за да четете по 1 статия на ден.

Всяка статия е своеобразен мини-тренинг, с конкретна цел и измерим очакван краен резултат, отговор на въпроса "как да.." в различен контекст. Самата аз оставам винаги на разположение за въпроси и питания.

Променете живота си, инвестирайте себе си там, където ще бъдете приети, харесвани и обичани такива, каквито сте. И макар да не избираме къде да се родим, избираме своята малка вселена личност по личност, емоция по емоция, всеки ден, с малки стъпки, осъзнато.

Най-важният ресурс за успеха сте вие!

Научете повече как сами да повишите качеството си на живот, разгледайте и другите статии в Juls’ Psychology:

  • В секцията "Бизнес" ще откриете информация как да моделирате бизнеса си.
  • Практични решения за бизнес развитие, които да приложте веднага, ще намерите в раздела "Как да...".
  • Ако темата за личностното развитие ви интересува, то за вас е "Аз обичам себе си".
  • Вдъхновение от други успели български предприемачи ще откриете в "Моят път".

Абонирайте се за седмичния бюлетин наJulsPsychologyи ще получавате последните статии от блога директно на посочен от Вас имейл.

Това е единственото съдържание, което ще получавате от мен, при това дискретно - личното ви пространство е неприкосновено.

Достатъчно е да потвърдите своето желание за абонамент като кликнете върху линка от първия имейл, който ще получите от мен (вижте и в папка спам с подател JulsPsychology).

До нови срещи!

Ваша,

Намерете ме в официалната страница на Juls’ Psychology във Фейсбук. Присъединете се към затворената група Juls Psychology Business Club - мястото, в което ще си говорим за личностно израстване и бизнес развитие. Задавайте своите въпроси - вярвам, че ще намерите своето решение в Juls’ Psychology Business Club






Получавайте най-новото и интересното от света на Juls’ Psychology директно по имейла. Не се притеснявайте, ще бъда дискретна и ще ви изпращам само полезна за вас информация. Очаквайте ме всяка сряда, точно в 10:00 часа с усмивка 🙂

 

 

 

 

Още по темата

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com