За хората, думите и смисъла, за слънчевия човек – Иванка от „Свободна практика“

Тя е Иванка Могилска, само на 35, а вече със стабилен опит зад гърба си. Словото е втора нейна същност и едва ли е случайност, че се превръща в кариерен път.  Учила е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ и „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а всъщност перото е нейното лично призвание. Много от вас я познават като копирайтър, блогър, поет и писател. Свободна по дух, работи и на свободна практика от 8 години. Има издадени 4 книги досега и сигурно още много на път към нас. По професия казва, че е  копирайтър, от това се издържа и работи предимно с български клиенти. Споделя в блоговете си всичко, което знае и може, вярва в успеха – както своя, така и чуждия.

Иванка: „Мотивират ме много неща – желанието ми да съм максимално независима, професионалните предизвикателства, гласуваното ми доверие. Вдъхновява ме човешкото въображение и способността на хората да създават смислени неща; пътуванията; дребните жестове; градовете; хората; липата пред прозореца ми“.

Поканих Иванка да разкаже в поредицата “Моят път” какво е да бъдеш човекът, чиито думи имат силата да местят света напред, да променят, да създават. Нейният опит е толкова богат, че самата аз уча с удоволствие.

Отделете си време с ароматна чаша, за да прочетете това интервю и се подгответе да надзърнете в един дълбоко (о)смислен свят!

Какъв е Вашият професионален опит, винаги ли сте били фрийлансър?

Работя като копирайтър вече 12 години. Започнах в рекламна агенция, продължих в криейтив студио и през 2009 минах на свободна практика. Имах късмета първите няколко години от професионалния си път да създавам рекламни концепции и текстове предимно за традиционните канали за реклама – принт, радио, телевизия.

Научих много от хората, с които работех в екип – страхотни дизайнери и криейтив директори. След това имах късмета да създавам реклами и съдържание за малки и големи фирми, които ми се доверяваха, доверяват ми се и ми дават свободата да им предложа работещи текстове за техния бизнес. 

Спомняте ли си кога и как взехте решение да започнете с фрийланс кариерата си?

Не съм взимала решение да започна фрийланс кариера. Просто в началото на 2009 година, когато цели рекламни и маркетингови отдели се закриваха за дни и бюджетите за реклама се свиваха максимално, криейтив студиото, в което работех, остана без клиенти, съответно останах без работа. По агенциите не наемаха хора, всъщност не можех да си намеря каквато и да било работа. И понеже трябваше да се издържам някак реших да се пробвам като фрийлансър.

Как се насочихте именно към предлагането на този тип услуги?

Харесвам професията си, да измислям неща и да пиша – това умея да правя и за мен беше логично да предлагам копирайтинг услуги. По-скоро трябваше да взема решение на кого да ги предлагам. В началото работех на английски, кандидатствах за поръчки през платформи за фрийланс, в които се конкурирах с индийци, филипинци и хора, за които английският е майчин език. Получавах скучни, лошо платени поръчки, работата не ми доставяше удоволствие и се чувствах нещастна. Затова някъде на третия, четвъртия месец реших, че ще работя предимно с български клиенти.

Кои бяха най-трудните Ви стъпки в началото?

1. Да накарам клиентите да дойдат при мен – това беше най-трудното. Да предлагам услугите си по телефона или при директна среща с непознат не е моята сила. Бях натрупала доста опит по агенциите, но малко крайни клиенти ме знаеха като име. Трябваше да реша някак тези проблеми.

Затова си направих портфолио онлайн и започнах да го разпращам на фирми за SEO и правене на сайтове. Проучвах ги и им пишех, за да предложа услугите си и да им обясня защо точно аз мога да им бъда полезна. С някои от тези фирми работя и до днес, случвало се е от някоя фирма да ми пишат с желание за сътрудничество две-три години след като съм им изпратила портфолиото си.

2. Да се преборя с ужасяващото подбиване на цените, работата в непосилно кратки срокове и недоверието към фрийлансърите като цяло.

Това бяха и част от причините да създам блога си за фрийланс „Свободна практика“. Всъщност неговите цели бяха и са следните:

• да помага на начинаещите и напредналите фрийлансъри да привличат клиенти, да водят преговори, да ценообразуват, да пишат оферти, да избягват някои грешки, да организират времето си. От самото начало желанието ми беше да допринеса за подобряване на средата, в която работя. Да помагам и да убеждавам колегите, че трябва да настояват за нормални цени и срокове за работа, защото така печелят те, техните клиенти, а и всички, които се занимават с фрийланс.
• Да образовам клиентите – как да работят с фрийлансъри, за да получат максимално добър резултат. Обяснявам какво трябва да съдържа запитването им, как се пише задание, как да формулират ясно какво искат.

За да се свърши добре каквато и да било работа трябват двама – този, който я възлага и този, който я изпълнява.

Първият трябва да съумее да обясни какво иска, вторият – да помогне това да се случи. А ако клиентът не знае какво точно иска или какво ще е най-добре за бизнеса му, фрийлансърът трябва да спечели доверието му, така че да може да предложи ефективно решение и то да бъде прието.

• Да се наложа като авторитет в своята област и съответно да накарам клиентите сами да идват при мен, за да не ми се налага да се предлагам аз.

Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?

Вече доста години съм фрийлансър и проблемите ми са свързани не със самата свободна практика, а по-скоро с това накъде да поема от тук нататък, след като имам дългогодишни клиенти, непрекъснато получавам нови запитвания, а времевият ми ресурс е ограничен. Вариантите са няколко и в момента се опитвам да преценя кой ще е най-подходящият за  мен.

Като начинаещ фрийлансър най-честите ми проблеми бяха:

как да намеря клиенти, да отстоявам цената на труда си и нормалните срокове за работа, които са ми необходими, как да си разпределям времето, така че да ми стига за работа, семейството ми, други лични проекти, забавления и почивка.

Кои са най-големите Ви успехи?

Най-големият ми успех е, че се убедих, че всичко зависи от мен и не бива да се отказвам. Ако не мога да постигна целите си по един начин, ще ги постигна по друг.

Какво е за Вас да имате собствен бизнес?

Все още не смятам, че имам собствен бизнес (ако не работя повече от една – две седмици, всичко ще се сгромоляса), но съм поставила добри основи за изграждането му.

С какви хора Ви събра Вашата професия?

Професията ми дава възможност за много интересни срещи. Работила съм в екип с талантливи дизайнери, криейтив директори с характер и идеи. В зависимост от задачата ми се е налагало да общувам с режисьори, сценографи, художници, монтажисти, тонрежисьори, актьори, преводачи, програмисти. От всеки съм научила по нещо.

Заради проучвания и тестване на различни продукти/услуги, за които е трябвало да мисля криейтив, съм се набутвала във всякакви ситуации и съм си говорила с всякави хора – от продавачи в магазин за боя и строители до педиатри и адвокати.

Какви хора Ви вдъхновяваха и мотивираха, докато се развивахте и познавахте ли ги лично?

Вдъхновява ме всеки, който гори в работата си, иска да става все по-добър и по-добър в нея, за да е по-полезен на клиентите си, а и не само на тях.

Като начинаещ фрийлансър ръка ми подадоха няколко клиента. Те ми гласуваха доверие, повериха ми проектите си, като имах възможност да работя спокойно. Получих търпение, внимателно отношение, книги, насоки, ценни коментари, възможност да посетя професионален курс, за да си сверя часовника. С някои от тези клиенти съм се срещала лично многократно и от време на време все още работим заедно. С други само съм си писала, никога не съм ги виждала.

Основната мотивация обикновено идва от мен самата, независимо какво правя.

В случая аз исках да успея като копирайтър фрийлансър, не само за да си плащам сметките, а и защото ми харесваше, и все още ми харесва, усещането, че мога да разчитам на себе си, свободата да избирам проектите, по които да работя и да разполагам с времето си.

Какви съвети най-често получавате от околните?

Все по-рядко получавам професионални съвети. Но едни от най-хубавите, които са ми давали, още като начинаещ копирайтър, бяха:

• обръщай внимание на детайлите, на това как представяш работата си;
• поставяй се на мястото на клиента, докато измисляш, пишеш, редактираш текстовете си.

Какви са отношенията Ви с клиентите– строго професионални и/или неформални и приятелски?

Има хора, с които работя от 7 – 8 години. Някои от тях не съм виждала никога, но си пишем поне по 2 – 3 пъти седмично, няма как тонът да остане строго професионален. За това време някои от клиентите ми създадоха семейства, откриха новите си любими места за почивка, взеха си домашен любимец. Аз издадох две книги, пътешествах из Европа и работих от предната седалка на колата. Няма как всички тези събития да не се отразят по някакъв начин на общуването ни.

Но по принцип оставям клиента да зададе тона на комуникация. Старая се да улавям сигналите му, да го следвам и да му отговарям.

За мен е важно хората, с които работя да чувстват, че ги разбирам и ме е грижа за тях.

На кого предавате своето ноу-хау?

На всеки фрийлансър, който иска да го получи и следи публикациите в „Свободна практика“. Често получавам и имейли от колеги. Старая се да отговарям на всички, макар и невинаги да е толкова бързо, колкото ми се иска. В момента работя по няколко нови лични проекта, с които се надявам да бъда още по-полезна.

За какво не намирате време в ежедневието си?

Старая се да намирам време за всичко. Много държа на двата часа дневно, в които се занимавам с писане за мен. Обожавам да разказвам истории. Последния си роман – „Внезапни улици“ – писах в продължение на повече от година всеки ден след като приключа работа. По същия начин завърших и сборника с разкази „Тая земя, оная земя“ , който предстои да излезе всеки момент. След периоди на писане следват периоди на почивка, време за близки и приятели и презареждане на батериите.

Какво Ви кара да отпочинете?

Чета много, ходя на театър, пътувам, срещам се с приятелите си и правя нищо.

Какво Ви кара да се усмихнете?

Всичко. Аз се усмихвам почти непрекъснато. Животът е прекрасен дори, когато е ужасен и  грозен.

Каква подкрепа намирате в семейството и близките си?

Родителите, приятелите, партньорът ми подкрепят всяко едно мое начинание. В това отношение съм абсолютна щастливка. В първите месеци родителите и приятелите ми ме подкрепяха не само морално, но и материално, без тях нямаше да се справя. Сега имам моралната им подкрепа, търпението да ме изслушват, да ми задават въпроси, които ми помагат да анализирам по-добре една или друга ситуация. Това е помощ, която окрилява и ме кара да искам да правя нови неща.

Кога бяхте на път да се откажете от професията на фрийлансър?

О, първите три – четири месеца се отказвах поне по веднъж всяка седмица. След това не ми е хрумвало да се отказвам, дори когато съм получавала много примамливи предложения да се върна на трудов договор.

Как се справяте с несигурността и страховете си?

Като си напомням, че всичко зависи от собствените ми сили, работоспособност, находчивост. А понякога и като си представя най-лошото, което може да се случи и видя, че не е чак толкова страшно.

Кои са най-слабите Ви страни като личност?

Честолюбива съм и понякога ми липсва търпение.

Какво Ви пречи в работата Ви?

Понякога забравям, че човекът срещу мен невинаги знае това, което знам аз.

Работя върху този проблем и мисля, че вече почти съм се справила с него.

Ако можете да промените нещо в живота си, какво би било то?

Харесвам живота си в момента. Когато спра да го харесвам ще знам отговора на въпроса и ще мога да взема мерки.

Кои качества и знания усвоихте по време на фрийлансърската си кариера?

Продължавам да изучавам тънкостите на професията си всеки ден. Смятам, че това е процес и ако го прекъсна, бързо ще спра да бъда добра в това, което правя.

Отделно се научих да общувам с различни хора, да водя преговори, да отстоявам себе си и труда си. Станах по-дисциплинирана и организирана.

Какво Ви даде фрийлансърството и какво Ви взе?

Даде ми увереност и спокойствие; възможност да работя по по-интересни проекти.

Не мисля, че ми е взело нещо.

Какво искате да се научите още да правите?

Да не губя вътрешния си баланс каквото и да ми се случва, да съхраня радостта си от живота – това  ми се струва най-важно за мен като човек и за мен като професионалист.

Какви качества и познания мислите, че са жизнено важни за успеха Ви?

Упоритост, находчивост, желанието да правя нещата както трябва, пък да става каквото ще и да съм доволна от себе си.

Вярата в здравословния егоизъм.

Вярвам, че всеки иска да се чувства добре и ако осъзнае, че това е невъзможно без хората около него (не само най-близките) да са добре, то е достатъчно да започне да работи за промяна (колкото може, в неговата си област), за да заживеем в по… нормален свят.

Какво бихте казали на своите клиенти за себе си?

Моят успех зависи от вашия успех. Затова нека работим заедно.

Кои са трите думи, които Ви описват като човек и Ви правят различни в очите на другите?

Слънчев човек, с който се работи лесно и го е грижа за това, което прави.

Това са ми казвали. Надявам се да е вярно.

Кое е най-ценното, което можете да дадете на другите?

Не знам. От един и същи човек всеки си взима по нещо различно, което му е важно. Надявам се, че давам внимание, разбиране и знания.

Какво бихте искали да чувате всеки ден, ако имаше кой да Ви го каже?

Хайде да направим…

* Интервюто е публикувано без редакции, съкращения и изменения така, както го видя, почувства и прежива Иванка.

Посетете личния блог на Иванка, можете да зададете своите въпроси – винаги ще ви отговори. Професионални съвети ще намерите по-скоро в „Свободна практика“, така че горещо препоръчвам да се спрете за малко и там.

Погледнете в чашата си, сигурно сте забравили последните си глътки докато четете. Вдъхнови ли ви историята на Иванка Могилска? Оставете своя коментар във Фейсбук!

Желая Ви динамичен ден!

Ваша,