Днес в “Моят път” гостува Калоян Христов, 42г., експерт по маркетинг, реклама и продажби. Създател е на бранда Varrio Sport и споделя, че през по-голямата и съзнателна част от развитието си се е занимавал с маркетинг, продажби и дигитални технологии и както сам казва: “занимавам се със спорт, с много спорт”. Калоян си е поставил висока мисия – да популяризира спортовете сред природата и живота на открито.
Постига го не само като продава екипировка за активности на открито, но и чрез информационно-медийни кампании, дейности и различни активности. Научете повече за пътя на Калоян, за успехите, трудностите и решенията, които съпътстват дните му като предприемач. Приятно четене!
Здравей, Калоян! Радвам се, че стартираме заедно сезон 5 на “Моят път” – кампания за насърчаване на преприемачеството чрез споделяне на личен опит. Разкажи ни за своя професионален опит, с какво се занимаваш в момента?
В последните 5 години развивам проекта Varrio Sport – All Seasons Outdoor.- платформа за спорт и хоби сред природата.
Все още в развитие, наскоро стартирахме и още два проекта в сферата:
Сайта www.varriospot.bg, който е информационно-медиен проект за популяризиране на спортовете сред природата.
Фондация „Спорт и Природа“ – инициатива, която развива дейност, подпомагаща здравословни и спортно развлекателни активности.
От колко време си в тази сфера и това ли е единствената ти професия в момента?
Имах удоволствието да стартирам кариерата си в медиите – в радио. Работата ми там, както и проектите ми сега в дигиталната сфера, са приличат по това, че ние комуникираме с аудитория, която не е *f2f пред нас.
Това прави задачите ни още по-отговорни и интересни – да създадем продукти, които да въздействат, да дават доверие и спокойствие, да покажем че сме реални, да убедим и накараме клиента да предприеме дадено действие с желание, а не по принуда.
Това се учи и усъвършенства непрекъснато, така както и аудиториите се променят и развиват и създават нови необходимости. Това е и една от причините да обичам толкова много това, което правя в момента, защото е динамично и живее собствен живот.
(*”f2f” – “лице-в-лице” (англ.) – б. Juls)
Какъв е твоят професионален опит?
Започнах да работя на 14г.. Намирах си работа през ваканциите, за да мога да си осигуря повече лични средства. Това бяха спорадични дейности в различни сфери предимно свързани с физически труд или организационни дела, а впоследствие и с продажби.
Следващите години на училище и студентство бяха по-пъстри и от дъгата.
Във всяко едно от тези разнородни занимания съм работил със сърце и усмивка и мога да кажа, че в тях има много житейски опит и полезни умения, които съм научил и ми помагат цял живот. Най-важното, което научих от тях бе, че комуникацията е всичко!
И стигам до Радиото, прекрасното Радио FM+, което след Varrio Sport е най-голямата ми професионална любов. Хванах първите години в развитието на частното радио, буквално градяхме история с всичко, което създавахме, брилянтен екип, а идеите ни валяха и се случваха невероятно ефективно. Тогава бяхме ние и Дарик и още само няколко станции.
В радиото нямаше конкурс, а аз бях решил, че искам да работя там. Една сутрин звъннах на вратата на офиса им и казах: „Добър ден бих искал да започна работа тук и да се срещна с ваш мениджър“…
За мое щастие ме приеха и след малко бях в кабинета на респектиращия и уважаван топ журналист и идол г-н Константин Тилев. Онемял, но все пак в съзнание успях да отговоря на три основни въпроса кой съм, какво правя там и какво искам.
Много точно и ясно описах, какво мога и какво искам да работя там и че искам да започна без НИКАКВИ пари и заплащане. Нямаше интервю. Разговорът приключи рязко с думите ще помисля, обади ми се следващата седмица в сряда в 11ч. ….
Три месеца по-късно след ежеседмични и дори ежедневни позвънявания, на които чувах „г-н Тилев в е командировка, в среща, няма го и т.н. ме свързаха, а той каза само:
“Заповядай в понеделник започваш работа, ти мина най-важния тест – 3 месеца не се отказа, значи имаш мотивация.“
И започнах! Скоро след това взимах доста добри комисионни от продадена реклама, след това поех мениджърски пост, започнах да обучавам и други колеги и така колелото се завъртя.
Правихме най-слушаното /тогава/ радио и продавахме реклама с една година напред.
Да продаваш радио реклама е трудно то е нещо като да продадеш фантазия, мечта, клиента си купува нещо, което не може да се пипне, види, помирише, няма вкус, има само очаквания.
Спомняш ли си кога и как взе решение да започнеш самостоятелна кариера?
След около 12 години в радиото реших, че мога да си отворя малко заведение за бързо хранене в района, защото нямаше такова. Имах малко спестени пари, имах и приятели със заведения и смятах, че става лесно… Така ги виждах нещата – правя малко заведение, намирам персонал и после ще минавам само да взимам оборота…
Доста наивно, нищо подобно не се случи, озовах се в затвор от неща, които не разбирам и не умея, загубих всичко и след 6 месеца затворих с фалит и с огромно облекчение. Това бе и най-хубавият ми спомен от първия бизнес.
За всеки влак си има пътници, но този определено не беше моя. Бях пропуснал дребния факт, че освен по релси и наклон, влакът трябва да се управлява, да спира, тръгва, да сменя посоките, да зарежда, да се поддържа, да се проверяват билети и т.н…
Вече бяха дошли силните години на подем в бизнеса и особено на строителния такъв.
Започнах да се занимавам строителство, ремонти и фасилити мениджмънт, бях един от най-добрите. Добре си бях научил урока от заведението и този път всичко бе планирано стратегически, дори голямата криза и фалити в сектора през 2008-2009 не успяха да повлияят сериозно. Не мога да се оплача от постигнати резултати.
Тук започна следващия ми урок. Минаваха години 5-6-7 в строителството, което аз правих машинално, без криейтив, без мисли, без контакти с готини хора, с тежки проблеми и сложна администрация, много кал, прах и студ. Целта започна да не оправдава изживяването.
Крепяха ме спорта, многото книги, които четях и какви ли не курсове, на които ходех, за да си поддържам нивото в маркетинга. Пари имаше – щастие и удовлетвореност НЕ.
Тук е мястото да вмъкна един друг главен герой в моя живот – СПОРТА! Той се появи, сериозно, когато бях на 12. До тогава едва кретах в часовете по физическо. Започнах с планина и ски, всеки възможен ден, после, бягане, фитнес, колело, сърф и ветроходство, катерене… конна езда…
В годините спортът винаги бе част от живота ми. Още много отдавна се интересувах от екипировка, спортни иновации и технологии. От дете в главата ми стоеше една мъглява мечта-идея да си имам малко спортно магазинче и малка хижа в планината – всъщност станаха две.
Явно не само не успях да я изгоня през годините, ами някак си я отглеждах вътре на топло, и тя си растеше, проправяше си път, променяше се, чакаше си времето. Нямаше никакво конкретно изражение, нито име.
Всеки път когато се сблъсквах с какви ли не недъзи в родните магазини, с липсата на информация, с кофти обслужване в стил дай само да му продадем на тоя нещо без значение дали ще му е от полза, с травмите след спорт, с гипса в Пирогов и т.н. си казвах:
„Добре де защо тези хора не се научат, защо не го направят най-накрая както трябва?“
Тогава бяхме шепа хора, които се учехме в тези така наречени екстремни спортове по принципа проба греша, разбирай травма, после нова. Но все пак успяхме да прокараме пътеки и да покажем на тези след нас, неща които сме научили. Дори „Спас“ все още работеше!
Как се насочи именно към предлагането на този тип услуги/продукти?
Вече бях решил да се разделя със строителството. Зададох си няколко въпроса:
Кой съм, какво мога, какво ме кара да чувствам емоция и щастие?
Много бързо си отговорих, че онова, което правя най-добре и ми липсва така силно е комуникацията, продажбите и маркетинга, че имам доста умения и познания в дигиталните технологии, в web, че харесвам и обичам спорта и природата. И логично дойде простия въпрос – защо не го направя като обединя всички тези неща създам именно онова, което липсва на пазара? Дени ме подкрепи на 100% и го направихме – Varrio Sport стана факт!
Година по-късно проекта вече се наричаше Varrio Sport, a аз продължавах да съм хем строител, хем дигитален предприемач. Не след дълго реших да се посветя изцяло на проекта.
Емоциите в бизнеса много помагат и дават криле, но и често водят до тежки катастрофи ако не са подплатени с реални идеи, стратегия, анализ и поглед отстрани.
Икономиката беше с постоянен ръст 3-5 % годишно, платежоспособността на хората се вдигаше, вече бяхме в Нато и ЕС, т.е. очаквахме стабилност, дигиталните технологии се развиваха с космическо темпо дори и тук в БГ, телефоните също, интернет е на ниво, онлайн потреблението и културата изобщо бележат един от най-високите ръстове и до ден днешен горе долу около 30% всяка година, а пазарът едва сега започва да се развива. /беше точната идея в точното време и място!
Знаехме, че ще е адски трудно, но започнахме.
Кои бяха най-трудните стъпки в началото?
Доверието и перфекционизма.
Критичната липса на доверие в този бизнес се оказа голяма пречка. Получаваше се така, че в началото с Дени, трябваше да убедим световни производители и бг вносители да ни дадат стока, която да продаваме и да ни доверят брандовете си само с обяснения, каква хубава платформа ще имаме скоро. Тя още не бе готова и дори нямаше къде да влезнат за да видят, всичко бяха само приказки и усмивки.
Никой не ни познаваше тогава. Тук обаче уменията да комуникирам и да продам идеите си, съчетани с организационните качества на Дени, влязоха мощно в действие и няма човек или компания, с когото да не сме се разбрали след 2-3 срещи.
От всичко, което бях правих досега се оказа, че съм придобил още по-голямо старание всичко да е перфектно. Това обаче е пагубно за някои етапи на дигиталния бизнес, защото в него няма как да си перфектен без да си на пазара, тук скалираш ежедневно само с тестове и обратна връзка от хора, пазар и технологии и то в реална среда.
Кои са най-големите ти успехи?
Безспорно да бъда баща на две прекрасни хлапета и семейството. Ако някой ми каже, че децата са каквато и да е пречка бих казал, че само си намира извинения. Винаги съм обичал да правя всичко с децата си, да пътувам, да катеря, да ги нося, возя и т.н. и те го оценяват.
В развитието на Varrio Sport имах и имам доста тежки моменти, в които ми се налага да потърся съвет или помощ, да ми трябва контакт с някой човек. И тук разбрах колко много приятели съм си създал в тези 20 години, колко добри спомени са останали, защото никой не ми отказа, никой не ми затвори вратата и оказва се хората НЕ забравят направеното добро.
В професионален план постигнат успех, е че Varrio Sport вече 5 години върви напред и нагоре, че е силно разпознаваем бранд с изцяло безупречна репутация, че не минава празник, в който наши клиенти да ни изпращат подаръци, картички или да ни звънят за поздрав – това е най-важната оценка. Битка, която изнесохме на гърбовете си само ние двамата.
Като постигнат резултат и успех считам и това, че си партнираме с едни от големите компании в индустрията в България и по света, че имаме няколко изцяло български продукта, които сме подкрепили с маркетинг и стратегии за развитие, че помагаме на млади хора да се развиват като заставаме зад идеите им и ги учим и подкрепяме.
Какво е за теб да имаш собствен бизнес?
Моята дума е СМИСЪЛ.
Смисъл, че създаваш, градиш, че се движиш. Че правиш нещо хубаво за средата и хората.
С какви хора те събра професията ти?
Всеки трябва да се замисли къде е попаднал, защото средата и хората пряко рефлектират върху уменията и развитието му. Преди години напуснах строителството, защото не харесвах повечето хора в бранша. Нищо лично, разбира се.
Сега работя с усмихнати, креативни и създаващи хора, с много умни хора, което е чест за мен. Активни, динамични, свежи и зареждащи. Имам честта да работя и с много от големите родни и световни атлети и шоумени, да се срещам с хора изкачили 22 пъти Еверест, да говоря с мореплаватели и откриватели, да участвам в световните изложения с всичко най-в сектора. Какво по-голямо щастие от това?
Какви са отношенията ти с клиентите– строго професионални и/или неформални и приятелски?
Професионални ДА, строги Не.
Характера на нашата дейност не предполага строг етикет, но изисква бързи и персонални решения. За да можем да гарантираме еднотипно и силно обслужване винаги се стараем да сме близо до хората, но спазвайки професионалния етикет.
Разбира се и това правило има изключения. Често след много контакти клиенти стават и приятели, включват се в наши или партньорски инициативи, отварят се врати за други партньорства и интереси.
Вече няколко пъти получаваме и запитвания от наши клиенти и бизнеси по места дали могат да отворят магазин под нашия бранд.
На кого предаваш своето ноу-хау?
За щастие нашето ноу-хау е супер динамично и самият аз се уча всеки ден, старая се да се уча от по-добрите и умни, но и от лошите практики и след това да предавам на хората около мен, на малкия ми екип и на няколко млади хора, които ми помагат доброволно, в замяна на менторство и натрупване на познания и умения в подкрепа на техни лични проекти.
За какво не намираш време в ежедневието си?
Не намирам време да правя много неща едновременно, да съм на няколко места по света в едно време, а ми се иска, много ми се иска да греба от живота с повече шепи, да яздя в бурен, непрекъснат галоп.
Какво те кара да отпочинеш?
Хах, Covid 19 бе чудесна спирачка на иначе забързаното ежедневие и ни показа как живота и светът могат да съществуват простичко и много смислено. Разбира се и любимите хора, любимото село, и наш дом Расник, спорта и природата, прекрасна книга, хубавата музика в стил Металика.
Какво те кара да се усмихнеш?
Децата, жената до мен, сутринта, дребните победи и изкачени стъпала, доброто около нас, планината и морето.
Каква подкрепа намираш в семейството и близките си?
Каквото и да се случва винаги най-близките са храм и крепост. Това не винаги значи, че ме разбират или че не спорят с мен, но имам подкрепа.
В най-близките ми хора включвам и трима мои приятели, сред които 2 дами. С тях някак си живота НЕ успя да ни раздели и разграничи нито отчужди, а напротив. Това са истинските приятели!
Как се справяш с несигурността и страховете си?
Гледам да ги изиграя, да съм по-бърз и хитър, да съм стъпка-две напред, а когато не успея се изправям лице в лице срещу тях и себе си и намирам начин да ги надмогна.
За мен превенцията във всичко е много важна, ако ти си успял да предотвратиш даден проблем превантивно, да си помислил за неговото решение или избягване в аванс то тогава често и страховете биват нокаутирани още с първите движения.
Какво ти пречи в работата ти?
В среда на развитие, в каквато е родният бизнес, пречките са много. Kато тръгнем от сивите играчи в бранша, тежката и неефективна държавна и данъчна администрация, проблемите с Н-18 и стигнем до културата на потребителите… Все пречки, които поетапно подобряваме и оптимизираме, заедно с колегите в нашата браншова асоциация БЕА – Българска Екомерс Асоциация, която e част от Ecommerce Europe и реално представлява гласът на всички сериозни компании в бранша.
Всяко зло за добро – това ме кара ме да съм градивен и креативен, да намирам нетрадиционни, дори партизански решения.
За нас като компания сериозно забавяне в развитието винаги е било финансирането на добрия и работещ бизнес в България. Казвам забавяне, не пречка, защото ние и много други намираме начини да градим и растем въпреки системата, банките и схемаджийските венчър и други фондове.
Реално качествено и достъпно финансиране в България няма. В пространството се тиражират куп неверни истории за всевъзможни фондове, евро програми, банки, ангели и т.н. които давали мило и драго да помагат на родния малък и среден бизнес….
Тук привидното с реалното се разминават на 100%. Паричния ресурс потъва, изчезва по неведоми пътища, увъртени в схеми, бавни и неефективни процедури, точещи се с години. Това не помага на нормалния бизнес.
Екосистемата на финансиране в България е брутално сбъркана – не са добре оценени и търсени дългосрочни и устойчиви проекти и идеи, а еднодневки описващи се като иновативни и неповторими, но никому ненужни.
За съжаление развитието на устойчиви и конкурентно способни брандове, като бизнес модел, не е на почит сред повечето инвеститори.
Причината е само една – мечтаната бърза и лесна печалба.
Уви бизнесите, които наистина работят и носят многократно по-големи печалби стават бавно, градят се с много труд и поетапно надграждане, всеки ден. Понякога това отнема много години.
В разговор с успешен човек, създал сериозна компания в страната, той ми сподели, че след 25 години работа компанията му вече е една от най-сериозните във вноса и търговията с храни и че до 18-та година по пътя си не е разбрал изобщо, какво е почивка и голям доход…
Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то?
Генерално не бих казал, че съжалявам за нещо и бих го променил, напротив от всяка случка, човек или работа в живота си съм научил ценни знания, което ми е помагало в общия ми микс.
Човек трябва да е умел комбинатор.
Вероятно ако имаше как бих помогнал на повече хора.
Какво искаш да се научиш още да правиш?
Винаги съм искал да науча испански език и ще го направя рано или късно и да се науча на дълбоководен дайвинг
Голяма мечта ми е да отида на Антарктида с българската експедиция на проф. Пимпирев и да помогна за нашата база и наука.
Какви качества и познания мислиш, че са жизнено важни за успеха ти?
Търпение, комуникативност, умение да слушам/изслушвам. Често ми помага и вроденият ми по зодия инат.
Никога не съм вярвал, че нещо може да се случи, и то да е трайно, ей така без никакво усилие.
За познания – колкото повече, толкова по-добре винаги съм жаден за нови познания.
Кои са трите думи, които те описват като човек и те правят различен в очите на другите?
Трудно ми е да кажа, но от време на време чувам защо мои партньори са избрали да работят с мен и от това мога да заключа:
Точен;
Кративен;
Пробивен;
Кое е най-ценното, което можеш да дадеш на другите?
Внимание и подкрепа, където си струва. Вяра и позитивизъм. В повечето случаи на хората, особено на един млад човек му трябва само малка искра, леко побутване, което да го накара сам да „избухне“ и да си помогне.
Бих дал и или по-скоро научил на умението да виждат света пъстър и хубав, а във всяка несполука, лошо време или повод за оплакване – нова усмивка и възможност.
Какво бих искал да чуваш всеки ден ако имаше кой да ти го каже?
Обичам те. Очаква ни още един прекрасен ден! – за щастие имам до себе си човека от когото ги чувам всеки ден.
Къде и как да те намерят?
На „пистата“ на www.varriosport.bg или на „терена“ на новия ни сайт www.varriospot.bg. Ще се радвам ако разгледате и харесате и нашия Facebook профил.
Разбира се и в планината, по пътеките, върховете и извън пистите, базите за езда, в моретата и лодките и чат пак нощем на Черни връх.
Да не пропусна и в социалните канали Facebook и Linkedin или на имейла на компанията.
Всеки който иска да се свърже с нас, да работи с нас, да учи с нас, да се развива заедно с нас или има идея, в която можем да му помогнем може спокойно да ме потърси – ще му отговоря лично и бързо.
Пожелавам на всички пъстра хармония!
Калоян
*Интервюто е публикувано без редакции, а снимките са предоставени от Калоян Христов.
Да бъдеш предприемач е начин на мислене и стил на живот
Намери своето вдъхновение за стартиране на бизнес в историите на другите лидери от кампанията “Моят път”.
Ако искаш да обсъдим заедно идеята ти – поискай среща с мен.
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
