Тя е Ирина Манушева и иска хората да не усещат нейното присъствие, когато се докосват до творбите ѝ. Познавате я без да я познавате и е твърде вероятно да сте я срещали без да сте я видели. Тя е преводач и философ. С повече от 11 години опит на свободна практика. С куп книги зад гърба си и още толкова пред очите си. Историята ѝ включва любов, три деца и много думи, минали през живота ѝ. Казва, че онова, което я мотивира, са добре преведените книги.
Ирина: „Колкото и банално да звучи, просто наистина обожавам книгите. Като малка криех фенерче под възглавницата си, за да си чета през нощта. По-късно, когато започнах да чета и на други езици, неволно си представях всяко изречение или стих на български.“
Какъв е вашият професионален опит, винаги ли сте били фрийлансър? Спомняте ли си кога и как взехте решение да започнете с фрийланс кариерата си?
Бях учител по английски език в прекрасно училище, с изключителни колеги и страхотни деца. Обичах работата си и подозирам, че някой ден отново ще се върна към това поприще. Малко след като се роди първото ми дете обаче неочаквано ми се удаде възможност да осъществя друга отдавнашна мечта – да стана преводач на художествена литература. И без много да му мисля, напуснах сигурното си място и се отдадох изцяло на книгите. 
Кои бяха най-трудните Ви стъпки в началото?
Да убедя някои приятели, че не си търся друга работа… Шегувам се, разбира се.
Всъщност не помня да съм имала трудности – нали правех това, за което винаги бях мечтала?
Какво е за Вас да имате собствен бизнес?
Не е бизнес.
Просто се радвам на свободата да правя това, което обичам.
Какви хора ви вдъхновяваха и мотивираха, докато се развивахте и познавахте ли ги лично? Какви са отношенията Ви с клиентите– строго професионални и/или неформални и приятелски?
Имам щастието да работя с невероятни издателства, движени от забележителни личности. Много се радвам, че с част от тях станахме не само колеги, но и приятели.
За какво не намирате време в ежедневието си?
За достатъчно игри с децата си.
Какво ви кара да отпочинете?
Пътуванията със семейството и разнообразието в ежедневието, включително в работата.
Какво ви кара да се усмихнете?
Децата – и моите, и всички останали. Любимият мъж. Приятелите. Животните. Пътищата. Планините. Новите неща, които откривам. Естествено, книгите. Въобще, аз имам чувството, че постоянно се усмихвам, но според децата ми не го правя достатъчно, така че трябва да се позамисля.
Каква подкрепа намирате в семейството и близките си?
Огромна! Три деца имам и трите още с раждането си свикваха да се занимават сами и да се грижат един за друг, защото мама седи залепена за компютъра. Имам и невероятен съпруг, с когото не само си поделяме динамично грижите за дома и семейството, но и никога не си омръзваме, въпреки че прекарваме огромна част от ежедневието си заедно.
Ако можете да промените нещо в живота си, какво би било то?
Много рисковано е да се задава този въпрос на философ! Но практически погледнато, що се отнася до мен самата, общо-взето каквото искам да променя, го променям – въпрос на съзнателно подреждане на приоритетите. Пък и вярвам, че човек винаги може да промени повече неща, отколкото му се струва – и за себе си, и за света. За съжаление, не всички.
Кои качества и знания усвоихте по време на фрийлансърската си кариера?
Затвърдих убеждението си, че важното е не да ходиш на работа, а да вършиш качествена работа; че освен вдъхновение, си трябва труд и упорство; че няма излишни знания и колкото повече неща си складирал и продължаваш да складираш в мозъка си, толкова по-добре.
Какво Ви даде фрийлансърството и какво Ви взе?
В кръга на шегата – даде ми свободата да почивам в някои работни дни, а ми отне свободата да не работя в почивните. По-сериозно – даде ми възможност да разполагам не само с живота си, но и с всеки ден от него поотделно, да не пропускам нито едно важно събитие, защото трябва да съм някъде другаде, и най-вече да не деля работата от удоволствието.
Какво искате да се научите още да правите?
О, много неща – само да намеря време! Но както казахме, въпрос на приоритети.
Какви качества и познания мислите, че са жизненоважни за успеха Ви?
Огромният брой прочетени книги през годините, когато имах повече време да чета. Всичко, което съм научила в училище и извън него, в т.ч. комбинацията от математическа гимназия и магистратура по философия. Интересите ми в най-различни други области – физика, география, педагогика, медицина, алпинизъм… Вътрешната увереност, че мога да направя всичко, което поискам (за което съм безкрайно признателна на родителите си). Умението да работя и да спазвам срокове.
Но най-вече фактът, че правя нещо, което бих правила и без да ми плащат за него.
Какво бихте казали на своите клиенти за себе си?
На Издателите бих казала: „Обичам да превеждам и мисля, че го правя добре. Ще се радвам да работя с вас в името на качествената книга.“ А на общите ни клиенти, Читателите: „Надявам се да не ме забележите. И дано четенето на книгата ви носи същото удоволствие, каквото на мен – преводът ѝ.“ Но и на едните, и на другите най-вече: „Благодаря ви, че ви има!“
Какво бихте искали да чувате всеки ден, ако имаше кой да Ви го каже?
„Обичам те“
и слава богу, има кой да ми го казва.
Къде и как да Ви намерят?
Имейл: irina.manusheva[@]abv.bg ;
Интервюто е публикувано без редакции в оригиналния си варинат.
Ирина Манушева
Сред преведените от Ирина Манушева заглавия са романите „Знакът на всички неща“ (Ел. Гилбърт), „Силвър“ (А. Моушън), „Изтръгнати от корен” (Н. Новик), „Санкцията Айгер“ (Треванян), „Беднякът милионер“ (В. Сваруп), „Първият телефонен разговор с небето“ (М. Албом), „Сред дивата пустош“ (Дж. Кракауер); философско-литературните произведения „Събуди се“ (Дж. Керуак) , „Най-добрият от всички възможни светове“ (Ст. Надлър), „Монтен и вкусът към живота“ (С. Фрамптън); детските поредици „Приключенията на Джак Бренин“ (К. Купър) и „Опияняващата магия на Африка“ (Л. Сейнт Джон); книги на медицинска тематика като „Ракова терапия“ (д-р М. Герсон) и „А дали не е В12?“ (С. Пачолок, д-р Дж. Стюарт) и др.
Преводачите са личности в сянка. Не вярвате ли? За кои от книгите, които чете, знаете имената на преводача? Когато четете, обърнете внимание чия душа в сянка е останала в ръцете Ви!
Ваша,
