Днес е Световният ден на жената и ще си говорим за силата да поискаш свободата си. Всяка жена заслужава право на личен избор, на неприкосновеност на тялото, мислите и душата ѝ, а за съжаление все повече жени стават жертва на тормоз от своите близки. Поканих своите партньори от Emprove, за да споделим с вас какви са трудностите и пречките пред жените да се самоовластяват и да поемат контрол над живота си. Отделете си 15 минути за този текст, с който се надяваме да помогнем на много жени да поискат промяна за себе си, а ние сме тук и ни има, за да подадем ръка.
Олга Минева, организационен психолог и основател на фондация Emprove.
Първата дама, с която ще ви срещна, е Олга Минева, основател на фондация Emprove. Олга е организационен психолог с научни степени от Германия и Великобритания, която вече десет години освен като консултант на корпоративни клиенти, е активно въвлечена и в социални проекти за деца, младежи в неравностойно положение и жени.
Създава идеята за Emprove още през 2016, с мисията да помага на жени, преживели различни форми на насилие, по пътя на тяхното Овластяване и икономическа независимост.
Към тази своя инициатива впоследствие тя успява да привлече редица експерти от различни области в общо 7 Европейски държави. Заедно те говорят открито за човешката страна на проблема с насилието. За мен е чест да съм сред менторския екип, който отдава доброволно професионална експертиза и човешка грижа в подкрепа на жените, които се борят за активна промяна.
Заедно със своя екип, през 2020 г. Олга стартира кампанията #РаноБудна, за да повдигне обществен дебат и повишена осъзнатост по темата за #ПървитеЗнаци на насилие и различните форми на неговата проява, както и да разкаже по различен начин историите на тези жени. Еmprove е и инициатор на първата по рода си общност на #ЖенитеSurvivors, които в ролята на ментори, лектори и автори разкриват своите истини и опит, изпълнени с емпатия, топлота, обич и грижа, в които някой да намери себе си.
Жените, пострадали от насилие, не са просто част от статистиката. Те са живи и дишащи съзнания, на които някой несправедливо и насилствено отнема правото да бъдат себе си. Олга Минева и страхотният екип на Фондация Emprove са непримирими пред това.
Оля, благодаря ти, че прие сърцато да разкажеш за общността на Emprove и кампанията #РаноБудна. Как реши да основеш фондацията, да стартираш публичните дискусии и да промениш възприятията към #ЖенитеSurvivors – от жертви на насилие към хора с опит и сила за Промяна?
Еmprove стартира през 2016 година като международна социална и технологична иновация, провокирана от проучване, което проведохме в 33 oрганизации от 7 Европейски държави (повече за проучването вижте тук) .
Идентифицирахме огромното предизвикателство – не само в България, но и навън – да се предложи наистина продължителна, мултидисциплинарна подкрепа на жени, преживели насилие, която да ги съпроводи в изграждането на нов живот и по пътя на тяхната независимост, не само в етап на тежка криза, но и преди или след него. Като първа крачка, разработихме и тествахме в кризисни центрове онлайн платформа, която да допълни наличните инструменти и процеси за подкрепа, чрез дългосрочно, безплатно менторство и геймифицирани онлайн обучителни мисии.
Проектът беше наистина успешен и този “дигитален експеримент” ни даде зелената светлина, че не можем да спрем дотук. Развихме безвъзмездната ни подкрепа и в офлайн среда – на живо – като тя включва психологическа, правна и коучинг услуги, обучителни формати, публикации и др.
Още от самото начало бяхме насочени към грижата за #ЖенитеSurvivors, защото прекратяването на насилствената връзка е само началото на дълъг и важен път на промяна, в който никой не трябва да е сам.
#РаноБудна се роди в стремежа ни да засилим ранната превенция на токсичността, още преди да е прераснала в насилие, да повишим обществената осъзнатост за този проблем чрез серии от събития и информационни кампании и индивидуална работа с жени в потенциално опасна връзка.
Кои са хората, със и за които работи Emprove и как? От каква подкрепа имат нужда те, за да се борят проактивно за промяна в живота си?
Бих казала, че работим за и с цялата общественост, защото проблем като домашното насилие изисква силна армия и цялостен подход. С нас се свързват хора от всякакви сфери и намираме най-смисления и удовлетворяващ начин за въвличането им в нашата обща кауза. Настоящите ни стратегически цели се фокусират върху:
- РаноБудните жени – Жените, пробудили се за #ПървитеЗнаци на насилие, които подкрепяме с менторство от жени сървайвърки, психологическа и правна помощ.
- #ЖенитеSurvivors – гордеем се с нашата първа по рода си общност на жени, които вече са преминали през Ада на насилието и искат да споделят своя опит и сила – за тях създаваме различни формати за грижа и личностно развитие, а те от своя страна са наши безценни лектори, автори и ментори.
- Работодателите – Бизнесът играе огромна роля в подкрепата на жени, излизащи от връзка на насилие. Разработихме серия от събития за повишаване на осъзнатостта за токсичността в човешките взаимоотношения и дългосрочни програми за работодатели, които искат да се застъпят за този значим проблем и да предоставят тази ключова грижа на своите служители.
- Артистите – това е една група с много силен заряд за Промяна и сме щастливци, че избират именно нас за канализиране и изява на своя талант в социална посока. Инициативата ни #ИзкуствотоПробужда вече обхваща артисти от сферите на кино, визуални изкуства, литература и др. Тепърва ще разкриваме какво сме подготвили! Засега само препоръчваме да преживеете това: https://www.facebook.com/1794802000769732/videos/430002328035964
Слоганът на кампаниите ви е “Тук сме, има ни” – кои сме “ние” и с какво успяваме да бъдем наистина полезни на #ЖенитеSurvivors?
Рационално казано – Ние сме мултидисциплинарен екип от експерти, отдадени на каузата и десетки доброволци, влагащи толкова много от своето време, енергия и талант, за да достига Emprove до повече хора. Но всъщност НИЕ сме цялото наше общество, не само в България, а в международен аспект.
И ти, който четеш тази статия, си част от нас – хората, които искат и могат да са тук, за да изслушат, подкрепят, вдъхнат смелост, да повярват, да са просто там, когато една жена създава своя нов живот, да говорят за този проблем, да четат и да споделят, да не са безразлични. Да са тук.
Какво е нужно да направи жена, която иска промяна в живота си, за да получи подкрепа и закрила в общността на Emprove?
Нека не се колебае да ни пише в нашата Фейсбук страница, за да я свържем с нейния най-подходящ, доверен Emprove ментор или за да я включим в общността на #ЖенитеSurvivors.
Втората дама, с която искам да ви срещна, е Валентина Димитрова, семеен терапевт и съосновател на Център за семейно щастие “Нюанси”. Работи интензивно с индивидуални клиенти, двойки и семейства. Ментор и консултант към организациите EMPROVE и SAVEHER, помагащи на жени преживели домашно насилие. Валя е от лицата “на първа линия”, които посрещат и опознават всяка лична история на #ЖенитеSurvivors. Както самата тя споделя, Валя е балансьор и сред основните ѝ задачи е да свързва жените, пострадали от насилие, с подходящите експерти от мрежата.
Валя, ти си от самото начало в екипа на фондация Emprove, с какво те привлече Оля към своята кауза?
Валентина Димитрова, семеен терапевт и съосновател на Център за семейно щастие “Нюанси”
Към екипа на Емпруув се присъединих в самото начало – през 2018 година, когато стартира основно като платформа. Много ме привлече идеята и грижата за жените, след като напуснат токсичната връзка, защото не е достатъчно да се “отдели” жената от насилника, а истинската борба за нея започва след това, когато трябва да започне живота си наново.
Като терапевт, знам колко труден и стръмен може да бъде този път за една жена и ако няма нужната подкрепа, тя често се отказва. В този етап освен подкрепата на близките е нужна и мрежа от специалисти, които да съпроводят жената по пътя, за да може да поеме живота си в ръце. Това е, което видях в Емпруув, а то много кореспондира с моето разбиране за работа по случаите. Така и стартирахме кампанията #Ранобудна през 2020, чиято цел е най-вече превантивна и да помага на жените и техните близки да разпознават първите знаци на една токсична връзка.
Тогава Емпруув разшири екипа си и създаде една общност от жените сървайвърс, ментори, психолози, адвокати и така се оформи един мултидисциплинарен екип, който аз координирам с огромно удоволствие и отговорност!
Какви според теб са причините жените, пострадали от насилие, да отлагат да потърсят активно помощ, оставайки в токсичната си среда?
Причините са много и са комплексни. Най-трудното е да разпознаят и да си признаят, че се намират в такава връзка. Често жените, намиращи се в токсична връзка са манипулирани, изолирани, не могат да сверят с околните дали е нормално или не, обвиняват себе си, че не правят нещо както трябва и вярват, че ако те самите се променят всичко ще бъде наред. Това никога не става, защото целта на насилника е да подчини жертвата и това може да стане дори с психологическо насилие. Когато няма физическо такова, разпознаването става още по-трудно.
От друга страна стои нормата на насилието в семейството и в обществото. Когато в биологичното семейство е имало насилие и особено, ако някое дете е израснало с убеждението, че си е заслужавало боя, е много трудно като пораснал възрастен, да отчете един шамар като насилие, то се е превърнало в част от нормата.
От трета страна стои вярването, че жената трябва да се примирява в името на семейството, защото тя е тази, която трябва да го пази, иначе се е провалила като жена. Липсата на подкрепа от страна на близки и познати, които често с реплики като “ сама си го избрала, сега ще го търпиш” или “да не мислиш, че ще намериш по-добър, те всички мъже са такива”, остават жената да се чувства още по-безпомощна.
Не на последно място е „тяхната специална“ връзка. След избухване мъжете, обикновено се извиняват, обещават, че това няма да се повтори или признават, че имат проблем, но само тя може да му помогне и затова не трябва никога да го изоставя. Това са моменти, в които жените започват да придобиват усещане за значимост, че са по-специални от другите и че имат разбиране за вътрешния свят на мъжа, каквото никой друг няма и затова се връщат, но не след дълго кръгът се завърта отново.
Трудно ли осъзнават вашите клиентки, че са жертва на насилие, какво се променя в тях и как тръгват по пътя на промяната?
Повечето жени, с които съм работила споделят за преломен момент в живота си, който ги обръща и им помага да видят ситуацията с други очи. Често това е когато насилието се пренесе върху децата, ако има такива, или самите те изпаднат в прекалено застрашаваща ги ситуация и тогава те активират всички ресурси в себе си и успяват да се махнат.
След това следва един тежък период, в който сякаш се събуждат и виждат колко време е минало, какво се е случило, с какво “разполагат” като социална среда, подкрепа, възможности, умения.
Понякога е по-трудно, плашещо и несигурно, друг път има някаква сравнително стабилна основа, на която да се стъпи, но и в двата случая най-големият успех е в това, че жената е успяла да си тръгне. А пътят, който предстои е за това, да се извърви 😊
От какво се нуждаят в психологически аспект #ЖенитеSurvivors, за да харесат себе си и да продължат с живота си?
#ЖенитеSurvivors имат нужда от терапевтична работа, в която да могат да разберат механизмите, които са изградили в себе си за свързване. Това е дълъг, не винаги лек и приятен процес, но много важен. Ако жените не успеят да разберат случващото се в живота им и да му намерят смисъл, те ще продължават да се свързват с такива мъже или пък обратното ще се затворят прекалено и от страх да не попаднат отново в токсична връзка, се лишават от възможността да бъдат в отношения.
Вярвам, че колкото повече опознаваме и разбираме себе си, толкова пo-голяма увереност добиваме и правим по-смели избори, защото си даваме сметка колко много зависи от нас и как ние участваме във всички процеси.
Третата дама от екипа на Emprove, с която искам да ви запозная, е Михаела Георгиева. Михаела е жена, посветена на мисията си да помага на хората, с които работи, да създават за себе си автентичен и смислен живот, работа и бизнес. Сертифициран кариерен коуч и Треньор по лидерство, основател на Leaders.bg. Михаела е част от менторския екип и провежда индивидуални срещи и групови обучения за #ЖенитеSurvivors. В Emprove я води намерението ѝ да вдъхнови и други жени да поставят себе си на първо място, да се обичат и харесват такива, каквито си и да променят начина, по който се свързват със себе си и другите.
Михаела, какво намери за себе си в дейността на Emprove, което те мотивира да се превърнеш в едно от активните действащи лица за промяната за #ЖенитеSurvivors?
Михаела Георгиева, Сертифициран кариерен коуч и Треньор по лидерство, основател на Leaders.bg
Преди да се срещна с Emprove, имах осъзнатото намерение да помагам на жени, които искат да продължат живота си по нов начин, след като са излезли от токсична връзка. Аз съм една от тези жени. През 2018-та година сложих край на неудовлетворяващ период от живота си. Дълги години се бях примирявала с нещо, което е много по-малко от това, което заслужавах.
Две години по-късно успях да се върна към себе си. Вярвам, че понякога неприятни неща ни се случват, за да ни накарат да си припомним кои сме и да се свържем с чувството си за истинска стойност. Към днешна дата имам прекрасен и подкрепящ партньор до себе си.
Искам да предам знанието си и уроците, които използвах за да трансформирам неприятния период от живота си нещо много красиво. И да помогна на други жени да си спомнят кои са и да създадат по-хубав живот за себе си.
В Emprove ми харесва чувството за общност и споделена мисия. Екипът е прекрасен и имаме прекрасни взаимоотношения с другите дами, работим заедно с лекота.
От каква подкрепа имат нужда дамите, с които работиш – какво чувстват, че са загубили и към какво се стремят?
Повечето дами чувстват, че са загубили себе си, самочувствието си и доверието си към мъжете. Напълно ги разбирам. Не е лесно да се довериш и да проявиш уязвимост, след като в миналото си дал най-ценното, което имаш и то не е било уважено. Вярвам, че доверието към външния свят се постига, когато човек отново успее да се довери на себе си. А това, към което се стремят жените, е спокоен, свободен и щастлив живот. Целта им е да създадат друга реалност за себе си, различна от травматичните периоди, през които са преминали.
Трудно ли е да откриеш лидера в себе си, след като си живяла години наред в някаква форма на потисничество и ограничения на личността си?
Трудно е, защото лидерството изисква да застанеш зад кормилото на собствения си живот. Не можеш да бъдеш и жертва, и лидер едновременно. Налага се и да започнеш да вземаш други решения, за да имаш различни резултати.
Най-предизвикателната част за мен беше да си припомня коя съм и да се свържа с чувството си за стойност. Това е процес. Изисква се търпение. Добрата новина е, че след години работа в тази посока, сега съм по-щастлива от когато и да е било преди. За пръв път в живота си обичам и уважавам жената, която съм и поставям себе си на първо място.
Какви са осезаемите промени, които настъпват в живота на жените, след като получат подкрепа от Emprove?
Едно от най-хубавите неща е, че те усещат, че не са сами. Ние сме тук за тях. Имат подкрепа, защитено пространство, вдъхновяващи и обнадеждаващи примери. Промяната за всяка жена е различна като мащаб и измерение. Някои от тях споделят, че са намерили място, в което не се чувстват съдени или като жертви. Имат подкрепата и усещането, че ще могат да се справят и сами.
Лесно ли е за #ЖенитеSurvivors да харесват себе си, телата и личността си и от какво имат нужда, за да го постигнат?
Не е лесно да харесват себе си. Често това е нещо, което е било присъстващо в тях и преди токсичната връзка. #ЖенитеSurvivors споделят, че им е трудно да се свържат с чувството си за любов към тях самите.
От моя опит мога да споделя, че това е процес. Имат нужда от търпение, приемане, освобождаване от чувство за вина. От това да обявят собствените си граници, да се научат да казват Не!.
Да се разделят с желанието си да са перфектни и да се вписват в очакванията на другите за красота. Да започнат да бъдат себе си и свързани с истинската си същност. Имат нужда от това да се почувстват добре и красиви в собствената си кожа. Да се научат да се грижат за себе си, да успяват да се свързват с нуждите си и да ги заявяват. И вярвам, че това да се обградят с подкрепящи и любящи хора е част от този процес.
Следващата история принадлежи на една дама от общността на #ЖенитеSurvivors, която пожела да сподели пътя си с надеждата да подкрепи и други жени по пътя им да се откажат от насилието в живота си и да поискат подкрепа. Публикувам я така, както тя я разказва, без редакции и корекции.
Един недоизживян живот (И Слава Богу!)
Когато го срещнах, бях на 26 със самочувствието, че съм видяла достатъчно неща от живота, мислех, че нищо не може да ме изненада. Все пак от 17 годишна бях в сериозни връзки и “бях вряла и кипяла” в живота или поне така се чувствах.
Точно бях приключила 5 годишната си връзка с М. – прекрасно момче, с което просто се отдалечихме с годините и бях почнала да приемам само като приятел. Помня, че по онова време не търсих нови връзки бях се съсредоточила върху себе си, своите хобита , учех магистратура, живеех сама в мой собствен апартамент, имах страхотни приятели и точно се бях върнала от една вълнуваща екскурзия, животът ми беше прекрасен и все пак нещо ми липсваше.
Така един ден докато правех сутрешния си джогинг, бях доста зарибена по фитнеса по онова време, до мен дойде едно момче и просто ми каза: “Ти ще бъдеш моя жена”. Не го приех сериозно, разбира се, а и не беше точно мой тип, затова реших да не обръщам внимание. Въпреки това, реших да бъда дружелюбна с него и приех да сме си нещо като приятели за фитнес.
С времето си ставахме все по-близки, беше приятен и забавен по характер и всеки път успяваше да ме изненада, предимно с цветя, шоколади и бонбони, които си бях забранила да ям заради режима, който спазвах, но от време на време скришно хапвах, но и със скъпи подаръци, като златната гривна с гравирано мое име върху нея, която първоначално отказах да приема и едни много скъпи маратонки, които ми беше трудно да откажа. С времето си станахме близки и след един месец прекаран във тренировки в фитнеса с него всеки ден, най-накрая реших да приема предложението ми да изляза с него.
От онзи момент бяхме почти неразделни и може би заради това ,че бяха най-романтичните дни по Коледа или заради това, че той се стараеше много да отгатне и угоди на всяко едно мое желание,
с всяка минута той все повече заприличваше на “принца от приказките” , който бях чакала до тогава.
И така прекарахме и Нова година заедно-нашата първа нощ и още от следващия ден заживяхме под един покрив.
Всичко беше, като в приказка, от която не исках да се събуждам и може би заради това, когато ми се разкрещя за първи път 3 – 4 седмици след това, заради една неправилно според него поставена чиния в хладилника, си затворих очите. Не исках да правя проблем от това – все пак можеше да бъда по- внимателна. Разбира се, той се осъзна бързо, извини се и обеща това повече да не се повтаря – повярвах му или поне до някъде.
Следващите седмици беше по-мил от всякога, обгрижваше ме и почти забравих за станалото.
Няколко дни след това, когато се обадиха от работата ми, че ме освобождават, бях изненадана , че той прие новината с огромна радост. Каза ми, че “Той ще се грижи за мен” и няма нужда да работя. Честно казано, замислих се за момент, но ми беше писнало да се лутам от работа на работа с високи изисквания и не до там високо заплащане и се съгласих с него – или поне за момента.
За тази постъпка може би много хора биха ще ме упрекнали, но за мен важното беше той и аз да сме щастливи. И така, мина известно време, докато един ден, докато бях във фитнеса, ми звъна и понеже не му отговорих веднага, ме заплаши, че
ако не се прибера до 5 минути, ще нареже всичките ми дрехи.
Уплаших се, но се прибрах. Тогава избухна в сълзи и обясни, че ме обича много и за това ме ревнува. Беше толкова сладък, че реших, че не трябва да му давам повече поводи за ревност.
Гледах да вдигам телефона си на секундата когато той ми звъни. В малкото моменти, когато не бях с него, винаги знаеше къде съм и не говорех с други мъже – това беше закон, та нали той ми беше достатъчен.
Знам, че беше прекалено, но аз го обичах и исках да сме щастливи. За мое огромно съжаление обаче и въпреки, че се стараех скандалите, не спираха – бях свикнала с тях като с нещо нормално и това, че бях живяла от малка в семейство, в което също бяха ежедневие, допълваше картинката.
И така, ден след ден, година след година, сюжетът се повтаряше, поредица от скандали заплахи и обиди, в които не издържах и го напусках за ден – два, седмица, след което поредица от сълзи извинения и обещания как “Никога повече няма да се повтори”, “Как ме обича” и “Как ще умре за мен” и между антрактите – почивки в Италия, Испания, Дубай … и Париж.
Прекрасни почивки, в които “принцът” развихряше своята фантазия и ми поднасяше света на тепсия, докато не се превърнеше в звяр.
И така, докато в един момент, по време на една от почивките ни в Рим, на фонтани “Ди треви” реши да ми предложи. Още помня ,че първата ми мисъл беше, че е грешка, но не се бяхме карали повече от месец и се замислих, че като се оженим, вече няма да има защо да ме ревнува и най-накрая ще бъдем щастливи. Вероятно самозаблудата ме правеше щастлива… Но го обичах и мислих , че по този начин ще го поправя.
Имахме прекрасна сватба , точно такава, за каквато бях мечтала винаги. Но не толкова прекрасен меден месец, защото няколко седмици след това, в поредна нощ на скандали, се събудих със сини ръце и око. Вероятно “сама” се бях наранила, поне така каза той, понеже аз не помня нищо, освен че ме хвана за гушата и ми удари шамар, след което си отворих една бутилка бяло вино, по онова време бях почнала да пия – само така успявах да преглътна някои неща.
Когато се събудих на сутринта и видях окаяното си състояние, помня че кротко му казах ,че ще пренощувам няколко дена в къщата на родителите си.
Мисля ,че от онзи момент нататък почна дългия път на самоосъзнаването ми, знаех че не исках това за себе си нито за децата си но и не знаех как може да избягаш от човек който толкова дълго е бил целия ти свят, от който си зависима финансово и най-вече емоционално.
За това седнах и почнах да мисля какво да правя. Първото и най-важно нещо беше да стана независима, затова си намерих работа. Да, не беше най-хубавата работа и не беше лесно, но пък се запознах с много приятни хора, което ми се отрази добре, тъй като покрай него бях загубила връзка с повечето мои познати.
Също така реших да стана по-оправна и да порасна и най-вече – да спра да вярвам във “вълшебни приказки”. И това не беше лесно – да си тръгна от мъж, когото обичах по един мазохистичен начин. Мъж, с който имах толкова любими спомени, всъщност може би беше най-трудната част от моето осъзнаване.
На няколко пъти се връщах, сякаш още малко трябваше да си счупя главата.
Но съм щастлива , че оцелях, че взех това решение.
И въпреки част от мен понякога още кърви….
Никога не съжалих за взетото си решение.
И за това всеки ден ставам и се боря с живота такъв, какъвто е, със всичките му сиви нюанси.
Старая се да се обичам и да се грижа за себе си!
Съветът ми към момичета и жени в подобно положение на моето е да изживеят “любовта” си, ако наистина имат нужда от това, но в никакъв случай да не оставят тя да ги унищожи. Защото, скъпи мои “сестри по съдба” колкото и да е трудно да се приеме, това не е приказката от Красавицата и Звяра- И ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПОМЕНИ.
ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЕ Е ТАКАВА… ЛЮБОВТА ВЯРВА, ЛЮБОВТА ЦЕНИ, ЛЮБОВТА УВАЖАВА И НАЙ-ВЕЧЕ ЛЮБОВТА НЕ НАРАНЯВА-ИЛИ ПОНЕ НЕ ПО ТОЗИ НАЧИН.
И въпреки ,че аз още не съм я открила вярвам , че ще я. А до тогава – ще обичам себе си, обичайте се и вие!
Жените, страдащи от насилие, често трябва да взимат трудно решения за себе си и децата си. Понякога е по-лесно да си тръгнеш физически от своя насилник, отколкото да продължиш живота си, без да усещаш неговото присъствие и влияние в съзнанието си. Изпитвам дълбока благодарност, че с работата си мога да бъда полезна на тези съзнания да се откъснат от обидите и униженията, от страданието и самотата не само телесно, но и психически и емоционално.
Една от първите крачки към промяна е да вярваме в себе си в правото си на неприкосновеност, свобода и лекота на живот. Ние заслужаваме да се харесваме такива, каквито сме. Нищо от това, което правим и казваме, не следва да провокира насилие към нас, дори когато грешим.
Да живееш в страх, болка, гняв и безсилие е тежък избор, от който #ЖенитеSurvivors се отказват с повече лекота, когато се чувстват подкрепени и разбрани. А всички експерти в екипа на Emprove се стараем да дадем най-ценното от себе си преходът на #ЖенитеSurvivors да се извършва в сигурна и защитена среда.
Ако познавате жена, която има нужда от подкрепа или самата Вие се чувствате наранена и застрашена, свържете се с екипа на фондация Emprove.
Харесай себе си, твоята история има значение!
Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption. Научи повече за трансформационната програма за повишаване на личната продуктивност през креативност и иновативност InnovaCeption в този материал.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
