Кампанията “Харесай себе си” продължава и през 2021 с нови и различни перспективи защо изпитваме вътрешни противоречия и конфликти с отделните аспекти на личността си. Колкото повече се развиваме, толкова повече се стремим да постигнем някакво удовлетворяващо ниво, в което да изпитваме доволство от човека, която сме. Реконструкциите на представите за себе си обаче не са никак приятни преживяванията. Дискомфортът често прераства във форма на страдание, а ние усещаме себе си разкъсани между себе си и другите, между “искам” и ‘”трябва”.
Днес ще ви разкажа за умението да виждаме себе си с любов, приемане, емпатия и покой. Наричам това умение “изключителна самопринадлежност”, тъй като именно това усещаме в края на процеса на личностна трансформация с такъв фокус. Намерете причина да харесвате себе си! Отделете си 10 минути и поискайте да бъдете свободни, независими и щастливи!
Изкуството, наречено “Изключителна самопринадлежност”
Личната ми мисия като психолог е да помогна на хората да се самоовластяват и да възприемат субективно, че имат контрол над себе си и житейските си избори. И това съвсем не значи, че ще спрем да бъдем част от другите и те няма да оказват влияние над решенията ни.
Напротив, изключителната самопринадлежност е концепция, която развивам вече над 10 години, за да помогна на хората да се самоовластяват и да се променят през осъзнаване. За мен изключителната самопринадлежност е умението да верифицираш във всеки момент, че мислите, емоциите и реакциите ти удовлетворяват твоите потребности, а не чуждите и служат на твоите лични цели, дори когато промяната в нас е диктувана отвън.
Да бъдеш самоосъзнат за вътрешните си състояние през по-голямата част от деня е важно житейско майндфулнес умение, с което си даваме правото да избираме как ще реагираме в настоящия миг. Да бъдеш балансиран означава да успяваш да поддържаш вътрешна хомеостаза така, че да не се чувстваш разкъсан между себе си и другите.
Независимо дали говорим за личен или бизнес план, всички ние сме изправени пред вътрешни противоречия и конфликти. Поемането на контрол и внасянето на покой в сърцевината си ни помага да устояваме на житейските трусове. Преминаваме през различните си етапи с осъзнатост, фокус и усещане за неделим “Аз”. Научаваме се да анализираме различните аспекти на личността си с по-малко вътрешна самокритика, повече разбиране и повече готовност за активна промяна при нужда.
Свобода на мислите
Pixabay/Kellepics
Една от най-осезаемите форми на свобода е усещането, че собствените ни мисли ни принадлежат. Да се научим да “заглушаваме” гласа на околните в главата си е трудоемка задача, особено ако отношенията помежду ни са токсични. Знаем ли дали онова, което мислим, е наш личен избор или е плод на нечий друг избор?
Промяната на менталната настройка и нагласата към мисленето е сложно когнитивно умение. Ние не сме склонни да отдаваме внимание на разбърканите си и хаотични мисли докато сами не впрегнем съзнанието си в тази посока.
Осъзнаваме как всъщност ни влияят върху оценката за нас и света ни. “Самонараняващите мисли” е онова, което си причиняваме като се наричаме с различни имена и етикети, уронвайки сами авторитета и целостта си. Способността да познаваме себе си такива, каквито сме, променя и начина, по който мислим за себе си. Дали наистина умеем да се харесваме? Мислим ли, че заслужаваме да бъдем харесвани?
Свобода на емоциите
Pixabay/Kellepics
Има огромно табу върху нашите емоции и това кои са “правилните” емоции се определя от културата ни. Живеем в общество, в което се очаква да демонстрираме просперитети и успехи и навсякъде сме залети от вълни фалшив позитивизъм.
Емоциите са важен ориентир за нас и често маркират в телата ни промените, които настъпват в умовете ни. Усещаме както положителните, така и отрицателните си чувства съвсем осезаемо и на телесно ниво. Да бъдеш свободен да чувстваш собствените си емоции без да изпитваш страх, срам или вина, е безценно. Твърде много личности живеят в несвобода на емоционалния си израз и страдат, тъй като чувствата им остават неглижирани и неуважавани. Емоционалната пластичност ни помага да управляваме по-добре своя емоционален свят, отдавайки нужното уважение към усещанията си.
Осъзнаването на емоциите, какво ги поражда и даването на достатъчно простор в себе си е ключова характеристика на изключителната самопринадлежност. Какво е значението на дадена емоция за настоящия момент? Тя работи ли за нашата цел или саботира?
Свобода на поведението
Pixabay/Kellepics
Хората се страхуват да мислят и чувстват, но най-много се боят да правят. Сякаш след видимата крачка връщане назад няма, а санкциите ни очакват зад ъгъла. Да живееш в противоречие с нещата, които мислиш и чувстваш, че имаш нужда да направиш и реалното ти поведение, води до тежки психически конфликти и дисфункционални състояние. Стрес, тревожност, депресивност, празнота и безсмислие. Отказ да живееш активно.
Трудно е да харесваш себе си ако непрекъснато критикуваш реакциите си или липсата на такива. Безсилието и загубата на контрол разрушават връзката ни със себе си. И като говорим за упражняване на контрол не визирам да действаме само защото можем да го направим. Важното е да знаем какъв е смисълът за личността ни от дадено действие и как това би навредило или подобрило отношенията ни със себе си. Не говорим само за правенето на нещата, които искаме, а за адаптивни реакции, които да удовлетворяват нашите потребности.
Свобода на Аз-а
Pixabay/Kellepics
Не се стремете да се харесате на всички. Стремете се да харесвате всичко в себе си, дори нещата, които дефинирате като свои слабости. Свободният човек знае кога да отстои своята свобода и кога да отдаде части от нея, ако това ще му донесе достатъчно ползи.
Да казваш онова, което мислиш, да си позволяваш да бъдеш пъстроцветен в емоциите си, да правиш нещата, от които имаш нужда и да оставаш с усещането автентичен “Аз”, е безценен дар.
Свободният човек не изпитва потребност да декларира своята свобода, не воюва за нея и не я подлага под съмнение. Той просто е свободата. Тя му принадлежи и е онова, което той е. Не е нужно да сме перфектни и съвършени личности, за да бъдем свободни и да се харесваме такива, каквито сме. Достатъчно е да осъзнаваме, че изборите, които правим, са плод на нашите мисли и ни карат да се чувстваме добре, дори когато поведенията ни са провокирани от чужди реакции.
Свободата да осъзнаваме своя “Аз”
Изключителната самопринадлежност е форма на “Аз съм”, на “тук и сега”, при която упражняваме контрол не само защото принципно можем, а защото искаме, можем и имаме нужда от това в този миг. Понякога решението е в посока “промяна”, а има и дни, в които урокът е по приемане.
Майндфулнес може да бъде и състоянието, в което отделните части от нас се усещат като завършена цялост, макар и несъвършена. Не винаги осъзнаваме каква е връзката между своите мисли, емоции, убеждения, ценности, лична история, чужди очаквания, самокритика и поведението ни. Миговете, в които си даваме време да подредим този пъзел, дори когато елементите изглеждат нелогични, са безценни – позволяват ни да откриваме други свои проявления.
Pixabay/Kellepics
Какво тогава ни спира да следваме пътя, който сме си предначертали? Защо се отказваме от диета, режим, график, кариера, избор, план, отношения?
Когато започнем да харесваме себе си, тогава ще бъдем в състояние да оценим истински свободата си и тя ще има истински смисъл.
Имаме свободата да се харесваме за всичко, което сме и всичко, което вярваме, че ще постигнем. Имаме независимостта на вътрешния си свят, който макар да се формира и под влиянието на околните, все още принадлежи изключително на нас и следва да служи първо на нашите нужди и желания. Имаме автономността да събуждаме съзнанието си за живот, карайки го да обуздава хаоса в нас, от който да пораждаме ред, хармония, структура, организация и баланс. Имаме и волята за живот, с всяко свое вдишване и с всеки удар на сърцето си. Какво ни е нужно наистина, за да се усетим дишащи? Какво ще ни помогне да осъзнаем живота в жилите си? Какво ще ни мотивира да впрегнем интелекта си?
Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption. Научи повече за трансформационната програма за повишаване на личната продуктивност през креативност и иновативност InnovaCeption в този материал.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
