Харесай себе си

Защо да спортуваш не е “грижа за себе си”, а базова потребност?

Спорт и предприемачество

Хубавото на живота през 21 век е, че  живеем в мирно време, сити и облечени сме, с луксозни домове (разбирайте с технологии, ток, парно и вода!), със собствен транспорт, образование и с престижна кариера. Факт е, че колкото повече обръщаме внимание на по-висшите си човешки потребности, толкова по-малко смятаме за важни своите базови физиологични нужди. И вярвате или не, малцина, които познавам, гледат на спорта като на своя жизнена потребност. Повечето от нас се сещат да спортуват през призмата на “грижа за себе си”, но такава, нееднозначна, сякаш е лукс да имаш време, сили и желание да се пораздвижиш, а не твое изконно право.  Тази статия, част от кампанията “Харесай себе си” е лична и ще споделя своя опит как чрез движение можем да повишим своята продуктивност и фокус като бизнес лидери.

Работейки с най-различни човешки истории, реших да споделя наблюдения и личен опит по темата “грижа за себе си” чрез движение. Не целя генерализиране, а да повдигна повече въпроси за размисъл. Провокацията пък да е точно тук и сега, дойде от Владимир Новков с поканата да се включа в инициативата “25Х25”, която насърчава 25 минути движение в продължение на 25 дни. Ще се учудите, че за по-малко от месец наистина можем да вземем решение как да променим ежедневието си и  да се движим повече. 

Спортуваме така, както и по принцип се грижим за здравето си – половинчато

здравословна връзка с храната

Pixabay

И така, нека поговорим за движението, спорта и живота на съвременния предприемач. Макар да разполагаме с достъп до огромни масиви информация какво трябва и какво не трябва да правим, все още повечето хора имат зловредни навици, с които съвсем осъзнато влошават своето физическо и психично здраве.

Мотивацията за самодеструктивното им поведение е нагласата, че “животът си е мой”, “веднъж се живее” и “все нещо те убива”. 

С други думи, темата “спорт” все по-често се появява я по лекарско предписание, я по препоръка на експерт или просто защото наистина не харесваме тялото си. Спортът обаче едва ли е нещото, което ще ни накара да харесваме себе си и живота си. И не всяко движение води до повече физическа красота. За мен в този смисъл, красотата е в свободата да се движим и естетиката на комфорта на телата ни.


Защо е толкова трудно да спортуваме? И защо все още гледаме на спорта като на “грижа за себе си”, а не като базова човешка потребност?

Едва ли съществува еднозначен отговор на тези въпроси, но пък най-честият отговор, който чувам, е: “защото нямам време”. Бизнес лидерите, които работят до 15 часа/ден, 6 от 7 дни в седмицата, най-често казват, че нямат време за никакъв спорт, не се наспиват, нямат време за хобита, нямат време да сготвят сами храната си и не могат да прекарват с близките си толкова, колкото биха искали. 

Лична красота, отношения и здраве

Pixabay

Някои хора издържат по-дълго на този ритъм, някои бързо разбират, че нещо не е наред. Грижата за физическото и психическото здраве на бизнес лидерите започва от базовите нужди и едва когато сложим тях в ред, тогава можем да мислим за по-висшите им проявления.

Има една народна мъдрост, че “гладна мечка хоро не играе” и потвърждавам, че всяка форма на глад, особено за физиологични нужди, води до фрустрации и дисфункционалност, които интелектът няма как да надскача всеки ден в дългосрочен план.  Собственият бизнес е маратон и ако не сме в оптимална кондиция, няма как да издържим.

Често се шегувам с нови клиенти, че искам да ми кажат как се потят, за да им предскажа дали ще успеят в бизнеса си. Ако не можеш да понесеш с постоянство товара на малко физически усилия, как ще се справиш с ежедневния психичен товар, наречен “предприемачество”? 

Когато отдаваш на една сфера на живот толкова силен приоритет, каквато е собственият бизнес, това винаги става за сметка на другите аспекти на личността и битието ти. А за помощ се обръщаме тогава, когато нещата започнат да излизат извън контрол, системно. И при стреса, както при всяка друга част от нас, правилото на Мечо Пух – “Колкото повече – толкова повече” – важи с пълна сила.


Само със спорт не става, трябва си и копинг 

Направи си лимонада

Pixabay

Най-честият мит, с който хората се сблъскват лице в лице, е, че спортът намалява стреса. Всъщност, спортът като вид активност, значително повишава общото усещане за стрес в организма, но по един канализиран начин. В резултат, тялото ни наистина започва да функционира като биологична единица по-добре, което пък ни позволява да ползваме интелекта си чудесно, с повече фокус и продуктивност. 

И все пак, за да успяваме да се движим, имаме нужда преди да започнем да спортуваме, да намалим общия си стрес. А когато нямаме зрели копинг механизми,  с които да отработваме психичното напрежение, то наистина се превръща в не добре управляван хроничен стрес. Спортът не е задължително да изглежда като някаква свръх систематизирана и догматична физическа дейност, особено когато балансираме между различни роли. 

Дори самата идея за спорт наслагва в повечето хора вътрешни конфликти, тъй като подсказва дисциплина, постоянство и отдаденост, които никой не може да спазва с такава точност (е, освен ако не промени начина си на мислене и живот, но и до там ще стигнем). Така стресът във връзка със спорта не е само физическа умора, но и психическа обремененост. 

Спортуваме, за да сме здрави и красиви. Аз пък спортувам, за да съм умна, разсъдлива, фокусирана и продуктивна. И обещах да ви разкажа защо без движение интелектът не може да ни служи.


Яж, спи и се движи

непознати територии

Pixabay

Владо често обича да казва, че човек трябва да се храни за това, за което спортува. Аз пък добавям, че човек трябва да спортува за начина, по който живее. И тъй като не се наемам да давам рецепти и готови формули, мога да споделя кои принципи прилагаме, за да помагаме на хората да върнат в норма биологичния си ритъм, а от там – и да функционират по-добре на ниво интелект, емоции и мислене.

Влади ми помага на ниво спортна психология с предприемачите, с които работя – буквално изтупваме от телата им натрупан стрес и тревоги и им помагаме да се върнат на терена за голямата игра, наречена “собствен бизнес” с повече осъзнатост и фокус. Постигаме това като прилагаме системен подход за управление на стреса на физическо, психическо и емоционално ниво с различни инструменти. Общото правило обаче е, че започваме от телесни нужди, през емоционални към ментални.  Няма как да искаме телата да ни служат ако не могат да оперират, нали?

Да се насилваш да се движиш, когато не си спал или си се хранил с некачествени продукти, може да бъде мъчително преживяване. Особено ако решиш, че искаш да тренираш интензивно или с голям обем (даже не коментирам обездвижването, то е епидемия). 

Когато синхронизираш движението си ден за ден и следиш на седмична и месечна база нещата, можеш значително да подобриш общото си ниво на физиологичен стрес. А за психичното напрежение ще трябва да положим отделно усилия, но за това ще разкажа по-натам.


Как успявам да намеря време за движение?

Стандартните принципи не работят

Pixabay

Както казах, не целя да генерализирам и давам готови рецепти, но съм съгласна в следващите 25 дни да споделям какво правя по-различно спрямо преди. Движа се целогодишно, всякак, със и без инструменти. Движа се спрямо нивата на енергия и стрес от предходния ден. Движа се, а понякога НЕ СЕ движа, защото тялото ми е перфектна машина за движение, но и тя има нужда от качествено възстановяване

. Не живея сама – имаме 2 деца все пак, както и  не разполагам с времето и енергията си напълно свободно, а списъците ми със задачи растат с всеки нов клиент, проект или кауза, които нахлуват ежемесечно в дома ни. 

Отне ми време да опозная спецификите на своята биологична машина и да установя защо стандартните принципи за мен не работят с очакваните резултати. Като човек, който се движеше интензивно десетилетие, а после спря да се движи рязко, и моето тяло изпадна  в шок, летаргия и леност.

Добавяме и безкрайното учене, работата,  а после и трансформациите от майчинството. Определено стигнах до момент, в който почувствах, че връзката  ми с тялото ми е нарушена и аз не го харесвах. То не ми служеше, а не знаех как да подобря нещата. Знаех само, че съм на прав път и че с правилен фокус, в някакъв момент ще върна баланса, както и стана.

Намирам време за движение, защото винаги съм обичала колко съм силна, бърза, гъвкава и издръжлива. И когато спрях да бъда всичко това, а то се случи толкова бързо, толкова необратимо на пръв поглед и толкова “завинаги”, не можех да приема, че това ще е новото ми Аз.  И мен ме завъртя въртележката на страндартното мислене – лекари, режим, прогресивно натоварване, хормонален дисбаланс. И аз нямах време, бях уморена, стресирана, недоспала и вечно закъсняваща и тревожна, че има още нещо, което да се довърши и то чака мен, веднага.

Да не харесваш тялото си

Pixabay

Да пишеш докторат, докато развиваш втори бранд, докато се учиш да бъдеш родител, не е точно в графата “бързо и лесно”, нито пък е кратък етап от живота на младите родители-предприемачи като нас.

Когато детето/децата ти не спят, не спиш и ти. От там насетне, каквито и режими да искаш да спазваш, просто е невъзможно да наваксваш съня си. Тялото буксува, умът е в мъгла, усещаш претоварване и обезсърчение.

След близо 7 години битка с хормони, безсъние, неподходящи тренировки и много стрес, вече съм отново себе си и знам, че 25 минути на ден, но подходящото движение, могат да променят нещата. Имаше дни, в които наистина едва правех базови упражнения. Днес, 25 минути е формат, за който дори не се замислям дали имам време – повечето хора прекарват над 60 минути на ден в социалните мрежи и бездействат.

Очевидно е самозаблуда, че нямаме време. Не е вярно и че нямаме мотиви – всички се виждаме в огледалото със и без дрехи. За мен като психолог най-вярното, защото важи за най-много от хората, с които работя, ще се окаже твърдението, че:

Не се движим, защото нямаме зрели механизми да управляваме стреса си – нито физиологичния, нито менталния, нито емоционалния. 

Открий своя верен начин

Pixabay

Спортът е вид стрес, който подобрява представянето на организма и му помага да бъде по-издръжлив, адаптивен, гъвкав и устойчив на стресови състояния като глад, жажда, недоспиване, дискомфорт. Психичният стрес се неутрализира с други механизми, но е факт, че добре структурираното движение, което отчита фактора “тук и сега”, ни кара да се чувстваме освежени, енергизирани и по-позитивни.

Обратно, сляпото следване на тренировъчни протоколи, когато те не са адекватни на моментното състояние на човека, водят до възпаления, контузии, преумора и стрес. Вярвам в силата на връзката “треньор-клиент”, тъй като съм била под грижите на личен треньор от дете. Най-ценното е, когато треньорът ти има доверие и адаптира движението за конкретния ден.

И тъй като ние не сме елитни спортисти и това не е най-важната ни модалност, спортът не следва да трупа прекомерен стрес. Той следва да е част от системата ни за справяне с напрежението. 


Ние сме създадени, за да се движим

Всеки, който се движи активно, с времето опознава тялото си и започва да изпитва към него повече уважение. Замисля се дали да го нахрани с даден продукт, мисъл, емоция или ситуация.  Прави друг тип избори, при които погледът към себе си е на нива – всичко в нас е еднакво значимо и когато в едната модалност не сме добре, трябва да обърнем внимание. Ние имаме нужда да движим както тялото, така и съзнанията и емоциите си. 

Погрижи се за себе си

Pixabay

Толкова хора избират едната си модалност за сметка на другата. Инвестират или в тяло, или в ум. А пълният потенциал на човека предполага синергичното развитие на всичко в нас. 

Здравото тяло носи будния интелект и уравновесената емоция с огромна лекота. 

За да стигнем до тази балансираща точка обаче ни трябва фокус, осъзнатост и готовност да променяме до тогава, докато усетим, че се чувстваме добре в кожата си. И най-вече, в моята представа за здраве, всичко следва да е хармонизирано.

Какво значат “здраво тяло”, “буден интелект” и “уравновесена емоция” и как се постига баланс между сферите така, че нито една модалност да не взема превес над другите? С осъзнатост, с мислене за тук и сега и с телесно закотвяне. 

Радвам се, че с Влади за близо 25 години сумарен професионален опит решихме да превърнем субективното благополучие в свой споделен кариерен път, така че съвременните бизнес лидери да получават една комплексна услуга, с която да бъдат истински ролеви модели и да дават добър пример на своите близки, грижейки се за телата, умовете и духа си.

В работата си помагам на бизнес лидерите да визуализират своите идеи, процеси, концепции и техники, за да видят какво се чупи в модела им на мислене и им пречи да постигнат целите си. С Влади намерихме сходните принципи между спорта и бизнеса и ще се учудите, че най-добро качество на живот като субективно възприятие имат не хората с най-висок икономически показател, а хората, които имат спортно минало. Те просто знаят как да тичат на дълги дистанции, и буквално, и преносно, без да претоварват системата си.

Спортът те учи как да живееш с последиците от стреса и дискомфорта, които неминуемо ще акумулираш в хода на живота си на всички нива – физиология, мислене, емоционален самоконтрол. 


Движението не иска дисциплина, а нужда от свобода

Установихме, че най-добрите резултати имат хората, които могат:

  • Да инвестират своите 25 минути движение всеки ден по начина, по който искат тук и сега;
  • Да се движат по възможно най-много начини, в зависимост от своята физическа подготовка и интереси;
  • Да сменят често мястото за тренировка, редувайки различна атмосфера;
  • Да усещат лекота в разнообразното си движение;
  • Да споделят с други своите интереси и ноу-хау.

И да, рядко някой от тях спира след 25-тата минута, защото да се движиш може да ти донесе толкова усещане за лична свобода, личен успех и здраве. Широката специализация не изключва да имаме лични предпочитания и любим спорт, напротив – това си остава водещата ни двигателна модалност.

По-ценното е, че попадайки в нови условия, веднага се ориентираме кое е добро за нас и от какво имаме нужда. Да не говорим, че движещият се човек е и любопитен, откриващ човек. А всички знаем, че предприемачеството е най-голямото откривателство с цел комерсиализация. 

И така, обещах на Влади в следващите 25 дни да споделям своя личен опит в качеството си на майка, предприемач, преподавател, ментор и обучител. Как съвместявам движението си за здраве с движението си “по принцип” без да ми изгърмят бушоните? С добра организация, с фокус върху процеса и с ясното съзнание, че съвършена машина или не, тялото ми има нужда от ритъм, за да работи както трябва.

Движение и свобода

Pixabay

Моят основен принцип на работа е като на четиритактовия двигател – сън, движение, храна, покой. И както ще видите, точно така съм подредила света си, което за мен даде резултати и доведе до усещането за свобода и лекота на движение.

Ще се радвам да се включите и вие и да споделите своите добри практики! Нашето знание може би наистина е отговор на нечие търсене!

Насладете се на своите 25 минути свобода на движение днес!

Можете да следите Движението на Джулс на страницата на Синергичен човек и да задавате въпросите си, за да получите от нас отговор!

Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.



Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!

 

You Might Also Like