Честит 24 май! Пожелавам си думите, изречени на майчин език, да творят, да лекуват, да мечтаят.
Днес искам да ви представя една различна България, сътворена от захар и фондан. Истинска, защото е от сърцата и ръцете на 17 българки, които живеят и работят у нас и в чубжина. Събира ги идеята да честват 24 май тази година чрез онова, което уменят най-добре – тортена декорция.
Мария е инициатор на идеята и бързо събира екипа на “Моята България”– първата българска тортена колаборация. Тортените декоратори създават 17 отделни захарни творения, обединени от темата за България. Сладък празник!
Мария: ” Мотивират ме и ме вдъхновяват радостта и удивлението, които откривам в очите на хората, когато видят моя торта”.
Проектът “Моята България” само за два дни достигна и развълнува много хора чрез социалните мрежи. Вижте как се е родила тази нестандартна идея.
Здравей, Мария, благодаря ти, че прие да разкажеш за инициативата “Моята България”. Моля те, представи се за читателите на Juls’ Psychology?
Казвам се Мария Озтюрк и съм родена в Габрово. Завършила съм Дърворезба в Художественото училище за Приложни изкуства в Трявна и Скулптура във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“.
Живея в Истанбул от 16 години. Работех в Ателие за реставрация към един от най-престижните частни университети на Турция – Сабанжди. Реставрирах картини на световно известни чужди и турски художници от колекцията на едноименния музей.
Интересът ми към захарното изкуство и декорацията на торти започна преди повече от 7 години, а хобито ми се превърна впрофесия преди около 3 години. В момента водя курсове за декорации на торти в България и Турция.
През 2017 г. станах шеф-сладкар в Националния отбор на Турция към Федерацията на готвачите и Сладкарите ТАШФЕД.
Разкажете ми повече за проекта “Моята България”? Как се роди идеята? Защо точно чрез торти? И това първият ви съвместен проект ли е?
Идеята за проекта се роди спонтанно. Силното българско участие на Международното тортено изложение Кейк Интернешън (Cake Internatıonal Birmingham) в Бирмингам ноември 2016 г. бе едната причина.
Другата бе провокирана от невероятна торта с шевици, изработена от българската тортена декораторка Албена Петрова, която живее в Канада. Та си казах: “Има толкова талантливи декоратори – българи.
Свидетели сме ежедневно на представянето на прекрасни техни творби в интернет пространството. Защо и ние като останалите сладкари не се обединим и не направим едно тортено събитие – т.нар.т “cake colaboration““.
Колаборация е чуждица, но не успяхме да намерим неин синоним на български. Що се отнася до темата – тя бе ясна още в началото “Моята България”.
Исках всеки един от нас да развие въображението си и да излее душата си в своя проект. А какъв по-подходящ момент за представяне на готовите проекти от 24 Май.
А защо именно чрез торти?
Защото захарното изкуство и декорарането на торти са нашето хоби, професия, страст или за някои начин на живот.
Какво всъщност е ”тортена колаборация“?
Това е инициатива на група тортени декоратори – от една или различни националности, обединени около определена тема или сплотени около една кауза.
В последните години сме свидетели на много подобни чужди колаборации. Някои от момичетата, взели участие в нашата, вече имат опит в предишни такива. Българска тортена колаборация обаче до сега не е имало и аз се радвам, че поставихме началото.
За разлика от страниците на чуждите колаборации, които замират след като премине еуфорията по представянето, идеята ми е нашата да се развива. Бих искала да поместваме постъпкови снимки и видео клипове за начина по който сме изработила проектите си.
Да правим включване на живо с въпроси и отговори пак свързани с техники на изработката. А за в бъдеще ще поместваме и торти на други декоратори правени на българска тематика.
Как подбрахте участниците за първата българска тортена колаборация?
След като реших, че трябва да реализирам подобна идея, а това бе краят на месец Декември, аз започнах да обмислям кого да поканя. Има две Фейсбук групи в които аз и моите приятели, занимаващи се със сладкарство, представяме готовите си торти, споделяме опит, търсим мнения относно техники на изработка и прочие.
Именно там видях колко талантливи тортени декоратори има. С някои се познавам лично, с повечето приятелството ни е виртуално.
И така, започнах да изпращам съобщения-покани към тези, чиито торти ми бяха направили впечатление. Някои приеха още веднага, други помолиха за време, в което да размислят.
Всички обаче бяха много ентусиазирани от идеята и най-вече – от темата. Що се отнася до условията за участие, те бяха следните.
Участието е доброволно и всеки може по всяко време да се откаже.
Изискванията към проектите бяха само две. Първото бе българската тема разбира се, а второто – всичко, което се вижда по тортата, да е ядливо. Това е един от задължителните критерии в тортените конкурси.
От близо 25 поканени само двама директно отказаха, в последствие по различни причини се отказаха още 8. И останахме 17 момичета, които сътвориха прекрасни захарни творби.
Казвам творби, защото думата „торта“ не е подходящо определение. Първо, защото много малко от проектите имат вид на класическа торта и второ, защото никой от тях не се яде. Това са макети, изработени и декорирани със сладкарски материали.
Как избрахте темите на тортите в проекта „“Моята България”“?
Темата за всяка една творба бе избрана от нейният автор. Нямахме ограничения, стига само идеята да бъде свързана по някакъв начин с България. Нямахме изисквания и към вида на проекта. Можеше да е във вид на торта, триизмерна захарна скулптура, цветя и дори бисквитка.
Исках всеки автор да се чувства максимално свободен, да не бъде ограничаван и поставян в рамки. И резултатът е налице.
История, изкуство, занаяти, фолклор, архитектура
Всичко това, представено по един уникален начин чрез изразните средства на захарното изкуство от 17 сърцати българки. Осем от тях живеят в Родината, останалите сме разпръснати по света – Канада, Великобритания, Швейцария, Испания, ЮАР и Турция.
Но където и да сме по света, България е в сърцата ни.
Знаете ли какво ми написа една от момичетата, след като завърши проекта си:
“…в момента, в който ми каза темата споменът, който изплува ме трогна и накара да плача. Плачех и когато работех, защото само там в спомените ми има много ценно и значимо съдържание…”.
Не знам какво бих могла да добавя към тези думи, освен благодарност. Прекрасните захарни творения могат да бъдат видяни във Фейсбук страницата “Моята България – „My Bulgaria” и Инстаграм профилът ни -mybulgariacakecolaboration.
Освен благодарността си към включилите се в колаборацията декораторки, искам да спомена още няколко имена, без които вида на споделените по-горе страници не би бил такъв, какъвто е сега.
Изработването на логото и корицата на колаборацията са дело на Мартина Цветанова от фото студио ФотоМара-София. За популяризирането на проекта „Моята България“ се погрижиха Марина Дановска, Светла Иванова и Benjamin Belaguer.
А жената, която има най-голяма заслуга и работи най-усилено за каузата на колаборацията, е моята скъпа приятелка Росина Христова. Тя самата не е декоратор, макар да е в нашите среди, тъй като е собственичка на Интернет магазин за сладкарски материали Rocake.
Но с такъв ентусиазъм и сърцатост работи за проекта, обработвайки с изключително търпение и акуратност всички снимки които и изпращахме, че и нейната снимка би трябвало да бъде редом с нашите.
Редактираше, връщаше за одобрение и отново обработваше колажи с фотографии на тортите и авторите им. Ние направихме само по един проект, а тя обработи всичките. Видът, в който представяме първата българска колаборация, дължим именно на Росина. За което сме и безкрайно благодарни.
Каква ще е съдбата на уникалните проекти?
Естествено, много би ни се искало да бъдат представени не само виртуално, а и в реална изложба. Това, за съжаление, е трудно осъществимо за момента, поради факта, че част от творбите са в чужбина.
Сформирали сте невероятен екип – планирате ли други съвместни проекти?
Още е рано да кажем, но всички сме толкова ентусиазирани ,че вероятно ще повторим. На 22 Май, денят в който бе представянето на колаборацията в Интернет пространството, страницата ни просто блокира.
Бяхме буквално залети от възторжени коментари и благодарности за това което сме представили. Хората бяха толкова щастливи, какво повече може да иска човек, нали?
Един коментар особено ме впечатли и бих искала с него да завърша, написала го е г-жа Анна Петрова: “Не мога да пиша, защото сълзите са в очите ми и буца е заседнала в гърлото ми! А вече знаете и емоцията, която бушува в гърдите ми!
Велика е България и ще пребъде с тези златни ръце и големи сърца на българките!!! Творби, достойни за поклон! Щастлива съм, че ви познавам, щастлива съм ,че мога да споделя със света “Ето това е България и по-сладка от нея няма!”.
Мария: “Аз съм намерила това, което ме прави щастлива и вършейки го, правя хората щастливи”.
*Интервюто с Мария е публикувано без редакции.
Има много и различни начини човек да изрази себе си, а безценното е тогава, когато по своя път срещнем съмишленици.
Избрах да ви поздравя по случай 24 май с една нетрадиционна празнична статия, събрала в себе си труда и обичта на толкова много хора. Сладка ли е тортата „България“? Има много личности, които тук успяват да бъдат щастливи, да правят онова, което искат. Да учат, да се развиват. Да обичат.
Оставям ви да разгледате всички снимки от първата тортена колаборация “Моята България“:
Неверотни са, нали? И още по-специалното е, че много от тези дами имат съвсем различно образование и професия като инжинер, съдия, архитект, учител. Обединява ги не само талантът, точната ръка, вкусът към естетиката и обичта към сладкото. Сплотява ги фактът, че преследват мечтите си и правят онова, което искат.
А нали и Juls’ Psychology e за това – да ви помага да изживеете живота си така, както искате.
За какво мечтаете днес? Пишете ми!
Светъл празник!
Ваша,
[wysija_form id=”1″]