За всички ни е ясно, че кризата е момент, за който не сме подготвени и ни взима много, когато дойде. Отдавна се каня да ви оставя нещо като списък с полезни практики, които можете да прилагате лично или да ползвате при работа с нуждаещи се. Гледайте на настоящия материал като на рамка или обща стратегия за справяне с криза, защото може да се наложи да окажете помощ на детето, партньора, родител, близък или дори – на непознат. Повечето хора искат да отдадат грижа, но не знаят точно как и вместо да бъдат от полза, създават допълнително стрес, напрежение и негативни преживявания за всички.
По-трудно е да помогнем на близките си, отколкото на непознати, затова е важно да мислим в посока деескалация на емоции и рационална закрила. Не всички имаме яснота как е най-подходящо да предложим помощ и кое е нормално в кризисен момент. Предложената тук стратегия ви дава яснота стъпка по стъпка кои задачи са с най-висок приоритет и как да подходите към тяхното решаване. Пишете ми ако вие или екипа ви имате нужда да подредите организацията си на дейност и процесите на грижа и закрила. Надявам се да съм ви полезна!
Нужда от закрила при криза
Нуждата от закрила е първата асоциация, която хората имат при криза. Кога да спрем да бягаме и знаем, че сме на сигурно място? Когато се почувстваме чути, видени и защитени. Ако можете да предоставите на нуждаещи се защита, то се уверете, че имате базова подготовка КАК да я предоставите. Много е важно да си съставите план и да имате ясна стратегия, дори да е по-обща, за да бъдете от истинска полза и да намалите общото усещане за хаос, лутане и неяснота.
Закрилата идва с много лица в зависимост от контекста и от обективните и субективните нужди на хората. Важно е при оказването на помощ да си напомняме максимата, че
ако не можем да помогнем, е добре поне да не вредим.
Най-ефективната закрила за мен е деликатната. Присъствие, което хем е там, хем не се натрапва. Подкрепа, която не изисква и не обсебва и не индуцира срам и вина. Ненасилствено комуникиране и адаптивни и гъвкави решения. От какви типове закрила хората могат да имат нужда и как можем да им предоставим достъп до адекватна грижа?
Физическа безопасност и удовлетворяване на базовите нужди
Първата и най-важна стъпка е да сме сигурни, че човекът е във физическа безопасност. Осигурете практическа подкрепа за извеждане от застрашаващата среда или повикайте при нужда медицински лица и/или органите на реда. Помогнете на засегнатите да почувстват, че се намират в безопасност първо на физическо ниво.
Можете да получите този ефект като:
- говорите с по-тих и прибран глас;
- спазвате определена физическа дистанция и не се натрапвате в личното пространство;
- говорите открито без излишна фамилиарност;
- повтаряте, че е в безопасност и че сте загрижени;
- оставяте време за размисъл и реакция, без да си тръгвате;
- тялото ви демонстрира покой и изчакване.
Следващата стъпка е да оцените бързо и адекватно обективното състояние на човека в криза. Осигурете достъп до ресурси за удовлетворяване на базови потребности като храна, вода, облекло, информация и медицинска грижа, ако това е нужно. Не задавайте излишни въпроси и мислете прагматично.
Помогнете на човека да се ориентира, като подходите към задачата “закрила” простичко, стъпка по стъпка, въпрос по въпрос. За хората, преживели травма, е сложно да осмислят реалността си и нуждите си, така че нашата подкрепа е ключова за осъзнаването, че вече са защитени и извън пряка опасност. Нерядко, щом осъзнаят, че физически са извън опасност, хората започват да осъзнават през какво наистина са минали и какви трудни избори предстои да направят. За тях става жизнено важно да получат и адекватна психологическа подкрепа.
Помогнете на другия да почувства физически връзката със себе си, с вас и със средата.
Психологическа закрила
Не е нужно да бъдете професионални психолози, за да създадете среда на комфорт, емпатия и подкрепа. Бъдете осъзнати за нуждата от свързаност и закрила и дайте пространство на другия да се справи с обърканите си мисли, емоции и реакции. Няма правило, по което дадена психологическа криза протича. Стига да сте сигурни за физическата безопасност, то можете да си позволите да създадете емоционално, вербално и физическо пространство за емоциите на човека в криза.
Тук ключовото е умението да слушаме активно, без да притискаме отсрещната страна да говори и разказва. Понякога идват думи на талази, а понякога е мълчаливо ридание. Хората са различни и реагират различно, но всички разпознаваме кога не сме сами и сме в безопасност. На този етап е нормално вие да сте водещият комуникатор, но пак, ключовото е да бъдете деликатни.
Вашите въпроси следва да касаят малките решения, които човек следва да вземе, за да му бъдете полезни. Усещането, че не знаят или че ги срам от нуждите им, защото изглеждат някак детински, са нормални и ако ги посрещате спокойно, давате време на човека срещу вас да се окопити и съсредоточи. Навлизането в личното пространство се усеща особено осезаемо от хората, преживели огромна травма и насилие. Най-важната ни задача е да им помогнем да се усетят подкрепени и защитени, независимо от какво точно казват, че имат нужда.
Помогнете на другия да почувства, че е видян, чут и разбран с приемане и емпатия.
Социално-емоционална закрила
Този вид закрила помага на хората, преживели травма, да се почувстват защитени, свързани с околните, донякъде спокойни и донякъде – обнадеждени, че няма да се налага да се справят съвсем сами с последиците от сполетялата ги беда. На база индивидуалните нужди, можем да предложим социална подкрепа за решаване на най-належащите проблеми.
Приобщаването към други, борещи се със сходни кризисни преживявания, е добър начин травмираното съзнание да си почине от мислене за проблеми и да се отдаде на споделеност, свързаност и емоционална подкрепа. Добре е да помогнем на хората в този миг да е почувстват свързани. Това ги овластява да дефинират по-категорично нуждите и желанията си и да търсят помощта ни да реализират своите цели. Процесът на вземане на решения мобилизира съзнанието на пострадалите и им дава усещането, че се справят и връщат полека-лека контрола над ситуацията си.
Ето още полезни практики в посока социално-емоционална свързаност, които е добре предварително да подготвим като стратегия:
- Питане дали има на кого от своите близки да се обадят, за да ги информират за местоположението и състоянието си;
- Контакти на медици, психолози, терапевти или други професионални лица, оказващи здравно-психологична грижа.
- Контакти на местни центрове и организации, които да окажат допълнително подкрепа;
- Контакти на органи на реда и кризисни центрове за оказване на подкрепа.
Психологическата криза НЕ определя някого какъв е като човек, а е временно и травматично състояние, от което се излиза с търпение и грижа.
Формална закрила
Знаем ли какво тревожи хората и от какво ще имат нужда, за да се справят с кризата си? Има ли организационни/законови пречки пред удовлетворяване на нуждите им? За съжаление не за всяка болка има лек и е добре да осъзнаваме ограничените възможности, в които можем да бъдем полезни. Планирайте консултация с експерт по правните страни на решенията, които търси нуждаещият се.
Понякога не съществуват оптимални решения, а това може да ни натовари нас самите допълнително. Усещането за безпътица и липса на решения се преодолява чрез практичните и дребни решения, които ще помагаме да се вземат. Най-важното е да помогнем на човек да се ориентира в средата и да му покажем аспекти, които биха внесли по-малко стрес в света на травмирания.
Поемайте отговорност за нещата, които не знаете и не разбирате и търсете подкрепа. Не обвинявайте и околните, ако не са способни да предоставят грижата, която очаквате. Деескалирайте конфликтите и приемайте ограниченията, с които неминуемо ще се сблъсквате, без да сочите виновни. Тази нагласа е особено важна за екипите от доброволци, тъй като рискът от ескалации и напрежение при тях се повишава, когато кризите са по-колективни, а оказващите подкрепа – по-неподготвени.
По правило хората в организациите, в които бързо се въвеждат вътрешни правила, процедури и цялостна организация на дейността, в по-голяма степен поддържат алтруистична култура на работа и по-умело деескалират напрежението помежду си.
При всички случаи, едно от важните условия за успеха на всяка инициатива за подкрепа и закрила, е да уважаваме наличието на определени ограничения и рамки – било то чисто формални или неформални. Няма как да окажем идеална помощ, нали разбирате, нито пък оказаната помощ ще е напълно достатъчна да възстанови щетите от кризата.
Уважавайте границите – лични, чужди и обществени, когато се стараете да предоставите закрила и помощ.
Какво да НЕ правите, когато оказвате подкрепа:
- Не взимайте решения вместо човека, колкото и безпомощен да изглежда според вас;
- Не мислете, че щом е в криза, не може да се погрижи за себе си и не знае от какво има нужда;
- Не прибързвайте със заключенията и се старайте да не звучите осъдително, когато предлагате решение;
- Намалете очакванията си за реакцията на другия и приемайте спокойно липсата на яснота и конкретни отговори;
- Не задавайте въпроси, започващи със “Защо?”, тъй като индуцират чувство на вина, срам и безпомощност;
- Не предлагайте повече от 2-3 възможности за избор, тъй като по време на криза човек се затруднява да вземе решение;
- Не приемайте неадекватното комуникиране като лично отношение и не се гневете;
- Не приписвайте на личността на пострадалия характеристики и черти, само защото е реагирал неадекватно в кризата;
- Не настоявайте и не повтаряйте излишно въпроси, ако това създава видим дискомфорт и води до отказ от комуникация;
- Не изпускайте нервите си и избягвайте размяна на упреци, обвинения и скандали с други оказващи закрила;
- Не препускайте припряно през въпросите, които ви вълнуват и не заливайте с разнопосочна информация;
- Не бързайте да преминете към следваща задача, преди да сте се уверели, че нуждаещият се е почувствал в безопаснот и обгрижен.
- Не изисквайте и не очаквайте благодарност.
Реакциите на пострадалите могат да варират от шок и отдръпване, през гневни изблици и фрустрация до отказ от получаване на помощ и подкрепа. Каквото и да се случва, запазете споскойствие, отдръпнете се – и физически, и емоционално и останете на разположение. Ако усещате, че не се справяте – потърсете подкрепа.
Как можете да помогнете в кризисен момент?
Ето ви примерен сценарий как протича описаното дотук, за да си изградите ясна представа и стратегия вие как можете да бъдете полезни, ако нямате професонална подготовка за справяне с криза. Първите ви мигове с нуждаещите са най-важни и добре планираният начин, по който навлизате в света им, може да предреши степента на доверие във вас.
Ето как да помогнете качествено и ефективно:
- Отделете достатъчно време на всеки нуждаещ се и не оказвайте помощ “на конвейер”, тъй като може да оставите нуждаещия се с усещане за изоставеност и малоценност;
- Опитайте да разберете дали човекът изпитва болка, дали е наранен и дали има нужда от медицинска грижа;
- Осигурете базови вода, храна, облекло и информация;
- Създайте пространство, в което човек да даде свободен израз на емоциите си;
- Опитайте се да предскажете от какво има нужда, но не предлагайте автоматично готови решения, а питайте.
- Предавайте информация под формата на въпроси, за да създадете усещане за връщане на контрола и свобода на избора;
- Не задавайте въпроси, които не касаят получаването на помощ и закрила;
- Не коментирайте излишно травматичните събития и какво е довело до състоянието на криза;
- Насърчете човека до вас да си поема бавно и спокойно въздух, за да успокоите сетивата и съзнанието му;
- Задавайте въпроси какво успокоява човека и насърчавайте да прибягва до обичайните си практики като дишане, медитации, молитва, ритуали и прочие лични и духовни практики;
- Изслушвайте спокойно, ако отсреща има желание за споделяне, но не оказвайте натиск за комуникация и не споделяйте личните си практики и ритуали за справяне, за да не се почувства човекът неловко или съден;
- Откликвайте кратко и с прости думи, като избягвате сложни формулировки и професионален жаргон;
- Комуникирайте, че вече е в безопасност и няма какво да го/я застраши или нарани.
- Не се опитвайте да давате съвети за справяне, а насърчавайте през въпроси човекът да формулира от какво има нужда.
- Останете откликващи и споделящи емпатична връзка.
Хората в криза имат трудност да осъзнаят себе и средата, в която се намират. Спокойното и фокусирано извеждане от усещането за нереалност става крачка по крачка, без насилие и емоционален натиск, но с усещане за практично и чисто физическо убежище. В хода на комуникацията става по-лесно да се изгради емоционална връзка и да предоставяте адекватни на нуждите решения.
Всичко започва с безмълвното усещане, че сте тук и всичко е наред.
Как да не прегорите в работата си?
Подкрепата за нуждаещ се човек никога не е лесна задача. Самите ние, когато отдаваме помощ, преминаваме през огромен физически и психически стрес, а емоциите ни могат да варират през огромен спектрум – от мъка до гняв, през безсилие и безнадеждност до отчаяние и загуба на смисъл.
Трудно е, когато не си обучен, да останеш относително спокоен и хладнокръвен при работа с травма и непреодилима сила. Дори за опитните професионалисти е нужно повишено внимание и психично-здравна профилактика, за да не прегорим в работата си. Тежко е и когато нуждаещият се е от близката ви и семейна среда.
Отдавайки грижа на другите, често забравяме, че:
- Ние не сме виновни за създалата се ситуация и решенията понякога надхвърлят собствените ни сили;
- Ние не сме роботи и имаме нужда от качествен сън, храна и възстановяване;
- Имаме нужда от лични граници и лично пространство;
- Не сме неизчерпаем източник на подкрепа и енергия;
- Нормално е да се чувстваме обезверени, изтощени, тъжни и гневни.
Можете да си помогнете, като се научите да се грижите за себе си:
- Създайте си кризисен режим на работа/почивка, в който отделяте достатъчно време, за да се погрижите за физиологичните си базови нужди и лична хигиена;
- Открийте начини да намалявате субективно възприетия си стрес и не пренебрегвайте психичното си здраве;
- Поставяйте ясни и категорични граници как и колко наистина можете да помогнете;
- Не позволявайте да получавате лошо отношение в замяна на подкрепата си;
- Не позволявайте да ви бъде вменена вина за създалата се ситуация или липсата на очакваните от пострадалия решения;
- Открийте емоционални отдушници и групи за споделяне, както и позитивни практики за възстановяване;
- Допуснете да преживявате в частния си живот положителни емоции и щастливи мигове;
- Не пренебрегвайте системно семейството, приятелите и близката си социална среда;
- Позволявайте си да се откъсвате за малко от решаването на проблеми, за да се възстановите, без чувство на вина и срам.
Ако полагате грижи като част от екип е добре да си намирате време, в което заедно да се храните, преживявате, смеете и споделяте историите от деня си – и весели, и тъжни. Понякога само хората във вашата ситуация могат да разберат как се чувствате и какво ви тежи, но и защо продължавате да го правите и защо няма да се откажете, дори когато е трудно.
Ако не споделяте с екипа си тези преживявания по качествен начин, умората и отрицателните натрупвания ще изменят динамиката на работата ви и ще влошават способността ви да бъдете емпатични. Не чакайте да прегорите, защото това ще ви направи цинични и несензитивни към нуждите на пострадалите хора и гневни към други доброволци и институции. Вече казахме, че не е толкова важно КАКВО правите за пострадалите, а КАК ги карате да се чувстват – видени, чути, защитени и емпатично приети.
Върнете се към грижата за другите едва, когато почувствате, че сте се отпуснали, презаредили, отпочинали и буквално сте рестартирали. Колкото и да сте опитни, при по-колективните травми, особено вследствие на някаква непреодолима сила, е нормално да ви трябва време да се ориентирате, организирате и изградите стратегия.
Дайте си време да абсорбирате собствения си шок и си отделяйте време за размисъл и преживяване на личните ви мисли и емоции, които чуждите истории ще провокират във вас. Не потискайте в себе си нищо и не допускайте да усещате, че се налага сами да търсите решения за пострадалия, защото рискувате да се изтощите и обезверите от липсата на лесни и очевидни решения.
Вместо финал
Независимо от трудностите, когато човек иска, винаги намира начин да отдаде закрила, помощ и грижа на нуждаещите се. Надявам се тази статия да ви е помогнала да осъзнаете как да го направите осъзнато и овластено, с отговорност и разум, с емпатия и личен смисъл.
И тук, както във всяка друга сфера на живот, ще важи правилото да слагаме кислородните маски първо на себе си, за да не губим човешкото в себе си поради преумора, незнание и липса на тактики и инструменти за справяне. Нито един от доброволците, които познавам и на които помагам да се съхранят, никога не е съжалил за помощта, която е дал. Пожелавам си и ние да не забравяме милостта и добротата, които сме срещали към себе си и да поемаме инициативата да я предаваме нататък.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Важно! Настоящата статия е авторска разработка на Юлика Новкова, PhD и е предназначена за лично ползване с некомерсиални цели за повишаване на информираността за оказване на психологическа подкрепа в криза. Материалът не следва да се използва за обучение на доброволци и непрофесионалисти без професионална супервизия. При липса на инструменти за адекватна реакция в криза се свържете с подходящи институции, кризисни центрове и организации. Юлика Новкова не носи отговорност при неправилно използване на информацията, както и при злоупотреби при неправомерно разпространение.
Изпрати ми своята история или поискай лична сесия ето тук:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
