Обичам дните ми да започват с провокативни въпроси и днес ме попитаха дали можем да удовлетворяваме своите потребности от по-низш и по-висш порядък, използвайки т.нар. “ненасилствена комуникация”.
Анализът тук е по-скоро на принципно ниво и ще трябва да го адаптираме към определен контекст. Защото факторите от комуникационнта ситуация – бизнес, семейство, училище, близки, деца – ще влияят с различна тежест върху резултата.
Хубаво е да можем да отчитаме и бариерите пред ефективната комуникация, които влияят в процеса на общуване. Добавете към това и характеристиките на самите комуниктори – личностни, демографски, перцептивни, морални, културни и прочие аспекти. Сега вече започвате да добивате представа колко трудно е да бъдем внимателни и заедно с това – да постигаме целите си, нали?
В края на статията вярвам, че ще имате идея как изглежда добрият комуникатор, с какво се съобразяваме, но и с какво да не правим компромиси. Нашата личност е не по-малко важна и значима от чуждата. Приятно четене!
Ненасилствената комуникация е двустранен процес, възможен само в подходящ контекст.
Pixabay
Не се научаваме да бъдем добри комуникатори след едно обучение или една книга, както не можем да бъдем емпатични към всички индивиди – това би било твърде мазохистично. Ставаме ефективно общуващи, когато прилагаме принципите системно, в множество ситуации и успяваме винаги да постигнем целта на комуникацията – да бъде ненасилствена.
Но ето тук е разковничето – неагресивна да е не само по отношение на другите, но и за нас самите (а това включва и липса на автоагресия, мазохизъм, допускане на унижение и прочите самонараняващи поведения).
Светът е пълен с мили и тревожни индивиди, които в стремежа си да не бъдат груби и арогантни с околните, стават жертва на чуждата арогантност. Затова днес ще говорим първо за това какво е ненасилствената комуникация. След това ще приложим принципа за йерархия на човешките потребности на Маслоу. Така ще осмислим важната задача как да общуваме с другите с уважение към техните нужди, но и към своите.
Правя това встъпление с ясната идея, че повечето хора, които се стремят към ненасилствена комуникация и ще посегнат към тази статия, се мъчат да компенсират чуждата арогантност с добър тон и етични обноски, с което често стават жертва на незаслужена агресивност.
Какво наричаме “ненасилствена комуникация”?
През 1960 г. Маршал Розенберг въвежда концепцията за ненасилствена комуникация [1], за да обхване процес на общуване, основан върху емпатия, подкрепа и взаимно уважение. Предпоставката тук е, че отношението към другия следва да уважава и отчита човешките му нужди със същата отдаденост, с която се грижим за своите лични такива.
Днес няма да разисквам защо е добре да се погрижим първо за себе си, а ако ви се дълбае в тази посока, дочетете статии от секцията в сайта, посветена на любовта и грижата към себе си.
Комуникацията с другите е сложен процес, тъй като, от една страна, се стремим да предадем нещо важно за нас, а от друга страна, е желателно да го направим по начин, по който да не застрашим личността на другия. В бизнеса наричаме това бизнес етикет,, дипломатичност, медиация, а в личните отношения – ненасилствен стил на комуникация. В предходна статия говорихме за това как да разпознаваме токсичните хора в живота си, затова тук фокусът е по-скоро върху това как ние да не се превръщаме в затормозяващи комуникатори.
Темата за емпатията е широко застъпена в разработките ми, тъй като това е основният иснтрумент чрез който постигам хуманен бизнес у нас. Емпатията е подход за демонстриране на уважение към личността, потребностите и индивидуалните желания на околните, основан върху емоциите. Ненасилствената комуникация е инструмент, с който достигаме до околните без да разрушаваме интегритета на Аз-а, уважавайки и чувствата и нуждите – лични и чужди.
Не-агресивното общуване предполага споделяне на общи ценности, мисли, емоции и убеждения с цел общо поведение, като при този процес не се прилага злопутреба с власт и влияние, а се разчита на харизма, вдъхновение и взаимоуважение.
Индивидите се чувстват свързани на ментално и емоционално ниво, балансират поведенията си хармонично и най-често взаимно се облагодетелстват от общуването си.
Всички ли сме равни в желанията и потребностите си?
Една от трудностите на съвременния западен човек, облъчван с маниакалната идея за самодостатъчност, уникалност и независимост, е да приеме, че всички хора имаме еднакви потребности. Ние може да се различаваме по отношение на начините, по които удовлетворяваме нуждите си, по тежестта, която им придаваме, както и по ресурсите, с които ги задоволяваме.
Наблюдават се и социални и културни различия в ценностите, но принципите, за които ще говоря днес, са всечовешки и надхвърлят пространествено-времевите измерения. Валидни са за нас, за баба ни, за неродените ни правнуци, за колегата или шефа.
В същността си всички споделяме общи човешки нужди.
Pixabay
Сред най-популярните теории в областта на човешките нужди е тази за йерархичната структура на потребностите, разработена от Ейбрахам Маслоу, хуманистичен психолог [2]. Маслоу развива през 60-те години възгледа за самоактуализацията на индивида, използван и до днес (при известни критични условия, разбира се).
И тъй като не същесвтува “единна теория на всичко” в психологията, предлагам анализът да се разглежда като прочит, като основа за последващо действие и отправна точка за диагностика на отношения. И да, макар че може да се използва за интервенция, нека не го превръщаме в универсален инструмент, какъвто всъщност не може да бъде. Защото така, както е вярно, че сме равни в потребностите си, така и не сме.
И тук отново ще отбележа, че е рисково да осмисляме разрушаващото поведение на близките ни в незащитена среда – това може да прични много болка, особено ако нямаме зрели механизми да предолеем ситуацията. Затова, ако вярвате, че може да сте били обект на манипулации от близки, е добре да осмислите ситуацията в по-защитена среда.
Иначе в нас остават да бушуват болезнени емоции, които могат да тлеят и нараняват същността ни с години, разрушавайки отношенията с околните. Такива конфлики, вътрешни и външни, които застрашават целостта на Аз-а ви, е най-безболезнено да се решават с психологическа подкрепа – независимо дали са от личен или бизнес характер.
By FireflySixtySeven, Wikipedia
Говорейки за генералните тенденции на хората да търсят върховна реализация на своя Аз чрез самоактуализация, Маслоу отчита, че това е процес, преминаващ стъпловидно. Ние степенуваме нуждите си в хода на развитието си, като започваме да удовлетворяваме първо тези от най-ниското ниво в пирамидата, придвиждвайки се постепенно нагоре към потребностите от по-висш порядък.
Така например е ясно, че малкото дете ще се интересува от физическото си съществуване и почти никак няма да се замисля за метафизичното си проявление. С нарастването на възрастта, вниманието ни обаче следва да се измества по посока смисъла от нашия живот. В някакъв момент преставаме да обръщаме внимание на това какво точно ще ядем (стига да имаме храна на масата си).
Pixabay
Маслоу залага два фундаментални закона, които следва да се прилагат, за да се постигне самоактуализация. Те могат да дадат и яснота защо НЕ е постигната самоактуализация. Именно поради тези характеристики моделът има добра предиктивна стойност и се ползва и до днес.
Според първия закон на Маслоу, следва задължително да удовлетвояраме нуждите си отдолу нагоре. Второто важно условие е да удовлетворяваме нуждите си на всяко ниво като условие за преход към следващо.
Казано иначе, ако не сме задоволили дадена по-базова потребност отдолу, то е невъзможно да мислим за своите по-възвишени цели нагоре в пирамидата (както в примера за смисъла на живота преди малко). Ако си гладен нямаш сили и ресурс да мислиш за нещо повече, нали? Независимо какъв е този глад – физически, ментален, емоционален, социален или културен, гладът винаги се преживява като дефицит.
И ето как е вярно, че ситият на гладния не вярва, нали?
Уважавайте своите вътрешни дефицити, погрижете се да удовлетворявате всяка своя потребност. Само така човек се превръща в нещо завършено, смислено и цяло. Само така можем да помислим и за нещо отвъд потребността си.
И не, не говорим за изпълняване на всякакви прищевки, споделих за разликата между желания и нужди ето тук.
промяна на личните възприятия за себе си и света
Днешната тема е дълга, затова отделям практическия въпрос “как да постигаме целите си чрез ненасилствена комуникация” и ще можете да дочете във втората част.
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
