Аз обичам себе си

Емоционалната пластичност – втората кожа на здравата Личност I

Pixabay

Стремя се статиите, които четете, да отразяват вашите лични нужди. Много харесвам въпросите ви, защото включват аспекти, които досега не съм имала възможност да покрия. Такъв е случаят и с конкретното питане: “Не мислите ли, че използването на съзнателен контрол ограничава развитието на личностния потенциал?”. Въпросът е резонен и ще се постарая да дам друга гледна точка, като всеки ще може да намери правилния баланс между контрол и спонтанност. 

Днешният свят е различен, все по-голямо значение има какъв си, кой си и все по-малко – колко добре се справяш. Защото всеки може да се научи да върши автоматична дейност, от каквито сме заобградени, но не всеки може да надскочи ограниченията в съзнанието си.

Анализирайки своите мисли, чувства и поведения, ние сме способни да правим относително точни допускания и прогнози за чуждите мисли, чувства и поведения. Умеем ли да разчитаме чуждите емоции? Преживяваме ли света на околните? Да бъдеш емпатичен се превръща в запазената марка на здравата Личност. За да развиваш нещо се нуждаеш от знание за съществуването му, за отсъствие или наличие, за нужда от посока. Моята гледна точка не изяснява всички вариации в поведението, но ви дава психологически анализ и частичен отговор, както и стратегия за справяне. Успех!

“Потенциал” включва концепцията за Утре

Да имаме потенциал означава, че притежаваме осезаем капацитет за развитие в бъдеще време. Това включва латентна способност или качество, за които имаме осъзнаване, че са налични и знаем, че можем да променим по наше желание. 

От гледна точка на физиката, потенциалът (от латински и наглийски, вж. Речника на Гугъл) е “количеството, определящо енергията на масата в гравитационното поле или на заряда в електрическото поле“.

Много ми харесва това определение и ще построя тезата си върху него:

не само качеството, но и количеството на осъзнатост (кои аспекти от себе си познаваме), които ни дават драйв за промяна.

Психичният заряд, който натрупваме чрез мисли и емоции за себе си, чрез познание на Личния “Аз”, ни служи, независимо дали го осмисляме или живеем на Автопилот. Ние така или иначе правим неща, водени сме от мисли, чувтсва и идеи. От нас зависи доколко плодът на усилията ни ще е в резултат на осъзнати избори и колко – на безсъзнателни чужди влияния.

Светът ще се движи от Личности, машините ще работят

Наблюдаваме интересен преход на Човечеството – делегираме монотонната работа на изкуствен интелект. Усещам го и аз като научен изследовател. Вече светът няма нужда от уменията ми да търся и подреждам информация по ключови думи – имаме Гугъл. Сега не ни трябват експерти, които да търсят за нас информация – можем сами да направим проучване.

Това поставя на изпитание собственото ми развитие в областта на науката. Но проблемът дава и самото решение. И моята роля се запазва там, където засега предполагаме, че изкуственият интелект е безсилен – креативността, иновативността.

Моя е задачата да подхождам към задачите по нов начин, да задавам въпроси, да давам нови насоки и фокус. Да поставям условията и променливите, в които машините да проведат тестовете – много по-качествено и в много по-големи мащаби, отколкото бих могла за същото време.

И съм щастлива, ама откровено, че някой друг ми пести времето в изчисления и статистики. На мен отново се полага да намирам приложения на откритото в човешкия контекст. Да намирам мястото на постиженията в човешки контекст. Да давам креативни решения на съществуващи въпроси.

Така моята професия е добър пример как създаването на човешки контекст, креативността, иновативността и емпатията ще имат място и в бъдещето. И ако това е фокусът ми на работа, то съвсем естествено е центърът на вселената ми да бъде онзи, който създава контекста – Личността.

Да бъдеш Личност е състояние

Знаете, че мотото ми на работа като бизнес психолог, е:

Не можеш да видиш сам онова, което не можеш да видиш сам.

Как да развиваш потенциала си ако остава в сляпото ти петно какъв е този потенциал? Как ще навигираш развитието си, ако нямаш изградена концепция за “Кой съм Аз” с прилежащата оценка харесване/нехаресване на този продукт?

Когато говоря за осъзнат самоконтрол не визирам някаква педантична и вманиачена проява на потискане на същността. Напротив, акцентът е върху осъзнатото съществуване и наблюдаване на вътрешния свят. Да признаваме, че чувствата и мислите ни са факт. Да знаем какво ги поражда и накъде ни тласкат. Да имаме субективно усещане, че можем да влияем на себе си, на живота си, на изборите.

Резултатът е субективно преживяване на свобода и независимост, отразяващи се в повишаване качеството на живот. 

Субективното преживяване на “Аз”-а е онова, към което апелирам. Ако знаете защо правите или не правите нещо, то това е вид осъзнат и здравословен избор. И най-важното е, независимо от решението си, да се чувствате добре в себе си. Да изпитвате подходящите емоции, вътрешен баланс и мир и да знаете, че изпитвате това състояние.

Изразът “да бъдеш в хармония със себе си” звучи мистично, но е доста практическо решение. Сега е модерно да сме заети и стресирани, както разказах тук, но това ли е новото “нормално” или всички просто съществуваме така?

“Аз съм” отразява спокойно приемане на това, което сме в момента, яснота какво искаме да постигнем и умение да балансираме между противоречивите си чувства.  За мен критерий за здрава Личност е емоциите да бъдат в оптимално количество и качество, на правилните им места, в точния момент.

Да бъдеш Личност е начин на мислене

И  макар чувствата ни към нас за нашия “Аз” да са важни, не по-маловажни са собствените ни мисли за това каква Личност сме. Нашите мисли са онова, което поражда чувствата ни към нас. И пак продуктите на мисловната дейност ни карат да се движим в дадена посока. Или да не направим първата крачка.

Как мислим за себе си определя какво ще правим със себе си.

Така, както бизнесът ни е плод на мисловните ни нагласи, така собствената ни Личност подлежи на когнитивна обработка. Думите, с които се описваме, убежденията за нас, в които истински вярваме, се превръщат в коловозите, по които минаваме.

И независимо дали го осъзнаваме или не, всичко, което мислим за себе си, се отразява във всеки аспект на живота ни. Да бъдеш осъзнат за себе си за мен, като психолог, означава да бъдем наясно с мислите, които ни нараняват.

Ще се учудите колко самонараняващи мисли за себе си на ден произвеждаме. И това най-вече отразява очакванията ни за чужди реакции на наше поведение или идея. Думи, които складираме в съзнанието си ненужно, с десетилетия и които ни смазват когато най-малко имаме нужда от тях.

Да бъдеш Личност е процес

Когато мислите и чувствата ни по отношение на нас самите са в синхрон, то предприемаме действия. И осъзнатата Личност знае, че това правило важи еднакво и в двете посоки – както за израстване, така и за застой.

Изисква се практика да синхронизираме мислите и чувствата си по положителен начин, така че действията ни да са насочени към собственото ни благополучие. Навиците да мислим за себе си неутрално, спокойно и уравновесено, отнемат известно време.

Затова и вярвам, че да бъдеш Личност е едновременно състояние (оценяваш, че се намираш тук), но и процес (полагаш усилия, за да стигнеш там). Не винаги сме доволни от усилията или резултатите си и е изкушаващо да припишем резултата на самата си Личност.

По-лесно е да мислим, че сме мързеливи, отколкото, че нещо не сме предвидили и не се е случило както сме очаквали. Разглеждаме се като нещо счупено, което има нужда от поправка.

Процесът на личностна трансформация започва с приемането, че сме това, което сме.

Нищо повече, нито по-малко. Трудно ще направим нещо хубаво за себе си ако мислим некрасиви неща за Личността си или се чувстваме Не-добре в кожата си.

Да излекуваме болящото в Личността си

За някои хора е относително лесно да приемат, че онова, което им се е случило, само донякъде е тяхна лична отговорност. За някои неща нямаме вина – никой не избира семейството си, нито къде и кога да се роди. Всеки носи белезите на миналото си и точно те формират неповторимото в Личността и светогледа му.

Когато обаче емоциите и мислите от миналото са твърде болящи и ни пречат да живеем тук и сега, имаме нужда от Интервенция. За тази цел съществуват обучените терапевти и горещо препоръчвам да не живеете с рани.

Здравата личност живее хармонично с белезите си, не с рани.

“За всяка болка си има лек”, казваше прабаба ми. И ако не можете да заздравеете, потърсете помощ.

Когато функционирате нормално, развивате се, имате взаимоотношения, то можем да приемем, че живеете щастливо и добре с белезите си. Тогава ви е нужна Превенция, която можете да си окажете както сами, така или с малко помощ от психолог.

Целта е да заживеете в мир с белезите си, щастливо, да се пазите от получаване на нови рани по идентичен начин и най-вече – да помислите за по-висши неща в живота си от простото му опазване в цялост.

Да помислите КАК искате да го изживеете този свой единствен и незаменим живот.

В продължението на статията ще ви разкажа как да използвате емоциите си като Фар за вътрешното си състояние, как сами да насочвате мислите си и най-вече – как да бъдете гъвкави и пластични в средата си. Защото най-видимият резултат от усилията на здравата Личност, е способността ѝ да се адаптира без да променя същността си.

Във втората част на статията ще ви разкажа за субективното възприятие за контрол на собствената ни личност. Дочете си тренинга от тук и бъдете свободни и независими от страховете си и днес!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!