Като бизнес психолог вирея в среда, в която хората по-често асоциират личното си щастие с материални, отколкото с нематериални критерии. Всеки, който управлява собствен бизнес, съзнателно или не, се стреми към все по-големи печалби, за да си позволи все повече материална и нематериална свобода. Вярно е, че покачването на стандарта на живот наистина води до субективно повишаване на щастието. Но дали материалното лежи в основата на човешкото щастие и субективното благополучие?
Наскоро колеги психолози публикуваха данни, че парите и материалното благоденствие корелират с щастието само до определено ниво. Казано иначе, при субективната оценка за благополучие доходите имат значение до тогава, докато не бъдат удовлетворени основните личностни потребности. Когато човек се чувства добре с това, което притежава, колко точно притежава спира да има значение. Така че днес ще разгледаме щастието през други призми – така, както го анализирам от от гледна точка на отделния човек. Защо? За да знаем какво ви прави вас щастливи, от какво наистина имате нужда и как да го постигнем чрез инструмента “собствен бизнес”.
Днешният личен тренинг е в две части, тъй като темата е твърде важна. Ще очертая основните принципи, а на вас предлагам да ги подредите по тежест и значимост. Накрая не ви остава нищо друго освен да се научите да бъдете доволни и щастливи. Отделете си 10 минути, вие имате значение!
Защо темата за щастието е толкова субективна и трудна за дефиниране?
Свикнали сме да асоциираме щастието си с някакви големи събития и крайъгълни постижения в нашия живот. Но постигнатите успехи, материалните и социалните придобивки дали изчерпват понятието “щастие”? Къде е щастието – вътре или извън нас?
В зависимост от това къде живеем, съществуват наложени конкретни стереотипи за това какво е щастието.
В нашата западна цивилизация за щастлив се приема всеки, който е образован, има социални придобивки и статус, кариера или собствен бизнес. Заедно с това в личен план щастието е свързано със създаването на дом, семейство и деца.
Това ли е наистина щастието? Какво си постигнал, колко имаш? А ако щастието се крие в това какво и колко даваш? Като всеки друг психичен феномен, преживяването на щастие е субективно, зависи от множество фактори вътре и извън нас. Някои аспекти може да контролираме, докато за други се налага просто да приемем, че съществуват в този им вид и да бъдем щастливи въпреки и заедно с тях. От моята гледна точка, донякъде щастието е въпрос на личен избор.
Щастието е въпрос на лична ценност.
Има толкова хора, за които щастието изобщо не се явява нещо значимо, докато за други е някаква самоцел. Къде са границите и коя е златна среда? Преди да съдите себе си или другите за това какво наричат щастие, ще ви покажа част от факторите, които формират самата ни представа за щастие. Вие сте свободна личност и избирате кои аспекти ще са най-смислени за вашия свят. Всъщност, вие и само вие избирате какво да направи вас щастливи!
Културата на щастие и свободната воля
Като един от най-значимите фактори бих посочила културата. Тя е пряко свързана с обществото, от което произлизаме. Под “култура” всъщност разбираме много и различни неща. За антрополозите например тя включва целия диапазон от заучени форми на поведение и реакция. За бизнес психологията културата са нормите на поведение и ценностите в организацията. За отделния човек културата е свързана с етиката, морала и поведението и диктува как се държим със себе си и другите.
Културата е невероятен човешки феномен. И същевременно е изключително крехка – съществува само в нашите умове. В нея са заключени основните народни вярвания и разбирания, както и социалните норми, които направляват поведението ни, ролите и отношенията ни.
Културните различия варират в зависимост от географски, исторически и социално-икономически фактори.
И във всяко общество има субкултури, които оставят своя отпечатък. Освен в широкия смисъл на това къде си се родил, значение има и тесния смисъл – семейно и близко приятелско обкръжение, влияние на учители и авторитети. Не случайно “култура” се използва като синоним на “възпитание”.
Така или иначе, в общовалиден план не можем да влияем върху културата извън нас, но можем да асимилираме онези културни аспекти и елементи, които съответстват на нашата вътрешна ценностна система и ни навигират в трудни моменти. Можем да изберем да следваме дадена култура на щастие или да я отхвърлим като непотребна.
Културата на щастие, както аз я наричам, е онзи вътрешен личен радар, който сами изграждаме в хода на живота си. Може би затова и няма две еднакви представи за това що е истинско щастие. По-важното е, че следването на една определена линия на вярвания помага на човек да се усеща доволен от онова, което е, което е постигнал и което има и отдава. Може би затова и съдаването на собствен бизнес е толкова асоциирано конкретно с темата за щастието – в по-голяма степен позволява да следваме личната си култура на щастие.
Как да създаваме ефективно лична култура на щастие?
Pixabay
Има фактори, върху които не можем да влияем – това са най-общо казано нещата от живота извън нас. Има и такива фактори, които се намират вътре в нас и върху тях можем да оказваме активно влияние.
Тези аспекти на личното щастие отразяват убежденията и оценките, които имаме ние самите и сме изградили под влиянието на външните фактори. Но дори когато двама души са израснали в напълно идентични условия, като братя и сестри, те отново имат различни представи за щастието – защото са различни хора.
Разликите между хората се обясняват с личностните особености, които се влияят от нашия вроден темперамент и личния мироглед. Те отразяват най-дълбоките ни убеждения, вярвания и ценности и ни правят онова, което сме. В основата на нашата лична култура на щастие лежат ценностите ни, които са големият фар в живота и бизнеса и навигират всяка мисъл, емоция и поведение.
Ценностите са ядрото на личността, те формират представите ни за добро и зло, за себе си и за света като цяло. Онова, в което вярваме, насочва и оценката и възприятието ни за чуждите ценности.
Следваме хората, които са сходни на нашия начин за разбиране на света и щастието.
По отношение на бизнеса често следваме интуитивно същата логика. Просто “харесваме” някого дори да не можем да обясним защо. Често подбираме членовете на екипа си и на база до каква степен индивидът ни допада емоционално, а не просто професионално.
Когато говорим за бизнес например ценностите са също толкова важни и значими, помагат ни да се ориентираме дали сме на прав път, дали постигаме целите си и най-вече – самите те са гид, който следваме, за да развиваме визията си за щастие. Лесно е да бъдем щастливи от бизнеса си ако знаем, че дейността ни носи щастие на клиентите, нали?
Във всеки момент можем да контролираме нещата в себе си, стига да ги осъзнаваме и да знаем, че са там. За всички ни е относително трудно да управляваме вътрешните си състояния, когато не ги осмисляме или не ги забелязваме. Именно поради тази причина често се случва да знаем, че нямаме обективни причини да се чувстваме зле, но истината е, че просто не сме щастливи.
Защо не умеем да бъдем щастливи?
Често споменавам, че възприетата реалност и действителността са две различни, паралелно съществуващи вселени. Понякога ни липсват аспекти, които традиционно в нашата култура се възприемат като носители на щастие – материални и нематериални достижения.
Тогава приемаме, че обективно не можем да бъдем щастливи, защото не притежаваме онова, което приемаме, че е символ на щастието. Не подлагаме на съмнение убеждението, че без конкретната ценност можем да си позволим да бъдем щастливи.
По същия начин обективно може да изглежда, че имаме всички предпоставки да бъдем щастливи, да притежаваме всичко, за което се приема, че носи щастие, а във вътрешен план изобщо да не изпитваме щастие. И повечето ми клиенти с години не са осъзнавали, че са били принудени да вярват, че определени неща следва да им носят щастие, докато истината е, че за тях това не е източник на радост. Тогава работата с личен психолог е високо ефективна – човек се научава да се доверява на себе си, на преценката и търсенията си и да се чувства щастлив в кожата си.
В практиката си на Личен бизнес треньор често се сблъсквам с факта, че
имаме объркани ценности по отношение на представите ни за щастие.
Pixabay
Обвиняваме се ако материалните достижения не ни правят щастливи или пък ако ни правят щастливи. Обвързваме собствената си представа за щастие с оценката и мнението на онези, които обичаме или са ни близки и оказват влияние върху живота ни.
Само защото нещо представлява (или не) ценност за друг, не следва да представлява ценност и за нас, ако ние сами не го изберем.
Но за това разбиране се иска време, за да навлезе дълбоко в съзнанието ни.
Разликата в културата на щастие се проявява интензивно и в интимните отношение между двама души, тъй като нерядко единият сякаш е по-щастлив от другия. По-безгрижен, по-малко тревожен и като цяло – по-“несериозен”. Значително по-щастливи се чувстваме когато осъзнаем, че щастието е от “големите” умения, изградени от микро-умения – да се чувстваме леки, свободни и доволни, иновативни и креативни. И е вярно, че в хода на живота има твърде много моменти, в които сме доволни и удовлетворени, но непременно – щастливи.
Умението да бъдем щастливи се практикува
Ще перефразирам гръцкия философ: “Щастието е в очите на наблюдаващия“.
Това, което смятате, че е щастие, най-вероятно ще ви носи щастие!
Pixabay
Ние сме много повече от простата емоция “радост”, с която често асоциираме щастието. И понякога можем да се чувстваме цялостно щастливи от себе си и живота си дори в конкретния миг да изпитваме мъка, гняв, разочарование или друга негативна емоция.
Щастието е балансирано състояние, при което имаме и рационалност, а не само оголени и усилени емоции. Може би затова и наблюдаваме ефекта на ограничено влияние на материалните вещи върху субективните възприятия за щастие – материалният свят ни е важен до толкова, доколкото ни поволява да удовлетворяваме своите потребности.
Още едно съвременно изследване демонстрира, че ние сме много по-щастливи, когато се чувстваме свързани с околните. Сякаш намираме истински смисъл в себе си тогава, когато сме част от нещо по-голямо – мозъците ни са така устроени в хода на еволюцията. Този резултат е напълно наблюдаем в мрежите, в които хората споделят каузи, идеи, продукти и услуги с цел взаимопомощ и взаимно развитие.
Хората се чувстват истински щастливи когато създават и отдават на другите частица от себе си – затова и моделът InnovaCeption е толкова гъвкав при индивидуална работа и носи толкова дълбоко удовлетворение.
В следващата част на статията ще разгледаме още един подход, който ще ви помогне да повишите своята лична култура на щастие и може да промени възприятието ви за ценността на щастието.
Какво смятате, че ви отнема от щастието? Поискайте повече от себе си! Да бъдеш щастлив не е само крайно състояние, а макро умение, което всеки може да усвои.
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
