Аз обичам себе си

Щастието е в нашите глави или колко щастливи сме всъщност? – Част II

Днес темата “щастие” поражда противоречиви чувства. Докато някои от нас не търсят щастието (а често и не го намират), за други то се превръща в самоцел. Както и за много други неща, като бизнес психолог се стремя позицията ми да е балансираща – да ни е важно да  бъдем щастливи, но да не сме непременно нещастни ако на даден етап не сме особено щастливи.

В този цикъл личен тренинг разгръщам темата на няколко пласта така, че всеки да успее да намери за себе си как да приоритизира и подобри субективното си възприятие за щастие. В първата част на статията разгледахме някои външни и вътрешни фактори, които оказват влияние върху субективното възприятие за щастие. Всеки от нас си е задавал поне веднъж въпроса защо не успява да е щастлив като другите.

Днес ще си говорим за субективното възприятие, онова, вътре в нас. Нашето лично и неприкосновено пространство, в което следва само ние да проникваме. Ние знаем кое е най-доброто за нас и кое наистина ни носи онова лелеяно щастие. Психологията не дава отговори, лесно смилаеми и веднага приложими – не ни е и това целта. Задачата ни е да помагаме на човек да извърви пътя към себе си осмислено, спокойно и с приемане. Отделете си време, помислете за себе си и за личните си възприятия. Надявам се да разберете как да бъдете наистина щастливи! Приятно четене!

Можем ли да се програмираме да бъдем по-щастливи?

Pixabay

Pixabay

В Интернет е пълно с различни методи и способи, които да ни направят по-щастливи – от това просто да бъдем по-позитивни до цели системи в няколко стъпки за промяна на мирогледа. Оставям на страна до колко понятия като “бързо”, “лесно” и “без усилия” са релевантни на нещо толкова дълбинно и есенциално за човешкия род.

Мисля си, че няма “верен” и “грешен” път/начин. Приемам, че ако един метод е създаден, то ще има някого, за когото е идеално пасващ.

Няма правилен или грешен подход, а само работещ за мен или неработещ. 

Трудностите да бъдем по-щастливи  вероятно се дължат на факта, че по една или друга причина не можем да интегрираме тези методи, да ги възприемем. Дали защото не отразяват реалните ни потребности, дали защото се сблъскват с основни за личността ни ценности.

По-проблематичното за мен е, че често популярните “позитивни” и “мотивационни” псевдо-експерти наистина пробиват хората. Чупят прегради, водят до осъзнаване и до “освобождаване” на емоции, страхове и съмнения. А после “гуру”-то си тръгва и оставя човека срещу себе си разпилян в чувства и мисли, обезсърчен и обезсмислен.

При мен достигат личности, натъпкали обратно емоциите си в килера, загубили ценностите си и най-вече – вярата в щастието. Те са дисциплинирани, работят много, постигат целите си. Но нямат живец. Правят каквото трябва, а вече не искат. Защото няма значение какво искат. Приемат. Но не променят и не се съпротивляват. Не вярват в късмета, съдбата, другите. В себе си. А ето такава нагласа трудно се “връща” на ниво позитивно приемане и желание за развитие и промяна.

Така например хора, които се самоопределят като имащи по-реалистична гледна точка, изпитват сериозни затруднения да мислят подчертано позитивно. Както и позитивно мислещите хора намират за по-трудно да предвидят и анализират по-негативни възможности. Има аспекти, за които можем с лекота да променим нагласите си, но има и такива, които засягат най-дълбоките ни убеждения и ценности и трудно подлежат на промяна.

Науката за щастието и психологията

През последните 40 години психологията като наука е посветила множество трудове и изследвания на това какво е щастието. Щастието не е съставено само от едно нещо, а е съвкупност от всички житейски аспекти.  Ако се фокусирате само върху един от тях като работа или семейство, се отказвате от други радости като преживявания или пътуване.

Затова и философът Jennifer Hecht  http://www.jennifermichaelhecht.com/ смята, че ако изпитвате няколко типа щастие, то със сигурност сами се лишавате от други. Опитайте се да намерите баланс в живота си и със сигурност ще изпитвате повече щастие!

И все пак, не можем да имаме всичко накуп сега и веднага, нали? И никой друг не може! Добре е да осмислим тази идея и да я приемем като част от житейския си възглед, защото това ще намали интензитета на завистта, която по принцип всички изпитваме.

Склонни сме да приемаме, че другите имат повече или са по-добре от нас. А тази нагласа е предпоставка да не бъдем щастливи.  За преодоляване на негативните последици от сравнението с околните много добре работи тази нагласа:

„Ако ще ми завиждаш, завиждай ми за всичко – за радостите и богатствата, но и за страданията, умората, болката и самотата“

Pixabay

Pixabay

Щастието в бизнеса е тема табу, защото хората просто не осъзнават как да бъдат щастливи, а не – защото не могат. Чувствам се дълбоко удовлетворена, че “собственият бизнес” се нарежда между елементите, които даряват с щастие моите клиенти, а не само с форма на “трябва“, както ви разказах преди време.

Завиждаме, защото мислим, че другите получават по-лесно и незаслужено

Освен това сме склонни да бъдем оптимистични за бъдещето си – всеки  от нас оценява по-позитивно очакваните събития от утрешния ден, което е полезно и адаптивно. Това се отнася и за онези, които се самоопределят като реалисти или песимисти. Позитивно гледаме и на миналото си – връщаме се назад през призмата на положителните спомени и емоции, затова и изпитваме носталгия – сякаш преди нещата са били по-лесни, по-радостни.

Друг е въпросът, че в настоящия момент сме по-склонни да възприемаме първо негативната информация – това е защитен механизъм, който ни помага да се адаптираме. Нещо като алармена система – забелязваме първо онова, което може да ни извади от строя и да ни навреди.

Ако трябва да обобщим психологическите механизми, съгласно които гледаме на света, то:

ние сме склонни да бъдем положителни спрямо миналото и бъдещето си, по-тревожни и песимистични сме за настоящето си и често сравняваме деня си с  този на другите около нас.

Когато разбирате себе си по-добре, можете да повлияете върху мислите и очакванията си по-ефективно!

Как да се променим така, че да бъдем по-щастливи?

Pixabay

Pixabay

Описаните по-горе механизми касаят всички ни, те са част от начина, по който функционира съзнанието ни. Това не значи обаче, че не можем да окажем  съзнателен контрол върху мислите си. Напротив, знаейки например защо имаме негативна оценка на живота си, можем да си помогнем да я трансформираме в по-положителен възглед.

Всъщност трябва първо да си зададем въпроса наистина ли не се чувстваме щастливи? Изобщо ли?

Вгледайте се във всяка една от следните сфери на живота си:

  • Работа
  • Учение
  • Деца
  • Партньор
  • Приятели
  • Родители
  • Роднини
  • Близки
  • Познати
  • Свободно време
  • Спорт и хоби

Кои от тях оценявате като щастливи в момента и кои бихте искали да бъдат по-добре? Дали става дума за моментна липса на щастие (удовлетвореност) в някоя/няколко от областите или говорим за трайно, трупано с годините разочарование?

Ако оценявате, че в голяма степен изпитвате фрустрация и разочарование за всеки аспект на живота си, това продължава дълго време и се превръща в непреходно състояние, е необходимо да се консултирате със специалист!

Има различни физиологични и хормонални причини, които могат да ви карат да се чувствате “нещастни”. Има и обективни психологически фактори, при които няма как да бъдете щастливи. Във всеки от тези случаи може да ви се помогне професионално.

Съществува ли „пълно щастие“?

Pixabay

Pixabay

Tози въпрос е не по-малко труден и сложен, отколкото въпросът „Какво е щастието?“.

От разговорите си с различни хора оставам с впечатлението, че за повечето от нас щастието се явява някакво трайно и дифузно състояние, в което изведнъж попадаме и оставаме да съществуваме.

Не мога да твърдя, че това е вярно, нито че не съдържа и доза истина.

Нереалистично е да очакваме, че ще бъдем щастливи през целия си живот – това е оценка, която даваме със задна дата, от позицията на миналото. От гледна точка на субективното благополучие, разглеждам щастието като съвкупност от мисли, емоции, поведения и най-вече – умения. Това ми дава възможност да помогна на човек да повлияе съзнателно и волево върху вътрешния си свят и да измени възприятията си за себе си и света си според потребностите и ценностите си.

Не можем да променим света, за да ни направи той по-щастлив. Можем да приемем, че съществуват достатъчно неща, които да ни направят щастливи. А след това – да запретнем ръкави и да ги въведем в живота си, за ги задържим и най-вече – да бъдем доволни. Не знам дали щастието е път, състояние на ума, чувство или социално-икономически статус. И не мисля, че някога ще има значение какво нарича всеки от нас щастие.

Щастието е онова, което виждаме, чувстваме и мислим, че е щастие.

Има достатъчно тежки и трудни моменти, които не можем да преживеем с усмивка – би било неадекватно и неподходящо. Скръбта е неизменна част от живота ни, но тя идва само, за да ни напомни колко ценно е било онова, което липсва. Понякога не е нужно да сме непременно щастливи, за да сме фокусирани, продуктивни или мили с околните.

От друга страна, ако успеем да променим фокуса си на възприятие, то е възможно да виждаме повече онези аспекти, които бихме асоциирали с щастие и така действително ще бъдем в състояние субективно да възприемем живота си по-скоро като щастлив. 

Наскоро разглеждах темата за баланса между личен живот и кариера и посочих, че един от начините да възприемаме щастието, е като път. Ако се поздравяваме сами и се радваме за всяка постигната цел, всяко ново умение и качество, което сме развили през деня/месеца/годината, то обръщайки се назад ще сме в състояние да асоциираме миналото си с щастие.

Независимо в какво вярваме, стига да вярваме, то можем да бъдем щастливи.

Важно е да отстоявате и пред близките и семейството си тази позиция. Никой не може и не знае как да ви направи толкова щастливи, колкото самите вие. Прегледайте очакванията за живота си, вижте как приемате щастието.

Има огромна доза истина в приказката, че щастието е в малките неща. Опитайте се да преброите случките, които ви карат да се гневите или зарадвате в рамките на един ден. Премислете фокусът ви върху какво е – върху позитивното или негативното от деня ви?

Започнете с малки крачки, забелязвайте дребните неща.

Не искайте от себе си изведнъж да се промените, нито да започнете да изпитвате щастие.

Ако щастието не е според приоритетните за живота ви ценности – това също е избор и не означава, че никога няма да се чувствате така. Ще значи просто, че можете да живеете и да се усещате хубаво в кожата си и тогава, когато емоциите ви не са “щастливи”. Всички имаме нужда от различно количество вещество “щастие” и ако сме намерили своя баланс – значи сме постигнали по-голямата си цел – да бъдем себе си.

Pixabay

Pixabay

Натрупването, промяната на възгледа ви и на нещата, които цените, с времето ще внесат в живота ви превес на положителните емоции дори да не давате външен израз на чувствата си. След време ще бъдете в състояние да оцените момента като щастлив, като удовлетворяващ или просто като безценен.

И ако разглеждате щастието като път, а не като статично състояние, то вероятно ще натрупате достатъчно радостни моменти.

Описаното в двете статии не е формула за щастлив живот, това е просто още един начин да погледнете на нещата вътре и извън себе си. Радвам се за онези, за които се това се оказа точният и подходящият път за личностно и бизнес развитие.

Какво е щастието за вас?

Динамичен ден!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!