Днес ще си говорим за страха от промяната. Повечето хора, които търсят съвет, идват с ясното съзнание, че имат нужда от вътрешна трансформация. Всички използваме думата “промяна”, за да опишем нуждата от олекотяване на огромния дискомфорт, в който живеем, понякога – с години. Усещане за “Не-Аз”, за чуждост и другост. Сякаш наблюдаваме себе си и телата си отстрани. Собствените ни мисли са някак чужди и нереални. Емоциите са потънали в прашен килер и ги игнорираме, защото ако отприщим бента, който старателно сме строили десетилетия наред, щес е удавим в страха, умората, болката. Мислим, за да не чувстваме. Думата “промяна” сякаш има крила.
Искам да ви разкажа история. Тя не е нито “добра”, нито “лоша” история. Това е избор, който човек направи, за да промени друг избор, направен преди 20 години. За мен тази история е с щастлив край. Учи, че понякога заплащаме с огромна цена за изборите си. Приятно четене!
Човекът, който не се промени 20 години
Pixabay
Имах клиент, който казваше, че 20 години не е променял ритъма си на живот и работа, следвайки строг график, макар да има собствен бизнес. Навършвайки 50г. си е задал въпроса защо никога не си е взимал непланиран отпуск, а само полагаем годишен – една седмица за ски, една – за море. Сетил се за мен и ми се обади. След като се представи учтиво, ми каза, че иска да му отговоря на този въпрос.
Предложих му да се срещнем. Удивително е да срещаш такива вдъхновяващи, дисциплинирани, планиращи и последователни хора.
Сякаш успехът е обречен да легне в краката им – просто няма друг начин.
Всеки ден правят каквото трябва и не се замислят за смисъла или за желанията си. Приемат, че така трябва, това е смисълът и го правят.
И наистина, този човек беше щастлив и маркираше големите успехи в живота си със същата методичност, с която ревизираше големите си грешки. Водеше монолог над чашата с кафе, а аз наблюдавах и само вмъквах по някой въпрос – за да не изтърва той линията на мисълта си. Два часа по-късно призна, че никога досега не е правил подобно нещо – да мисли и анализира решенията си за 20г. назад. Не ги е подлагал на съмнение. Знаел е от какво се отказва, но не се е чувствал нещастен, приемал е. Просто сега не беше убеден, че вече иска това, така.
Pixabay
Какво мислите, че направи? Замина на спонтанна и непланирана ваканция с жена си. Обещал тази дестинация за 35-рожден ден на дамата на сърцето си. Тя го почакала цели 15г.
Пратиха ми дигитална картичка с отчет каква промяна са внедрили – в бизнеса, в живота, в рутината. Тотално различен свят, изпълнен с преследване на пропуснати възможности и забравени мечти. В края на картичката беше написано още, че началото е поставил въпросът
„А можех ли да изживея нещата различно?”
Продължи да си задава въпроси човекът – “Имам ли още време? Защо не днес?”.
Намери отговорите си сам – като всеки от нас.
Да отлагаш е различно от това да не осъзнаваш нуждата от промяна
Тази история ме научи, че когато човек се чувства добре, може да живее така с години. Индивид, които не задава въпроси. Керванът си върви. Понякога цели 20 години. Обикновено правим промяна тогава, когато нещо не е наред, когато не искаме да продължим така или не можем да понесем повече. В края на своеобразната си изповед клиентът ми призна, че просто
повече не можел да търпи да отлага
Pixabay
и ме питаше дали 20 години е достатъчно, че е търпял. Сякаш искаше разрешение от мен, че е време за промяната, която иска. Имаше нужда да го уверя, че всичко ще е наред. Това го разбирам, наистина – някой да ти каже, че ще си добре, е чувство-желание на клиентите ми, с което често се сблъсквам.
Признавам си, че онова, което не мога и до ден днешен да осмисля, е как е успявал да търпи 20 години без да вземе мерките, за които сподели, че е имал идея.
И ако това не е устойчивост!
Някои хора обичат да правят чести промени във всяка сфера на живот. Повечето от нас обаче се стремят към някакъв ритъм, познатост, коловоз. За моя клиент
„сега“ е продължило 20 години.
И макар да не е било „съвършено“, е намирал начин да живее добре. Чакал е. Отлагал е промяната си. Удивително е и друго – че човек, отдаден толкова на традициите в живота си, с такава лекота направи промяната, когато усети, че я иска, без да руши старото. Просто се е страхувал може би?
Моят клиент е узрявал цели 20г. за идеята, че може да бъде спонтанен без това да наруши неговата методичност. Просто една сутрин се е събудил с натрапливата мисъл, че вероятно има и друг начин да бъде, да работи и да живее и това не е непременно нещо лошо. Поставил е под съмнение статуквото, реалността и себе си. Полюбопитствал е има ли и още нещо там, отвъд обозримото?
Pixabay
Разсъждавайки, сам не е намерил всички отговори и помоли мен. Избрах да му задавам въпроси. Пътят е негов.
Цената, която плащаш, за да отлагаш промяната
Дали се е променил като човек моят клиент? Попитах жена му. Тя сподели, че отговорът е „и да, и – не“. Каза, че това пак е той, но някак се радвал повече на живота им и усещала, че мисли повече за нея и децата.
По-важното е, че искал да прави нови неща и в този смисъл – наистина не можела да го познае. Изненадвала се какви неща всъщност обичал, харесвал, знаел и можел. Понякога това дори я плашело. Не знаела какво да очаква, но той изглеждал много щастлив – сякаш за първи път от години насам. Тя не искаше да променят в живота им нищо повече. Той – също.
Моят клиент не усещаше, че е друг човек.
Това, което сега допускаше да бъде видимо за другите, винаги е живеело тихо и скрито в него, като някаква срамна и неудобна тайна. Затова и му отне време да приеме, че за малко другите ще го гледат като непознат. Сподели още, че е живял дълго време в празнота отвътре, като черупка, която ходи и печели пари. Без страст за живот, без лични желания. По отношение на бизнеса също имаше някои ключови промени – наеха способен мениджър, делегираха управлението, разшириха бранда. И всичко това за по-малко от 2 години, само защото един човек си зададе въпроса „Какво ако…?“.
Огромната промяна в живота на моя клиент с непланирания отпуск беше отговор на стремежа да изживее всичко забавено с години по нов начин, в нова светлина.
Да пренапише себе си, семейната си история и значимите си отношения.
Pixabay
Да даде на себе си и жена си нещо ново и различно. Не защото не беше доволен от своето си. Човек свиква с всичко. Просто самият той поиска нещо различно. Поиска промяна. Дали се е страхувал, че е пропуснал възможности през това време, че сега дните няма да му стигнат да навакса 20 години отлагане? Предполагам, че да.
Но той използва този страх като мощен драйв да излезе от коловоза си. Вероятно, ако си прекарал толкова време с една нагласа, наистина имаш нужда от огромен заряд, за да прескочиш в нова лента на движение.
Тази история е с щастлив край и избрах да ви разкажа нея, защото когато човек прояви малко иновативност и кративност, може да направи големи и качествени трансформации. Дори когато отлагаме с години. Защото заслужаваме да се променяме, да имаме визия и мечти, скрити желания и копнежи.
Не е лесно, но кое ли в живота идва лесно?
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
