Аз обичам себе си

Изкуството да обичаш себе си

Как общуваме с другите отразява как общуваме със себе си. Да инвестираш в околните от времето и ресурсите си е като да инзвестираш в едно свое утрешно “Аз”.  Когато си посял добро и красиво, то ще се върне когато най-малко го очакваме.

Рубриката “Аз обичам себе си е новото допъление към блога, който расте и се развива заедно с вас. Вярвам, че във времето, в което живеем, егоцентрочното и егоистичното заместват истинската обич към себе си.

Все по-често виждам хора, които мислят за себе си неща, но не ипитват чувства към себе си. Приемат се като вещ, гледат на постиженията си като трофеи. Но липсва радостта от осъзнаването на себе си, няма усещане за истински смисъл от Аз-а. И затова съдим и попродуктите, които Личността оставя след себе си – своите мисли, чувства и действия. Как да обичаме себе си повече? С действие!

Pexel

Pexel

Често приемаме, че общуваме с околните по навик, по необходимост или с някаква конкретна цел. И забравяме, че връзката с другия олицетворява връзката ни със себе си.

Трябват ни другите, за да знаем кои сме, къде сме, какво ни липсва и какво можем да постигнем. Вдъхновяваме се от чуждия реализиран потенциал, израстваме от чуждите слабости.

Нима можем да разгърнем потенциала си без другите? На кого ще го дадем? На кого ще помогнем, за да израстне? Първо – на себе си.

Да бъдеш Личност е осъзнат избор

Като психолог, фокусът ми на работа и Личността – изучавам как се формираме такива, каквито сме. Колкото повече харесваме собствената си личност и нещата, които оставяме след себе си, толкова повече усилия полагаме тези продукти да достигат до околните, при това по определен начин. Правим от себе си нещо, което в бизнеса наричат “Личен бранд” – ясни очаквания и емоции, предсказуемо поведение. 

За много хора животът е хедонистична реализация – съвремието предлага изобилие от възможности. Съществуването е “лесно” и “забавно”, имаме достъп до всякакви развлечения за всеки джоб. И монотонното и скучно ежедневие става причина за психична претовареност и неудовлетвореност в житейски план.

Защото да живееш в обувките на зрелостта не е никак забавно. Иска се рутина, усилия, труд. Независимо колко удоволствие и удовлетворение изпитваме от професията и бита си, всеки от нас крачи в коловоз.

Pexel

Pexel

Някои от нас избират пътя на материалното удовлетворение, а други – инвестират в отношения и контакти. За някои дълбокото удовлетворение от качествените близки взаимовръзки е напълно достатъчно, за да се почувстват щастливи. За други на преден план са потребностите от статус и охолен живот.

Често си говорим за независимостта и качествения живот като основна мерна единица, с която си струва да отброяваме дните си. Досега само отбелязвах и нуждата от качествени отношения с околните.

За човек можем да съдим по действията му и онова, което оставя след себе си.

И най-моралните хора са способни да сътворяват недобри дела и продукти. И най-неетичните подбуди могат да доведат до ползи за околните. Всяка личност има различна степен на зрялост, дълбочина на ценностната система и стремеж към себераздаване.

Да си обърнат към другия човек, към вътрешния му богат свят и културно наследство, е изкуство, което се усъвършенства с години. Усилията, които човек трябва да положи в тази посока, не винаги са пропорционални на житейските несгоди и сътресения.

Не е случайна приказката, че качествените неща преодоляват дистанцията на времето.

Pexel

Pexel

Всеки от нас е преоткривал приятелство, “занемарено” с години. И се оказва, че нещата помежду ви са си същите. Никой никого не съди, няма упреци, няма изисквания. Продължаваме там, където сме спрели, наслаждавайки се на разказа на другия.

Тогава, как се е стигнало до там? Защото в някакъв момент и двете страни са се отдръпнали и са спрели да инвестират от себе си. Защото всяка връзка с друго същество изисква да полагаме лични и отговорни грижи.

Там, където е текло, пак ще тече

Хубавото на поговорката е, че можеш да си я облечеш във всеки случай. И за връзките същото важи. Когато сме заобиколени от онези, които харесваме, харесваме и себе си. Неминуемо си казваме, че в нас има нещо красиво и добро, щом този човек инвестира времето и обичта си по такъв всеотдаен начин.

Огледалото, което другите са за нас, може да бъде източник на обич към собствената ни представа за нас. И ако полагаме сили да инвестираме от красивото в себе си, то това ще виждаме отразено и в очите на другите.

Ние не сме само “добри” или “лоши” и хората, които не подценяват значението на околните за собственото си щастие, ще бъдат склонни да правят повече избори в посока “доброто в мен”.

Pexel

Pexel

Да обичаш себе си е изкуство, което не можеш да оцениш без другите.

Когато си паднал ти трябва тласъка на чуждата обич, за да се вдигнеш. Когато някой падне има нужда от обич и топлота, за да продължи.

Грешките вадят наяве колко малко се харесваме и ни е трудно в такъв момент да видим красотата, която някога сме създавали и посявали.

И когато допуснем отражението си, дарено от околните, да навлезе в пространството ни, знанието, че сме стойностни личностни и имаме избор, надделява.

Как инвестирането в отношения има приложение в един бизнес модел?

На същия принцип! Качествените връзки с хората, с които работим, създават трайното усещане за високо качество на самия ни бизнес, виж какво споделих тук. Грешки и пропуски винаги стават и това как отработваме трудната ситуация, поставя основите на отношенията с лоялните клиенти.

Хората се връщат при вас не заради услугите и продуктите, които им предлагате, а заради начина, по който ги карате да се чувстват, докато общуват с вас.

Не случайно в обратната връзка на клиент се споменава предимно нивото на обслужване, коректното отношение и качественото изпълнение и се поставя по-малък акцент върху самите пазарни единици.

Едва ли е случайно, че често казваме “правим бизнес с еди-кой си“. “Правенето” предполага процес на създаване и поддържане на взаимовръзки с фокус върху взаимната удовлетвореност.

Колкото по-качествени и трайни отношения имаме, толкова повече обич изпитваме към себе си. Никой не иска да изживее живота си сам, да празнува постигнатите си цели на върха в самота и да не чуе едно “браво” или “гордея се с теб“.

Не си представям живота без да казвам или чувам: “Благодаря ти!”.

Много хора изживяват дните си без да имат възможността да осъзнаят къде и какво са посяли от себе си. И малцина са онези, които се научават да захранват обичта към съществото си чрез обичта на близките и познатите си.

Да обичаш себе си не е фикс идея, нито форма на краен егоизъм. Да обичаш същността си е да приемаш своите силни и слаби страни. Да се стремиш да правиш всеки ден избори, които да оставят капка обич и добрина у другите.

Инвестирайте умно в отношенията си и знайте, че утре може би ще ви потрябва точно тази форма на обич, за да успеете да се изправите отново на крака.

За финал, оставям ви една скъпа за мен мисъл, която си повтарям и във връзка с всяко приятелство – поддържано или попрашасало –

“Няма да е все така!”

На всички мои огледала-любов – сърдечно благодаря!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!