Аз обичам себе си

Доволни ли сме от себе си?

Pixabay

Самокритичността е присъща на онези, които поставят високи стандарти за себе си. Очакванията към нивото на лично представяне могат да ни направят неоправдано жестоки в оценката за способностите ни. Кога трябва да спрем да се самокритикуваме?

Pexels.com

Pexels.com

Да се харесваш като човек не е особено лесно за онези, чиято мисъл е насочена към самоусъвършенстване и саморазвитие. Това са хора, чиите дни минават в търсене и усвояване на знания, качества, умения и опит, които ще ги направят по-добри, по-ефективни, по-успешни.

Къде е желателно да се постави границата и склонни ли сме да бъдем несправедливи към себе си? Кога можем да бъдем отчислени от групата на “калфите”? Какво е да си майстор?

Мисля си, че здравословна нагласа е да се оглеждаме в околните ако сами не успяваме да се самооценим.

Когато разпознават в нас майстор, а не калфа, е редно да си отдадем заслуженото. И когато видим в някого майсторство – да се опитаме да се научим от чуждия опит.

Наблюдавам интересно явление – хората не се чувстват уверени, че знаят и умеят достатъчно. Записват пореден курс или тренинг, стаж или менторство със съзнанието, че им трябва още малко преди да започнат онова, което искат. Стоят на едно място с години и чакат да знаят “достатъчно”, за да започнат да правят онова, което искат.

Като личен бизнес треньор залагам на стратегията “учене през целия живот”. Да инвестираш в себе си и потенциала си е невероятна възможност да изградиш живота си така, както искаш. Проблемите, които наблюдавам, произтичат не толкова от това, че се опитваме да бъдем своя “по-добра” версия, колкото от факта, че никога не сме “достатъчно добри” в собствените си очи.

Pexels.com

Pexels.com

Каквато и сфера на познанието да ви привлича, ще са ви необходими известен брой часове учене,  навлизане в материята и натрупване на критична маса опит. Знание, останало на хартия, като теоретичен модел, рядко ни помага да се превърнем в експерти. Но и трупането на опит без предварителна информация като че ли отнема твърде много време и грешки, които бихме могли да избегнем, ако се позовем на чуждия опит.

Златната среда отново е да инвестираме време в навлизане в тематиката и след това бърз преход към реална практика.

Познавам немалко млади и талантливи хора, които прекарват значителна част от живота си в “учене” и почти никаква пазарна реализация.

В разговор с тези хора осъзнавам, че при тях критериите са силно завишени, а представите за пазара – разминаващи се в известна степен с реалността.  Очакванията са, че когато придобият сертификат и/или диплома ще имат бърза и лесна реализация. На практика обаче това рядко се случва – по-важно е що за човек си и какъв потенциал имаш. Това, че си учил нещо не означава, че умееш да го правиш. Както и това, че не си учил, не е предпоставка да не се превърнеш в успял човек в областта си.

Pexels.com

Pexels.com

Къде е границата между “още уча” и “готов съм”?

На всеки етап от живота и в зависимост от контекста, границата варира. Колкото по-доволни сме от себе си и усилията, които полагаме, толкова по-лесно ще намираме баланса за себе си.

Да бъдеш доволен от себе си означава да оценяваш усилията си.

Колкото повече задачи и проблеми сме в състояние да решаваме, толкова по-добри експерти сме. С годините разширяваме както опита си, така и сферата си на експертност.

Но по-важното е, че не ставаме автоматично по-доволни от себе си, налага се да положим усилия в тази посока. Да бъдеш самокритичен не означава да си безпощаден към личността си и да искаш до безкрай.

Понякога си мисля, че да си съвършен напрактика означава да си СВЪРШЕН, защото ти отнема правото да имаш мечта и посока, цел и стремежи.

Ценното в живота е да се опитваш да бъдеш “по-“, а не да бъдеш “най-“.

Когато не виждаме собствените си опити, забравяме, че не сме машини, а хора с чувства. Научим ли се да бъдем доволни от себе си – научили сме се да оценяваме ежедневните си крачки.

Спираме да гледаме на живота си само като “значими” събития.

Pexels.com

Pexels.com

Научаваме, че дните ни без “големи” успехи не са маловажни. Осмисляме с благодарност вътрешната си сила и способността си да не се отказваме, да продължаваме с малки крачки, всеки ден. Въпреки трудности, умора или обезверяване. Защото ще сме доволни от  усилията си, от себе си и от знанието, че се опитваме.

Защото ще осмисляме пътя си.

Знаете ли, че зад всеки ден, в който се е случило нещо голямо всъщност стоят стотици часове малки крачки и малки успехи? Нищо значимо не се случва за една нощ. И е малко вероятно с постоянство и самодисциплина да не ви се случи нещо съществено.

Моята формула за успех е:

Бъдете доволни от себе си. Вероятно днес сте направили онова, което можете и вярвате, че е най-доброто, на което сте способни.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!