Самокритичността е присъща на онези, които поставят високи стандарти за себе си. Очакванията към нивото на лично представяне могат да ни направят неоправдано жестоки в оценката за способностите ни. Кога трябва да спрем да се самокритикуваме?
Pexels.com
Да се харесваш като човек не е особено лесно за онези, чиято мисъл е насочена към самоусъвършенстване и саморазвитие. Това са хора, чиите дни минават в търсене и усвояване на знания, качества, умения и опит, които ще ги направят по-добри, по-ефективни, по-успешни.
Къде е желателно да се постави границата и склонни ли сме да бъдем несправедливи към себе си? Кога можем да бъдем отчислени от групата на “калфите”? Какво е да си майстор?
Мисля си, че здравословна нагласа е да се оглеждаме в околните ако сами не успяваме да се самооценим.
Когато разпознават в нас майстор, а не калфа, е редно да си отдадем заслуженото. И когато видим в някого майсторство – да се опитаме да се научим от чуждия опит.
Наблюдавам интересно явление – хората не се чувстват уверени, че знаят и умеят достатъчно. Записват пореден курс или тренинг, стаж или менторство със съзнанието, че им трябва още малко преди да започнат онова, което искат. Стоят на едно място с години и чакат да знаят “достатъчно”, за да започнат да правят онова, което искат.
Като личен бизнес треньор залагам на стратегията “учене през целия живот”. Да инвестираш в себе си и потенциала си е невероятна възможност да изградиш живота си така, както искаш. Проблемите, които наблюдавам, произтичат не толкова от това, че се опитваме да бъдем своя “по-добра” версия, колкото от факта, че никога не сме “достатъчно добри” в собствените си очи.
Pexels.com
Каквато и сфера на познанието да ви привлича, ще са ви необходими известен брой часове учене, навлизане в материята и натрупване на критична маса опит. Знание, останало на хартия, като теоретичен модел, рядко ни помага да се превърнем в експерти. Но и трупането на опит без предварителна информация като че ли отнема твърде много време и грешки, които бихме могли да избегнем, ако се позовем на чуждия опит.
Златната среда отново е да инвестираме време в навлизане в тематиката и след това бърз преход към реална практика.
Познавам немалко млади и талантливи хора, които прекарват значителна част от живота си в “учене” и почти никаква пазарна реализация.
В разговор с тези хора осъзнавам, че при тях критериите са силно завишени, а представите за пазара – разминаващи се в известна степен с реалността. Очакванията са, че когато придобият сертификат и/или диплома ще имат бърза и лесна реализация. На практика обаче това рядко се случва – по-важно е що за човек си и какъв потенциал имаш. Това, че си учил нещо не означава, че умееш да го правиш. Както и това, че не си учил, не е предпоставка да не се превърнеш в успял човек в областта си.
Pexels.com
Къде е границата между “още уча” и “готов съм”?
На всеки етап от живота и в зависимост от контекста, границата варира. Колкото по-доволни сме от себе си и усилията, които полагаме, толкова по-лесно ще намираме баланса за себе си.
Да бъдеш доволен от себе си означава да оценяваш усилията си.
Колкото повече задачи и проблеми сме в състояние да решаваме, толкова по-добри експерти сме. С годините разширяваме както опита си, така и сферата си на експертност.
Но по-важното е, че не ставаме автоматично по-доволни от себе си, налага се да положим усилия в тази посока. Да бъдеш самокритичен не означава да си безпощаден към личността си и да искаш до безкрай.
Понякога си мисля, че да си съвършен напрактика означава да си СВЪРШЕН, защото ти отнема правото да имаш мечта и посока, цел и стремежи.
Ценното в живота е да се опитваш да бъдеш “по-“, а не да бъдеш “най-“.
Когато не виждаме собствените си опити, забравяме, че не сме машини, а хора с чувства. Научим ли се да бъдем доволни от себе си – научили сме се да оценяваме ежедневните си крачки.
Спираме да гледаме на живота си само като “значими” събития.
Pexels.com
Научаваме, че дните ни без “големи” успехи не са маловажни. Осмисляме с благодарност вътрешната си сила и способността си да не се отказваме, да продължаваме с малки крачки, всеки ден. Въпреки трудности, умора или обезверяване. Защото ще сме доволни от усилията си, от себе си и от знанието, че се опитваме.
Защото ще осмисляме пътя си.
Знаете ли, че зад всеки ден, в който се е случило нещо голямо всъщност стоят стотици часове малки крачки и малки успехи? Нищо значимо не се случва за една нощ. И е малко вероятно с постоянство и самодисциплина да не ви се случи нещо съществено.
Моята формула за успех е:
Бъдете доволни от себе си. Вероятно днес сте направили онова, което можете и вярвате, че е най-доброто, на което сте способни.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
