Аз обичам себе си

Кривото огледало или защо сме все по-нещастни

Напоследък обръщам огромно внимание на факта, че субективното усещане за щастие, успех и благополучие намалява. Все по-заети и стресирани сме, а все по-малко удовлетворени от резултатите от своите избори. И най-тъжен е фактът, че всички последици се отразяват директно на самооценката ни и на начина, по който мислим за себе си, живота и бъдещето си.

Pexels.com

Pexels.com

Защо за някои хора животът е така мрачен, самотен и изпълнен с тревоги? И как има такива сред нас, чиито грижи са малко, все са доволни и се радват на света си? Нима животът наистина е толкова несправедлив към някои, докато други са истинкси галеници на съдбата?

Как виждат хората около вас вашия живот, завиждат ли ви благородно, искат ли да приличат на вас? И защо вие не успявате да видите същото?

Кривото огледало не се намира извън нас, а е вътре в нас.

Ако имате покрив над главата си, не сте гладни и боси, можете да се движите самостоятелно, можете да се храните и смеете, да мечтаете и пътувате, имате семейство и приятели, то имате привилегията да имате невероятен живот. Това дали го виждате, дали го искате и дали можете да му се насладите е отделен въпрос.

Когато се фокусираме върху едни аспекти, липси, деформации, виждаме основно тях. Сякаш всичко друго изчезва, губи смисъла и стойността си. Някак си лещите ни са изкривени и възприемаме реалността си деформирана.

И щом не е важно, че го има – все едно го няма.

Можем да се чувстваме гладни за обич, подкрепа и разбиране дори когато сме заобиколени от любящи и грижовни хора. Просто защото не искаме или не можем да го видим и почувстваме. Просто защото днес сме избрали да сме слепи и глухи.

Струва ни се, че светът ни изкривява думите, мислите, чувствата, че е жесток и несправедлив към нас. Превръщаме се в жертви на другото, извън нас. Познатото се превръща в негостоприемно и чуждо. По-често сме тревожни и потиснати.

Всеки върви пътя си сам.

Може би двата най-трудни за преглъщане урока за хората са, че: 1/ никой не ни е длъжен и 2/ на никого не му влиза в задълженията да оправя живота ни. Сякаш търсим на кого да прехвърлим отговорността за чувствата и разочарованията си – деца, партньори, семейство, приятели, колеги и клиенти, света и другите като цяло.

Те ни нараняват, те не ни разбират, приемати подкрепят. А всъщност ние не живеем в мир със себе си. Вниманието на околните е вглъбено в тях самите със същата егоистична доза и интензитет, както нашето – в нас. И макар понякога фокусът ни да се спуска към друго човешко същество, провокирайки емпатия и обич, само след кратко време собственото ни Его отново ни поглъща.

Да осъзнаеш, че животът ти има стойност само за теб е суров урок.

Истината е, че всички тайно си мислим колко нужни сме на другите и как не биха успявали без нас. А животът ни учи, не заменими хора няма и че нас следва да ни е най-много грижа как живеем.

Живот се живее всякак, другите около нас приемат или не изборите ни, но фактът е, че никой не идва да сложи ред в хаоса от мисли, чувства и бездействия. Дори когато помолим за помощ работата си я свършваме сами.

Да изискваме от другите да центрират живота си около нашата личност е несправедливо и безсмислено, те следва да се грижат за себе си. Личностното израстване и личностното развитие са персонална отговорност и рано или късно всичко го осъзнаваме.

А това дали ще запретнем ръкави и ще се заловим да сложим вътрешния си свят в ред в въпрос на свободна воля и личен избор.

Личното щастие и качество на живот е лична задача.

Фокусирани върху манията да сме щастливи всъщност пропускаме други важни задачи около себе си – да имаме хобита, да се развиваме, да планираме и мечтаем, да гоним идеите си дори когато друг не вярва в тях. И не винаги изборите ни правят щастливи, а последиците са по-тежки от очакваното, но не щастието е била крайната цел, нали?

Не е крив светът, който гледа на нас, а ние и нашата неспособност да поставим нещата на правилните им места.

Личният психолог е важен инструмент за връщане в реалността. Индивидуалното консултиране помагана човек да намери себе си, мястото си сред своите близки и колеги.

Как да живеем свободно и независимо, в задоволство от себе си и изборите си без да си пречим с другите? Къде са границите на нашето Аз и чуждото? Как мисълта за нас ни разболява и ни пречи да следваме пътя си?

Кривото огледало сме ние, но и ние сме онзи лек, който да върне цветовете и формите в живота ни. Психологическото консултиране ви помага да видите себе си и живота си през друга призма и измества фокуса върху онова, което имате.

Нашата най-голяма сила се крие в способността ни да моделираме света и себе си. Една нова мисъл, една нова идея за себе си и светът ни никога няма да бъде същия – за добро или зло.

Умеете ли да цените своя свят?

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!