Аз обичам себе си

Когато нямаме сили и усещаме дъното под краката си – накъде?

Pixabay.com

Как да си помогнем сами когато нямаме повече сили и не сме в състояние да продължим да се борим с проблемите, мислите и страховете си? Как да укротим изтерзаното си съзнание и да заглушим вика на умората? Как да запълним празнините в душата си и да повярваме обичта, красивото и споделеното?

Pixabay.com

Pixabay.com

Да стигнеш ръба не е престъпление, нито признак на слабост. Означава, че наистина не можеш и не знаеш как да прескочиш.

И няма трап (голям или малък), който да се прескочи с една крачка.

Обикновено първата крачка е онази, която ни спуска на дъното на същия този трап, от който панически се боим. В моментите на слабост точно там ни е мястото – в тихото, изолирано пространство, в което усещаме здравата опора на “нямам повече какво да губя” под краката си.

Да паднеш в пропастта не е провал, защото животът не е спирала нагоре, а парабула. И със своите пикове и спадове ни учи на различни уроци. Всеки жирейски връх ни дава сила и тласък когато сме в най-ниската част от пътя си, метафоричното дъно, помагайки инерцията да ни изтласка нагоре.

На фигурата на психлога все още се гледа като на кризисна интервенция, макар практиката да показва, че нашата помощ и сила е в превенцията. Личностното израстване и развитие е индивидуална задача, за която не сме подготвени и се нуждаем от ескпертна помощ.

Ако знаем, че на ръба няма да ни стигнат силите, няма ли да се засилим преди да скочим?

Pixabay.com

Pixabay.com

Срамуваме се да кажем, че не можем и не знаем, макар никой от нас да не пристига с ръководство как да изживее живота си, нито да има скрити фокуси за справяне с трудностите. Някои успяват да се оттласнат сами бързо, други – бавно, а трети – след многократни опити се отказват.

Всички се чувстваме в безизходица, изтощени, обезверени, изцедени. Губм способността си да се радвам на живота си, да виждаме смисъл в делата си и не знаем накъде да продължим.

Животът не е състезание и първо място няма

Никакво значение няма кой има повече пари, знания, статус, щастие, успехи… Смисълът е само за имащия придобивки и привилегии и то ако той/тя му придаде смисъл. Но и това рядко се случва, тъй като всеки от нас рано или късно бива погълнат от мрака в себе си в една или друга степен.

Животът е за изборите, за Пътя, за онова, което ние вярваме, че е и сбъдваме в него.

Понякога си мисля, че малцина откриват приликите между усещането на върха и на дъното – “няма накъде повече”. И някак, за да стигнем до следващ връх, пътят минава назад, или казано иначе – надолу, към новата пропаст, над която се извисява следващия пик.

Как да си помогнете сами ако сте изгубили силите и вярата си?

Pixabay.com

Pixabay.com

Бих казала – на първо време – никак. Починете си от действия и мисли, успокоете духа и емоциите се. Не правете нищо, бездействайте и почивайте. Припомнете си радостта от живота, от малките неща като сутршено кафе в леглото, разходка по изгрев слънце, самотна пейка по залез, вкуса на “забранената” храна.

Гледайте филми, четете книги, слушайте музика, отидете наконцерт, изложба или театър. Загубете се в книжарница или наблюдавайте забържаните минувачи.

Онези задачи, които няма как да отложите – свършете, но мислите си потапяйте в това какво ще направите когато приключите. И по-скоро планирайте “нищоправенето” си. Вземете си непланиран отпуск. Спете и се смейте дори ако сте сами в стаята.

Правете неща сами, без други хора.

Свикнали сме да сме заети, стресирани, обвързани с други и техните проблеми и мисли. Останете със себе си и единствено със своите оценки за мислите си. Може да е малко плащещо, но си струва усилието. Ще дойде момент, в който ще съберете сили и ще се оттласнете, за да продължите по пътя си.

Животът е цикличен и ние не правим изключение, макар да не го осъзнаваме. Миговете, в които прегряваме, прегорим или скърбим, са дар, в който да нарушим ритъма на ежедневието си, да разрушим статуквото и да се променим.

Можете да бъдете като феникс – ако решите

Не тъгувайте по пепелта и не бъдете разочаровани, изчакайте тихо и смирено какво ще се роди.

Опустошеният вътрешен свят не значи загубен свят, а бъдещ нов.

И докато още нямате планове и идеи, докато още не сте се втурнали да съграждате “новия” живот, то отдъхнете там, където наричате “дъно”. Ако почувствате, че сте дисфунцкионални и мрачните мисли вземат превес над ежедневието ви, то веднага потърсете помощта на специалист.

Pixabay.com

Pixabay.com

Обичам да мисля за тези моменти от своя живот като за тихите кътове, които са ми отредени, за да се погижа за себе си.

Щом нямам сили и съм обезверена, щом съм преуморена и неудовлетворена, значи твърде дълго съм заглушавала гласа си и твърде малко съм се вслушвала в себе си. Старая се да давам пауза и да се отдам на себе си.

Най-важната ми задача е да си припомня защо се будя сутрин, за какво имам живота си и най-вече – как искам да го изживея. Понякога е по-лесно да започна от “НЕ”-тата, преди да дойде заветното “ДА”, както ви разказах в предходна статия. Посветих и цял раздел в блога на стратегиите за справяне с вътрешния емоционален свят, начерен “Аз обичам себе си“.

Всъщност, името на раздела ми е подарък от дама, която обобщи поредица от статии, посветена на личността, под този знаменател. Преди това статиите за личността бяха разпределени между други секции. Така осъзнах, че онова, което е ценно за мен, е ценно и за другите, а именно – умението да обичаме себе си и че всички страдаме от тов в една или друга степен.

И май това е най-трудният житейски урок – да опознаем себе си, да се харесаме такива, каквито сме – с онова, което притежаваме или не, което сме придобили или изгубили, което сме били, сме, ще бъдем и/или може би никога няма да бъдем.

Не можем да повлияем върху всички аспекти на живота си и не всяка “щета” върху личността ни може да бъде поправена и заличена безследно, както и не всеки изгубен човек може да бъде върнат. Но наш остава изборът как да се научим да живеем с настъпилата промяна и как да интегрираме “липсата” в сърцевината си, така че да се превърне в хармонична част от нас.

Не губете себе си и се опитайте да се обичате.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!