Работейки в сферата на предприемачеството, често се сблъсквам с последиците от страха от провала за личното и бизнес развитие. Страхът от провала е сред основните причини хората да не правят дори малък опит да продължават напред. Замръзването води до застой на бизнеса, както споделих тук. Днес ще си говорим за риска от това да позволим на страха да диктува решенията ни. Ако знаем какви са последиците от непромяната, ще продължаваме ли да не се променяме?
Всъщност дори най-предпазливите бизнес лидери субективно усещат, че са по-смели само защото осъзнават по-добре преките и косвените последици от избора на дадена реакция – действие или бездействие. Кои са микро-навиците, които ще ни помогнат да бъдем проактивни, иновативни и креативни в бизнеса си? Отделете си време да помислите как да промените вътрешната си среда, за да почувствате осезаемо промяната и във външната среда.
Какво означава “страх от провал”?
Pixabay
Преживяването на страх е интензивно вътрешно състояние, което възниква при различни промени в средата. Общият знаменател е усещането, че искаме да се предпазим и защитим, да избягаме и да се съхраним.
Когато говорим за успех, неминуемо се сещаме, че някои резултати всъщност са анти-успех, т.е. “провал”.
Усещането за провал рядко засяга само разбирането какво сме направили. По-често осмисляме резултата през собствената си личност – че не сме достатъчно компетентни, кадърни, знаещи и можещи. Тази обща оценка, която си даваме, остава трайно в нас и нерядко диктува последващата ни готовност.
Да се страхуваш от провала е като да се самобичуваш за избора си да израстваш.
Страхът от бъдещи неуспехи най-често се поражда от вглеждането в миналото. Когато намираме доказателства за неуспех сякаш е по-логично да се боим да не сгрешим отново. С времето дори не се опитваме да мислим в посока “ново”, защото за нас губи смисъл дори да опитваме – нали изходът очакваме да е “провал”?
Провалът е част от процеса на учене, а не личностен недостатък
Във всичко, което тепърва учим, ще се проваляме. Няма да сме достатъчно добри дълго време. Ако не можем да се справим с тази мисъл и прилежащата негативна емоция, просто се отказваме.
Pixabay
Работейки с човешките иновативност и креативност, знам колко крехки състояния на съзнанието могат да бъдат. Изисква се определена фина вътрешна настройка, която позволява на хаоса да протича в теб, внасяйки “новото” чрез нови идеи, концепции, методи, инструменти и хора.
Осъзнаването на “новото” поставя началото на креативно-иновативен процес, който подрежда и дава смисъл на тази вътрешна трансформация. На финала човек открива нови начини да бъде и прави нещата, които обича. Повече за процеса споделих ето тук.
В схематично описания процес има твърде много аспекти, които провокират усещането за несигурност, неопределеност и непредсказуемост. Понякога тези преживявания протичат твърде интензивно и пораждат страх – от непознатото, от “новото”, от провала. Не малко хора остават в това състояние, което ограничава значително способността им да бъдат креативни и иновативни.
Какви са рисковете да изберем страхът от провала да ни води?
Всеки път когато избираме страха пред иновативността си, заплащаме определена цена:
1. Ригидност
Ригидността е съзнателно нежелание да интегрираме “новото” в живота си. Ригидното мислене се основава на разбирането, че “добре познатото старо” е сигурно, т.е. “успешно”, а “новото” най-вероятно ще донесе по-малко стойност, отколкото ще вземе.
Струва ли си усилията тогава да преследваме новото? Вярно е, че допускането на новото в живота носи рискове и винаги идва с някаква цена, но това само по себе си не е повод да бъдем затворени към нови идеи, преживявания, инструменти, методи, места и хора.
Нормално е с годините хората да стават по-ригидни и консервативни, но когато говорим за бизнес контекст, тази ментална нагласа води до липса на проактивност и изоставане – както ви личен, така и в бизнес план. При свръх динамичното развитие на пазарите ригидната нагласа носи не по-малък риск от провал, отколкото проактивността – просто с друг полюсен знак.
2. Инертност
Ригидното мислене често резонира в съзнателен отказ да правим нещо по друг начин или да осмислим друга гледна точка. Инертността е напълно осъзнат избор за липса на движене. Има периоди в личен и бизнес аспект когато инертността е важен етап и сигнализира за баланс и равновесие в системата ни. От друга страна, стремежът да се запази инерцията сам по себе си носи риск от провал – “нищоправенето” не винаги е решение.
Инертната ригидна личност добре осъзнава динамиките в света и бизнеса си, но полага съзнателни усилия да не предприема никакви действия заради страха от провал. Съществуването в страх е личен избор, който води до друга негативна последица – натрупване на тревожност.
3. Тревожност
Ригидните и инертни хора, водени от страха от провал, рядко напълно се изолират от света на “новото”. Незнанието как да се справят с непознатото и как да го допуснат пораждат редица интензивни и тревожни емоции, а това влошава не само качеството на изборите, които правят, но и качеството им на живот като хора.
Тревожността ни телепортира в едно несъстояло се бъдеще. Нещо повече, отнема ни от способността да пребиваваме “тук и сега”. Прави ни маладаптивни, неспособни да анализираме себе си и средата. Мечтаем в будно състояние, но по един травмиращ и нараняващ съзнанието ни начин. В някакъв момент асоциациите с непознатото стават по-трудни за преглъщане и човек спира активно да се опитва да взаимодейства с “новото” около себе си.
4. Загуба на любопитство
Загубата на любопитство е състояние, при което нищо от външната среда, което има потенциал да донесе нова информация, не провокира желание за ангажираност. Не мислим и не анализираме, не разсъждаваме, не четем различна информация, която ще ни разтревожи или ще ни напомни, че не правим нищо.
Усещането, че вече нищо не ни интересува не винаги се преживява спокойно. Отказът от личното любопитство влошава и начина, по който общуваме с околните. Те имат своите интереси и нови неща, които ни провокират да съзнаваме своите нерешителност, страхове и отказ от промяна. Често започваме да избягваме такива развиващи се хора в обкръжението ни, защото те обективизират собственото ни непроменяне. В бизнес план това често го преживяваме под формата на страх от конкурентите си. Затварянето в това състояние води още една последица – доброволна самоизолация.
5. Екзистенциална самодостатъчност
Има не малко хора, които се чувстват комфортно в своята обвивка и живеят с усещане за самодостатъчност. В границите на нормалност, т0ва е естествено състояние и дори е нужно, за да останем насаме с мислите и емоциите си. Какво се случва обаче когато тази екзистенциална самодостатъчност премине в доброволна самоизолация?
Тези индивиди като че ли нямат нужда от чужди гледни точки, нови идеи, различни начини. С времето се отдръпват от по-иновативните си познати и се чувстват застрашени от по-действените хора. Капсулират се и застиват в определено ниво на развитие, съществувайки в своята инерция. И по-осезаемото са усилията, които полагат, за да задържат тази хомеостаза, избягвайки прогреса и хората, които го внасят в балона им.
Екзистенциалната самодостатъчност сама по себе си е полезно състояние, при което живееш в мир и хармония със себе си. Рискът в контекста на ригидно-инертното поведение е, че тази самодостатъчност изключва нуждата да се променяме посредством нови идеи и хора. Приемаме, че така, както сме, сме достатъчни и нямаме нужда от повече. Нерядко този избор върви ръка за ръка с по-ниска самооценка, липса на увереност в себе си, неудовлетвореност, тревога и страхове от личен и публичен провал.
Микро уменията, които ни помагат да не спираме да се развиваме най-общо са умението да се самонаблюдаваме, умението да сме отворени към новото без тревожност, умението да бъдем проактивни без страх и умението да опитваме. Да бъдеш любопитен и да изучаваш себе си и другите е състояние на ума, при което запазваме висока степен на самодостатъчност и изключителна самопринадлежност, докато същевременно оставаме свързани с околните по един дълбок и осмислящ начин.
“Провал-успех”, “прогрес-регрес” и защо всички са свързани?
Няма формула за успех, в края на която винаги резултатът да е точно такъв, какъвто си го представяме. За щастие същият принцип важи и за провала .
Не съществува съвършен провал така, както не съществува съвършен успех.
Всяка крачка напред идва с определена цена. Някои крачки са ефективни и психологическата цена е по-ниска – тях наричаме “успех”. Други стъпки са по-болезнени и за тях заплащаме повече, отколкото сме очаквали. В нашата култура ги осмисляме като “провал” защото не ни отвеждат директно там, където сме искали.
Обичам да разглеждам успеха и провала като два края на континуума “прогрес”. Ако приемем, че повечето ни решения и действия са вид прогрес , то всяко действие ще попада някъде по континуума “провал-успех”. Но прогресът сам по себе си има противоположност – “регрес”. Нерядко регресът е свързан със състоянието на ригидна инертност защото човек активно наблюдава и пасивно бездейства, докато нещата се влошават.
Онова, което приемаме като провал, е форма на по-малко ефективно действие в посока прогрес, в опит да се предотврати регреса.
Не се страхувайте от провалите, а от съзнателния си отказ дори да се опитате да се провалите.
Субективно възприетият прогрес е сбор от микро провалите ни
Какъв е смисълът от безразборното правене на неща без оглед на тяхното отражение върху нас? Знаем ли каква психологическа цена ще заплатим за дадено действие или бездействие? Колкото по-фрустриращ и болезнен е провалът, толкова по-малко ще правим, за да има прогрес, т.е. ще приемаме по-ригидни и инертни нагласи и поведения. Прогресът значи промяна, а промяната – хаос. Хаосът изисква ново самонаблюдение, гъвкава адаптивност и умения за подреждане. Вижте как постигаме този ефект с модела InnovaCeption.
Когато не сме фрустрирани, тревожни и уплашени, можем да не преживяваме болезнено микро провалите си. Тогава хаосът може да носи ментална несигурност, но не и емоционална тежест и знаем, че имаме контрол.
Казано иначе, научаваме се да мислим за последиците от дадено действие или бездействие без да се усещаме емоционално претоварени, дори да се усещаме объркани.
В единия случай рискуваме да потънем в емоционални трудности. В другия – ще имаме нужда от повече информация, за да подредим мислите си.
Много по-лесно е да анализираме когато имаме хладен ум, отколкото когато в гърдите ни гори или тежи.
Микро провалът е ваксина срещу страха
Страхът от провал е изключително важен етап от развитието на всеки предприемач. Важно е човек да успее да изплува от кутията на ригидната инертност и да се научи да противостои на регреса чрез контролирани микро провали всеки ден. Често казвам, че предприемачите не се провалят, а спират, защото малцина усвояват умението да се фокусират тук и сега и да решават въпросите, които са непосредствено пред тях.
Тревожността и крайната самодостатъчност са ментална и емоционална бариера пред иновативността и креативността. Съзнанието на човек се заключва около познатото, което подлежи на контрол, а това води до регрес в дългосрочен план. И когато човек не е отворен като личност към новото, е значително по-трудно да отвори и бизнеса си към “новото” и динамичното.
Малки дози провали всеки ден имунизират личността ни срещу ниска самооценка, тревожност и нещастие. Учат ни на това колко важно е да си достатъчно добър и са дори вид превенция срещу бърнаут. Да си перфектен е толкова изморително и ненужно, както разказах тук.
Изучи микро правала, изживей го, надживей го.
Наблюдавай как се случва, очаквай го, радвай се, когато знаеш защо е там и си го предвидил/а. После направи достатъчното, за да го предотвратиш и да намалиш последиците от повторната му поява.
Прогресът през иновативност и креативност е като бягането на маратон
Страхът от провала сам по себе си не е пречка пред иновативното и проактивното предприемаческо поведение. Той има своето важно място в израстването на човека: помага му да осмисли значението на неуспехите – те просто са част от бизнеса, от живота и от личностното му израстване. Чест се шегувам, че експертите са се проваляли толкова много пъти, колкото начинаещите дори не са се опитвали.
Животът е маратон и се диша ден по ден.
Помислете си за онези, които печелят първо място в състезание. Колко ли пъти са се провалили преди да получат своя заветен финал? И колко пъти след победата отново няма да са достатъчно добри за нов медал? Но това едва ли е основание да спрат да бягат на дълги дистанции, защото те са спортуващи хора, а състезанието е част от играта. Спортът е част от личността им – те са това, което правят и без своето бягане ще загубят частица от себе си
Медалът често остава някъде там, зад стъкло, прашасва, докато краката все още тичат. А тичането е контролирано падане, малък овладян хаос на всяка крачка.
Ако попиташ бегач дали си струва да се учат да балансират своето падане, за да тичат по-бързо, всички предполагаме, какво биха отговорили, нали?
Ето това е да бъдеш имунизиран срещу страха от провал – да обичаш онова, което правиш, като незаменима част от себе си и да знаеш, че “новото” е начин да продължаваш да го правиш.
Отвореността към новото е способността да приемаш непознатото и различното под всякакви форми – хора, мисли, емоции, храна, навици, продукти и услуги.
А защо не и да създаваш?
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
