Казват, че един от трудните уроци е да се научиш да поемаш лична отговорност за нещата, които ти се случват, дори когато е неочаквано и стресиращо, без гняв. Труден, солено-горчив урок, който животът ми донесе през изминалата година.
Последните месеци се превърнаха в изпитание на волята ми и като на всеки човек – на мен също ми се наложи да направя пауза, да осмисля настоящето и да приема промяната. Преживях сблъсък с тленността си, станах страничен наблюдател на борбата за спасяването на живота ми, събудих се преродена в сякаш непознато тяло и се учих да съществувам с неговия ритъм повече от 3 месеца.
Днес съм благодарна да бъда изцяло себе си, но и някак друга, нова и различна.
Вече виждам и себе си като подарък, с нов шанс да бъда и давам обич и грижа и да получавам предназначената за мен.
Има малък миг, в който не мислиш за себе си в думи, постижения, имане. Не ти липсва нищо от този материален свят и не копнееш по нищо, създадено от човека.
Освен любовта.
Тя е онзи безплътен етер, в който всъщност душата ни вирее. Тя е най-ценната магия, която хората създават с телата, умовете, емоциите и действията си. Едва ли има друг “продукт” на дейността ни, който да сме се усъвършенствали да творим по толкова много и невероятни начини!
Има миг, в който цялото ти “Аз” е изтъкано от нишки, които осъзнаваш, че си тъкал/а с години . Те водят към лица, сърца и усмивки. Към мигове съвършенство, което две несъвършени същества някак са сътворили с фееричните си души и крехките си тела.
По тези лица истински копнееш, когато почувстваш, че тялото ти няма сили да поеме дори една глътка въздух повече. И само това искаш истински: още миг в това несъвършено тяло. Още една прегръдка. Да чуеш пак смеха. Да вдишаш онова специфично ухание, което всеки носи със себе си. Да усетиш, как някой те държи в прегръдките си и тихо нашепва, че всичко ще бъде наред.
Странно е, че преди успявах да имам планове за сайта и мрежите за седмици напред. Обмислях внимателно постове и публикации. Все бързах устремена. Друг живот 🙂
Днес крача дишащо и осъзнаващо.
Нямам кой знае каква мъдрост, която да споделя – ако не съм аз, друг ще се намери да ви го каже (и колко хубаво е това, че сме много!). Има толкова малко за казване и толкова много за преживяване! Докато не го преживееш, е само натраплив слух.
Сега като че ли искам просто да ви усмихна и да ви напомня, че може да не сте си избрали да бъдете тук и сега, така, но по-важното е, че:
1/ Не сте сами;
2/ Имате значение – за себе си, за другите;
3/ Някой искрено ви обича за всичко, което сте сега, което сте били, както и заради нещата, които никога няма да бъдете и за тези, които ще успеете да сбъднете.
Всичко заедно. Дишащо, несъвършено, човешко.
Благодаря на всички за подкрепата, обичта и вярата в мен! Juls’Psychology е едно от най-важните ми лични решения и съм щастлива да се завърна към вас и нещата, които правим заедно!
Благодаря и на клиентите ми, чието доверие ми помогна да си стъпя бързо ментално на краката и да продължа да бъда смислена и полезна, докато открия баланса си!
Щастлива съм да остана на Пътя си и да помагам на хората да продължават да откриват нови и нови начини да отдават любовта си към хората и живота. Благодарна съм за възможността да помагам човек да лекува душата си и да си връща вярата в доброто, красивото и в смисъла от собственото си съществуване.
Срамът от себе си и унижението от личността, слабостите и грешките ни са безответна реакция. Оставят ни безпомощни, голи, объркани и безсилни да променим коловоза. Непрекъснатият натиск да покажем, можем и успяваме в крайна сметка ни отнема от красотата на това просто да бъдем и да ни има.
Стремете се към целите си чистосърдечно, но имайте едно наум каква психологическа цена ще заплатите. Струва ли си всичко това, така?
С какво си тръгнах от 2022 ще попита някой, след всичко?
Не знам дали всички уроци са научени, времето ще покаже, но пък осъзнах нещо безценно:
Ако си дал от себе си – то остава.
Гневът е мощен мотиватор за промяна, но той носи в себе си мрак, и ригидност, и отказ от промяна. Променяйте се гъвкаво, меко, методично – като водата. С приемане. Защото животът е низ от клишета, които се налага да преповтаряме с илюзията за своята уникалност и в които все пак някак трябва да се впишем със смисъл и ценност.
Пишете ми за всичко, което ви вълнува и споделете за какво още искате да си говорим в идните дни. Как да направя деня ви малко по-ведър, лек и усмихнат?
Благодаря, че оставате до мен!
С обич и признателност,
Джулс
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!