Всички се стремим към това да живеем добре, да бъдем щастливи и доволни. И всеки от нас разбира по различен начин това “добре”. Всъщност няма никакво значение колко и какви неща ще включите в собствената си представа за пълноценен живот. По-важното е да определите за себе си какво очаквате от преброените си дни и да му се отдадете напълно.
Наскоро излезе моя статия, посветена на качествения живот, в lifehack.bg – една от най-големите медии у нас, посветена на личностно и бизнес развитие. Последваха много въпроси и коментари, породени от факта, че всички търсим как да бъдем по-удовлетворени от живота си и по-щастливи.
Като психолог основната ми роля е да помагам на хората да оценяват живота си в положителна светлина. Като треньор уча как да взимаме решения съгласно ценностите и вижданията си за себе си и света си. Качественият живот е основна ценност за онези, които наричаме “успешни”.
Постигат целите си онези, които полагат нужните усилия на дневна база, за да имат по-добро “утре” още днес.
Да имаш качествен живот не изисква да си богат, гений или “преуспял”. Изисква да имаме ясно изградена собствена представа какво искаме от себе си и живота си. Какво очаквате да ви се случи когато полагате усилия?
Днес ще разгледам темата за очакванията и тяхната роля за умението да бъдем минималисти. Да бъдем минималисти означава да контролираме очакванията си, докато следваме следните 5 принципа, във всяка сфера на живота си:
- да бъдат удовлетворени базовите ни потребности;
- да приемаме, че понякога “по-малко” всъщност значи повече;
- да се научим да удовлетворяваме своите реални потребности;
- да очакваме по-малко от “утре” и да оценяваме повече своето “днес”;
- да се научим да изискваме качество, а не количество;
Не е важно какво ще включите в своята представа за щастлив живот – възможности, богатство, пътувания, бизнес, образование, приятели и т.н. Полезното е да определите базовата линия на която стъпвате, за да сте удовлетворени. Ето как изглеждат принципите в разгърнат план в различните аспекти на живота:
Удовлетворени базови потребности
Немислимо е да говорим за качествен живот ако се чувстваме “гладни” – във физически или душевен план. Запретнете ръкави и си осигурете минимума, който приемате, че ви е необходим, за да живеете добре. Осигурете си физическото съществуване, нахранете и същността си. Тук е положително да имате по-високи очаквания.
За мен ключово е усещането за “изпълненост” в живота. Не е важно колко неща внасяте в света си, а какво реално ви носят. Малко като при храненето – знаем, че има храни с “празни” калории и такива, които ни дават в пъти повече качество за сметка на малко количество.
Кои са вашите “супер храни” в рецептата за качествен живот?
Очертайте в светогледа си аспектите, за които знаете, че са основополагащи за вас и пътя ви. Нека те ви носят качеството, към което се стремите.
Учете, развивайте се – имайте апетит за живота.
Когато “по-малко” всъщност е повече
Всички вярваме, че ни трябва определено количество материални и нематериални придобивки, за да бъдем “сити” и доволни. Богатият западен свят ни залива с толкова алтернативи, че “преяждаме” със сетивата си.
Никога не се чувстваме напълно удовлетворени от изборите си, защото някъде на заден план стои възможността да има нещо по-добро.
Все по-трудно взимаме решения, все по-разколебани се чувстваме в собствените си потребности. Обществото ни е неспокойно и уж презадоволено, а всъщност страда от липса на качество. Неслучайно се обръщаме към по-нематериално ориентирани гледни точки за живота в търсене на щастието си. По-малко не означава да се лишавате.
Означава да очаквате по-малко, да изисквате толкова, колкото реално ви трябва.
А, и да осъзнавате, че самото придобиване на нещо, не означава удовлетвореност. Удовлетворението е личното ви възприятие, затова променете гледната си точка.
Удовлетворение на реалните потребности
Да имаме очаквания ни дава стремеж да продължим, полага цели пред нас. Но също така ни отнема психични сили и време-пари. Ето ви малка формула, по която да преценявате дали една потребност е реална:
Реалните потребности са онези, които ако не бъдат удовлетворени, не можем да функционираме нормално във физически и психически план.
Отново ще дам примера с храненето, тъй като това е базова нужда, която всички изпитваме. Когато сме гладни се храним с апетит и ни се струва вкусно. Когато сме наистина прегладнели, сме благодарни за всичко, с което можем да се заситим. Гладът е реална потребност.
Стремежът обаче да получим някакъв определен вид храна, която не е налична, е вид фантазна потребност. Защото не е истина, че можем да се заситим само и единствено с исканото, което нямаме. И нерядко липсата на фантазната алтернатива ни прави нещастни и неудовлетворени. Да, храним се, но с усещането, че не е това, което искаме и заслужаваме повече.
За мен като психолог значение има само и единствено следното: Какво значение отдавате на храненето? Дали за вас храната е източник на удоволствие или средство за набавяне на нужната енергия?
Сега се опитайте да приложите този принцип и за другите аспекти от живота си. Най-големият въпрос, пред който сме изправени е: Какво ако се “храним” осъзнато в живота си?
Осъзнаваме ли, че сме сити?
Ако имаме ресурси, да си набавяме фантазната опция, то вероятно ще се чувстваме наистина удовлетворени. И може би точно това прави някои хора по-щастливи от други. Някои приемат, че им е необходим само минимален праг, за да се чувстват добре. За други е важно да имат възможност да задоволяват някои от фантазните си потребности. Трети искат да получат всичко.
Във всеки случай, за да имате качествен живот, следва да осигурявате реалните си потребности.
Какво търсите вие за по-качествен живот?
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!