Работа или личен живот – кое надделява и можем ли да балансираме между тях?
В първата част на статията се концентрирах основно върху онези, които се борят да създадат и управляват собствен бизнес.
Като че ли всички страдаме от липсата на достатъчно време, за да учим, работим, пътуваме и да се наслаждаваме на семейството и близките си.
Непрекъснато се стремим да намерим време за дома, приятелите си и работата си, а ако може и време за почивка… И вечно търсим онази формула, която ще максимизира ползите в живота ни.
Pixabay
Днес ще ви представя друг възглед, който намира своите поддръжници:
“Аз вече съм постигнал баланс, мога да имам всичко”
Както сами разбирате, няма еднозначен отговор на това как да постигнем въпросния баланс между работа и личен живот. Вече ви казах в първата част на статията, че съществуват хора, за които подобна дилема не стои на преден план.
Тяхната житейска нагласа гласи:
Животът ми вече е балансиран!
Как го постигат? Разглеждат живота си в дългосрочен план и приоритизират коя сфера от него в момента изисква повече внимание. Просто рационализирайки етапа, на който се намират, не чувстват потребност да внасят промени в генерален план. Как изглежда схематично погледнато подобна житейска формула?
Имаме време за всичко и за всяко нещо си има време.
Това на практика означава, че в конкретен етап от живота си се фокусират приоритетно върху един аспект, а след това – върху друг.
Pixabay
Този модел е подходящ за онези, които по принцип са склонни да се чувстват удовлетворени и щастливи с изборите, които са направили дотук и обикновено имат планове за бъдещето си.
Кредото на тези хора е добро планиране и организиране на времето, както в рамките на деня, така и в обозримото бъдеще.
Със сигурност по-творческите натури ще изпитват повече затруднения в този модел и вероятно ще потърсят друг подход за себе си.
Действително е възможно да приемем, че просто се налага да преместваме фокуса си от работата към децата и дома, към партньора и приятелите ни дори в рамките на един ден.
Предложеният модел предполага, че се научаваме да влагаме себе си в отношенията с другите, изместваме фокуса от количество към качество на отношенията си.
Ако успявате да отделяте малко, но хубаво прекарано време с обичните си и да се наслаждавате на онова, което вършите – нима това не е постигнат баланс?
Основното виждане тук се върти около идеята, че човек може да има всичко, просто не винаги веднага и в този момент. Подходът изисква определено търпение и изчакване на благоприятните моменти или шансове за реализиране.
Pixabay
Това не означава, че захвърляме мечтите си, просто се научаваме как да планираме тяхното реализиране някъде напред.
Щастливи сме, не защото просто сме доволни от това, което имаме в момента, а защото знаем, че ще имаме всичко.
Има и една друга група хора, които мога да причисля тук – онези, които вече имат всичко или поне приемат, че действително имат всичко, което някога са искали и живеят живота си с тази идея.
Просто са се посветили на това, което искат. Живеят точно така, както очакват. Не се налага да търсят баланс между работа и личен живот, защото една от двете сфери, в зависимост от избора им, изобщо не е включена в житейския план.
Pixabay
Тези хора биват осъждани от околните за избора си – да не се женят, да нямат деца, да се посветят само на децата си, лишавайки се от кариера или да заложат всичко на кариерата си. Независимо накъде клони изборът им, те не се вписват в общоприетите представи какво трябва да имаме, за да бъдем щастливи.
Не бих навлизала в дебати дали те наистина са щастливи, защото знам едно – щастието е субективно състояние и преживяване на собственото битие. Мисия на всеки е да намери кое го прави истински щастлив, нали?
А Вас кое Ви прави истински щастливи? Пишете ми или оставете своя коментар на страницата във Фейсбук.
Оставям ви да помислите и за тази житейска нагласа в търсене на своето собствено щастие.
Ваша,
