Психичното здраве от гледна точка на бизнес психологията е приоритет във всяка организация – не само като субективно възприятие за отделния индивид, но и като обективно състояние за цялата структура. Добър вътрешен свят в служителите, добър климат в цялата фирма. Замисляли ли сте се кой следи за тези неща, кой ги изгражда? Какво се случва когато целогодишно изпитваме умора в изтерзаните си умове и тела? Колко често напоследък повтаряте “Уморен/а съм”? Наскоро разказах, че днес е модерно да бъдем заети и стресирани, но това състояние пристига със скъпа цена – хронична умора. А когато това се случи, цената, която плащаме, може да е твърде висока. И не спирам да се учудвам защо хората са толкова склонни да си карат по старому, като знаят, че страдат истински, а може да не е така. Просто може да не е така, винаги има и втори начин.
Като навити пружини сме, заклещени в коловоза на всекидневието, не се възстановяваме с почивка и спорт, а за сън не остава време. Храним се безразборно, не се смеем, камо ли да имаме време за творчество. Да не говорим, че след определен период в тази модалност дори 8 часа сън не са достатъчни, за да може тялото или психиката да оздравеят. Често при мен пристигат точно в такъв момент, надявайки се на бързи резултати с малко вложено време, пари и най-вече – усилия. А когато наложим това към контекста “бизнес”, все по-често се сблъскваме с бича на днешните бизнес модели – професионалното прегаряне. За това как да се справим с бизнес прегарянето разказах ето тук, припомнете си, като припомням, че не препоръчвам да се опитваме сами, поне в началото. Посветих отделен материал и на важните инструменти, които ползвам в борбата със стреса ето тук.
Днес ще си говорим за аспекта “хронична умора“, който съпътства живота на съвременния, динамичен човек, за да се предпазим от предприемачески бърнуат. Особено потърпевши са родителите, към чиито ангажименти се прибавят не само грижите по децата, но и цялото емоционално бреме, което съпътства процеса на отглеждане на дете. Фокусирайте се върху себе си и намерете начин да промените ритъма си, а ето и върху какво да помислите. В края на статията описвам и подходящ инструмент, с който да сли служите, на принципа на самоотчета. Приятно четене!
Какво е умората и как ни влияе?
Pixabay
Без да претендирам с изчерпателност, ето ви просто определение що е то “умора”: временна или трайна неспособност за справяне, физическа и/или психическа загуба на енергия за адаптиране към промяна и изпълнение на рутина. Бих дефинирала всяко състояние, което ви прави дисфункционални по отношение на ефективността и проактивността като някакъв вид умора или пренасищане на сетивата, телата и умовете.
Субективно преживяваме умората по различен начин в зависимост от личния си темперамент, възпитанието и нормите на поведение. На някои хора им е по-лесно да се справят и да регулират нивата на умора, а за други остава усещането за безсилие и изтощение.
Има различни видове умора, които съпътстват дните ни и ви уверявам, способни сме да подценяваме ролята, силата и интензитета ѝ. Често не обръщаме съзнателно внимание на това как хроничната отпадналост променя мислите и чувствата, а от там – и действията ни. В някаква степен можем да приемем, че във времето дори променя личността ни – но ние рядко само го усещаме, получаваме обратна връзка от близките ни, че сме по-конфликтни, раздразнителни, гневни и заядливи, депресивни и тревожни. Просто ставаме “НЕ” нас, ставаме нещо друго.
Умората ни отнема цветността, енергичността и импулсивността, отнема частица от нас.
Как умората ни влияе и променя?
Както знаете, привърженик съм на системния подход за работа, тъй като позволява на не-специалист да се самонаблюдава, самоанализира и самоконтролира. Стремя се системите, които създавам, за личностно израстване и бизнес моделиране, да са относително прости, без да са опростенчески. Не е идеята да разбирате винаги всичко как и защо работи, а да осмисляте кога работи и как сами да си помагате.
Така по темата с умората, моите клиенти винаги се учат да регистрират умората на повече от едно ниво. И защото имаме различни умения за справяне и различен тип живот, всеки трябва да знае къде са му лимите и как да си помага сам. Оставам на вас да прецените кой елемент ви е водещ и как да си подредите стратегиите, като правилото е едно – вие да се чувствате добре. За мен най-важното е субективното благополучие на човек, екип или организация, успехът си меря така.
Pixabay
На физиологично ниво изпитваме добре познатото състояние на умора като продължителна отпадналост и липса на тонус, разсеяност и ниска концентрация, проблеми със съня и теглото, апетита и усещането за “добре” в кожата. Индивидите, които лесно индикират умора с тялото си, много по-лесно си връщат субективното преживяване за енергичност именно през тялото. Точно за това залагаме стратегии за физиологично отпускане и последващо тонизиране. Нещо повече, телесната сетивност ни “закотвя” тук и сега, не позволявайки да се тревожим за бъдещето или да се потапяме в травматичното минало. Просто не ни остава ресурс, тъй като целият капацитет на вниманието остава тук, в тялото ни, което има задача и крайна цел – намаляване на субективното телесно напрежение. Излишно е да казвам, че следващото най-важно нещо е да се наспите, нали?
На емоционално ниво гледаме на нещата по-сиво, по-притъпени са отклиците ни, по-нисък е общият ни емоционален заряд. Липсата на радост или гняв са важни индикатори – обезсилени, започваме да преживяваме с една багра целия емоционален спектър, а във времето заместваме емоциите си с безразличие. Дори да изглежда примамлива и щадяща подобна стратегия (“не чувствам нищо”), не се изкушавайте!
Помислете за качеството на връзките с близките си и децата си – за съжаление “разкачането” от личните емоции се проектира във всяко значим отношение и засяга всяка сфера на живот. Бих казала, че е твърде неефективна стратегия. Знаете, че за мен емоциите са солта на човешките отношения, разказах ви за тях в поредица от статии – тук тук и тук. Работата с емоции, за разлика от телесното ниво, изискват работа в защитена среда и не препоръчвам, поне в началото, човек да се опитва сам.
Емоционалните ни стени са там, за да ни предпазват – не пропуквайте бента сами, за да не удавите.
Рядко си позволявам подобен тип наративи, но съм видяла толкова разрушени животи вследствие на пробит бент – наистина човек може да се удави в сълзите и тъгата си. Защото когато гневът си отиде, остава празно, тихо, пусто, уморено. Нужно е и да се изработи нов начин за активизиране и действеност – не чрез гняв, а чрез по-положителни емоции.
Отделям специално внимание на темата “емоции”, тъй като темата стана популярна, масово се сформират групи и резултатите винаги са едни и същи – разни неакредитирани индивиди “пробиват” защитите на уязвими хора, оставяйки ги в океан от сълзи и празнота.
За последните 4 години най-потърпевши са бизнес лидерите, и мъже, и жени, които, в стремежа си да израстнат до добри лидери, сами посягат към популярни групови занятия. Засега слагам точката тук с апела “уважавайте всички свои чувства и внимавайте на кого ги доверявате”.
При следващото ниво на умора, психичното, сме стресирани, изнервени, колебливи и нерешителни. Често обхващаме именно това проявление с думата “стрес“. Губим аналитичността и логичността си, не сме обективни и сме нефокусирани. Склонни сме да бъдем избухливи и обидчиви, без да можем да реагираме по друг начин.
Изискват се доста усилия, за да се научим да мислим за мисленето си, да проследим убежденията и ценностите си, за да открием какво у нас ни кара да реагираме така. За този аспект психологическото консултиране е почти задължителен ако се стремим към промяна – не можем да видим сами онова, което не можем да видим сами.
Програмирани сме да не можем да открием сами защитните си мисловни структури. Също като емоционалните прегради, мисловните стени са там с причина и тя крещи “ОПАСНОСТ”. Те са там, защото иначе ще сме дисфункционални. Премахването става бавно, на части, като се изграждат адекватни начини за справяне. Лесно е да приложим груба сила, но съзнанието е крехко като кристал и може да отнеме години човек да се събере отново. Ако просто махнем бариерите пред себе си, без човек да поиска сам, без да осмисли за какво са му служили и да поиска сам да отработи нови защитни механизми, със собствени усилия и фокус, структурата на Аз-а се разрушава и просто ставаме още по-дисфункционални.
Защото там, където трябва мисъл, не се лекува с позитивна емоция или мотивирано поведение.
Ето тук се крие и опасността от съвременните, модерни, псевдо-научни течения, които заместват едни когниции с други. Много здрави и зрели хора биват насила разаболявани, защото притежават саморефлексията, за да установят проблемни аспекти, но не и инструменти, за да изградят сами нужните умения, навици и мисловни пътеки.
Нищо не замества умението за мислене – критично, аналитично и привнасянето на ненужни емоции, било то (свръх)позитивни или мотивационно-вдъхновяващи, всъщност задълбочава трайно проблема с умората, а може да доведе и досъстояния като прегаряне и депресия.
И ако се чудите защо делът на депресията непрекъснато нараства сред съвременните човешки болестни състояния – ето ви моята гледна точка. Съществува огромен натиск да мислим и чувстваме по определени модели, налагани чрез някакви модерни тенденции без оглед на обективна потребност.
И все пак, същите тези тенденции могат да ни дадат безценен урок – че дори позитивните емоции не могат да ни спасят сами по себе си. Напротив, интензивните “щастливи” чувства ни дренират точно толкова, колкото и силните отрицателни такива. Това е все едно да се опитваме да живеем само на мускули, в хипер тонус. Според вас колко дълго може да издържи човешкото съзнание на подобен натиск отвътре да бъде щастлив въпреки всичко? Ето затова квалифицираната помощ при изграждане на лична стратегия за справяне с хронична умора е толкова проста и същевременно – жизнено важна. Защото трябва да пасва на човека, на структурата на личността му, на качествата, уменията, зрелостта и личните потребности. Защото трябва да отразява личните му убеждения, моралните ценности, етичните правила за поведение, социалния статус, семейните роли и задачи, бизнес задълженията. Ето за това 🙂 И ако наистина беше толкова лесно и просто, колкото обещаваха въпросните магьосници, хората като мен просто нямаше да ни има.
Защо когато сме уморени сме негативни?
Pixabay
Напълно мога да разбера защо днешното общество се опита да лекува хроничната умора с позитивно и мотивационно “мислене” – защото това състояние най-често е свързано с наличието на негативни емоции (а в по-крайните аспекти, с отсъствието на емоции).
Раздразнението и нервността съпътстват умората. Цялостна апатия белязва всеки наш избор. Значително по-малко неща от заобикалящия свят възприемаме като важни, заслужаващи “емоция”.
Инвестираме все по-малко в себе си и в онова, което правим или даваме – някак си не виждаме смисъл. Нарушават се сънят и дневният ритъм, страдаме от липса на апетит или прекомерен такъв, разсеяни и нефокусирани сме. Губим вътрешния си баланс, губим усещането за себе си. По-лошото е, че мозъкът ни наистина се преуморява, физически и започва да изключва по неговите си протоколи разни важни иначе аспекти. Така когнитивните способности падат, не учим нови неща. Страдат и социалните отношения, защото спираме да инвестираме там. Влошават се и интимните отношения, защото либидото пада (освен ако не е някакъв патологичен копинг механизъм) и избягваме физическата близост.
Тази картина е до болка позната на всеки от нас. И за съжаление е част от живота на повечето бизнес лидери, с които работя. Позната е на жените и мъжете, които се борят да бъдат по-активни родители наравно с всичко. Позната е на младежите, които се състезават в конкурентна и глобална среда. Позната е на по-зрелите индивиди, които усещат, че изостават от времето си и изпитват умора вечно да учат нещо ново. Защото моите клиенти са това – нормални, умни и добри хора, които си крачат в коловозите.
Как да противостоите сами на умората?
Предложената тук стратегия не е панацея, но обикновено е достатъчно начало зрелият и психически устойчив човек да започне сам. Но ако изпитвате трудности или имате съмнения в ефективността, ако нямате желание дори да опитате – потърсете помощ от експерт. Да нямаш сили да се бориш срещу умората вече е сериозна дисфункция и вярвам, че заслужавате повече.
Ето и няколко стъпки, които водят до мислене за умората, до осъзнаване и когнитивна оценка на състоянието “умора”. Тук фокусът са субективните възприятия, а акцентът са мислите. В другите разработки обсъдихме ролята и мястото на емоциите. Стратегията тук в никакъв случай не изключва емоциите, но спокойното приемане на нещата такива, каквито са, води до възприятие за справяне дори когато емоциите не са особено ведри и положителни.
1. Осъзнайте своята умора
Pixabay
Всеки от нас има различна нервна система, темперамент и режим на живот. Преживяваме субективно усещането за умора и при всеки организъм има различен физиологичен отговор.
Помните ли как се чувствате когато сте енергични, имате сили и желание за всичко и няма задача, която да ви се струва непосилна?
Ако в момента не изпитвате това състояние, то вероятно сте уморени. Осъзнайте телесната си умора и се отдайте на любимите си неща. Понякога просто не разбираме колко сме уморени наистина, защото телата ни са съвършени машини, създадени да се адаптират непрекъснато без да го осъзнаваме. Мозъкът ни осъзнава, компенсира с неща като храна например, докато ние не виждаме и не разбираме. Отчитаме го едва на по-късен етап, когато имаме промяна в теглото например, нарушен сън и тялото вече спре да служи вярно.
Повишаването на стреса повишава и резистентността ни към стрес, трябва ни все повече и повече стрес, за да се предизвика осезаема умора, т.е. минава все повече време, преди да разберем, че сме стресирани. Стресът кара организмът ни да работи в режим на самосъхранение, отделя хормони, асоциирани с борба. Препълненият график и многото задачи всеки ден затормозяват мозъка ни, но и му казват, че живеем в лоша среда и че трябва да оцеляваме.
Докато вие градите кариера и поддържате запалени няколко котлона, както ви разказах в статията, посветена на приоритетите в живота, то тялото ви бавно и полека започва да трупа умора. Изчерпва се.
2. Осъзнайте докъде сте стигнали самите вие
Дори да се уловите, че ядете “по навик” например, постарайте се да анализирате – това истински глад ли е или липса на енергия и опит несъзнателно да я компенсирате? Достигате ли своите лимити? Всъщност стратегията за справяне тук се крие в една дума, но за да постигаме резултат, се изискват доста волеви усилия, непрекъснато:
Спрете
Просто спрете. Помислете. Анализирайте себе си. Спахте ли днес, нахранихте ли се? Кое е спешно и кое – важно? Просто спрете да се изтощавате до крайности. Наистина ли светът ще свърши, ако не направите и това последно нещо точно днес и сега? Дали този имейл наистина е чак толкова спешен?
Pixabay
Кое може да почака да се нахраните спокойно или да се наспите поне 7 часа нощен сън? Наистина ли ще изгубите ако спрете да ровите в Интернет, оставите телефона в другата стая и заспите с един час по-рано?
Може да не ви се вярва, но всеки ден правите толкова много безсмислени и маловажни неща, които ви отнемат от силите. Имаме тонове ритуали, които смятаме, че са от значение за деня ни. А всъщност спокойно можем да живеем без някои от тях – просто трупат стрес с вечното “трябва”. Наистина ли трябва? Всеки път?
Един добър пример е системното и всекидневно подреждане на вещи у дома или в офиса. Или празното и безцелно ровене в интернет и социалните мрежи. Задавайте си по-често сами въпроси: “Това сега наистина ли е толкова спешно?”, “Важно ли е да свърша и това? Наистина ли?”,” Сега ли точно, не може ли да отложа?”.
3. Започнете отначало
Осъзнайте откъде ви идва умората, кои дейности точат енергийните ви депа, а не ви дават очакваното в замяна. Има неща, за които си струва да влагате от себе си като нови знания, умения, връзки и отношения, спорт. И има такива дейности, които ви взимат от времето, вниманието и най-вече – от желанието да промените нещо в живота си.
Смисълът на системата е да знаете кога и къде да повлиявате – на физиката, психиката или емоциите си. Някои хора издържат на физическо натоварване повече, други – на емоционално напрежение. Приемете се такива, каквито сте, развивайте се там, където искате и помнете, че хроничната умора винаги взима своето.
Не позволявайте нервното изтощение да се натрупва в тялото Ви. Открийте начини да релаксирате съзнанието си. Дългосрочното претоварване се отразява на личността Ви и Ви променя – бавно, но сигурно. Опитвайте се да фокусирате мисълта си когато работите, а след работа се отдавайте на спокойствие. Работете ефективно и продуктивно, а не просто “много“.
Pixabay
Личният тренинг е особено полезен инструмент в такива ситуации. Помага да прецените обективно кои елементи от рутината ви поглъщат от времето, което всъщност можете да посветите на разтоварване от натрупаната умората, на израстване и личностно развитие.
Учи ви и на посходящите за типа ви личност техники и умения за намаляване на субективното напрежение и стрес, за справяне със самонараняващите мисли и чувства и промяна на самодеструктивните форми на поведение.
Най-добрият подарък, който можете да си направите, е да спрете да се третирате лошо, да не мислите лошо за себе си и да не се чувствате негативно по отношение на себе си. А това човек рядко постига безболезнено сам.
Вашето субективно благополучие е ваша лична отговорност и никой няма и не може (дори да иска) да подреди нещата вместо вас.
А Вие как се справяте със своята умора?Намирате ли време да се развивате? Пишете ми!
Динамичен отдих!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
