Аз обичам себе си

Защо хроничната умора не е нормално състояние и как да ѝ противостоим?

Pixabay

Психичното здраве от гледна точка на бизнес психологията е приоритет във всяка организация – не само като субективно възприятие за отделния индивид, но и като обективно състояние за цялата организация. Добър вътрешен свят в служителите, добър климат в цялата фирма. Замисляли ли сте се кой следи за тези неща, кой ги изгражда? Какво се случва  когато целогодишно изпитваме умора в изтерзаните си умове и тела? Колко често напоследък повтаряте “Уморен/а съм”?  Наскоро разказах, че днес е модерно да бъдем заети и стресирани, но това състояние пристига със скъпа цена – хронична умора. А когато това се случи на някой от моите клиенти – предприемачи или ТОП-мениджъри, цената, която плащат, може да е твърде висока.

Като навити пружини сме, заклещени в коловоза на всекидневието, не се възстановяваме с почивка и спорт, а за сън не остава време.  Да не говорим, че след определен период дори 8 часа сън не са достатъчни, за да може тялото да оздравее. А когато наложим това към контекста “бизнес”, все по-често се сблъскваме с професионално прегаряне. За това как да се справим с бизнес прегарянето разказах ето тук, припомнете си.

Днес ще си говорим за аспекта “хронична умора”, който съпътства живота на съвременния, динамичен човек. Особено потърпевши са родителите, към чиито ангажименти се прибавят не само грижите по децата, но и цялото емоционално бреме, което съпътства процеса на отглеждане на дете. Фокусирайте се върху себе си и намерете начин да промените ритъма си, а ето и върху какво да помислите. Приятно четене!

Какво е умората и как ни влияе?

Pixabay

Pixabay

Без да претендирам с изчерпателност, ето ви просто определение що е то “умора”: временна или трайна неспособност за справяне, физическа и/или психическа загуба на енергия за адаптиране към промяна и изпълнение на рутина.

Субективно преживяваме умората по различен начин в зависимост от личния си темперамент, възпитанието и нормите на поведение. На някои хора им е по-лесно да се справят и да регулират нивата на умора, а за други остава усещането за безсилие и изтощение.

Има различни видове умора, които съпътстват дните ни и ви уверявам, способни сме да подценяваме ролята, силата и интензитета ѝ. Често не обръщаме съзнателно внимание на това как хроничната отпадналост променя мислите и чувствата, а от там – и действията ни. В някаква степен дори  променя личността ни.

Умората ни отнема цветността, енергичността и импулсивността.

Как умората ни влияе и променя?

Както знаете, привърженик съм на системния подход за работа, тъй като позволява на не-специалист да се самонаблюдава, самоанализира и самоконтролира. Стремя се системите, които създавам, за личностно израстване, да са относително прости, без да са опростенчески.

Така по темата с умората, моите клиенти винаги се учат да регистрират умората на повече от едно ниво. И защото имаме различни умения за справяне и различен тип живот, всеки трябва да знае къде са му лимите и как да си помага сам. Оставам на вас да прецените кой елемент ви е водещ и как да си подредите стратегиите, като правилото е едно – вие да се чувствате добре.

На физиологично ниво изпитваме добре познатото състояние на умора като продължителна отпадналост и липса на тонус, разсеяност и ниска концентрация, проблеми със съня и теглото, апетита и усещането за “добре” в кожата. Индивидите, които лесно индикират умора с тялото си много по-лесно си връщат субективното преживяване за енергичност именно през тялото. Точно за това залагаме стратегии за физиологично тонизиране.

Pixabay

Pixabay

На емоционално ниво гледаме на нещата по-сиво, по-притъпени са отклиците ни, по-нисък е общият ни емоционален заряд. Липсата на радост или гняв за добри индикатори – обезсилени, започваме да преживяваме с една багра целия емоционален спектър, а във времето заместваме емоциите си с безразличие. Дори да изглежда хубава подобна стратегия, помислете за качеството на връзките с близките си и децата си. Знаете, че за мен емоциите са солта на човешките отношения, разказах ви за тях в поредица от статии – тук тук и тук.

На психично ниво сме стресирани, изнервени, колебливи и нерешителни. Губим аналитичността и логичността си, не сме обективни и сме нефокусирани. Склонни сме да бъдем избухливи и обидчиви без да можем да реагираме по друг начин. Изискват се доста усилия, за да се научим да мислим за мисленето си, да проследим убежденията и ценностите си, за да открием какво у нас ни кара да реагираме така. За този аспект психологическото консултиране е почти задължителен ако се стремим към промяна. Програмирани сме да не можем да открием сами защитните си мисловни структури. Те са там с причина. Ако просот ги махнем, без човек да поиска сам и да отработи нови защитни механизми, структурата на Аз-а се разрушава и просто ставаме още по-дисфункционални.

Защото там, където трябва мисъл, не се лекува с позитивна емоция или мотивирано поведение.

Ето тук се крие и опасността от съвременните, модерни, псевдо-научни течения, които заместват едни когниции с други. Много здрави и зрели хора биват насила разаболявани, защото притежават саморефлексията, за да установят проблемни аспекти, но не и инструменти, за да изградят сами нужните умения, навици и мисловни пътеки. Нищо не замества умението за мислене – критично, аналитично и привнасянето на ненужни емоции, било то (свръх)позитивни или мотивационно-вдъхновяващи, всъщност задълбочава трайно проблема с умората.

Защото ни учи на един важен урок – че дори позитивните емоции не могат да ни спасят. Напротив, дренират ни. Това е все едно да се опитваме да живеем само на мускули, в хипер тонус. Според вас колко дълго може да издържи човешкото съзнание на подобен натиск отвътре? Ето затова квалифицираната помощ при изграждане на лична стратегия за справяне с хронична умора е толкова проста и същевременно – жизнено важна.

Защо когато сме уморени сме негативни?

Pixabay

Pixabay

Напълно мога да разбера защо днешното общество се опита да лекува хроничната умора с позитивно и мотивационно “мислене” – защото това състояние най-често е свързано с наличието на негативни емоции (а в по-крайните аспекти, с отсъствието на емоции).

Раздразнението и нервността съпътстват умората. Цялостна апатия белязва всеки наш избор. Значително по-малко неща от заобикалящия свят възприемаме като важни, заслужаващи “емоция”.

Инвестираме все по-малко в себе си и в онова, което правим или даваме – някак си не виждаме смисъл. Нарушават се сънят и дневният ритъм, страдаме от липса на апетит или прекомерен такъв, разсеяни и нефокусирани. Губим вътрешния си баланс, губим усещането за себе си.

Тази картина е до болка позната на всеки от нас. И за съжаление е част от живота на онези, които стартират свой собствен бизнес.

Как да противостоите сами на умората?

Предложената тук стратегия не е панацея, но обикновено е достатъчно начало за зрелият и психически устойчив човек, за да започне сам. Но ако изпитвате трудности или имате съмнения в ефективността, ако нямате желание дори да опитате – потърсете помощ от експерт.

Ето и няколко стъпки, които водят до мислене за умората, осъзнаване и когнитивна оценка на състоянието. Това в никакъв случай не изключва емоциите, но спокойното приемане на нещата такива, каквито са, води до възприятие за баланс.

1. Осъзнайте своята умора

Всеки от нас има различна нервна система, темперамент и режим на живот. Преживяваме субективно усещането за умора и при всеки организъм  има различен физиологичен отговор.

Помните ли как се чувствате когато сте енергични, имате сили и желание за всичко и няма задача, която да ви се струва непосилна?

Ако в момента не изпитвате това състояние, то вероятно сте уморени. Осъзнайте умората си и се отдайте на любимите си неща. Понякога просто не разбираме колко сме уморени наистина, защото телата ни са съвършени машини, създадени да се адаптират непрекъснато без да го осъзнаваме. Мозъкът ни осъзнава, компенсира с неща като храна например, докато ние не виждаме и не разбираме. Отчитаме го една на по-късен етап, когато имаме промяна в теглото например.

Pixabay

Pixabay

Повишаването на стреса повишава и резистентността ни към стрес,  трябва ни все повече и повече стрес,  за да се предизвика осезаема умора, т.е. минава все повече време, преди да разберем, че сме стресирани. Стресът кара организмът ни да работи в режим на самосъхранение, отделя хормони, асоциирани с борба. Препълненият график и многото задачи всеки ден затормозяват мозъка ни, но и му казват, че живеем в лоша среда и че трябва да оцеляваме.

Докато вие градите кариера и поддържате запалени няколко котлона, както ви разказах в статията, посветена на приоритетите в живота,  то тялото ви бавно и полека започва да трупа умора. Изчерпва се.

2. Осъзнайте докъде сте стигнали самите вие

Дори да се уловите, че ядете “по навик” например, постарайте се да анализирате – това истински глад ли е или липса на енергия  и опит несъзнателно да я компенсирате? Достигате ли своите лимити? Всъщност стратегията за справяне тук се крие в една дума, но за да го постигаме се изискват доста волеви усилия, непрекъснато:

Спрете

Просто спрете. Помислете. Анализирайте себе си. Спахте ли днес, нахранихте ли се? Кое е спешно и кое – важно? Просто спрете да се изтощавате до крайности. Наистина ли светът ще свърши, ако не направите и това последно нещо точно днес и сега? Дали този имейл наистина е чак толкова спешен? Кое може да почака  да се нахраните спокойно или да се наспите поне 7 часа нощен сън?

Може да не ви се вярва, но всеки ден правите толкова много безсмислени и маловажни неща, които ви отнемат от силите. Имаме тонове ритуали, които смятаме, че са от значение за деня ни. А всъщност спокойно можем да живеем без някои от тях – просто трупат стрес с вечното “трябва”. Наистина ли трябва?

Pixabay

Pixabay

Един добър пример е системното и всекидневно подреждане на вещи у дома или в офиса. Или празното и безцелно ровене в интернет и социалните мрежи. Задавайте си по-често сами въпроси: “Това сега наистина ли е толкова спешно?”, “Важно ли е да свърша и това? Наистина ли?”,” Сега ли точно, не може ли да отложа?”.

3. Започнете отначало

Осъзнайте откъде ви идва  умората, кои дейности точат енергийните ви депа,  а не ви дават очакваното в замяна. Има неща, за които си струва да влагате от себе си като нови знания, умения,  връзки и отношения. И има такива дейности, които ви взимат от времето, вниманието и най-вече – от желанието да промените нещо в живота си.

Смисълът на системата е да знаете кога и къде да повлиявате – на физиката, психиката или емоциите си. Някои хора издържат на физическо натоварване повече, други – на емоционално напрежение. Приемете се такива, каквито сте, развивайте се там, където искате и помнете, че хроничната умора винаги взима своето.

Не позволявайте нервното изтощение да се натрупва в тялото Ви. Открийте начини да релаксирате съзнанието си. Дългосрочното претоварване се отразява на личността Ви и Ви променя – бавно, но сигурно. Опитвайте се да фокусирате мисълта си когато работите, а след работа се отдавайте на спокойствие. Работете ефективно и продуктивно, а не просто “много“.

Pixabay

Pixabay

Личният тренинг е особено полезен инструмент в такива ситуации. Помага да прецените обективно кои елементи от рутината ви поглъщат от времето, което всъщност можете да посветите на разтоварване от натрупаната умората, на израстване и личностно развитие. Вашето субективно благополучие е ваша лична отговорност и никой няма и не може (дори да иска) да подреди нещата вместо вас.

А Вие как се справяте със своята умора?Намирате ли време да се развивате? Пишете ми!

Динамичен отдих!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!