Бизнес психологията е инструмент и може да разгръща живота ни на две нива – личност и кариера, когато говорим за продуктивност. Обсебеният свят ни залива с концепцията за “много” – продукти, възможности, очаквания, намерения. Самите ние все повече измерваме своите дни с “много” и ако то не е налично, вътрешно се усещаме празни, нереализирани. Като бизнес психолог винаги се стремя да намеря баланса – кога имаме нужда от “много” и кога – просто от “достатъчно”.
Много пари, много вещи, много книги, много езици, много работа, много задачи, много проблеми – всеки е вманиачен в своето “много”. А всъщност това не е единственият начин да постигаме и реализираме себе си, бизнеса си. Има паралелен път, по който малцина в западния консуматорски свят вървят, защото не са готови да се откажат от “много”-то.
Днес ще ви разкажа за това как съзнателният отказ от излишното “много” може да доведе до друг тип осъзнато съществуване. Да искаш е едно, а да искаш много – съвсем друго. Вземете си чаша свежест в ръка и се потопете в “малката” ми статия за големия избор пред вас. Ако не сте чели още статията за модерната свръх заетост, започнете с нея ето тук. Усмихната неделя!
Защо клиентите ми винаги търсят стратегии за повишаване на продуктивността?
Pixabay
Една от първите заявки в списъка с искания на нов клиент касае някак темата “продуктивност“. Защото се оказва, че се опитва да наблъска работа, която може да свърши за 8 часа, в 6. Точно толкова кратко и стегнато звучи проблемът от моя гледна точка.
Защото моята тайна за продуктивност се нарича “ефективна продуктивност” и с това завъртяно изречение всъщност казвам нещо много просто:
Ако имаш твърде много дини под една мишница, значи не си достатъчно добър в това, което правиш.
Напълно съм сериозна! Повишаването на продуктивността започва с повишаване на ефективността на свършването на задачите. Понякога това означава просто да придобием нови умения и знания да го правим. Друг път решението е да делегираме. Всъщност ако се запознаете с високо ефективен човек ще се изумите, че за разлика от вас, той разполага със значително по-големи блокове от деня си за себе си, има обективно достатъчно работа, очевидно и пари и все пак – прави нещо по-различно от вас.
И истината е, че буквално живее по-добре. Не защото е “по-продуктивен”, а защото умее да прави две важни неща: 1/ да работи ефективно и 2/ да изпада във флоу.
Посветих предходен материал на това какво е флоу, можете да научите ето тук и тук. Само ще отбележа, че за да си продуктивен, следва във времето, отредено за една задача, фокусът ти да е само там. Казваме, че се конценнтрираме, но флоу е много повече и с предложените от мен техники човек бързо започва да го достига при желание и усилие.
Защо “ефективното” не е еднакво с “многото”
Ако имаш много работа, значи просто имаш много работа. И нищо повече. Ефективното вършене на работа изисква, докато си във флоу, да можеш да вършиш всеки път по-бързо и по-качествено сходен тип задачи. Казано иначе, ако работата ти не те развива и учи да се справяш по-бързо със сходни задачи, то проблемът не е в продуктивността, а в некомпетентността.
Pixabay
Да искаш да поемеш твърде много задачи, за които не се справяш много добре, вече стана ясно, че не е въпрос на продуктивност и няма техника, която да помогне. Да, има периоди от живота, когато се случва да сме претоварени – това е нормално.
Ненормалното е това да е начинът ни на живот.
И тук обсъждаме ефективната продуктивност като стил на съществуване, прилаган към дома, работата и отношенията.
Не познавам експерти, които да са наистина компетентни и да имат много работа по начин, по който да нямат личен живот. Нещо повече, експертите около мен си приличат точно по това, че имат просто “работа”, която вършат така или иначе в пъти по-бързо от околните и в останалото време живеят както искат, но по-качествено от околните и всъщност точно така се превръщат в по-добри експерти.
Тези, които се зариват с работни ангажименти, просто са си работохолици. Защото наистина има и такива индивиди, но това е тема на друг бъдещ материал. Някак в общността ни се наслагва схващането, че ако имаш много работа, си експерт и че за да си продуктивен, трябва някакъв специален тип работна среда.
Тук ще си говорим за ефективност от гледна точка на продуктивност, а това значи да умеем да запазваме качеството за сметка на намалено време за изпълнение. И ако трябва да сме честни, тайната на щастливите, високо продуктивни хора, които НЕ са работохолици, се крие в това, че си определят даден блок от време за работа, който пълнят с изпълнение на задачи и останалите часове ползват за себе си и семействата си.
Как перцепциите за минимализъм повишават продуктивността
Минимализмът е умение да изпитваш удовлетвореност и удоволствие от “малкото” точно както хората се впечатляват от “многото”.
Ефективна продуктивност постига всеки, който осъзнава какви са му целите чрез бизнеса.
Pixabay
По отношение на бизнеса, целите на моите клиенти биват различни (да имат повече клиенти; малко, но високо платежоспособни клиенти; непрекъснато развитие или достигане до задоволително ниво и поддържането му и прочие).
Не виждам как можеш да обясниш на човек, който е обсебен от това да иска повече, че онова, което вече има, е ОК, напълно достатъчно и може да живее щастливо. Очевидно е, че не може да живее щастливо – защото не иска да живее ТАКА.
Казано иначе, бизнес се прави всякак, живот се живее всякак и рядко се заемам да давам неискани съвети.
Полезна съм тогава, когато човек иска нещо ново и различно за себе си. Наскоро предприемач ми сподели, че за първи път от 20 години си взима непланиран отпуск за дълъг уикенд. Това беше чудесно, но все пак акцентът не беше отпускът, а фактът, че 20 години НЕ ГО е правил и всъщност човекът се гордееше с това. От моя гледна точка, това са едни доста тъжни и прегорели в работа 20 години, в които много пъти човекът просто се е лишавал от чудесен дълъг семеен уикенд. На въпроса не е ли можел да делегира на екипа си за 2 дни, логичният отговор беше, че очевидно НЕ.
Нали сами разбирате, че ако не можете да се доверите на екипа си за 2 дни, нещо наистина не е ок. И да, едва ли става дума за екипа, бизнес не се срива за 2 дни. Става дума за личния избор на предприемача и фактът, че се оправдава с екипа си. И не приема, че неефективността е негова лична – неумение да делегира например. Това определено се разминава с личните ми представи за продуктивност.
Ефективността идва с експертността, а продуктивността – с ефективността
Тогава за кого е успешна тази стратегия за продуктивност, за която ви разказвам? За онези, които изпитват стремеж към минимализъм, към естествен живот, свързан със спорт, движение, пътуване, здраве.
И това няма как да се случва ако човек е заринат с работа.
Наистина, не можем да сме продуктивни (всъщност това означава просто “производителни“) ако не сме големи майстори. Ще ви дам пример – светът е обсебен от създаване на огромно количество съдържание, непрекъснато, с цел реклама. И това изисква огромен ресурс от време за създаването му, умения и талант все пак (т.е. да ти идва отвътре и да ти доставя удоволствие).
Ако не си добър копирайтър, написването на една единична статия, може да ти изяде дни. Ако си добър, ще го правиш за малко часове. А ако пишеш по познати теми, то можеш да си готов/а и за 2 часа.
Pixabay
И няма техники за концентрация и прочие умения, които да помогнат на Недобър копирайтър да пише за минути смислен обем. На такъв “прохождащ” експерт времето му е основно отива в рисърч, в опити, в много клиенти накуп, за да има доходи. Сега вече знаете какво означава “неефективна продуктивност“.
Най-голямата стратегия за продуктивност е ученето
Когато човек е щастлив с “малкото”, като цяло не изпитва потребност да блъска дните си с обемни графици, срещи, задачи. Напротив, полага огромни усилия да поддържа минимализма си, защото това му дава време да учи. Непрекъснато. Всяка свободна минута да реинвестира в себе си, за да прави нещата още по-добре, по-качествено и по-задълбочено.
За да си продуктивен ти трябва достатъчно ноу-хау
Наскоро разказах, че хората са склонни да се противят на подобна стратегия, защото днес е все по-модерно да сме заети и уморени, и сякаш ако не сме – не работим истински. И изобщо не се занимавам да разубеждавам някого какъв живот е този наистина и до какво води. Консервирам си енергията за хората, на които ще е нужна – онези, които търсят осъзнато промяната.
Когато искам да повиша продуктивността на даден екип например, бързо разбирам какво не умеят да правят и заедно решаваме колко време им трябва да го научат или направо да делегираме. Уча ги на флоу. Защото когато човек умее нещо, иска го, харесва му, с малко тренинг и мислене, започва осъзнато да влиза във флоу. Но по-забавното е какво става след като излезе от флоу – работният ден не е изтощителен, мозъкът е зареден, свеж, емоционалният тонус- положителен, а тялото – релаксирано. Задачата е свършена по-бързо и изведнъж се сдобиваме с време.
Време, което не се опитваме да наблъскаме с нови задачи, а напротив – в което да правим по-малко.
pixabay
Човек изпитва желание да се раздвижи, да поспортува. Да хапне нещо свежо. Да изпие чаша вода. Да почете книга/списание/блог. Да научи нещо повече за задачата си. Защото флоу позволява да сме фокусирани и продуктивни в рамките на уменията си, а колкото по-голям експерт си, толкова по-бързо анализираш и сглобяваш решението.
И когато усвоим малко техники за ефективност, характерни вече за самата задача – ергономия например, оптимизирайки усилията си, печелим време.
Продуктивният човек отделя време от живота си (като по-млад, в началото обикновено), за да се учи как да усъвършенства уменията си така, че да успява да разграничи по-пропорционално различните аспекти, които го вълнуват и иска да присъстват в деня, седмицата и годината му (в малко по-късен етап). В крайна, на сметка предприемачите, които почиват непланирано веднъж на 20 години, всъщност така си им харесва и така разбират, че “работят сериозно”. Въпрос на живот! Някои хора наистина могат да бъдат щастливи 20 години така, защото точно това искат!
Ще продължа статията с друг важен аспект – че се изисква различна стратегия за ефективна продуктивност в зависимост от това на какъв етап от живота си сме, какво, колко и как умеем. Очаквайте следващата неделя продължението!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
