Аз обичам себе си

Искам или трябва – как разглеждаме живота си?

Pixabay

Често подхождаме към задачите си с мисловната нагласа, че трябва да ги свършим. Още преди да сме започнали изпитваме неудоволствие, фрустрация и известна доза раздразнение. Колкото повече “трябва” натрупваме в ежедневието си, толкова повече “не искам” акумилираме.

Животът на зрелия човек е изпълнен с рутина и дейности, които не ни правят непременно удовлетворени или щастливи. И като че ли нямаме избор, освен да следваме предначертания си ритъм. “Трябва” се превръща в част от нас. Чувстваме се ограбени, заробени и несвободни.

Като психолог приемам, че промяната в начина, по който възприемаме света води до качествена промяна в начина, по който живеем. Когато се чувстваме зависими и несвободни не можем да разгръщаме потенциала си, а от там – влошаваме качеството си на живот.

Както знаете, за мен качеството на живота се определя от това дали можем да инвестираме в себе си и дали разполагаме с време-пари да развиваме заложбите си.

Колко да планираме?

Като част от личния бизнес тренинг разработих програма за целеполагане, която променя светогледа на хората, които са заринати с “трябва” – задачи. В основата си, тренингът за целеполагане се основава на концепцията, че

човек не може да планира твърде далеч в бъдещето и всеки се нуждае от някаква стратегия в живота си.

Личният план за развитие предполага, че разбираме как се променяме с течение на времето. На практика онова, което сме искали преди 3 или 5 години, днес най-вероятно няма да е актуално или най-малкото – ще бъде силно модифицирано. Нали осъзнавате, че вие самите сте се променили като личност, а с това и потребностите и разбиранията ви, убежденията за живота и очакванията?

Pixabay

Pixabay

Намирам за работеща стратегията, при която човек се фокусира върху решаването на краткосрочни проблеми и планира близко. Дори една година напред ми се струва нереалистично далеч от гледна точка на днешния ден.

Да постигаш целите си на всяка цена, само защото преди 5 години си вярвал, че ги искаш, може да се тълкува като разхищение на време-пари. Това означава 5 години концентрация на енергия и ресурси за нещо, което може би (и най-вероятно) няма да се окаже точно това, кеото сме си представяли, че искаме.

От статична към динамична “цел-идея”

Една цел на хартия си оставя статична купчина от думи. В работата си залагам на краткосрочно тестване на “цели-идеи”. Всяка идея, която моделираме като жив организъм и видоизменяме в зависимост от обективната ситуация, може да се превърне в смислена цел.

Когато тестваме дадена цел и установим, че тя не е онова, което сме искали, можем лесно да се откажем от нея или да я предефинираме.  Едва когато видим, че нещо сработва добре за нас, можем да посветим дните и мислите си за реализиране. При това с ясното съзнание, че целта-идея непрекъснато слева да се развива и да отразява собственото ни израстване и личностна промяна.

Така несъзнателно се разделяме с концепцията за “трябва” и се научаваме да “искаме”. 

“Трябва”-цели срещу “искам”-цели

В тренинга за постигане на цели и лична ефективност залагаме на подход, при който трансформираме целите в лични убеждения. Това означава, че се научавате да искате да постигате нещата в живота си – нали те са създадени от мисълта ви и ви отразяват като личности.

Какво означава това на практика? Спираме да правим нещата само, защото трябва. Започваме да искаме да ги правим, зад тяхното реализиране стои нещо много по-значимо – нашето собствено израстване.

Не можем да намалим обема на задачите, които е необходимо да се свършат. Нито има изискване да правим всичко с усмивка и удоволствие. Оптимизмът има своето разумно място.

Целта е да осмислим за кои неща си струва да влагаме от себе си и емоциите си и за кои – можем да подходим машинално и безстрастно. 

“Искам”- целите са мощен мотиватор, защото черпят енергия от нас самите. Когато сме убедени, че искаме дадено нещо, че ни е необходимо, то влагаме нужните ресурси и енергия със значително по-голямо усърдие и удоволствие. Реализирайки целта изпитваме по-чистосърдечно удовлетворение – знаем, че сме инвестирали в себе си и потенциала си.

“Трябва”-целите ни налагат граници на свободата, възприемаме ги като обекти, на които не можем да противодействаме и обикновено осъзнаваме, че неволево ни отнемат време-пари и енергия. Те няма да изчезнат от списъка със задачи привидно, ние ще се моделираме така, че да не нарушават усещането ни за независимост и свобода.

Когато не всичко е под нашия контрол

Като че ли най-трудната задача на всеки човек е да намери баланса в живота си за кои неща да положи усилия, защото зависят само от него и на кои неща не може повлияе. Промяната на възгледите за субективните нива на контрол могат да помогнат много за това да се почувстваме по-добре и по-малко безпомощни.

Pixabay

Pixabay

Няма да ни дадат по-голяма власт, а инструмент за справяне със стреса и негативните емоции, до които води липсата на сукетивен контрол.

Когато търсим решение на проблем или преследваме дадена цел, почти винаги осъзнаваме факта, че има аспекти, върху които можем да повлияем, както и такива, които са извън нас. Губим безкрайно много енергия да разсъждаваме как да променим нещата, за които разбираме, че не нямаме контрол. Тревожността и стресът се натрупват и в дългосрочен план могат да доведат до напрежение, преумора и бърнаут.

Упражнение за намаляване на стрес, произтичащ от липса на контрол

Като личен бизнес треньор често използвам практически упражнения, за да помогна на клиентите си да развият определено умение. Една от най-ефикасните техники за редуциране на напрежението в критична ситуация е да начертаем два кръга, един в друг.

Вътрешният кръг следва да включва всички страни на проблема, върху които можем да повлияем, дори незначително. Във външния поставяме онова, за което знаем, че няма как да повлияем дори косвено. Изместваме фокуса си само върху въпросите от вътрешния кръг, защото осъзнаваме, че нямаме времеви и емоционални ресурси да се тревожим за външния кръг.

Във втория етап следва да оценим ефективността на усилията си – дали ще успеем да реализираме целта и дали действията ни ще бъдат достатъчни предвид факторите, върху които можем и не можем да влияем.

Опитваме се да преценим дали аспектите, върху които обективно можем да влияем, превишават останалите. Ако онова, което не зависи от нас е повече, то тогава едва ли сме формулирали целта си правилно и е по-добре да започнем отначало.

И обратно, ако можем да постигнем повечето неща и целта си струва е време е да запретваме ръкави и да положим усилия.

Не губете фокуса си

Пропускаме почти винаги факта, че не е достатъчно да локализираме аспектите, върху които не можем да влияем. Нужно е нещо повече – да спрем да се тревожим за тях. Да ги виждаме и да търсим как да им противостоим, да се презастраховаме и управляваме рисковете е едно. Да имаме натрапливо тревожни мисли и чувства е друго.

Изместваме фокуса си върху настина важните за нас неща – онези, върху които можем да влияем.

Взимаме евентуални мерки да се предпазим от другите аспекти. Следваме си плана. Концентрираме вниманието си само върху нашите задачи – нали сме се опитали да противодействаме? Запазването на спокойствие в тези моменти е есенциалната разлика между хората, които постигат повечето си цели.

Как да реализираме успешно целите си?

Pixabay

Pixabay

Схематичният процес, който описах по-горе, представлява поредица от действия и изисква определени познания и умения, като и справяне с вътрешния мисловен и емоционален свят. Ако ще разчитаме на собствената си преценка за нещата, то е добре да сме убедени в компетентността си да се справяме със задачите си.

Реализирането на всяка цел е етапен подход. Стараем се да се фокусираме върху изпълнението на отделните задачи, чрез които ще постигнем самата цел като същевременно се стремим да не губим обаща картина. Или казано иначе, просто се опитваме да не забравим защо правим всички тези неща.

Умението да операционализираме целта си е ключово.

Означава, че разбираме за всяка конкретна цел какви знания, време и ресурси ще ни бъдат нужни. Способни сме да разпределим стъпките в конкретни задачи и сме дисциплинирани да следваме плана. Гъвкави сме, за да адпатираме задачите при нужда. И най-вече – устойчиви сме, за да се справяме с онези аспекти, които не са ни приятни, а трябва да се свършат.

За кои цели работи “Искам” – моделът?

Бих казала, че досега не съм попадала на цел, за която да не бъде приложим този модел в една или друга степен. Независимо дали се стремим към промяна на навик или промяна в статуквото си, нещата зависят и едновременно с това не зависят от нас.

Pixabay

Pixabay

Колкото повече контрол възприемаме, че имаме, толкова повече предпоставки ще имаме да искаме да случим промяната. Колкото повече фактори смятаме, че ни влияят отвън, толкова по-демотивирани ще бъдем заради субективното усещане за липса на контрол.

Трансформирането на “трябва”-целите в “искам”-цели отнема време, защото включва осъзнаване на вътрешните мисловни процеси и възприятия. По инерция сме научени да не изпитваме малко или никакво удоволствие от правенето на досадни, наложени ни отвън задачи.

Как да трансформираме нагласите си?

Когато към “трябва”-цел прикачим елемент на положително преживяване и убеждение, тогава става по-лесно да се самомотивираме. Ключът към успеха е да се научим да искаме да правим неприятните неща.

В предходна статия разгледах защо не успяваме да постигаме целите си. Тук фокусът е върху разликата между това да искаме да постигаме и да трябва да го правим. Много от нас така и не осъзнават как подчиняват живота си на концепцията за “трябва” и с това сами се ограбват.

Pixabay

Pixabay

За да поискаш, следва да имаш причините да го направиш. А невинаги е лесно да намираш причини. Тук е ключовата роля на личния бизнес треньор – тъй като не губим представа за общата картина, е лесно да разберем защо искаме да свършим дори неприятната задача.

Тази съществена разлика между “трябва” и “искам” води до качествена промяна в светогледа, а от там – и в субективното възприятие за начин на живот, ниво на удовлетвореност и щастие. Опитайте и вие! А ако днес осъзнавате, че в речника ви присъства твърде често думата “трябва”, то може би имате нужда от промяна.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!