Всички искаме да сме като онези, които приемаме за успели – да се радваме на техните резултати, богатство, популярност. Рядко питаме как са стигнали дотук. Искаме да сме на финала. И не осъзнаваме, че това е било маратон.
Постигащите целите си често са склонни да разкажат какво точно са направили и как са стигнали дотук. За тях успехът не е случайност, а последователност от действия. Път, който неотклонно са следвали. Склонни ли сте да влезете в обувките им?
Pixabay
Познавам много хора, които се вдъхновяват от опита и куража на другите. И една голяма част се отказват още преди да са започнали да планират дори своя път. Защото да преследваш мечтите си всъщност не изисква да знаеш някаква магическа рецепта.
Формулата за успеха е да си готов да положиш нужните усилия, да развиваш потенциала си и да го правиш за нещо по-голямо от себе си.
Да полагаш усилия е толкова изцеждащо, дразнещо, изискващо и в крайна сметка – уморително. Много по-лесно е да си намериш 100 извиненя, за да не започнеш дадено нещо, отколкото да откриеш единствената причина, поради която си струва да стартираш начинанието си.
Склонни сме да намерим сто “НЕ”-та преди да се опитаме да кажем едно “ДА”.
Самосаботирането е проблемен аспект на човешкото поведение, както ви разказах в предходна статия. Отказът да преследваме целите си често се тълкува като мързел. Предпочитам да
Pixabay
раззглеждам нещата от друга гледна точка – че липсва правилната мотивация.
Често ми се случва да имам срещу себе си хора, които са склонни повече да искат и да мечтаят, отколкото да запретнат ръкави и да си сбъднат желанията. И мисля, че точно това са хората, които най-често стават жертва на продавачите на “магически решения”.
Моите клиенти бързо научават, че когато човек е решен да постига целите си чрез личен бизнес тренинг,
не съществува “НЕ”, а само “ИСКАМ” и след това много упорит труд.
Моя е отговорността да чувам всяко вътрешно “НЕ” и да търся причините, които стоят зад него. Защото “НЕ” може да значи много неща. Ако личността вярва в своето силно “ДА”- онова, което го мотивира на дълбинно ниво, то всички откази очертават правилния път.
Но не нося отговорност дали и как човек ще извърви пътя си. И не вярвам, че човек е просто “мързелив”. Ако едно нещо ни е важно, винаги ще търсим начин да намираме необходимите време, желание и ресурси. И ако ни е маловажно, ще се отказваме още преди да сме започнали.
Pexels
Макар да не вярвам в мързела като естествена човешка черта смятам, че има форма на поведение, която отразява съзнателен отказ от усилия – леност. И тъкмо този осъзнат личен избор е основната пречка пред нас. Да имаме страхове и съмнения е едно, това може да ни забави по пътя към целта. Но само ни бави.
Да се откажем да положим усилия още преди да сме започнали, е друго и го намирам за плашещо.
В бизнеса се шегувам, че повечето ми клиенти правят маркетинг тип “от дивана”.
Защото си представят някакви невероятни ситуации – как всички очакват техните услуги и ги купуват топли-топли, едва излезли на пазара, при това сами.
И можете да си представите какво преживяват когато въпросният продукт излезе на оглушително шумния пазар и усетят тишината в пощенската си кутия. Защото маркетингът изисква да говориш с клиентите си, ежедневно, по всички канали, с всякакви инструменти и средства. И не, не продава маркетингът, а комуниакацията.
Защо давам примера с диванния маркетинг? Защото онагледява много голяма част от мисленето на хората.
Pexels
Смятаме, че всяка добра идея ще се самореализира от самосебе си, просто защото е добра идея сама по себе си.
Или казано иначе – достатъчно е да родим “гениалната идея” и тя сама ще се прояви, защото е гениална и ще се продава без усилия от наша страна.
А истината е, че светът е пълен с гениални идеи и много малко хора, които да запретнат ръкави и да ги сбъднат. И не е защото, липсват талантливи същества. А защото “обикновеният” човек не иска да положи усилия. Талантът е само една малка част от който и да било успех.
Трудът е онова, което прекрачва границата между добра идея и реалност, усилията сбъдват мечтите.
Иска ни се да вярваме, че успехът се дължи на късмет, на случайност. Защото така няма да полагаме нужните усилия, всеки ден. Няма да носим персонална отговорност за сбъдването на мечтите си и за реализирането на целите си. Усилието е ключовият компонент, а талантът само улеснява в някаква степен и ускорява процеса.
Колко често употребявате израза “Мързи ме” като оправдание да НЕ направите нещо? Колко мързеливи мислите, че сте? Като че ли мързелът се превърна в общоприетото извинение и нещо нормално. Когато изхвърлите от съзнанието си концепцията за “мързи ме”, ще започнете да си задавате правилните въпроси:
- какво ме спира;
- колко ми е важно това;
- защо не искам да положа усилията;
- какъв е смисълът;
- как ще се променя ако постигна целта си.
Pexels
Мързелът е добро извинение и има цели семейства, в които е начин на живот: “искам да спортувам, но ме мързи”, “искам да ям здравословно, но ме мързи да си сготвя”, “искам да започна нов бизнес, но ме мързи да науча…”.
Помислете за момент – как се променя животът ви когато осъзнаете, че изобщо не сте мързелив човек, никога не ви е мързяло и не сте знаели това?
Мързелът бързо става “втора кожа” и след време изобщо не полагаме усилия дори да планираме, защото знаем, че ще ни домързи. Говорете със спортен треньор и той ще ви каже, че отслабването зависи от готовността да положите усилия, а не толкова от самите усилия, които полагате.
Ако човек има нагласата да прави кавкото трябва, вскеи ден, дори когато му е скучно или трудно, неприятно или отегчено, то вероятността да успее в дългосрочен план е огромна. И ако знаем, че рано или късно ще ни “домързи” е по-вероятно изобщо да не започнем.
В психологията наричаме това “самоизпълняващо се пророчество” – задаваме си условия и резултат, които знаем, че ще изпълним и след това действаме (подсъзнателно) съгласно тези условия. А резултатът е точно такъв, каквъто сме предвидили.
Pexels
За да става каквото си иска, значи не правите каквото трябва
Когато се уморите да не полагате усилия ще усетите колко динамично, зареждащо и освежаващо е да знаете, че всъщност всеки ден правите по една малка крачка.
Да сбъдвате мечтите си ви кара да се чувствате горди от себе си. В някакъв момент осъзнавате, че не е важна крайната цел, а пътят. И нека самият път ви е цел.
А това означава да учите и да се разивате през целия си живот, да имате много цели и да се стремите към тях всеки ден.
Пожелавам ви осъзнат и качествен живот!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
