Никой не знае всичко. Нито за света, нито за себе си или собствения си бизнес дори. Рано или късно стигаме до етап, в който се нуждаем от външна оценка, мнение или съвет. До колко сме склонни обаче да питаме своите “преки” конкуренти или колеги как да подходим?
Често се сблъсквам с особеност в бизнеса – нежелание да попитаме колегите си, за мнение или съвет. Независимо дали са ни “преки конкуренти” или познати експерти колко често сме склонни да задаваме въпроси и в какви ситуации.
Pixabay
Има различни причини да не търсим помощ там, където всъщност можем да я намерим. Ако вече знаете колко ценно е да принадлежите към общност на единомислещи – тази статия не е за вас. Материалът е за онези, които се страхуват, че ще им “откраднат” идеите.
Проведох сред уважавани експерти бързо допитване колко често търсят помощ от своите колеги. Отговорите бяха в двата полюса: сравнително често и по разнообразни въпроси и рядко, при специфични въпроси.
Колкото по-тясно профилирано е знанието, толкова по-малко е допитването до колеги.
И все пак, има причини да търсим второ мнение по различни въпроси, а не само при кризи. До колко сме склонни обаче да го правим? Предлагам ви най-основните спирачки за споделяне на знание в психологически план, заради които не се допитваме:
Мит 1: “Аз знам по-добре”
Нерядко смятаме, че знаем повече и че сме по-добри експерти от околните. Гледаме с недоверие на другите и не бихме потърсили помощ от тях – не приемаме, че са достатъчно компетентни.
Решение: Пълноценно би било да отсеем компетентните от недобрите експерти около себе си. Всеки има критерии за експертност и при желание бихме могли справедливо да отдадем заслуженото на другите. Недоверието в чуждата компетентност отнема от възможността да учим през ценния опит, който другите имат и с готовност и желание биха споделили с нас.
Pixabay
Мит 2: “Няма време за мен”
Страхът от отказ е основна причина изобщо да не се опитаме да направим първа крачка. Дали ще ни отделят време и дали ще вложат достатъчно усилия. И има ли смисъл изобщо да си губим времето да питаме?
Решение: Колкото и да не обичате да отвличате вниманието на хората, помолете ги да намерят малко време. Най-лошото, което може да стане, е наистина да ви кажат “не”. Повечето хора всъщност са готови да ви изслуваш дори да не могат да ви дадат адекватно решение.
Мит 3: “Ако питам – значи съм некомпетентен”
Дали наистина добрият експерт не се нуждае от ничие мнение и съвет, за да успява? Да си експерт не значи, че знаеш всичко. Означава, че умееш да решаваш проблеми. Незнанието не е порок.
Решение: Най-краткият път до получаване на решение е да се допитате до мнението на друг експерт. Всъщност е проява на компетентност да цените собственото си време и усилия като търсите ефективно решение, вместо да проучвате опции на принципа “проба-грешка”.
Мит 4: “Не искам да съм длъжник”
Pixabay
Да поискаш помощ със сигурност отваря вратичка за реципрочност. “Услуга за услуга” е мощен инструмент, който обаче изисква отдаване на лично време и не всеки има желание за това.
Решение: Отдаването на лично време всъщност е размяна на ноу-хау за статус и авторитет. Щом някой се допитва до вас – значи имате значение. Има го и обратното – щом някой отделя от времето си за вас, то значи за него вие си струвате. Не е толкова лошо, нали?
Мит 5: “Никой не може да ми помогне”
Има ситуации, в които действително възниква казус и трудно можем да намерим решение на проблем. Това обаче не следва да е пречка да не се допитваме до колегите си. Дори бих казала, напротив. “Две глави мислят по-добре от една” е казал народът.
Решение: Събирайте колективно ноу-хау дори когато липсва привидно бързо решение. От една страна, това би било полезно за другите ако се сблъскат със сходен проблем. От друга, в хода на търсене, ще успеете да съберете тактики от своите успешни и компетентни колеги-ескперти, които на по-късен етап да използвате.
Заключение:
Pixabay
Създаването на мрежа от контакти е добър начин да се движите само напред и нагоре. Защото ще използвате най-бързата писта – ноу-хау.
Това е изкристализиралото знание на околните, което получавате в готов за употреба, систематизиран вид.
Не се страхувайте да искате помощ, дори при по-банални въпроси. Всяка гледна точка ви прави по-адаптивни, по-бързи във взимането на решения и по-добри при оценка на риска. Не можете да знаете всичко и няма как да преживеете лично всичко, за да натрупате нужния опит.
Най-успешните хора, които познавам, непрекъснато задават въпроси.
Сформирайте около себе си общност на умни и талантливи хора от всякакви области. Но най-вече – от експерти във вашето поле на дейност.
Имате трудности да споделяте ноу-хау? Пишете ми!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
