Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?
Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности.
Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин.
По-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Първата част ще намерите тук. Приятно четене!
Информационно пристрастие
Pixabay
Хората са склонни да вярват, че, за да вземат добри решения, имат нужда от повече информация. Всъщност, опитът показва, че ние сме способни да правим относително точни прогнози и да взимаме адекватни решения дори когато не разполагаме с огромни масиви от данни.
Достатъчната и релевантна информация е повод да действаме смело и уверено. А това дали определено количество данни отговаря на критериите за достатъчност и релевантност, зависи изцяло от нашите цели, стратегии и намерени.
Често виждам как информационните пристрастия забавят развитието на решенията, тъй като хората се парализират поради свръх анализ или от страх, че не разполагат с достатъчни причини да предприемат каквито и да било действия. Използването на критерии за “достатъчност” намаляват страха от грешки и ни мотивират да правим, а не само да анализираме.
Друга причина да не боравим с наличната информация адекватно е поради непригодността на самата събрана информация или поради неточността на инструментите, с които събираме данни. Не е релевантно да се опитваме да решим дали да си вземем чадър или не, като гледаме часовника, нали? В бизнеса има добре установени инструменти, които могат да ни помогнат да следим процесите и да си правим изводи за промените, от които имаме нужда в зависимост от ситуацията, нуждите и ресурсите си.
За да събираме качествено информация, е добре да използваме подходящи инструменти, стратегии и подходи, които да ни гарантират, че набраните данни удовлетворяват търсенето ни и създават обективизираща картина. Негативните емоции и тревожните мисли никак не помагат в процеса, затова е добре да овладяваме съзнанието си и да знаем как да продължим с лекота. Основният извод, когато събираме информация за действие е, че:
“Повече” информация не означава “полезна” и “релевантна” на проблема информация.
Отвращение към загубите
Това състояние е добре познато на всички предприемачи, инвеститори и трейдъри, които имат склонност да преживяват загубите два пъти по-тежко, отколкото да се радват на успехите за една и съща стойност. Подобна оценка на дадена стойност е изключително ирационална, тъй като личността възприема с по-малко осъзнатост и критика разочарованието си от загубата, вместо да се радва на успеха си, дори когато говорим за еквивалентни числа.
Остава една гола и оглозгваща, негативна емоция.
Pixabay
В практиката си често попадам на лидери, които са толкова пристрастни към своите загуби, че в някакъв момент стойността на тези загуби спира да има значение. Те са еднакво разтърсени и за 1 лев, и за 10 000 лева.
Още повече, че остават някак слепи и глухи за печалбите и успехите си – цялото им внимание е в онова, което са очаквали и са били убедени, че ще придобият. В някакъв момент спират да се наслаждават и се фиксират в загубите, а емоционалното активиране е непропорционално по-голямо спрямо успехите и добрите решения.
Съпротивите срещу загуби са особено пагубни за хората, занимаващи се с управление на рискове, особено финансови, тъй като в дългосрочен план загубите са неизбежна част от играта на инвестиции. Като механизъм, отвращението към загуби не лош сам по себе си, тъй като стимулира хората да не удовлетворяват веднага нуждите си да посягат към по-далечни източници на удоволствие. Подобен принцип е и при инвестирането, при което не си купуваме веднага 1кг ябълки с парите, които имаме в момента, а изчакваме те да бъдат удвоени например, за да си купим 5 кг. ябълки.
При всички случаи, развитието на ефективни техники за справяне с разочарованията при загуби е най-добрата инвестиция, която можем да направим в себе си. Така наистина ще успяваме да разглеждаме вероятностите и да оптимизираме решенията си за избор на най-добра алтернатива от гледна точка на съотношението разход/ползи при по-нисък емоционален разход и повече лично удовлетворение.
Можем да рискуваме да загубим повече, ако можем да разчитаме на себе си и знаем, че загубата няма да ни срути.
Да принадлежиш на себе си
Хората имат нужда да усещат, че разбират смисъла на нещата, които правят, мислят и усещат. Когато откажем да анализираме своята система за вземане на решения, оставяме на случайностите и биологията да превземат тялото и живота ни. Едно е сигурно – решения ще бъдат взимани със или без нашето участие.
Не е вярно, че можем да контролираме всички аспекти на света и мисленето си, но не е вярно и че сме абсолютно безсилни. Първата и най-важна крачка е да се научим да изследваме какво ни пречи да постигаме целите си с лекота, гъвкавост и адаптивност.
Втората стъпка е да осъзнаем, че когато причината за неефективни решения сме ние и нашата човешка слабост, можем да изберем или да потънем в самосъжаление и самокритика, или да запретнем ръкави и да повишим шансовете си за успех.
Третата стъпка е да потърсим нови идеи, инструменти, начини и похдоди. Накрая, но не последно по важност, е умението да опитваме и да започваме отначало. Защото няма една “стъпка-стратегия-техника-процес”, която да решава еднакво ефективно всичките ни трудности във всеки етап и всяка сфера на живот. Опитвай различни начини!
Прави нещата, в които гориш, без да прегаряш!
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
