Хората не се провалят. Те просто се уморяват и спират. И в живота, и в бизнеса, основната причина за “провал” е неумението да се справяме с трудностите и да продължаваме. Не сме достатъчно гъвкави и адаптивни, не устояваме добре на натиска. И донякъде знам, че причината се дължи на вманиачаването ни да постигаме целите си. Забиваме поглед в резултата и пропускаме най-съществената част – самия процес.
Днес ще ви разкажа как да не губите фокус от целта си като се концентрирате върху самия процес. И най-важният фактор за успех – така погледнато – сте вие. А как да се съхраните? Психологията има много какво да ви даде по темата “фокус” и “цели”. Приятно четене!
Pixabay
Заради спецификата на работата ми обикновено съм тук и в най-трудните, и в най-щастливите мигове на своите клиенти. Често добре ги познавам, работим с тях от години. Познавам семействата и децата им, близките им.
Просто да имаш микро или малък бизнес у нас се оказа толкова сплотяващ начин на живот.
Малък е светът ни всъщност. И тези хора не спират да се развиват и да израстват заедно с бизнесите си. Някои от тях звънят първо на мен, за да ми кажат „Успях!“. Радостта от тяхната радост някак е като двойна награда. Веднъж, че съм си свършила работата и някой е постигнал целта си. Втори път, че се сеща за мен и в най-щастливия си миг, а не само когато е трудно.
Прави каквото трябва, резултатът те чака на финала
Всеки иска да постигне своя връх в живота и кариерата си, нали? А знаете ли как се печели злато в спорта? Аз – не, но имам клиентка, която е републикански шампион на спринт и има близо 100 купи и медала, повечето – злато. Поддържа частна практика, в която помага на хората да влизат в зала и да тренират. Тя каза, че всеки път, заставайки на старта, е правила едно и също. Не се е оглеждала къде е – на тренировъчна писта или на състезание. Когато си състезател, във времето хабитуираш донякъде в състезателни условия.
Фокусът остава върху теб самия и пистата.
Сподели, че понякога на финала на трасето я е чакало просто „браво“ и „опитай пак“, а друг път – златен медал. Повечето случаи е финиширала с ясното разбиране, че и този път не е успяла. И с купите се свиква, както тя ми обясни. В един момент значение има само дали се опитваш да направиш каквото трябва. Колко пъти можеш да понесеш неуспеха? Колко пъти си готов да стартираш със знанието, че и този опит вероятно няма да е напълно идеален? Не всяка купа е с еднаква тежест. Може би и заради това най-ценни си остават, дори за хората с многократни победи, спомените за най-невъзможно извоюваните такива.
Pixabay
Не гледай към златото, а в краката си
Много пъти ще трябва да преместиш тялото си в пространството по оптимален начин така, че резултатът да е “злато”. И в живота е така. Затова и избрах да ползвам сходен принцип при целеполагането в личен и бизнес план.
Формулираме веднъж целта, стараем се тя да отговаря на определени стандарти и рамки, които задаваме предварително. А след това започва маратонът.
Съпътствам хората и бизнесите им, тъй като в днешно време почти няма щатни служители, обучени да наблюдават голямата картина – как хората работят. Това си остава скъпо удоволствие в микро екипите, което ги прави неконкурентоспособни в дългосрочен план.
За много малки бизнеси е по-удобно да делегират услугите за мониторинг и качество на работа, тъй като се работи по стратегии, които всеки по-опитен мениджър е обучен сам да съблюдава и модифицира. А ако е нужно, първо обучаваме мениджърите. Защото най-важното е да следят процеса, задавайки си простичък въпрос:
Какво пречи на хората да си свършат работата, за която са наети?
Повечето мениджъри се фиксират в резултата и управляват реактивно. Виждат като ехо процесите, докато сравняват крайния резултат с очакванията си. Налага се да задават въпроса “защо се е стигнало до тук”. И моята задача е да внедря генерална промяна като помогна на мениджъра да прехвърли фокуса си от крайната цел към начина, по който се постига.
Уча ги да гледат краката на служителите си, да преместват пречките, да строят мостове между тях (чрез комуникация или ресурси например), да им подават инструменти. Защото служителят достатъчно се е фиксирал в целта и не вижда откъде минава (ако някой не му е начертал пътека, което не препоръчвам). Делим отговорността и задачите, но лидерът е този, които създава възможности.
Мениджърът следи за нови начини и инструменти
Pixabay
Съвременният мениджър все по-често иска резултат – бързо, евтино и качествено. Изтъкан е от високи очаквания и обезкуражаващи разочарования. Затова и моделите, основаващи се на иновативност и креативност, помагат в този процес. Учим се, че е по-важно КАК стигаме до целта, а не само да има резултат.
Хората прегарят заради това КАК работят, а не колко работа имат.
Обучавам цели екипи, съставени от екстровертни работохолици. Това е високо енергична среда, в която много се говори и се действа бързо. Всеки от експертите работи като за трима без да усеща, че е претоварен. Просто защото гори в таланта си и чувства, че така е добре. Такива личностни типове са. И имат нужда от профилирана работна среда.
Помагам им да създават работна среда и процеси така, че да поддържаме балансирано това енергийно поле. В такъв екип спадне ли продуктивността – ефективността на решенията също пада. Така че многото работа не е причина да спада мотивация и желание за труд.
Но обемната работа при токсични условия със сигурност не дава желания резултат в нито един офис, в който влизам.
Какво може да е токсично в средата? Тиха съпротива към промяна, нежелание за новост и креативност, липса на ресурси за оптимизиране на рутинните дейности, липса на контрол над процеса. Демотивира ни опитът на мениджъра да си върне контрола чрез власт, грубо отношение и натиск за продуктивност. Но най-много ни обезсърчава когато приписват причините за лошите резултати върху личността ни.
Убива ни желанието да работим начина, по който го правим, а не бремето на целта, която преследваме.
Персонализираният модел за промяна е най-гъвкав
Pixabay
Очевидно е, че повечето експерти се засягат когато им казваме как да си свършат работата. Но и повечето бизнеси затъват, защото експертите нямат мониторинг и система за контрол на качеството. Казано иначе, хората правят каквото си мислят, че се очаква от тях, а мениджърите си мислят, че служителите им толкова си могат.
Моделите ми за бизнес промяна, основаващи се на иновативност и креативност, които персонализирам за всеки екип, дават доста продуктивни резултати по 2 причини – 1/хората участват в процеса на дизайн и наместват рамките още в процеса на организиране спрямо своите “ръбчета” и нужди и 2/когато кажем “това е”, всеки поема отговорността си, защото имат ясно дефинирано място в процес, създаден специално за техните лични нужди и възприятия. Нямат оправдания, нито организационни пречки. Има доверие в тях и нужда от таланта им.
Така маратонът “бизнес” се превръща в щафетно бягане.
Когато екипът се самоорганизира и самоцензурира, мениджърът може да се погрижи за тях. Повечето бизнес лидери идват при мен с дълбокото си разочарование, че във времето са се превърнали в падари и са загубили вдъхновението на лидерството. Фокусът наистина е отишъл върху резултати и подръчкване, оплакване и прехвърляне на отговорност.
Pixabay
При стратегията с фокус върху процесите, щафетата се предава между членовете на екипа, дори когато е дистанционен и дигитален. Мениджърите се грижат на всички да им е добре, да им е приятно и комфортно и да си следват общата стратегия.
Хората се чувстват насърчени да проявяват иновативност и креативност, защото си знаят мястото и очакванията към тях за резултат.
Всички следят процеса на работа и как се чувстват в него, а накрая знаят какво точно да очакват – постигната цел. И винаги имат елемент на изненада – успяват по-бързо, по-евтино или по-качествено. Гордеят се не само с целта, а и с това как са я постигнали. После, в офиса се говори за това как са постигнали тези изненадващи резултати, а не се хвалят колко цели точно са избили от годишния график.
Управлението на хора е като сплотяване на семейството
Щом съберем малко хора накуп, дадем им общи цели и норми на поведение, всеки се чувства длъжен да декларира правото си на свобода. И у дома, и на работа се налага да прилагаме един и същи подход – системен.
Няма по-лесен начин да делегираш доверие от това просто да се довериш.
Сплотяването на екипа минава през неща като честност, взаимна отговорност, ненасилие, граници на личността, право на идентичност, право на провал, взаимопомощ. Влизам във все по-студени офиси, препълнени с изтощени и обезличени хора, които някога са седнали на същото бюро с вдъхновение и визия за бъдещето си. Сега просто искат да си свършат работата как да е. Наблюдавам бизнес лидери без вдъхновение, които искат работата просто да се свърши навреме в достатъчно приемлив вид. Никой не се чувства щастлив.
Pixabay
И защо ви разказвам всичко това?
- Защото ми се иска думата “работа” да започне да бъде развиващо и възнаграждаващо нещо за всички ни.
- Защото ако беше лесно да се сплотим и обединим в нашата култура, нямаше да пиша тази статия.
- Защото дори при цялото знание на света, ни трябват опитни експерти, които да признават пред себе си, че е време да опитат нещо ново и да се доверят.
Ако имате нужда от промяна – не я отлагайте. Ако имате нужда от помощ – потърсете я. Иначе ще се уморите и ще спрете. Като десетки други преди вас.
Благодаря на хората, които имат доверие в мен и ме включват всеки път, когато искат да променят себе си, екипа и бизнеса си. Това са хора, с които вече от години не гасим пожари, пари за растеж винаги има, непоправими грешки не се случват, а хората в екипа остават и се раздават.
Когато влезеш в един офис, виждаш веднага едно от двете – болка или удоволствие.
Лицата на хората, високо вдигнатите глави, тихите смехове, откраднатите минути за приказки около машината за вода, големите групички за обяд заедно, относително подредените бюра с лични вещи, общата музика, сходни елементи в облеклото.
В някои офиси наистина ти се приисква да заживееш. А аз живея в десетки такива.
Pixabay
И наистина ги виждам как порастват пред очите ми:
- Като бизнеси с разрастващи се екипи, услуги и продукти.
- Като истински отборни играчи, за които победата не е истинска ако някой се контузи по време на игра и страда.
- Като мениджъри, отдадени все по-сърцато на дома-офис и екипа-семейство.
- Като хора, които се организират около култура на работа вместо около резултат от работа.
- Като личности, които обичат работата си, защото развива талантите, умения и интелекта им.
Бизнесът е домът на нашите таланти, направете го уютен.
На какво мирише във вашия офис? Има ли кой да ви донесе чай, защото детенцето ви е болно у дома и сте тревожни?
Бизнесът се прави от хора, бъдете човечни и към себе си, и към другите. Фокусирайте се върху хората. И докато има десетки хиляди причини да не постигнете целта си, се сещам само една, за да успявате всеки път – вие имате значение. Процесът е важен.
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
