Нова година – нов късмет! Да ви е спорна и упорита, лека и плодотворна. Измина още една година в Juls’ Psychology и най-ценният урок, който научих е, че щастлив е онзи, който успява да си открадне единствения невъзобновим ресурс – време.
Харесвам емоцията през Януари. В моя бизнес това е най-силно мотивираното време на годината, когато сме исполини. Имаме силата на волята и мисълта да местим планини, взимаме важни решения и правим планове за идните дни.
Какво ни пречи да задържим инерцията и защо до средата на годината не сме изпълнили и 1/3 от заложеното в новогодишния си план?
Няма значение какво сме си обещали – спиране на цигари, редовен спорт, повече-нещо-си – накрая винаги казваме, че не ни стига време. Защо не успяваме да си направим разчет на времето? Всъщност за важните неща винаги намираме време.
Не липсата на време е основният проблем, а неправилно формулираната цел.
Pixabay
Всичко, което сме натикали в буркана с етикет “трябва” си остава там за цялата година. Онова, което сме скрили в папката “искам” е точно това, към което ще посягаме първо, почти винаги – също като онази забранена вафла в чекмеджето ви.
Мисля си, че хората подценяват силно ролята на чувствата си когато си правят планове. Да правиш нещо, само защото трябва, не е никак приятно и подтиска.
Да правиш онова, което искаш, от друга страна, мотивира безумно силно и малко неща могат да ни възпрат да преследваме желанията си.
Трансформирайте “трябва” в “искам” и ще постигате всяка цел.
Негативните емоции ни саботират на всяка крачка. Още повече, че те надделяват във времето и отслабват менталната ни способност да се придържаме към плана. Защото “нехаресването” остава трайно, натрупва се и ескалира, самоизяжда ни.
Знаем, че “трябва” да свършим нещо,а го отлагаме. Фрустрираме се и се гневим на слабата си воля. Натрупваме още негативни асоциации и емоции върху това “трябва-да-се-свърши” нещо. Отлагаме отново, защото не ни носи удоволствие.
За да излезем от този парадокс, най-ефективната стратегия е
да превърнем нежеланото в искано.
Pixabay
Нашата хедонистична природа ще свърши останалото, ще видите. Но трудната част идва точно тук – как да се самоубедим, че наистина искаме да изядем салатата, а не “забранената” храна.
Като личен бизнес треньор моята работа е да фасилитирам този процес и да помогна да трансформирате негативните убеждения, които ви пречат. Веднъж преосмислени, убежденията се превръщат в ново ядро, около което структурираме мотивацията си. Правилната мотивация води до желание да постигаме целите си.
Не изолираме чувствата си, разбираме ги и ги включваме в менталния си модел.
Това не е нито лесен, нито бърз процес. Истината е, че не може да се приложи еднакво ефективно във всяка ситуация. В голяма степен зависи и от емоционалната зялост на самия човек, не всеки иска да се рови в чувствата си.
Защо “искам” е по-мощно от “трябва”
Когато си поставяме “трябва” – цели, често осъзнаваме, че независимо дали ни допада или не дадено нещо, то следва да бъде свършено или променено.
Сякаш ни оставя без избор, не можем да се съпротивляваме. А истината е, че това вероятно ни е нужно.
Щом ни е нужно това нещо, то би било много по-лесно за нас да осъзнаем тази нужда като част от себе си и да я осмислим като “искам” – цел.
Едно е да трябва да отидеш на зъболекар с нежелание, защото не обичаш машинката. И съвсем друго – да искаш да отидеш, защото харесваш собствените си зъби и имаш нужда от тях.
Pixabay
Правим с удоволствие нещата, които искаме и избягваме всячески такива, които ни биват налагани пряко волята и желанията ни.
Може да не ви се вярва, но съшият принцип работи и в бизнеса. Има твърде много неща, които трябва да се свършат, а не изпитваме никакво желание да започнем дори.
Ако се научим да искаме да вършим и по-скучните и монотонни задачи, ще реализираме повече бизнес цели.
Защо използвам този психологически трик когато поставяме цели в бизнеса на моите клиенти? Защото гарантира по-добър успех. Защото предполага по-високо ниво на лично участие и емоционална включеност.
Не, не вършим нещата с глуповата усмивка на лицето, опитвайки се да се самоубедим колко ни харесва да извършваме дадена дейност. Но се научаваме да не омаловажаваме нежеланието и нехаресването си, без да се оставяме да вземат превес над поведението ни.
Умението да поставяме цели е ключово за всеки бизнес.
И често най-успелите хора ще ви кажат, че не си правят дългосрочни планове.
Една от причините е, за да не се товарят предварително с негативни мисли и емоции за неща, които са извън техен контрол в далечното бъдеще.
Съвременните предприемачи преминават към различен поглед върху целеполагането, много по-краткосрочен и залагат на непрекъснато обновяване. Така фокусът остава върху всекидневните задачи, очертават се ясни линии и най-важното – съхранява се в по-гояма степен ентусиазмът.
Те не могат да ви кажат къде ще бъде бизнесът им след 3 години и нямат 5-годишен бизнес план. И въпреки това имат успешен и печеливш бизнес и са доволни от живота си.
Pixabay
Когато непрекъснато поставяш цели, които са обозрими в близкото бъдеще, знаеш какви ресурси ти трябват и разполагаш с тях, то запряташ ръкави и действаш.
Не губиш време да си съставяш хипотези какво би могло да се случи след време. Нямаш разход на емоции и мисли да се тревожиш за неща, които може и да не се появят. Не се опитваш да се презастраховаш за всяка злина, което може да се случи.
Фоксуираш се върху настоящето и утрешния ден, буквално. Научаваш се да бъдеш гъвкав и да посрещаш трудностите с хладен ум, уважавайки емоциите и страховете си.
Правиш каквото искаш, за да успяваш всеки ден.
В средата на годината, когато погледнеш назад, си казваш, че си успешен. Постигнал си повечето от нещата, които си искал.
Недоброто формулиране на цели и погледът твърде далеч изсмукват желанието и стремежите ни, потопяват ни в мрачни предсказания и апокалиптично очакване.
А емоцията е горивото ни, солта на живота. Без нея се превръщаме в обиграни роботи, циркулиращи в рутината си. Пълнокръвният човек изживява дните си. Не е достатъчно да осмисляме целите си рационално. За да успеем са ни нужни и нашите чувства – страстно да искаме да постигаме.
Pixabay
И моята роля е да поддържам емоционалния тонус на предприемача, да му помагам да фокусира силите си и да насочва вниманието си към реалистични, краткосрочни цели. Да си решава реалните проблеми днес.
Успехът се постига с малки крачи, осъзнато, всеки ден.
Това е моята лична формула за успех като отправна точка. Не постигаме целите си не защото не можем, а защото не искаме.
Смятаме, че щом сме си поставили една цел е наше задължение да я изпълним, че трябва да я реализираме.
А ако целта не е била правилна изначално? Или ако е била твърде дългосрочна и към днешна дата не е актуална просто защото сме осъзнали, че всъщност НЕ искаме това?
Като психолог обръщам голямо внимание на факта, че хората са склонни да се чувстват нещастни, защото не са постигнали ненужните си цели. И са тъжни и неуверени дори за такива, които не са техни, никога не са искали, а са им били наложени отвън.
От моята гледна точка такъв момент си е повод за щастие – да осъзнаваш какво не искаш, да отвхърляш някакво ментално бреме, да опознаваш себе си по-добре и да можеш да продължаваш напред.
Pixabay
Когато не знаем какво искаме, антимоделът е много силен мотиватор.
Ще дам отново пример със спорта и отслабването, защото почти всички сме склонни да си обещаваме повече движение и по-малко килограми в началото на годината.
Основният проблем е, че си казваме нещо от типа на “трябва да сваля 10 кг.”. И приключваме до там с целта “трябва” с етикет “отслабване – 10 кг.”.
Като експерт по целеполагане, а не като фитнес инструктор, мога да отбележа следните слаби места на подобна формулировка:
- Каква е причината да искаме да направим тази промяна – за да поискаме дадена промяна, е хубаво да знаем как тя ще повиши качеството ни на живот;
- Струва ли си инвестицията на ресурси – дали вложените време-пари и усилия си струват очакваните резултати. Ако ползите са по-големи от вложенията, то може да се говори за добра инвестиция;
- Какви критерии използваме, за да проследим реализирането на целта си – как ще знаем, че сме на прав път и че постигаме целта си;
- Кои са опорните камъни, по които стъпваме – малките подцели, малките успехи всеки ден.
- Как се чувстваме – емоциите ни за самата идея, за това да направим нужните вложения и как очакваме да се чувстваме при постигане на прогнозните резултати;
Ето ви примерна формулировка как да трансформирате целта си “отслабване” спрямо този модел:
“Чувствам се много ентусиазиран/а от идеята да започна да спортувам два-три пъти в седмицата по 40 минути на ден.
Искам да започна да свалям по около 0.5 кг на седмица, защото не се намирам в оптималното си тегло, тялото ми е натежало и нямам енергия, чувствам се отпаднал/а и летаргичен/а.
Имам нужда да променя хранителния си режим, да спя повече и да се движа. Искам да бъда по-енергичен/а и нямам търпение да започна. Ще се радвам да променя навиците си, за да успея да задържа свалените с усилия килограми.
Ще опитам да тренирам редовно за 90 дни, за да видя дали ми харесва и след това ще реша какво да правя”.
Остава да решите с кой спорт да започнете.
Подобен модел отнема време, изисква да надникнете в себе си и да си зададете много въпроси. Ако се справите, то шансът да достигнете до финала нараства, като скъсявате времето за изпълнение. Няма да губите минути в колебания, ще знаете във всеки момент къде сте и какво се очаква от вас. 
Ако правилно подберете мислите и чувствата си, ще имате правилната мотивация да поискате да постигате целите си. И ви гарантирам, че ще се опитате поне да го направите.
Желая ви от сърце 2018 година да е моментът, в който ще осъзнаете как да постигате целите си ефективно и със страст. Ще се радвам да знам, че статията ви е помогнала. Ако изпитвате затруднения да преформулирате своя новогодишен списък с цели по този модел – пишете ми!
И да, напишете си списък, от старомодните – върху лист, с химикал. Вдъхновяващо е и ако досега не сте го правили – опитайте! Планирайте следващите 90 дни за бизнеса и личния си живот.
Поискайте да промените живота си.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
