Понякога стигаме до точка, отвъд която пътят ни се разклонява и няма връщане назад. Чудейки се някъде да поемем, преживяваме куп емоции – страх, вълнение, умора, вдъхновение. Когато поставяме ново начало, обикновено зад нас стои ясно и красноречиво “НЕ”.
Как събираме смелост и надскачаме страховете си? Защо едно “НЕ” понякога е по-силно от хиляди възторжени възгласа? За силата на антимодела, за най-дълбоката мотивация и страха от загуба на Аз-а ви разказвам в поредица от статии в секцията “Аз обичам себе си“. Можем да бъдем щастливи, можем да бъдем свободни и независими ако се научим да казваме “НЕ”.
Миналото, от което си тръгваме, не е точно минало. То е живо, в нас, пулсира болезнено и с вемето се превръща във фар. За някои неща успяваме да се справим с болката, огорчението и обидата и продължаваме напред.
За други – наранената ни същност се научава да функционира с травматичното събитие и мислите за него като че ли остават по-леки за носене.
Онова “НЕ”, от което си тръгваме, ще служи като силна опора и дълбока мотивация.
Ще ни помага да стоим на пътя си дори когато си мислим, че нямаме сили да направим дори крачка напред. Да знаеш от къде си тръгнал, носейки бремето си, дава крила на онези, които съберат куража да смъкнат от гърба си раницата с камъни.
Миналото – окови или свобода?
Някои от нас се научават да живеят в мир с миналото си и го използват като здрава основа, върху която да градят личността и живота си. Историите на много популярни личности, във всякакви сфери, го доказват. Общото помежду им често е болезнено и несправедливо събитие, което ги е провокирало да вземат решение за промяна.
Веднъж започнали да се борят за различно битие, всички те не са и помисляли – дори за миг – да се откажат от изборите си. Тогава, когато стане трудно, всички те си спомнят от какво “НЕ” бягат и към какво се стремят.
Всички имаме неравен старт по един или друг начин. И онова, което наричаме привилегии, е вид Дар, който просто получаваме. Наша задача е да запретнем ръкави и с даровете, които имаме, да развием потенциала си.
Така за някои миналото е свобода, нещо, от което са си тръгнали дори ако е било “НЕ”-модел. За други преходът към настоящето без травмите на миналото е значително по-тежък и не успяват да се развиват качествено. Изборът КАК да продължим и как да гледаме на миналото си е винаги и само наш.
За силата на Антимодела и личностното развитие
Не всички имат травматични предпоставки за ново начало, някои просто искат определен начин на живот, различен от досегашния. Факт е, че колкото по-уверени сме, че знаем какво НЕ искаме, толкова по-ясно ревизираме какво желаем в момента.
Защото човек се променя, расте и израства с всеки ден, а с него и мечтите и потребностите му.
Независимо какво стои пред нас там, в неизвестното, имаме добра яснота какво сме оставили зад гърба си. Животът е твърде кратък и си струва да го изживеем качествено, спокойно, щастливо, като независими и свободни същества.
Преди време ви разказах за моите три големи “НЕ”-та, които доведоха до създаването на Juls’ Psychology – мястото, в което споделям своя опит и познания в сферата на индивидуалното и бизнес развитие. Началото и за моя бизнес беше също толкова трудно, колкото за всеки друг човек. Знаейки какво не искам да бъда и как не искам да живея, сравнително лесно намерих своето място. Останалото е история, както се казва, а ето, че днес и вие сте тук.
Как едно “НЕ” поражда Успеха
Когато започваме нещо ново се справяме с безброй чувства и мисли, ограничени ресурси и сме притиснати от времето и най-вече – напрежението да успеем. Като личен бизнес треньор се стремя да дефинирам успеха като нещо неутрално, като вид процес и път, а не като статично и крайно състояние.
Натискът да успеем на всяка цена, да нямаме право на грешка, на неуспех, на неудовлетвореност, може да направи идеята за старт истинско мъчение.
Ами ако този бизнес модел не е за вас? Ако сте се позиционирали неподходящо или не сте подбрали правилните услуги? Значи ли това, че не ставате за бизнес изобщо? И какво ако всъщност си дадете сметка, че не харесвате идеята за лично начинание чак толкова много – нима няма връщане назад?
Каквото и да ви предстои, със сигурност няма да ви е лесно да прекрачите прага на “новото” ако не повярвате, че е лесно. Че няма какво да губите. Че зад вас вече стои едно “НЕ”, което сте избрали да не следвате. Разказах ви за това колко е важно вербално да отстояваме своето “НЕ” в друга статия, днес се спирам на едно по-тихо и вглъбено “НЕ” – онова в нас.
Миналото е онова място, в което сме се озовали вследствие на редица наши и чужди избори, обстоятелства и решения. Ако не искаме да попадаме отново там, на същото място и да живеем с усещането за безкрайно déjà vu, то най-доброто решение, е промяна.
Първата крачка е страшна само първият път.
Човек може да се научи да променя живота си всеки ден, по малко, къде смело, къде боязливо – но всеки ден. И тогава концепцията за “трудното начало” изчезва.
Разбирате, че вие не сте влакът, който се движи в коловоз, а стрелковият, който намества с едно кликване всяка линия на живота си, че имате много линии и от вас зависи сега накъде. Само от вас.
Не е страшно да кажеш “НЕ”, страшното е да го премълчиш.
Вижте децата как отказват неприкосновението на личността си под формата на хранене и обгрижване – избутват физически и “не” е сред първите думи, които научават.
Не можем да контролираме всеки аспект от живота си. Но можем да изберем как да мислим и как да се чувстваме по отношение на тези същите аспекти. Дали вярвате в съдбата или сам сте си господар не е толкова важно. Значимо е как съжителствате с тази си философия и дали тя ви прави по-спокойни и хармонични.
Едно “НЕ” Личност не прави
Промяната на възприятията ни е най-сложният процес и отнема най-много време да разберем как гледаме на света си и какво ни самосаботира. Ролята на личния бизнес треньор е проста – професионално огледало, в което да виждате себе си.
Вашите най-слаби страни като личност ще бъдат и слабостите на бизнеса ви така, както вашите уникални черти ще бъдат запазеният ви почерк на пазара.
Да бъдещ щастлив не е най-важното на този свят, защото щастието е част от живота ни. По-здравословното е да липсват големи амплитуди в пиковете и спадовете. Търсим хомеостаза, да се чувстваме по-скоро спокойни и балансирани по отношение на вътрешния си свят.
Безценно е да се чувстваш харесван, приеман и обичан там, където си, да усещаш че живееш така, както искаш.
И когато усетиш, че вече е “НЕ” – да бъдеш свободен и независим да продължиш напред. Но единично “НЕ” няма да ви направи свободни. Свобода ще почувствате едва когато не се налага да отстоявате правото си на личен избор пред никого.
Мерилото някак е избор без чувство на вина. Личността ви се формира там,където поставите разграничения между себе си и света на другите, там, където заявите “Това съм Аз”. Да умеем да бъдем част от другите е витално умение, както ви споделих преди време. И преди да тръгнем към тях е нужно да осъзнаем сосбтвените си мисли, чувства, убеждения, нагласи и действия.
“НЕ” на всичко и всички – не на всяка цена
За съжаление животът не е черно-бял и е доста трудно да уловим тънката граница между грижа за себе си и грижа за другите. Емпатията в отношенията е чудесен инструмент за тази цел, навигира ни между всички емоции. Но изисква доста зрял подход и със сигурност не във всеки миг можем да я приложим, особено в кризисни ситуации.
Вероятно най-качественото мерило си остава приказката “не на всяка цена”. Ако цената, която трябва да платите, за да постигнете своето “НЕ” е вид борба, оставяща след себе си разруха, може би е добре да обмислите струва ли си.
В крайна сметка е вярно, че някои неща можем да ги пуснем просто ей така. Да бъдем свободни без гняв. Да бъдем щастливи без да сме победителите.
Да изберем да бъдем мили, вместо на всяка цена – прави.
Каквито и избори да ви чакат, вярвам, че ще търсите златната среда. Когато можете – ще бъдете мили в своето “НЕ”, а когато трябва – ще се борите за правото си над своя собствен живот. Защото сте важни и имате значение!
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!