Забелязали ли сте как непрекъснато се стремим към нещо ново – дрехи, вещи, преживявания. Тъкмо сме се сдобили с желания предмет или разопаковаме куфара и се залавяме да планираме следващата покупка или пътешествие. Като че ли сме вманиачени на тема “придобиване” и сме станали алчни за емоции.
В търсене на щастието сме обсебени от идеята да трупаме случки, събития и спомени само, за да разберем, че поредното притежание ни е отдалечило, вместо да ни приближи към заветната цел. Втурваме се в с нови сили към следващото завоевание и влагаме безценните си ресурси в самоцелно преследване.
Pexels.com
Все по-често попадам на хора, които в някакъв етап от живота си се чувстват изтощени от преследването на “новото”, което ще им донесе за кратко така търсеното щастие и удовлетвореност. Имайки достъп до всякакви ресурси за забавление, се стремим към разнообразен и динамичен живот.
Не е учудващо, че сме изтощени емоционално. А нерядко – и съвсем далеч от бленуваното щастие. Днес ще ви разкажа за една друга гледна точка, която всъщност за много личности е съзнателен избор – упование в познатото.
Като контраст на преследването на “новото”, съществува удовлетвореността от “старото”
Това е умението да се наслаждаваме и изпитваме удоволствие от това да сме там, където сме.
Погледът към новото в някаква степен е поглед към бъдещето. А това орязва способността ни да виждаме и чуваме, осмисляме и чувстваме какво се случва сега, днес, тук, в момента. Набирайки ресурси, за да се сдобием с “новото”, жертваме ресурсите за “тук и сега”. Очакванията, тревожността и мислите за “напред” изискват огромен емоционален и ментален капацитет, впрягаме цялата си същност. Винаги си остава и рискът да бъдем разочаровани ако бъдещето не е чак толкова светло, колкото ме се надявали.
Малцина са онези, които изпитват удоволствие от живота си, от познатото, от “старото”. Зариваме се с вещи и предмети, в търсене на емоции, които всъщност ни претоварват сензорно и пресищат. Опростяването на бита и ограничаването на материалното в огромна степен имат положителен ефект.
Забавяме осезаемо живота си, успокояваме съзнанието си и се отпускаме физически, психически и емоционално. Напрежението от очакванията се редуцира, а бъдещето спира да бъде толкова натоварено с очаквания да ни донесе “повече”.
Pexels.com
Фокусът се измества върху настоящето и вниманието остава върху днешния ден.
Осъзнатото съществуване е изкуство
Все по-често хора, които се самоопределят като успешни и щастливи, споделят в пространството стила си на живот. Общото между тях почти винаги е способността да оползотворяват ефективно дните си, да разбират кога къде се намират и да изпитват удовлетворение от това.
За тях щастието се крие в познатите, малките неща, в рутината.
Именно те дават спокойствието, към което се стремим. Умиротворение със “скучните” и монотонни неща, които съпътстват дните ни – от домашните, през служебните задачи до родителстването и партньорските отношения.
Способността да изпитваме удоволствие от рутината е ключова и всъщност е свързана с осъзнаването на ценността на труда ни. Ако приемаме, че нещата, които правим, са ненужни и безсмислени, е много малко вероятно да бъдем удовлетворени от живота си.
Дори в скучните битови занимания можем да открием покой на съзнанието си и ако не радост, то поне време да останем насаме с мислите и мечтите си. Удобството на рутинните задачи е, че в голяма степен са автоматизирани и не изискват съзнателен контрол, не учим нищо ново. Това дава възможност на мисълта да лети, на сетивата – да отпочинат и презаредят.
Pexels.com
Складирането на нови неща, дори ненужни, е като болестно състояние, защото винаги се оглеждаме за още нещо, което да придобием.
А онова, което вече имаме, загубва чара си в мига, в който го докоснем и му се наситим.
Преследването на “новото” може да бъде безкрайно изтощително, защото е свързано с акумулирането на ресурси, които да вложим, за да го придобием. В някакъв етап ни става навик да искаме да придобиваме заради самия акт на придобиване и загубваме представа за смисъла на придобитото – нужно ли ни е.
Тайната на това да се радваме на “познатото” вероятно е точно в осмислянето на нуждата от него. А щом имаме нужда от нещо и ни е потребно, то тогава за какво ни е “ново”?
Консумираме ли отношение си с околните?
Някои хора са удовлетворени от връзките си и имат трайни приятелства и бракове, работни отношения и служебни контакти. Просто не изпитват потребност да ги подменят, защото не ги изчерпват от съдържание, виждат в тях смисъл, уют и щастие.
Смятам, че в голяма степен се опитваме да избегнем полагането на усилия да поддържаме нещата и вместо това заместваме “счупеното” с нещо ново – независимо дали е отношение или предмет, принципът е същият. Ако не ни носи удоволствие, ако не е лесно – то значи е ненужно.
Pexels.com
Не влагаме усилия в света си, защото твърде лесно заменяме непотребното.
Интересуваме се да ни е интересно и забавно, а не трайно и нужно. Скучаем и консумираме отношения, вещи и емоции. “Преяждаме” с хубавите и забравяме, че отрицателните имат своята роля и значение.
Защо да сме щастливи със старото?
Уютът на познатото крие в себе си и много трудности за преглъщане. Рутината не винаги носи щастие, но почти винаги ни дарява с покой и познатост. А познатото носи известна сигурност.
Логично е ако нещо ни прави дисфункционални да се разделим с него.
Но е по-скоро каприз да подменяме в момента, в който стане трудно или безинтересно.
Преследването на “новото” е уморително в някаква степен. Човек трябва да умее да балансира между потребностите си. Онези, които вече е удовлетворил следва да са източник на спокойствие и усещане за удоволствие. Онези, към които се стреми, се превръщат в основата на мотивация за растеж и развитие и тогава “новото” има своето логично време и място.
Разликата между “имам нужда” и “искам” е ключовата граница между изпълнения със смисъл и щастие живот и безцелното консумиране на “новото”.
Pexels.com
Да се нуждаеш истинки предполага способността да се зарадваш когато задоволиш нуждата си. Да искаш самоцелно отваря бездна на ненаситно желание, защото пропускаме ползата и смисъла от акта на придобиването.
Вярвам, че можем да бъдем много по-щастливи, ако умеем да се вглеждаме в настоящето си и ценим онова, което вече сме постигнали и получили. Мечтите са важна част от нас, но истината е, че не е нужно да сбъднем всичките си мечти. И далеч не е вярно, че реализираният блян има силата да ни направи щастливи.
С всеки отминал миг нашите желания се променят. Искаме новото, модерното, различното, забавното. И забравяме, че имаме нужда от покой, от тишина, по познато и удобно, което не изисква усилие от наша страна.
Пожелавам ви от сърце да получавате от живота в по-голяма степен онова, от което имате нужда, отколкото онова, което си мислите, че искате днес, тук и сега.
Изпитвате ли потребност да спрете за миг и да се фокусирате върху дните си?
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
