В регистрационната форма към събитието “Умението да бъдеш личност” оставих традиционния за мен въпрос – “Попитайте ме!”. Така знам от какво се нуждаете и с лекота създавам полезно за вас съдържание. Днешната статия е провокирана от питането”Защо често реагирам спонтанно и ми е трудно преди това да “преброя до 10″?”.
Най-честнитят отговор е “Зависи”, причините са толкова много, но и контекстът е важен. И в случая надали има значение само ЗАЩО, важно е да знаем и КАК да подредим нещата така, че да работят добре за нас. Знаете, че държа на “златната среда”, има я и тук и ви предлагам своята гледна точка на личен бизнес треньор. Надявам се, че ще можете да приложите още днес с успех простото решение ! Пишете ми, при вас получава ли се?
Pixabay
Взимаме решения несъзнателно, 7 секунди преди да сме осъзнали какво е решението – особено за сложни и комплексни въпроси. Така работи мозъкът ни, спестява ни време. Колкото повече опит и познания имаме, толкова по-сложни въпроси мозъкът ни решава сам.
А Личността е толкова сложен феномен, че дори науката е безсилна да обясни всички вариации в поведението ЗАЩО възникват. Успяваме да установим донякъде КАК, а това помага да подобрим реакциите си.
Приемам, че има много аспекти, които остават необясними и като психолог се уча първо какви са пропуските в науката ми. Старая да се фокусирам върху онези фактори, които могат да бъдат осъзнато осмислени и донякъде повлияни от собствените ни действия. И като казвам “осъзнато осмислени”, залагам именно на свободната воля на Личността.
Живот се живее всякак.
Парадоксът на Човека е в това, че е парадоксален по своята същност. Душата му е дом на крайности, които – когато са в хармония – не си противоречат, а са умел инструмент за конкретен контекст.
Няма една черта на Личността, която да е само добра или лоша
Понякога не разбираме, че дадена характеристика е двуполюсна, пълна противооположност в двата края на оста, с прилежащ патологичен екстремум. Вземете например “смел”. Къде е границата между “плах” и “безсразсъден”. Няма граница.
Има златна среда – “смел”.
И смелостта не изключва доза плахост, нито доза безразсъдство. За значението на баланса в живота ни разказах доста, в различен контекст ето тук и в поредицата от статии ето тук.
Така въпросът за “действие или мисъл” за мен като експерт има най-много смисъл в зависимост от контекста. Моята задача е да ви дам възможности за избор, информация. А решението КАК да го прилагате това знание, си остава ваша свободна воля. От зрелостта на Личността ви зависи да взимате по-осъзнато избор и да се доверявате на интуицията и опита си. Можем ли да живеем на автопилот разказах повече тук.
Да бъдеш Личност отразява начин на живот, а не някакъв краен продукт.
Кога твърде голямото обмисляне се превръща в слабост?
Умението да планираме и анализираме действията си в голяма степен е ключово за собственото ни развитие. Проблемът понякога възниква когато забавяме действията си заради страх от непознатото и несигурността от резултатите от тези действия.
Pixabay
Наша задача е да умеем да оценяваме последиците и да намаляваме риска за начинанията си – лични или бизнес. Така наистина е вероятно да започнем да се чувстваме късметлии и в живота, и в бизнеса си – повече за тази страна на късмета разказах тук.
Колкото по-дълго обмисляме обаче, толкова повече намалява психичния ни заряд, който всъщност служи за гориво да започнем – онова, което простичко наричаме “мотивация”. Казано иначе, твърде многото приказки в опит да сме перфектни в решенията си, всъщност ни лишава то най-ценния урок – да се учим чрез опита си.
Да започваш нещата в незавършен вид е най-лесният начин да станеш майстор.
И ако щете вярвайте, но както новакът, така и майсторът, всъщност са дейци – не го мислят твърде много, просто го правят. Нали докато се случват нещата ще сме в състояние да променяме, нагласяме, подобряваме? И колкото по-опитни ставаме, толкова по-малко ще са модификациите.
Необходимо е да осмислим една идея достатъчно добре, да бъдем доволни от оформянето ѝ и можем спокойно да преминем към нейното реализиране. А и е добре да правим разлика кога обмисляме и кога просто отлагаме действията си.
Да си активен не значи да си припрян
Ето това е голямата разлика – повечето хора бъркат действеността с припряността. Да си припрян означава да не отмерваш действията си, да не обмисляш последиците, да действаш необмислено. И няма нищо общо припряността със самата ни способност да бъдем действени.
Pixabay
Индивидите се различават по способността си да бъдат отворени към новото и чуждото, в нивото си на активност и това е неоспорим факт. На някои Личности им отнема повече време да започнат. И в това няма никакъв проблем, стига да се сравняват само със себе си и да надскачат собствените си страхове и недоверие.
Да си припрян всъщност е стратегия на хората, които са твърде уверени в себе си. И тази “припряност” се овладява именно с умението да помислиш преди да започнеш.
Действие без обмисляне е като да стреляш без цел в тъмното
Да бъдем спонтанни е толкова важно за изборите, които правим – прави на автентични, откровени и ни позволява да се развиваме смело напред. Спонтанността възниква тогава, когато позволим на вътрешния си заряд да ни поведе напред към целта, която сме осмилили и формирали като такава.
Почувствали се готови е най-добре да напрвите първата крачка напред, дори да чувствате своята несигурност и страх. Но спонтанността може да има и тъмна страна – необмислено и неволево поддаване на емоции. Емоционалните свръх реакции, на които сме склонни да ставаме жертва, водят до усещането за безпомощност.
Pixabay
Защото при вземането на решение за действие всъщност липсва осъзнатият момент на “вземане на решение”, има само “действие”. Наистина ли искаме да направим точно това, защо, това ли е правилният момент, добър начин ли избрахме – всички тези малки въпросчета всъщност оформят субективното усещане за вътрешен контрол.
Да не осъзнаваш емоциите си може да бъде пагубно
Все по-нисък контрол над личните емоции – ето това е моята “диагноза” на съвременния Човек. А за да еволюираш до завършена Личност, емоциите са един от трите важни за мен стълба – мисъл, чувство, действие.
Опростявам нещата по начин, по който зная, че ще направя процесите по-видими за не-специалистите психолози. Не е ваша работа да анализирате, има си обучени ескперти в областта. На вашите плещи лежи самонаблюдението и самооценката над вътрешните си състояния.
Ако се борите със своите емоции, рано или късно ще започнете да правите едно или няколко от следните действия, за да чувствате, че имате контрол над себе си:
- да ги игнорирате;
- да ги потискате;
- да ги омаловажавате;
- да се страхувате от тях;
- да се срамувате и да ги криете;
- да не означават нищо смислено и ценно за вас.
Pixabay
По темата за емоциите изписах доста в блога, използвайте опцията за търсене или ключовите думи в етикетите – намерете онова, което ви е нужно.
Фокусът на тази статия е върху онзи аспект на емоциите, който ни влияе при вземането на решение за действие.
Моята формула за успех – “бройте до 10” когато сте реактивни
Когато сте реактивни и отговаряте на стимул от средата, бройте до 10. Помислете достатъчно, не се поддавайте на провокацията и най-вече – на гневните и объркани чувства в себе си. Прабаба ми на 93 години имаше златна приказка: “важни решения не се взимат след залез слънце”.
Така че ако времето за решения още не е дошло, първо се справете с емоциите си и успокойте ума си. Ето няколко предложения от мен как да го постигнете тук и тук.
Когато сте проактивни и инициирате нещо ново, последвайте своята спонтанност и се постарайте просто да не бъдете припрени. Използвайте енергията на мисълта си, конвертирайте я в действеност и оставете на детайлите да се изясняват в хода на работа.
Ще се учудите когато станете експерти, че всъщност простият дизайн, най-елементарните решения всъщност, взети заедно, дават най-ефективния изход за цялата система. А ето и каква кампания стартира в Juls’ Psychology през 2019 – ще намерите информация ето тук.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
