Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?
Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности.
Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин.
По-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Първата част ще намерите тук. Приятно четене!
Погрешни вярвания
Pixabay
Убеждението, че личният избор влияе върху крaйния резултат е силно когнитивно изкривяване, което отново изисква да имаме илюзия за контрол. Колкото по-опитен е предприемачът, толкова по-склонен е да вербализира и да разказва за точните действия и стъпки, по които е постигнал целта си.
Следването на някакъв канон рядко е възможно, затова и вярването, че определен избор непременно ще ни доведе до успех, може да бъде силно травмиращо, особено когато реалността се окаже по-сурова и доведе до нови и неочаквани трусове.
В началото на развиването на дадена идея предприемачите са по-склонни да приемат, че бизнесът е и доза късмет, и низ от случайности и обръщат повече внимание на външните фактори. В хода на развитието си обаче факторът “късмет” при оценка на риска се отчита все по-слабо, а изборът се все по-често се прави по посока на вярването, че щом сме взели решението, то е сигурно и ще повлияе върху последващия резултат изцяло положително.
Погрешните вярвания имат общо с илюзията за контрол, за която разказах в предходната част. Предприемачите трудно приемат грешките, които правят, тъй като ретроспективно отчитат, че не е следвало да вземат това решение, а друго и смятат, че изборът им е бил повлиян отвън, а не е бил личен и резултатът не зависи от нас. Ако успеят обаче са убедени, че е защото са взели правилно решение.
В каквото вярваш – това ще виждаш.
Предубеденост за крайния резултат
Pixabay
Всеки път, когато предприемачите постигнат целта си, те приписват успеха изцяло на себе си, изключвайки ролята на случайността. Да вярваш, че наистина знаеш и можеш толкова точно да предсказваш и така добре стратегически да навигираш, е опасна самозаблуда, тъй като най-малкото ни прави инертни, разфокусирани и мързеливи.
Интересното е, че предприемачите не са склонни да дискутират личните си стратегии за успех, особено ако са доволни от резултатите, но отделят огромно внимание и преговаряне при неочакван или незадоволителен резултат или загуба.
Убедеността, че знаем точно как сме постигнали целта си, причинява по-тежко преживяване на загуби, тъй като се наслагва още един ментален пласт – загуба на доверие в личните стратегии. Провалът се приема по-лично. Нарастват страховете, тревогите и усещането за безсилие и загуба на контрол.
Понякога предприемачите демонстрират форма на хазартно пристрастяване в бизнеса си, опитвайки се докажат на себе си и другите, че разбират и могат, поемайки огромни рискове , често неоправдани. Ние наистина забравяме ролята на хаоса и случайността, когато говорим за бизнес и инвестиции.
Положителният резултат няма нищо общо с нашите усилия, а липсата на усилия не води до нищо положително.
Убеждение за нулевия риск
Pixabay
Често наблюдавам предприемачи, които се стремят да елиминират риска в малка част от проекта, вместо да изберат друга възможност, която ще намали риска цялостно, за целия проект. Особено видимо е в аспектите, които касаят здраве, безопасност или условия на дейност.
Това се дължи на факта, че хората предпочитат да няма никакъв риск, отколкото да толерират някакъв риск, дори минимален. Разбира се, подобна перспектива е пагубна в дългосрочен план – нито един бизнес не може да оцелее, ако играе само на сигурно – остава рискът, но като непредвиден такъв. На нас се пада да се учим да управляваме реакциите и възприятията си, за да посрещаме промените хладнокръвно, с ясни идеи за действие и с овладяна емоция.
Убеждението за нулев риск се дължи на факта, че сме склонни да мислим в пропорции, а не в разлики. Намаляването на дела в пропорцията е по-ценно отколкото намаляването на действителната разлика. Добър пример е когато знаем, че с подобряването на бизнес климата у нас, очакванията са да намалява и делът на фалиращите до края на първата година бизнеси. Така се очаква например от 8 на 10, тенденцията да слезе до 4 на 10 фалиращи бизнеса, което означава, че останалите 6 ще оцелеят поне до края на 3-тата си година.
Всъщност ние сме склонни да се успокоим, че намаляват фалиращите бизнеси, вместо да анализираме причините, поради които реално може да загубим бизнеса си. Някак приемаме, че ще попаднем в правилната група, вместо да помислим какво ще ни помогне да останем от страна на късмета в бизнеса.
Хубаво би било да си напомняме, че статистиката не работи селективно и няма никакви гаранции от коя страна на успеха ще се окажем. За разлика от нас, статистиката няма емоции и на нея не ѝ е важно как се чувстваме.
Всички сме статистика и се намираме някъде по кривата на разпределението.
Ефект на рамкиране
Pixabay
Имаме нужда от система от когнитивни схеми, убеждения и кратки пътеки, по които да си обясняваме света и себе си. Тази схема на интерпретация обаче далеч не отразява реалността, тъй като е плод на субективизъм и следва да се отнасяме с доза критичност към възприятията, мислите и решенията си. А това е сложна задача, когато трябва да разчиташ точно на преценките си, за да преследваш бизнес цели в динамична среда.
В бизнес план предприемачите често бъркат нещата, които виждат, с истина и факти.
Те просто забравят, че не са способни да видят цялата картина, затова и не търсят инструменти и подходи, с които да надскочат собственото си сляпо петно. Интерпретират части от цялото, реагирайки сякаш виждат самото цяло.
Забравят също така и че всяка нова информация, умение или знание, които придобиват, се “наместват” в светогледа им посредством вече съществуващата им рамка, а не създават изцяло качествено нова такава. Казано иначе, ако не променим нещо качествено с осъзнати усилия, воля и дисциплина, просто ще увеличаваме броя на еднотипните (грешни) решени. Освен това, за да знаем, че сме на прав път, имаме нужда от стратегия. И не на последно място, значение има как се справяме емоционално с възходите и паденията в бизнеса и дали промените и трусовете ни вадят от играта.
Ние учим селективно, разширявайки рамката си, но все пак сме подвластни на ограниченията на своята рамка. Филтрите на личните възприятия ни дават смисъл, цвят, осезания, но това далеч не е реалност и няма как да видим сами “голямата картина” нито в житейски, нито в бизнес план.
Ние живеем в собствената си интерпретация за реалността, докато тя остава недостъпна и непонятна в своята цялост за нас.
Системна грешка на оцеляващия
Pixabay
Ние наистина имаме система за успех, но тя най-често фаворитизира нещата, които са дали резултат преди и неглижира нещата, които не оцеляват и усещаме, че са провал. В бизнес план е хубаво да знаеш не само какво правиш както трябва, но и къде системно бъркаш. И това няма как да се случи, ако не полагаме сами усилия за анализ на недобрите си избори. Добре е да познаваме и факторите, които са ни повлияли в тази “грешна” посока.
Фаворитизацията на “оцеляващите” стратегии ни подмамва да вярваме, че наистина знаем какво правим и се опитваме да повтаряме този успешен модел, без да отчитаме факторите “промяна” и “случайност”.
Вече знаете, че това неминуемо ще доведе до нови грешки и нови успехи. Фиксирани в новите печеливши стратегии, забравяме за старите избори, с което губим шанс да анализираме процесите си на вземане на решения и да избираме други алтернативи. Има значение какво се е объркало и логическата грешка да се фокусираме изцяло върху хората и нещата, които “оцеляват” селективния процес, може да бъде избегната с фокус върху всички аспекти на решенията.
Внимавай какво търсиш, защото ще го намериш.
Сляпото петно
Pixabay
Все още малко хора си признават, че написаното в цикъла от статии за когнитивните изкривявания касае и тях. Ние не смятаме, че имаме когнитивни изкривявания, нито, че сме пристрастни.
Вярваме искрено, че сме автономни и взимаме добри решения.
Само другите хора стереотипизират и имат предразсъдъци, себе си виждаме като широко скроени и най-вече – като личности, които свободно контролират своите възприятия и убеждения.
Пак ще се позова на Айнщайн и ще кажа, че е трудно съзнанието, което вярва, че е безпристрастно, само да се самоубеди за кои свои аспекти е пристрастно. Имаме нужда от външни огледала, с които да надмогнем своите когнитивни бариери и ако откажем да го правим, ще живеем в тесните кутийки на съзнанията си.
Всеки от нас демонстрира всяко изкривяване, във всяка сфера на живота си и попада в сляпото си петно за това кога, защо и как го прави. А ако човек не осъзнава, че е склонен да го прави поне ретроспективно, анализирайки себе си и поведението си назад във времето, то значи е далеч от осъзнатостта, от автономното мислене и свободната воля.
Всъщност, живее на автопилот, а това не винаги ни дава усещане за субективен самоконтрол и щастие, както поделих в статията “Можем ли да бъдем щастливи на автопилот?”.
Ще завърша с мисълта на Хенри Форд, че
Независимо дали смяташ, че можеш или не можеш, си прав/а.
Вижте и останалите материали от този цикъл, посветен на когнитивните изкривявания и свободната воля в помощ на бизнес лидерите, първата започва ето тук. Последната статия ще намерите тук.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
