Как когнитивните изкривявания водят до предприемачески бърнаут? [Част 3]

Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?

Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности. 

Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин.

По-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Първата част ще намерите тук. Приятно четене!

Всяко възприятие е микро-космос

Pixabay

Днешният материал от поредицата, посветена на когнитивните изкривявания в бизнеса, продължава да ви демонстрира синергичното влияние на менталните бариери пред възприемането на реалността в нейната цялост, които ни ограничават като човешки същества.

И удивителното за мен като изследовател е как при наличието на един и същи механизъм в най-общ вид, ние, хората, всъщност се различаваме по толкова космически начин в своя светоглед и манталитет.

Разликите идват от фундаментите, върху които градим личността си – те придават цвят и текстура и ни помагат да чуваме и виждаме света по начин, по който ни дава структурирано усещане за “Аз съм”. Обичам да помагам на хората да си връщат усещането за субективен контрол през идеята за изключителна самопринадлежност.

За да усещаш, че мислите, емоциите, ценностите, убежденията и реакциите ти наистина отразяват теб, то трябва да си дадеш време да ревизираш всичко, което смяташ, че си и да реконструираш преди всичко представата за себе си и света си. Затова и днес ще поговорим още малко защо е толкова трудно да усетим, че наистина идеите и чувствата ни  принадлежат на нас, че сме автентични и сами управляваме живота и бизнеса си.

Грешна генерализация в бизнеса

Генерализацията е заключение, направено за всички или много случаи на явление, до което е достигнато въз основа на един или няколко случая на това явление. В психологията често ползваме подобни инструменти, за да изграждаме психопрофили в конкретен контекст. Това ни позволява да предсказваме частично човешкото очаквано поведение и има изключително силен приложен характер. Важно е обаче, че ние се стремим да отчитаме влиянието на факторите, които пораждат, повишават или намаляват наблюдаваното явление.

Генерализацията по презумпция е грешно убеждение с условен и контекстуален характер. Ние знаем, че дори 99.99% от хората да правят едно и също нещо, то винаги ще има 0.01%, които ще изберат да направят нещо различно, защото такава е природата на свободната човешка воля.

Психологията е инструмент, който те учи на много смирение и приемане на различията.

Pixabay

Това никак не пречи да изучаваме сходствата между тези 99.99%, както и отличителните им белези спрямо онези 0.01% различни индивиди. Значи също така и че заключенията ни за тези сходства и разлики ще касаят само фракция, а не цялото човечество, и то при определени условия.

Останалото са хипотези и допускания.

И ако вече е твърде сложно да разберете за какво говоря, нека опростим малко нещата.

Когато имаме бизнес и целим да продаваме на клиенти или да мотивираме служители,  не можем да унифицираме всички причини, поради които различните хора купуват или не купуват, работят или не работят. Не е редно и да допускаме, че мотиваторите за едните ще са мотиватори и за другите, само защото обектът на анализ е същият.

Ако не признаем пред себе си тази информационна дупка, изобщо няма да започнем да полагаме усилия да отваряме очите на другите за нас и бизнеса ни, нито пък ще разширяваме сами хоризонтите си, за да опознаваме другите възприятия и нужди – нито на служители, нито на клиенти. И този процес ще остане така неконтролиран и автоматизиран, докато ние не решим да го прекратим и/или модифицираме и оптимизираме осъзнато.

Погрешната генерализация води до стратегически грешки в управлението на хора, идеи, продукти и процеси, вътре и извън бизнеса.

Фалшив консенсус

Склонни сме да мислим, че повече хора са съгласни с нас, отколкото всъщност наистина са.  Всъщност, никой не може да е съгласен напълно, защото никой не може да вижда всичко изцяло като нас, т.е. по презумпция, заради различията на възприятията, хората винаги са в някаква степен НЕ-съгласни помежду си.

Липсата на другомислие за продуктите ни може да е сигнал, че нямаме достатъчно влияние, че продуктът не е релевантен или просто хората не са съгласни наистина с нас, дори когато не дават подобни индикации.

Pixabay

Фалшивият консенсус изисква да поставим под съмнение дали хората оценяват информацията, която им предоставяме и дали я възприемат като истинна и релевантна.

Добър пример са бизнес лидерите, които се самопровъзгласяват за гуру-та и ролеви модели, които рядко получават публично опровержение. Така липсата на негативна обратна връзка ги мотивира да приемат, че околните са съгласни с тях за ролята им в обществото на истинни ролеви модели.

Негативният аспект на подобен вид фаворитизация на възприятието е, че оставаме слепи за границите на своята лидерска позиция. Знаем ли кога от ролеви модел ще се превърнем в шут? Макар че клоунадата наистина е валиден маркетингов инструмент, използващ поляризациите в обществото, обикновено никой не се наема да спори с шута в нишата. Но пък всички ще минат направо през него, за да демонстрират своята роля и значимост.

Липсата на негативна информация е маркер за възможна скрита негативна социална оценка и твърде незначителна социална роля.

Ефект на прожектора

Pixabay

Хората са склонни да надценяват количеството внимание, което другите им обръщат, oсобено в ерата на дигиталните медии.  Наблюдавам вманиачаване по перфектност на визиите, които всъщност ще бъдaт скролнати в общия фийд за секунди. Придаваме тежест и значение на неща, които изобщо няма да повлияят така категорично както очакваме.

Формирането на реакция у околните става чрез пренареждане на доминото, по което ще мине движението на чуждото съзнание.

Фалшивата убеденост, че сме наистина важни, че мнението ни има значение, че продуктите ни са от жизнено значение, води до свръх напрежение и свръх ангажираност с чуждите оценки и очаквания.

Подходящ начин да се справим е да си напомняме, че светът ще продължи да се върти и без нашите безценни творения. И не говорим за омаловажаване на стойността и приноса си. Говорим за фиксирането в очакванията другите да признаят тази наша стойност. Бъди си полезен, прави добри неща и нека времето засвидетелства на околните това.

Отделяме твърде голямо значение на опаковката, на имиджа и репутацията си, вместо на важните неща като това как хората се чувстват с нас и бранда ни и какво казват за нас дори онези, които никога няма да купят нашите продукти и услуги.

Не е толкова важно дали е красиво, а дали зад красотата се крие достатъчно естетика, комфорт и полезност.

Наивен реализъм и наивен цинизъм

Pixabay

Склонни сме да възприемаме, че нашата гледна точка за реалността е “вярната”, а тази на другия е ирационална, дезинформирана и пристрастна. Наивният реализъм стеснява мисленето ни и макар всички да го споделяме като когнитивно изкривяване, малцина полагат съзнателни усилия да го преодоляват.

В допълнение,  той често върви ръка за ръка с циничната предубеденост,  че другият прави нещо само, за да извлече полза.  Така нашата гледна точка е единствената истинна, а чуждата е фалш и опит за манипулация и търсене на лична изгода.

Като бизнес консултант често получавам гневни изблици как аз не разбирам колко е трудно и само говоря, но не правя, затова и позицията ми е грешна. Спорът заради самият спор е дисфункционален в бизнес план, тъй като най-често приключва с ad hominem аргументация, а личностните нападки определено нямат нищо общо с бизнес идеите и търсенето на “вярно” решение.

Такива хора, които наивно и цинично вярват, че само те са прави, а другите са ирационални егоисти, често наричаме “трудни” и “тежки” характери. Преодоляването на този тип изкривявания става по линия на емпатия – към себе си и другите. Когато бизнес консултантът ти е и психолог, зад личностните упреци той прозира с какво точно в момента се затрудняваш и предлага решения на две нива – формално, бизнес ориентирано и личностно, насочено към уменията за справяне със стрес и напрежение.

Ако проявяваме разбиране към чуждата история, тя се превръща в истинска и значима.

Ефект на Дънинг-Крюгер

Pixabay

Колкото по-малко знаеш, толкова по-уверен си в себе си и своите възможности, защото са толкова по-ограничени възприятията ти за вредата, която ще нанесеш на бизнеса, себе си и другите. Много е трудно да убедиш човек, който знае твърде малко, за каквото и да било.

Глупостта наистина е безгранична, докато невежеството е нормално и преодолимо състояние на учещото, любопитно съзнание.

Затова и често си запазвам правото да отказвам стратегическо сътрудничество на твърде начинаещи предприемачи, които обаче са високо уверени в себе си и са склонни системно да подценяват психологическите аспекти на проявленията.

Нерядко след време се връщат, готови да научат уроците си, защото наистина искат да съхранят бизнеса си и тогава вече знам, че ще бъдат предпазливи и ще оценяват по-добре последиците от изборите си. Удивително е колко много помагат скромността и любопитството да преодолеем подобна излишна самонадеяност. Ако не разбираш, че бизнесът се прави от хора за хора, нямаш място в предприемачеството.

Знаещият човек знае, че е човешко да не знае.

Реактивно съпротивление

Pixabay

Работила съм с предприемачи, които са готови на всичко, за да докажат правотата си, дори да направят противоположното на онова, което съм препоръчала. Реактивното съпротивление често е възприемано от другите като инат или опак човек.

В бизнес план, когато получиш информация, която не ти харесва, може лесно да се върнеш към стари и познати модели, дори когато знаеш, че не са ОК нито за теб, нито за бизнеса.

Някои хора наистина изпитват трудност да преодолеят импулсите си и да си сътрудничат и не е учудващо, че във времето се откъсват от околните. Днешният бизнес има нужда от другитe, затова подобна стратегия на реактивно съпротивление категорично води до загуби, особено ако отказът е по отношение на клиентска потребност.

За това да си винаги пръв и винаги прав, в бизнеса точки не дават. Успяваш, когато намираш начин да признаеш правотата и първенството на потребностите на възможно най-много хора, едновременно, използвайки своите услуги, продукти, идеи, знания, умения и ценности.

Никой не може да надскочи Его-то си без воля и усилия.

Тенденция за запазване на статуквото

Pixabay

Повечето предприемачи, с които работя, в началото сякаш имат нужда повече да споделят, отколкото да действат. Нормално е да не можем да помръднем, когато се чувстваме буквално парализирани под бремето на нарастващите отговорности.

Парализата поради свръх анализ е нормална реакция, която отшумява, когато хората започнат да усещат в себе си истинска готовност за промяна.

Колкото и да е дисфункционално настоящето, хората се чувстват твърде уморени да измислят и да направят дори незначителни промени, преди да премахнат психическия си товар. В този момент стремежът е промяната да е възможно най-малка, за да се консервира енергия и да се преодолее шокът.

Съзнанието има нужда да се подготви за промяната.

Какво се случва обаче когато съзнателно изберем да се парализираме и да не променим нищо? Какво се случва, когато всичките ни усилия отидат за запазване на статуквото, ограничаване на бъдещите неясни последици и намаляване на очаквания стрес?

Предвид факта, че бизнесът е действена промяна, опитът да не се променяме нито ние като личности, нито моделът ни на работа, няма как да бъде продуктивен в дългосрочен план. Обичаме нещата да остават такива, каквито са и сме склонни да толерираме само промяна, съществуваща на повърхността. Микро-промените са удачни, когато бизнес моделът е стабилен, средата е консистентна, времената за бизнеса са добри, а ние сме постигнали нужните умения и знание, за да микро-менажираме процесите с лекота.

Колкото по-дълбоко ни засягат измененията отвън обаче, толкова повече преживяваме лична загуба и напрежение в процеса. Борбата да не се променим, защото сме вече твърде уморени и нямаме време и ресурси е начин да влезем в предприемачески бърнаут.

Бизнесът е като река и следва своя логика на непрекъснато движение.

Самоизмама за потъналите разходи

Pixabay

Склонни сме да вярваме, че след като вече сме инвестирали време, пари и ресурси в дадена идея, продукт или услуга, е нужно да продължим да  правим нещата докрай, дори когато знаем, че инвестицията ни не е била добра и е време да сложим точка.

Предприемачите трудно се отказват от бизнес модели, които не се развиват спрямо очакванията им, като продължават с още по-големи усилия дори да влагат, за да “наваксат”.

Когато нямаме точна стратегия и оценка  на възможностите за бърз изход, всеки изход е труден, особено ако бизнесът има сериозни тежести. Типичен пример е микро и малък семеен бизнес, в който са вложени личните спестявания и има дори допълнителни кредити. Този бизнес във времето се превръща в бездънна каца, а хората, които упорито го поддържат, живеят в лишения с години.

И макар бизнесът да не е особено доходоносен, предприемачите продължават да го поддържат “жив”, като вливат нови пари отвън. Бизнес, който не се самоиздържа, рано или късно се превръща в тежест. Излизането от подобна потъваща ситуация не е еднозначно и е желателно спешно да се консултираме с финансов експерт, счетоводител и/или юрист за реалните възможности пред нас.

Добрият играч знае кога да се откаже и да не се раздава на терена.

Заблудата на комарджията

Pixabay

Това когнитивно изкривяване променя мисленето ни за връзката между минали и бъдещи събития. Заблудата на комарджията се състои в убеждението, че събитията, които ще се случат, по някакъв начин са повлияни от минали събития.

Дължи се на вярването, че късметът е нещо справедливо и щом нещо дълго време не се е случвало, предстои да се случи или че щом нещо вече се е случило, намалява вероятността то да се случи отново.

Ние вярваме, че имаме правилната стратегия и че има някаква закономерност при подредбата на събитията. Убедени сме, че има някаква справедлива логика, по която е нормално да се случват. Напълно забравяме за ролята на случайността.

Заблудата на комарджията в бизнес контекст е сериозна пречка, тъй като създава илюзорното усещане за контрол над събития, над които всъщност нямаме такъв. Много предприемачи обвързват наложителната промяна с наличието или отсъствието на дадено събитие и разчитат, че когато всичко се случи, тогава ще е време за действане.

Друга тенденция вследствие самозаблудата е, че късметът справедливо ще се усмихне и щом досега е имало трудности, предстои да стане по-лесно от само себе си. Оставането в позиция на изчакване има своите разумни предпоставки, но определено не следва да е за сметка на случайността. Просто трябва да приемем, че събитията не са по-предсказуеми, отколкото всъщност са и ни се иска да бъдат.

Не можем да повлияем върху изхода на непредсказуемо събитие.

Илюзия за контрол

Pixabay

Предприемачите често се държат така, сякаш изходът от техните усилия зависи изцяло от техните знания, умения, ресурси, тактики и стратегии, а това съвсем не е вярно. Съществуват десетки фактори, извън техен контрол, които ще влияят в процеса на работа и резултатите от нея.

В бизнеса затова и фокусът следва да е върху контрол над нещата, които са непосредствено близо до нас и на които наистина можем да въздействаме като процеси, комуникация, възприятия, инструменти и методи.

Илюзия е да вярваме, че можем да предскажем с огромна точност всеки резултат, както и че можем да повлияем в желаната от нас посока. Казано иначе, много по-често ще се проваляме в точността на прогнозите си, а в редките случаи, в които уцелваме, ще са си с доза късмет.

Илюзията за влияние носи още един пласт бреме, тъй като провокира предприемачите да се чувстват лично отговорни за всеки успех или неуспех, изземвайки функциите на случайността и приписвайки провала на фактори извън себе си. Освобождаващата перспектива тук е, че наистина има много неща, с които да подобрим шансовете си.

И да правиш каквото трябва, пак ще става каквото си ще.

Суеверия

Pixabay

Човешката психика е крехка и винаги търси обяснения, чрез които да се закрепи за реалността. Има огромен набор от неща, които няма как да контролираме нито в живота, нито в бизнеса си.

Предприемачите често са склонни да правят неща, които нямат директна връзка с бизнес резултатите и процесите, с дълбокото убеждение, че така ще повлияят положително върху изхода. Всички тези “странични” за бизнеса действия най-често са плод на някакво суеверие в опит да си върнем илюзорно контрола.

Суеверното поведение е различно от ритуалното по това, че наслагваме почти магическа сила върху действия и събития, които обективно не притежават такава, в опит да наложим своята воля над случайността.

Ритуалното поведение в бизнеса се използва за връщане на контрол върху възприятията с цел фокус и внимание, но ако се прилага извън собственото тяло, отново може да се определи като суеверие.

Ползваме различни форми на ритуалност, за да изградим символност около бизнеса и бранда си, особено когато търсим приемане на своя личен бранд. И ако вярваме, че суеверието има място в комуникациите ни, е много вероятно да посягаме към тази доза “вълшебство”. В крайна сметка, етично или не, мистичното винаги ще продава на хората, които искат “готови” решения. Проблематичността е в случаите, в които търсачите на формули сте вие, а залогът – собственият ви бизнес.

Нито едно суеверие не замества активното действие, което всъщност влияе дългосрочно и положително на резултата.

Виж и останалите материали от този цикъл, посветен на когнитивните изкривявания и свободната воля в помощ на бизнес лидерите, следващата започва ето тук.  Последната статия ще намериш тук.

Променяй. Адаптирай. Еволюирай.

Имаш ли нужда от подкрепа?

Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш –  ще отговоря при първа възможност.

Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво  още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.

Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.

Пиши ми!

Клиентите на Juls’ Psychology споделят:

Споделени истории за хора и пътища:

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!