Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?
Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности.
Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин. Но по-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Приятно четене!
Бързите “готови” решения не значат “достатъчно” добри решения
Pixabay
Ние сме биологични машини за решаване на сложни проблеми и в еволюционен план оцеляват онези, които взимат своите решения по-бързо, при по-нисък разход на енергия, с повече положителни последици и при по-нисък риск. В бизнес план току-що описах рецептата за успех.
Когато мислим за решения, много често попадаме в една от двете крайности – или имаме ум на начинаещ, или ум на експерт, което може да е еднакво неприятно за бизнеса, както разказах наскоро.
Проблемът да знаем твърде много или твърде малко по дадена тема се състои в стеснените ни възприятия.
Освен това, върху процесите на вземане на решения влияят и редица ментални бариери, които мозъкът ни използва, за да ни навигира в безкрайното море от информация вътре и извън нас. Мозъкът ни диктува по неосъзнат за нас начин към какви типове информация да се приближаваме и какви – да отхвърляме.
Макар често да сме доволни от самото решение, което сме взели, впоследствие нерядко разбираме, че това далеч не е било достатъчно добро решение. И ако в личен план често няма непоправими неща, в бизнеса подобни “грешки” са един скъп урок, особено ако може да бъде избегнат с малко повече стратегическо планиране и оценка.
Списъкът с типовете когнитивни изкривявания, предпочитания и грешки, които ни направляват, е огромен и всички сме еднакво подвластни на тези бързи ментални пътеки, по които мозъците ни минават в търсене на “най-доброто” според него решение.
Pixabay
Много често критериите, по които решаваме, не са плод на осъзнатост. Ние дори не сме осъзнати за тяхното съществуваме, нито разбираме как точно филтрират информацията, на база на която вземаме съответните решения.
Слепи и глухи сме за това, че сме слепи и глухи.
Оперативната ми работа изисква да наблюдавам какви филтри използва човека срещу мен, когато развиваме нови за него идеи, концепции, принципи, техники и инструменти за личностно и бизнес развитие.
В няколко поредни материала ще ви разкажа за най-честите когнитивни изкривявания, които саботират иновативно-креативното ни бизнес развитие и които преодоляваме заедно с инструментите, които създавам: InnovaCeption за личностна трансформация и синергично лидерство и Автопойезис 4.0 за организационен и бизнес системен анализ.
Фундаментална атрибутивна грешка
Склонни сме да приписваме някаква характеристика на личността, а не на обект, среда или поведение. Например, при мен идват клиенти, които мислят, че са твърде мързеливи, недисциплинирани, гневливи, непостоянни и прочие негативни етикети.
Системният анализ демонстрира, че има и обективни причини те да проявяват подобно поведение, освен субективните фактори.
С премахването на пречките пред възприятията за оценка на събитията и обектите, хората отново се чувстват уверени в себе си и не изпитват нужда да се самокритикуват със самонараняващи мисли и епитети.
Наблюдавам това изкривяване и по отношение на аудитории, за които предприемачите приемат, че са глупави, мързеливи и недорасли за продуктите им, защото не ги купуват, а демонстрират “само” харесване. Обясняват си липсата на проактивно потребителско поведение с личността на потребителите и не подлагат под съмнение собствената си роля за наблюдаваните реакции.
Когато анализираме кое кара хората да правят това, което правят, често разбираме, че част от причините са били в нашите възприятия, оценки, очаквания и комуникация. Не е вярно, че можем да контролираме средата и хората. Можем да влияем върху себе си и другите чрез промяна на възприятията и контрол върху комуникационните процеси.
Преди да поставим етикет на човека е добре да помислим защо виждаме това, което виждаме. Аргументите срещу личността или групата са най-слабите и не дават възможност за обективни промени.
Промени възприятията за себе си и бизнеса си, за да променяш и възможностите за себе си и бизнеса си.
Успехите са заради мен, провалите – заради друг!
Pixabay
Да фаворитизираш личността си е нормална човешка черта, която в бизнес план обаче води до ескалации и напрежение както между хората вътре в организацията, така и извън структурата.
В бизнеса рядко един провал се дължи на едно конкретно действие. А ако грешката наистина е голяма, то тя отразява сумарния ефект на множество дребни пропуски, натрупани във времето.
Нито успехът, нито провалът се появяват заради една консултация, една промяна, една тактика или конкретен инструмент. Приписването на успехите на личността ни, а провалите – на другите и на обстоятелствата, дава измамна илюзия за власт над резултата.
Системните подходи ни учат да мислим постъпково, на нива и да отчитаме промените в процеса, без да приписваме резултатите на личността си.
В бизнеса всичко е въпрос на синергия и ние контролираме процеса, а не резултата.
Ефект на нееднозначност на информацията
Pixabay
Липсата на нееднозначна информация е сред най-големите пропуски, които предприемачите са склонни да правят. Търсенето на информация, която фаворитизира собственото ни мнение, ни прави напълно слепи за рисковете и възможностите, които дадена идея и обект носят със себе си.
Интересното е, че не само се стремим да намираме подкрепяща информация, но правим и всичко необходимо да страним от “чуждото” мнение и различните гледни точки. Особено видимо е когато предприемачите нямат достатъчно познания и умения да оценяват новопостъпила информация, за която няма как сами да предскажат последиците .
Те осезаемо НЕ търсят помощ, защото не осъзнават, че имат нужда от такава преди да е станало видимо (т.е. твърде късно). А цената за поправяне на миналото е голяма понякога, нали?
Страхът от критика или негативна обратна връзка и отказът от опитна диагностика са малка част от негативните последици от избора да търсим само подкрепяща решението ни, еднозначна информация.
В бизнеса е важно да предприемаме осъзнати рискове, а за да бъдат обективизирани тези рискове, имаме нужда от системна гледна точка и анализ на възможно най-много фактори. И отново, макар да не влияем директно върху изхода от работните процеси, важното е да знаем какво е повлияло за резултата и ако можем – да противодействаме или компенсираме.
За да постигнем тази пълнота, наистина имаме нужда от противоречиви данни и обективни факти за решенията си, а това не е задължително да ни харесва и да съвпада с очакванията, желанията и дори целите ни.
Не можеш да видиш сам онова, което не можеш да видиш сам.
Ефект на котвата
Pixabay
Опознавайки своите продукти и услуги, предприемачите най-често се фиксират върху дадена характеристика на своя продукт, която фаворитизират и намират за най-атрактивна.
В стремежа си да продават, хората често забравят, че всеки обект има множество типове характеристики: 1/ обективни – функционални, технически, социално-икономически и културно обусловени и 2/ субективни – касаещи възприятията за тях – нагласи, убеждения, ценности, емоции, поведенчески реакции и навици на потребителите.
Всяко от тези нива е сложна система само по себе си, а в контекста на даден продукт е направо невъзможно да се предскажат всички възможни реакции на околните. Управлението на всички тези слоеве протича паралелно и контекстуално, така че “закотвянето” в която и да е характеристика с убеждението, че е “най-истинската” за продукта/услугата, води до стеснени продажбени възможности: вероятно тя наистина ще бъде “най-силен” аргумент, но само за шепа хора.
Откриването на възможно най-много “котви” фасилитира процесите и подпомага осъзнаването какво виждат и какво не виждат всички за продуктите и услугите. Ако искаме да “мотивираме” другите за бизнеса си, ще трябва да разширим кръгозора си и да приемем, че онова, което мотивира нас, не е валидно със същата тежест за другите, т.е. приемаме по презумпция, че не познаваме истински нито своя продукт, нито хората.
Опознай своя продукт, за да опознаеш бизнеса си.
Където е вниманието, там е съзнанието
Pixabay
Знаете ли колко рядко предприемачите се улавят, че мислите им се въртят в кръг? Повтарящите се мисли се появяват без да ги забележим и оценим като такива, затвърждавайки усещането, че взетото решение е правилно и добро. Нали всички анализи пак ни водят дотук?
По тази причина дори не забелязваме, че изобщо не обръщаме внимание на нова и различна информация, тя остава далеч извън полезрението ни. Пропускаме противоречивите данни покрай ушите си (буквално не се ангажираме с тях), докато съзнанието ни се занимава с нашите си “правилни” мисли. Фокусираме се отново едва когато чуем/видим “познатото”, с което сме съгласни.
Когато нямаме механизми да се справяме с вътрешните конфликти, които “новото” поражда в нас, просто се научаваме да го избягваме. Това селективно изключване на вниманието се случва без съзнателните ни възприятия, докато не се научим да слушаме активно и да полагаме усилия за мислене по посока на “новото”.
При водене на разговор, когато предоставям различна перспектива, обичайно клиентът започва да се разсейва и да мисли за това какво ще готви довечера например или с какво да оправдае предходните си решения и да се “защити”. Не преживява приятно “изтръгването” от тази мисли и “връщането” в темата на разговора, затова и посочването на игрите на мозъка тук доста помага човек да се самоовласти и да наложи контрол над мислите и разсъжденията си. Виждаш какво пропускаш като видиш какво пропускаш.
Контролирай вниманието си, за да контролираш съзнанието си.
Ако го вярвам, значи е/ще бъде истина
Pixabay
Тенденциите да бъркаме вярванията с факти подлага на огромни изпитания когнитивните ресурси на бизнес лидерите. Това води до нагласата при сформиране на важна за бизнеса стратегия, лидерите да са склонни да разчитат на убежденията и вярванията си, а не на фактите, които обективизират точността на дадено решение.
Като факт можем да приемем нещо, което не се променя, независимо от нашите убеждения, чувства и интерпретации.
Мнението на експертите по традиция следва да е научно обоснована интерпретация на даден факт. Няма значение как се чувства експертът във връзка с даден факт. В бизнеса понякога устойчивостта изисква да овладяваме мислите и емоциите си и да правим каквото трябва, дори когато истината е разочароваща и не удовлетворяваща.
Убеждението е вярване, зад което не е нужно да имаме съществуващ факт. Така хората са свободни да вярват или не вярват в съществуването на Бог например, независимо дали такъв съществува или не съществува обективно. Ние не разполагаме с обективизиращи Бога факти, затова и вярата в Него е толкова голяма сила – няма какво да я разколебае. Обратното важи с пълна сила и служи по същия начин – да вярваме, че сами сме си съдници. В бизнеса обаче много често можем да дадем логически отговор защо нещо може или не може да се случи, независимо дали ние вярваме в това.
Pixabay
Наблюдавам редица микро-бизнеси да потъват и остават в застой, тъй като бизнес лидерите са силно убедени, че външни сили като планети, цифри, енергии, вибрации, карма, съдба, дизайн, Вселена, Божествена енергия и прочие проявления на по-висша от човека сила, влияят системно в посока “блокаж”, “застой” и “не ми е писано” състояния.
Системният анализ нерядко демонстрира, без да уронва правото на лични убеждения, нито да подценява фактора “случайност”, че са възможни и други обяснения от по-фактологичен характер като преумора, бърнаут, липса на ресурси, знания и опит, лоши управленски практики, неподходящи инструменти, неадекватни процеси и помагащи/пречещи пазарни тенденции.
Иска ни се нещата, в които вярваме и които чувстваме, да са истина. Положителното е, че хладният разум, идващ с по-научните обяснения, носи доза облекчение и покой на измъчените съзнания, които вярват, че някой или нещо дърпа конците им непрекъснато. В такова състояние наистина е трудно да повярваш, че си Създаващ и свободен човек.
Обичам да връщам осъзнатостта и самоконтрола в живота и личността на хората и да ги овластявам, защото тогава се раждат истински креативни и иновативни решения, които често служат на всички ни.
Да принадлежиш изключително на себе си е най-ценният дар.
Ефект на обратния огън
Pixabay
Не е учудващо, че хората, които приравняват убежденията си към фактологичното, отказват да прилагат научен подход, който ще изобличи и дискредитира противоречивата им “емпирична” информация, върху която базират решенията и становищата си.
Обратният огън е форма на реакция, при която човек полага усилия да защитава пред себе си и другите своята позиция. В бизнес план това наистина пречи продуктите и услугите да бъдат развивани спокойно, защото всяка критика или негативна оценка има потенциал да разгневи предприемача и да го кара да се защитава от видими или невидими врагове.
Енергията, инвестирана в тази посока, наистина може да се вложи на обратно, в прогрес. В края на тунела “гняв” предприемачът намира изтощение, цинизъм и ниска продуктивност – маркерите за започващ бърнаут.
Не е учудващо, че често получавам обратна връзка, че идеите и възгледите ми са спорни, объркващи и дори противоречиви. Човек силно се съпротивлява на промяна на убежденията си, особено когато е вложил огромна енергия да развие продуктите си и е нормално да съм в позиция на “посрещаща обратния огън”.
Това, че съм бизнес психолог, определено ми помага – видя ли “обратен огън”, знам, че това е сигнал, че човекът не може да преработи някакво късче нова информация. Това е маркер, че имаме да поработим на микро-ниво и да управляваме микро-промяната в контекста на личността, преди да продължим с по-големите задачи пред себе си в бизнес план.
Най-голямата слабост на бизнеса ти са собствените ти ограничени възприятия.
Илюзорно превъзходство
Pixabay/Kellepics
Ние, хората, наистина сме склонни да надценяваме своята личност, умения и знания, вярвайки, че сме много над останалите. Множество интересни изследвания демонстрират, че над 60 – 80 % от запитаните във всяко от тях оценяват своите способности над средните, което е статистически невъзможно.
Няма как 80% от хората да бъдат по-добри от 50% от другите, нали?
Страничен ефект от илюзорното превъзходство е и липсата на доверие, че някой друг може да изпълни задачата толкова добре и качествено като нас. Ако още не сте се досетили до какви последици води това в бизнес план, отговорът е: до липса на системно делегиране и склонност към микро-менажиране. Това е и огромната ми мисия у нас – микро-бизнесите да се научат делегират, за да не прегарят предприемачите и да имат добро качество на живот като хора.
Мирко-менажирането на бизнес е за мен най-голямата стратегическа грешка, за която заплащаме с личното си здраве, с парите и липсата си на време.
Качеството на живот на бизнес лидерите се определя от количеството свободно време и многообразието на възможности и ресурси, които да инвестират в него.
Илюзията за самодостатъчност и грижата за себе си
Предприемаческият бърнаут се поражда поради невъзможността да надскочим което и да е от тези когнитивни изкривявания сами преди да е възникнал проблем. Дори при криза обаче не е никак сигурно, че пак няма да намерим решение от типа “същото като предишното” и това е по-скоро правило, отколкото изключение.
Като прибавим и илюзията за превъзходство, вече знаем защо толкова малко предприемачи търсят активно помощ и подкрепа, нито пък делегират безкрайните си задачи и избират да микро-менажират до безкрай.
Трудно ще поискаш помощ ако вярваш, че знаеш всичко и си най-добър в това, което правиш.
Не знам защо в Западното общество приемаме, че е нормално да бъдем тревожни, преуморени, отчуждени и самодостатъчни. Преследваме “много“-то, вместо достатъчното. Всички изследвания показват как точно влияе тревожността върху когнитивните ни способности, качеството на решенията и житейския стил. А да имаш огромен списък със задачи неизбежно ще повишава тревожността ти в хода на живота. Ще се повишава и честотата на грешките, както и сложността на изборите след пропуските, докато ресурсите ни – материални и ментални, с времето прогресивно ще намаляват.
Като прибавим и когнитивните ни изкривявания, то понякога най-бързото и ефективно решение е смяната на гледната точка и системен анализ. Бизнес психологията е удобен и гъвкав инструмент за такава микро и макро промяна на индивидуално, групово и организационно ниво и се радвам, че за хората, с които работя, “нормата” за грижата за себе си и продуктивността не е да се наспят, нахранят, изкъпят и успеят да отметнат всички планирани задачи. За синергичните лидери бизнесът е част от пълноценния им живот, в който всяка значима сфера на живот получава нужните внимание, време и ресурси.
Овладей емоцията и мисълта си, за да овладееш силата си в бизнеса
Предприемаческият живот изисква хладен и отворен ум, логичност и последователност, аналитичност и приоритизация. Изисква да съжителстваме в синергия със своите емоции и да ги влагаме там, където трябва – в своите креативни идеи, иновативни подходи и значими отношения с околните. Тревожният човек също може да мисли, но дали е в състояние да осъзнае как перцепцията му влияе върху мисленето и резултатите от мисленето?
Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption.
Виж и останалите материали от този цикъл, посветен на когнитивните изкривявания и свободната воля в помощ на бизнес лидерите, следващата започва ето тук. Последната статия ще намериш тук.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
