Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?
Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности.
Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин.
По-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Първата част ще намерите тук. Приятно четене!
Да бъдеш ограничен не е стигма, а норма
Pixabay
Да не осъзнаваш мисленето си не е стигма, а норма. Не е нормално обаче да сочим с пръсти и да лепим етикети на хората, които признават, че искат да разширят мирогледа си.
Психологическите инструменти не са пенкилер и не дават отговор на всички въпроси в бизнеса, но имат какво да предложат, ско ще работим с човешките възприятия и съзнанието. Продължавам темата за влиянието на несъзнателните мисловни процеси върху бизнес управлението и как водят до предприемачески бърнаут.
Предприемаческият бърнуат не застига хората, защото са некомпетентни, глупави и мързеливи.
Той идва при всички, които методично повтарят старите си грешки без дори да го осъзнават, защото хората се уморяват, губят сили и смисъл и просто спират.
Ето защо понякога всичко в средата, процесите и задачите на предприемачите става токсично, изтощително, неефективно и непродуктивно. Излизането от такива състояния не става с почивка, хоби или инвестиране в нещо ново и различно. В тези моменти имаме нужда да спрем и да осъзнаем как сме стигнали до тук.
Надявам се статията днес да ви помогне да разширите хоризонтите си и да се научите да не прегаряте в бизнеса си, подчинявайки се на манталитета на другите, а нас на своята представа за това кое е нормално и кое – не.
Радвам се, че първата част на статията ви допадна и днес ви представям продължението, защото истината е, че ние сме подложени на множество когнитивни изкривявания, които наистина са пречка през иновативно-креативната личностна и бизнес трансформация.
И докато не осъзнаем колко малко осъзнаваме и можем да променяме, е по-вероятно да виждаме малки част от пъзела, на случаен принцип, в зависимост от опита и зрелостта си. Да не виждаш всичко донякъде и въпрос на житейска нагласа и отказ от търсене на начини да узнаеш повече.
Бизнесът обаче има нужда да знаем как виждаме цялата картина.
Как ние гледаме на нещата ще диктува и какво успяваме да осъзнаем и предвидим, анализираме и променим. Когато познаваме личните си граници, слабости и дефицити, ще можем да дадем повече на своите бизнес идеи и инвестиции. Ето и новата доза когнитивни изкривявания, които заедно с бизнес лидерите се опитваме да променим в посока иновативност, креативност, толерантност към риск, справяне с несигурност и негативни емоции.
Устойчивост на дискредитираните убеждения
Не е вярно, че промяната в ценностите и нагласите се случва с натрупване на нова и фактологична информация. Изследванията показват, че имаме склонност в някаква степен да вярваме частично дори на информация, която е била надлежно опровергана. Така това базово, “старо” и дисфункционално вярване продължава да оказва влияние върху последващите ни решения, дори когато вече знаем, че не е правилно за нас.
Всички виждаме това явление при медийна дезинформация и фалшиви новини. Преодоляването на дългосрочните негативни ефекти от дискредитирани убеждения изисква време и съзнателни усилия, както и работа с обърканите ни чувства. Човек непрекъснато се буди от автопилот и не разбира защо и мисли неща, които вече е отхвърлил като неистинни.
В бизнес план, когато заучим да правим нещо грешно, ще сме много склонни винаги, когато не оказваме съзнателен контрол, да се връщаме към дисфункционалния си метод, дори когато сме научили нова техника или инструмент. Усещането е, че не сме се сетили за “новото”, сякаш сме забравили, че го знаем. Нямаме логично и обяснение защо сме го забравили.
Когато човек знае, че има подсъзнателни самоограничаващи бариери, които са невидими за него, е по-склонен да поиска да “прогледне”, но за тази цел ще са нужни инструменти и други призми на възприятие.
Виждането на себе си в цялост става най-лесно чрез огледало.
Ефект на контраста
Pixabay
В бизнеса често преживяваме влиянието на контраста при сравнение между няколко възможности и позитивните или негативните последици, които те носят за нас.
Склонни сме да работим по-мотивирано и бързо за идеи, които ни привличат и обещават бързи резултати, отколкото за идеи, които усещаме като по-скучни и не водят до директна награда за усилията ни.
Така, вече се досещате кое е ключовото умение, с което решаваме този неприятен проблем, нали? Дисциплина. И то не каква да е, а самодисциплина.
Самодисциплината е умението да виждаме кога сме НЕ дисциплинирани и да се връщаме осъзнато към избора си да бъдем последователни.
Особено сложно е да се самомотивираме, когато двете алтернативи пред нас са една до друга и сравнението става с достатъчно осъзнатост за собствените ни преживявания, неудовлетвореност и пропуснати възможности. Типичен пример е свръх ангажираност за красиви социални медии, където веднага получаваме одобрение и харесване, за сметка на нежелание за правене на скучната и незабележима оперативна работа, която всъщност прави бизнесът ни печеливш, а клиентите – доволни.
Ефектът на контраста е особено осезаем когато двата обекта на сравнение са непосредствено близо и можем реално да ги сравняваме с доста обективни критерии, а понякога и със субективни. За тази цел с предприемачите изработваме системен подход на работа и гъвкави процеси, които позволяват последователно и с повече лекота хората да работят, без да се чувстват ощетени.
Учим да виждаме микро-действията си като част от цялата картина и да не отдаваме толкова значение на онези елементи, които не ни носят моментно възнаграждение. Отлагане на удоволствието. Самодисциплина.
Правенето на бизнес е процес и си струва да се наслаждаваме на всяка крачка.
Дисциплината е умението да отлагаш получаването на удоволствието си, а не отказ от всякакво удоволствие.
Проклятието на познанието
Pixabay
Често си напомням, че когато говоря с клиент, е по-добре да допусна, че той не знае нищо или знае твърде малко за онова, за което говоря. Проклятието на познанието допуска, че другият знае колкото теб, за разлика от илюзията за превъзходство от предходната статия, при която допускането беше, че никой не знае колкото теб.
При предприемачите това е особено видимо, тъй като редовно забравят да включат в описанието важни характеристики на продуктите си, вярвайки, че клиентите знаят или ще се сетят сами за какво им говорят (което рядко се случва така).
Когато внедряваш нещо ново и различно, е важно да дадеш шанс на другите да те догонят наистина на информационно ниво. Щедростта при отдаването на знание винаги е печеливша стратегия в бизнеса, защото не унижава другия за неговото незнание, а демонстрира истинска емпатия и алтруизъм. Учиш, докато опознаваш.
Обучавай другите така, че в някакъв момент наистина да могат и да знаят колкото теб.
Групово мислене
Pixabay
В сплотените екипи често липсва проактивност, иновативност и креативност не защото хората там не са способни, а защото се стремят да запазят отношенията си топли и сърдечни. Липсата на опортюнистична гледна точка носи риск от това да бъдеш наречен конфликтен само в незрелите групи – там вероятно проблемите са по-сериозни от груповото мислене.
Всички мислят, че всички мислят, че всичко е наред.
Така никой не провокира дискусии дали наистина горното твърдение е вярно и ако е така – защо. Груповото мислене пак ни връща към тезата на Айнщайн – ако липсват други гледни точки, значи сме изчерпани и при всичко случаи ни трябва външна експертиза и оценка на риска на взетото решение.
Във всяка група има личност, която – стига да получи своя шанс, няма против да генерира идеи и гледни точки. А ако такъв човек в екипа липсва, значи мениджърът е бил когнитивно пристрастен при сформирането на работната си група или е останал сляп за наличието на групово мислене, което криви начина, по който човекът или екипът решава проблемите си.
Ако никой не знае какво всички не знаем, значи никой нищо не знае за неизвестното пред нас.
Ефект на примамката
Pixabay
Много често в маркетинга използваме 3 възможности за избор, като “средната” фаворитизира исканата от нас така, че хората да избират или средната, или голямата. “Малката” е съществуваща, но не особено желана алтернатива. Този ефект работи чудесно не само при продажбите, макар че повечето предприемачи рядко осъзнават как сами попадат в същата клопка.
Когато трябва да се направи избор между 2 възможности, а не може да решат, често се създава трети вариант, който твърде много прилича на една от предходните 2 визии за промяна. Затова и често прибягвам до тест на само 2 възможности, които са с отчетливи разлики – така наистина можем да знаем кои елементи са дали по-добри резултати.
Всъщност, ще се учудите колко повече информация получаваме при сравнение на ясно контрастни неща. Когато търсим какво примамва околните, не следва да попадаме сами в същата примка, нали?
Сравняването на малко и твърде близки възможности води до самозаблудата, че знаем какво работи.
Деклинизъм
Pixabay
Всички изпитваме носталгията по миналото, особено когато стане трудно тук и сега. В бизнес план, тенденцията да идеализираме “доброто старо” в условията на силна конкуренция и динамични пазари, може да се окаже неефективно решение.
Страхът от неясното бъдеще кара предприемачите да замръзват мисловно и да се въртят тревожно в кръг.
Така при всеки малък или голям неуспех те несъзнателно се опитват да връщат бизнес модела си към “по-стара” версия, когато всичко е работело безотказно без да оценят адекватно факторите на средата и тяхното влияние.
Носталгията по славното минало на бизнеса води до апатия и нежелание да продължаваме да развиваме и правим нови неща, а с това настъпва и упадъка на растежа. Някои бизнеси установяват хомеостаза и функционират в застой, а при добра пазарна възможност, имат потенциал д оцелеят и с години.
Отричането на реалността обаче е маладаптивно решение, защото буквално не ти позволява да се приспособиш към съвремието си.
В бизнеса решенията се взимат като в медицината – “лекуват” се само симптомите на състоянията, които възникват тук и сега. Оценката на предиспозициите на личността и бизнеса е много важна, но сама по себе си тя не води нито до възникване на кризисно състояние, нито до лечение на такова. Тя е просто оценка на риска така, че да се самонавигираме тук и сега, с ясната идея коя промяна кой риск повишава.
Останалото се нарича “превенция” и отрязва промяна в начина на бизнес управление така, че да се избягват тези “очаквани” състояния посредством системен анализ. Но е факт, никой не може истински да ви предпази от бъдещи трусове и страдания, нито в личен, нито в бизнес план.
Да знаеш какво може би ще разболее и теб, и бизнесът ти, е най-ключовата стъпка за предприемаческия успех, защото ни пази от бърнуат.
Реалността на розовите очила
Pixabay
Да товариш бизнеса си с нереалистични очаквания най-често води до откъсване от реалността. Розовите очила добавят щипка вълшебство към всичко, което очакваме да се случи, докато не настъпи не толкова “розовата” сурова реалност със своите несправедливости и неясноти.
Разминаването между нереалистични, свръхположителни очаквания и действителните резултати в никакъв случай не се преживява с лекота от съзнанието, което е съществувало допреди миг в своя въздушен свят.
Търсенето на положителното и избягването на негативното е начин да катастрофираш в полет – ако печелившият цвят беше розов, дъгата нямаше да съществува. Да вярваш само в положителното е ограничаващо възприятията убеждение, но и лишаващо от другите форми на преживяване и учене. Не можем активно да учим през негативната информация или през неутралитета. Ако вярваме, че в живота има как да намираме само сладост, мекичко, лекичко и въздушно, всяка друга връзка с действителността ще бъде избягвана и скъсвана, а носителите ще бъдат заклеймявани с етикети.
За “розовите” съзнания всяка форма на критична мисъл действа като леден душевен душ. В стремежа си да избягат от това интензивно и неприятно преживяване, хората просто решават проблема си с бягство от реалността и най-вече – от този, който разваля магията им.
Бизнесът има нужда от нашия хладен ум, топла душа и умението да го приемаме такъв, какъвто е, тук и сега.
Хубавото на тези когнитивни изкривявания е, че те наистина са ментални хакове за вземане на бързи решения. Ако се научим да програмираме убежденията, които ги активират, пак ще бъдем подвластни на тяхното влияние. Но е много вероятно малките промени в субективните ни възприятия да доведат до по-количествени и качествени изменения в усещането ни за нас, света и мястото на бизнеса и личността ни.
Овладей емоцията и мисълта си, за да овладееш силата си в бизнеса
Предприемаческият живот изисква хладен и отворен ум, логичност и последователност, аналитичност и приоритизация. Изисква да съжителстваме в синергия със своите емоции и да ги влагаме там, където трябва – в своите креативни идеи, иновативни подходи и значими отношения с околните. Тревожният човек също може да мисли, но дали е в състояние да осъзнае как перцепцията му влияе върху мисленето и резултатите от мисленето?
Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption.
Виж и останалите материали от този цикъл, посветен на когнитивните изкривявания и свободната воля в помощ на бизнес лидерите, следващата започва ето тук. Последната статия ще намериш тук.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Имаш ли нужда от подкрепа?
Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Пиши ми!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
