Фокус и продуктивност

Как когнитивните изкривявания водят до предприемачески бърнаут? [Част 2]

Овладей мисълта си когнитивни изкривявания

Обичаме да мислим, че знаем и разбираме всичко. Харесваме да бъдем първи и прави. Наистина ли винаги знаем най-добре от какво имаме нужда и кое е добре за бизнеса ни? Отворени ли сме наистина към нова информация? И допускаме ли други гледни точки за нещата, които правим?

Над 10 години работа с предприемачи и бизнес лидери демонстрира, че дори не сме способни обективно да оценим нивото си на знаене и можене. И не, бизнесът ни не се управлява от това, което знаем. Движи го напред онова, което не знаем и под чийто натиск се налага да адаптираме, променяме и оцеляваме. Предприемаческият бърнаут е сериозно състояние, в което все повече западни бизнес лидери избират целенасочено да съществуват под натиска на убеждения и стереотипи, диктувани от комерсиални цели и фалшиви ценности. 

Силната конкуренция, ограничените ресурси и личните когнитивни изкривявания са синергичната сила, която бавно и славно ни води до предприемачески бърнуат. Днешният личен бизнес тренинг е посветен на когнитивните бариери, които може дори да не знаем, че сами си поставяме. Преодоляването на автоматичните реакции и осъзнатото съществуване определено повишават продажбите, защото ни учат да мислим за бизнеса си по друг начин.

По-важното е, че осъзнаването на собствените когнитнивни изкривявания и базови дисфункционални убеждения, ни помага да се предпазим от живот в хронична преумора, безкраен стрес, неадекватни решения и непълноценни резултати. Отделете си 15 минути и направете още една малка крачка към промяната, защото вие имате значение! Първата част ще намерите тук. Приятно четене!

 

Да бъдеш ограничен не е стигма, а норма

Sky rocket your brand

Pixabay

Да не осъзнаваш мисленето си не е стигма, а норма. Не е нормално обаче да сочим с пръсти и да лепим етикети на хората, които признават, че искат да разширят мирогледа си. Психологическите инструменти не са пенкилер и не дават отговор на всички въпроси в бизнеса.

Ако ще работим с човешките възприятия и съзнанието, то тогава определено има какво да предложат. Продължавам темата за влиянието на несъзнателните мисловни процеси върху бизнес управлението и как водят до предприемачески бърнаут.

Предприемаческият бърнуат не застига хората, защото са некомпетентни, глупави и мързливи. Той идва при всички, които методично повтарят старите си грешки без дори да го осъзнават. Всичко в средата, процесите и задачите става токсично, изтощително, неефективно и непродуктивно.

Надявам се статията днес да ви помогне да разширите хоризонтите си и да се научите да не прегаряте в бизнеса си, подчинявайки се на манталитета на другите, а нас на своята представа за това кое е нормално и кое – не.

Радвам се, че първата част на статията ви допадна и днес ви представям продължението, защото истината е, че ние сме подложени на множество когнитивни изкривявания, които наистина са пречка през иновативно-креативната личностна и бизнес трансформация.

Ето и обобщение на първата група ментални бариери: ние непрекъснато сме в сляпото си петно и не виждаме какво не виждаме. Склонни сме да вярваме, че знаем и можем повече от другите. Смятаме, че успехите ни се дължат на нашите действия и отричаме влиянието на случайните фактори. Имаме изкривена представа за нещата, тъй като сме склонни да се “закотвяме” в дадена характеристика и да игнорираме другата информация, а липсата на внимание върху останалите части от “цялото”, ни пречи да правим по-обективни преценки.

Щеше да е хубаво трудностите с възприятията ни да се изчерпват дотук, но това съвсем не е така. И докато не осъзнаем колко малко осъзнаваме, е по-вероятно да виждаме малки част от пъзела, на случаен принцип, в зависимост от опита и зрелостта си.

Бизнесът обаче има нужда да знаем как да виждаме цялата картина.


 

Съзнателна Vs. Несъзнателна съпротива на промяна

Grow your strenght with Juls' Psychology

Pixabay

Съзнателните съпротиви активират целия психичен ресурс на човек в посока непромяна. Освен, че подобен тип личност е високо дисфункционална в личен, бизнес и социален план, самата аз не мога да бъда от никаква полза на подобни хора .

Всичко, което кажа или направя, ще бъде използвано с всички сили в посока причини и мотиви за НЕ промяна. Затова и е нужно човек да кандидатства за работа с мен, тъй като съм експерт по внедряване на промяна в съзнания, които искат да се откажат напълно доброволно от онова, което им причинява дискомфорт и дори страдание. Психология с лейката и за всеки случай не знам как с прави.

За да има интервенция, е нужно да има готовност за осъзнат отказ от страдание.

Ако се оплакваш, но  не променяш, няма как да помогна и аз. Аз съм комфортен начин да организираш вътрешния си свят, да преодолееш  вътрешните си конфликти пред промяната, да осъзнаеш когнитивните си изкривявания и да те подготвя за действие. Скокът обаче е твой, защото животът е твой.

 

Как да структурираш себе си и бизнеса си?

Да организираш своите мисли, чувства, идеи, ценности, убеждения и реакции; да ги вкладеш в бизнес идентичност;  да организираш около това бизнес ядро подходящите процеси, хора и ресурси; да създадеш комуникационна инфраструктура и общност и да внедриш влиятелно всичко това посредством единно и деликатно звучене, не е задача, която можем да изпълним, ако живеем на автопилот и сме твърде фиксирани в своите представи за нещата. Все пак, за да продаваш, следва да удовлетворяваш чужди потребности. И ако нямаш сетива за другите, нямаш и инструменти да ги достигнеш ефективно и на печалба.

Както  е казал Айнщайн, един проблем не може да бъде решен от същото ниво на съзнание, което го е породило. За да прескачаме своите когнитивни бариери през възприятията на нова и важна информация, имаме нужда от инструменти за системен анализ и мониторинг. И тук говорим за стремежа за съзнателна промяна в опит за контра реакция на несъзнателните процеси, на които всички сме подвластни.

be happy in business

Pixabay

Казано по-просто, не можем с малко четене на книжки да надскочим еволюционен механизъм, който работи еднакво автоматизиращо за всички ни като биологичен вид. Нужен ни е фокус върху процеса на мислене и решаване на проблеми, а не само върху резултата от мисловната ни активност.

Така подходите, които описвам тук, касаят стремежа да положим усилия и с помощта на всички налични средства, да осъзнаваме процесите на лична и бизнес трансформация и да фасилитираме своята промяна по по-осъзнат начин. Илюзия е, че ще контролираме всичко, ние не можем да мислим за всичко едновременно. Затова и твърдя, че имаме нужда от системност, от визуализация на мисленето си, за да го наблюдаваме и обективизираме.

Днес ще говорим за още няколко типа когнитивни изкривявания, които се явяват пречка пред съзнателната промяна. Общото между всички тях е, че са форма на подсъзнателна съпротива и ние нямаме способност да окажем контрол върху този процес, освен ако не получим помощ отвън. Задачата е да видим какво пропускаме да видим и чуем и да анализираме доколкото е възможно други гледни точки.


 

Устойчивост на дискредитираните убеждения

Не е вярно, че промяната в ценностите и нагласите се случва с натрупване на нова и фактологична информация. Изследванията показват, че имаме склонност в някаква степен да вярваме частично дори на информация, която е била надлежно опровергана. Така това базово, “старо” и дисфункционално вярване продължава да оказва влияние върху последващите ни решения, дори когато вече знаем, че не е правилно за нас.

Create a network

Всички виждаме това явление при медийна дезинформация и фалшиви новини. Преодоляване

то на дългосрочните негативни ефекти от дискредитирани убеждения изисква време и съзнателни усилия, както и работа с обърканите ни чувства. Човек непрекъснато се буди от автопилот и не разбира защо и мисли неща, които вече е отхвърлил като неистинни.

В бизнес план, когато заучим да правим нещо грешно, ще сме много склонни винаги, когато не оказваме съзнателен контрол, да се връщаме към дисфункционалния си метод, дори когато сме научили нова техника или инструмент. Усещането е, че не сме се сетили за “новото”, сякаш сме забравили, че го знаем. Нямаме логично и обяснение защо сме го забравили.

Когато човек знае, че има подсъзнателни самоограничаващи бариери, които са невидими за него, е по-склонен да поиска да “прогледне”, но за тази цел ще са нужни инструменти и други призми на възприятие.

Виждането на себе си в цялост става най-лесно чрез огледало.


Ефект на контраста

Old woman smiling

Pixabay

В бизнеса често преживяваме влиянието на контраста при сравнение между няколко възможности и позитивните или негативните последици, които те носят за нас.

Склонни сме да работим по-мотивирано и бързо за идеи, които ни привличат и обещават бързи резултати, отколкото за  идеи, които усещаме като по-скучни и не водят до директна награда за усилията ни.

Така, вече се досещате кое е ключовото умение, с което решаваме този неприятен проблем, нали? Дисциплина. И то не каква да е, а самодисциплина.

Самодисциплината е умението да виждаме кога сме НЕ дисциплинирани и да се връщаме осъзнато към избора си да бъдем последователни.

Особено сложно е да се самомотивираме, когато двете алтернативи пред нас са една до друга и сравнението става с достатъчно осъзнатост за собствените ни преживявания, неудовлетвореност и пропуснати възможности. Типичен пример е свръх ангажираност за красиви социални медии, където веднага получаваме одобрение и харесване, за сметка на нежелание за правене на скучната и незабележима оперативна работа, която всъщност прави бизнесът ни печеливш, а клиентите – доволни.

Ефектът на контраста е особено осезаем когато двата обекта на сравнение са непосредствено близо и можем реално да ги сравняваме с доста обективни критерии, а понякога и със субективни. За тази цел с предприемачите изработваме системен подход на работа и  гъвкави процеси, които позволяват последователно и с повече лекота те да работят, без да се чувстват ощетени. Учим да виждаме микро-действията си като част от цялата картина и да не отдаваме толкова значение на онези елементи, които не ни носят моментно възнаграждение.

Правенето на бизнес е процес и си струва да се наслаждаваме на всяка крачка.

Дисциплината е умението да отлагаш получаването на удоволствието си, а не отказ от всякакво удоволствие.


Проклятието на познанието

Night sky isolation

Pixabay

Често си напомням, че когато говоря с клиент, е по-добре да допусна, че той не знае нищо или знае твърде малко за онова, за което говоря. Проклятието на познанието допуска, че другият знае колкото теб, за разлика от илюзията за превъзходство от предходната статия,  при която допускането беше, че никой не знае колкото теб.

При предприемачите това е особено видимо, тъй като редовно забравят да включат в описанието важни характеристики на продуктите си, вярвайки, че клиентите знаят или ще се сетят сами за какво им говорят.

Особено когато внедряваш нещо ново и различно е важно да дадеш шанс на другите да те догонят наистина на информационно ниво. Щедростта при отдаването на знание винаги е печеливша стратегия в бизнеса, защото не унижава другия за неговото незнание, а демонстрира истинска емпатия и алтруизъм. Учиш, докато опознаваш.

Обучавай другите така, че в някакъв момент наистина да могат и да знаят колкото теб.


Групово мислене

Free will or dummy

Pixabay

В сплотените екипи често липсва проактивност, иновативност и креативност не защото хората там не са способни, а защото се стремят да запазят отношенията си топли и сърдечни. Липсата на опортюнистична гледна точка носи риск от това да бъдеш наречен конфликтен само в незрелите групи – там вероятно проблемите са по-сериозни от груповото мислене.

Всички мислят, че всички мислят, че всичко е наред.

Така никой не провокира дискусии дали наистина горното твърдение е вярно и ако е така – защо.

Груповото мислене пак ни връща към тезата на Айнщайн – ако липсват други гледни точки, значи сме изчерпани и при всичко случаи ни трябва външна експертиза и оценка на риска на взетото решение.  Във всяка група има личност, която – стига да получи своя шанс, няма против да генерира идеи и гледни точки. А ако такъв човек в екипа липсва, значи мениджърът е бил когнитивно пристрастен при сформирането на работната си група или е останал сляп за наличието на групово мислене, което криви начина, по който екипът решава проблемите си.

Ако никой не знае какво всички не знаем, значи никой нищо не знае за неизвестното пред нас.


Ефект на примамката

Brand communication

Pixabay

Много често в маркетинга използваме 3 възможности за избор, като “средната” фаворитизира исканата от нас така, че хората да избират или средната, или голямата. “Малката” е съществуваща, но не особено желана алтернатива. Този ефект работи чудесно не само при продажбите, макар че повечето предприемачи рядко осъзнават как сами попадат в същата клопка.

Когато трябва да се направи избор между 2 възможности, а не може да решат, често се създава трети вариант, който твърде много прилича на една от предходните 2 визии за промяна. Затова и често прибягвам до тест на само 2 възможности, които са с отчетливи разлики – така наистина можем да знаем кои елементи са дали по-добри резултати. Всъщност, ще се учудите колко повече информация получаваме при сравнение на ясно контрастни неща. Когато търсим какво примамва околните не следва да попадаме сами в същата примка, нали?

Сравняването на  малко и твърде близки възможности води до самозаблудата, че знаем какво работи.

 


Деклинизъм

Creativity & entrepreneurship

Pixabay

Всички изпитваме носталгията по миналото, особено когато стане трудно тук и сега. В бизнес план, тенденцията да идеализираме “доброто старо” в условията на силна конкуренция и динамични пазари, може да се окаже неефективно решение.

Страхът от неясното бъдеще кара предприемачите да замръзват мисловно и да се въртят тревожно в кръг.

Така при всеки малък или голям неуспех те несъзнателно се опитват да връщат бизнес модела си към “по-стара” версия, когато всичко е работело безотказно без да оценят адекватно факторите на средата и тяхното влияние.

Носталгията по славното минало на бизнеса води до апатия и нежелание да продължаваме да развиваме и правим нови неща, а с това настъпва и упадъка на растежа. Някои бизнеси установяват хомеостаза и функционират в застой, а при добра пазарна възможност, имат потенциал д оцелеят и с години.  Отричането на реалността обаче е маладаптивно решение, защото буквално не ти позволява да се приспособиш към съвремието си.

В бизнеса решенията се взимат като в медицината – “лекуват” се само симптомите на състоянията, които възникват тук и сега. Оценката на предиспозициите на личността и бизнеса е много важна, но сама по себе си тя не води нито до възникване на кризисно състояние, нито до лечение на такова. Тя е просто оценка на риска така, че да се самонавигираме  тук и сега с ясната идея коя промяна кой риск повишава.

Останалото се нарича “превенция” и отрязва промяна в начина на бизнес управление така, че да се избягват тези “очаквани” състояния посредством системен анализ. Но е факт, никой не може истински да ви предпази от бъдещи трусове и страдания, нито в личен, нито в бизнес план.

Да знаеш какво може би ще разболее и теб, и бизнесът ти, е най-ключовата стъпка за предприемаческия успех, защото ни пази от бърнуат.


Реалността на розовите очила

Creativity & Innovativeness

Pixabay

Да товариш бизнеса си с нереалистични очаквания най-често води до откъсване от реалността. Розовите очила добавят щипка вълшебство към всичко, което очакваме да се случи, докато не настъпи не толкова “розовата” сурова реалност със своите несправедливости и неясноти. Разминаването между нереалистични, свръхположителни очаквания и действителните резултати в никакъв случай не се преживява с лекота от съзнанието, което е съществувало допреди миг в своя въздушен свят.

Търсенето на положителното и избягването на негативното е начин да катастрофираш в полет – ако печелившият цвят беше розов, дъгата нямаше да съществува. Да вярваш само в положителното е ограничаващо възприятията убеждение, но и лишаващо от другите форми на преживяване и учене. Не можем активно да учим през негативната информация или през неутралитета. Ако вярваме, че в живота има как да намираме само сладост, мекичко, лекичко и въздушно, всяка друга връзка с действителността ще бъде избягвана и скъсвана, а носителите ще бъдат заклеймявани с етикети.

За “розовите” съзнания всяка форма на критична мисъл действа като леден душевен душ. В стремежа си да избягат от това интензивно и неприятно преживяване, хората просто решават проблема си с бягство от реалността и най-вече – от този, който разваля магията им.

Бизнесът има нужда от нашия хладен ум, топла душа и умението да го приемаме такъв, какъвто е, тук и сега.

Хубавото на тези когнитивни изкривявания е, че те наистина са ментални хакове за вземане на бързи решения. Ако се научим да програмираме убежденията, които ги активират, пак ще бъдем подвластни на тяхното влияние. Но е много вероятно малките промени в субективните ни възприятия да доведат до по-количествени и качествени изменения в усещането ни за нас, света и мястото на бизнеса и личността ни.

Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption.


Юлика Новкова

Променяй. Адаптирай. Еволюирай.



Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!

 

You Might Also Like