Когато не се справяме добре и не сме продуктивни в личен план, това няма как да не се отрази и на други сфери от живота ни. Трудно да е осмислим как точно личната ни ефективност се отразява на професионалната продуктивност. Много често задачите в двете житейски направления се различават качествено. Така, както подреждаме личния си живот, така подреждаме и професионалния си.
Защо за много хора съвременните методи за повишаване на ефективността не сработват? Причината се крие в личността ни, често без да осъзнаваме. Моята задача в такива моменти е да помогна на човека да преосмисли себе си, навиците си, убежденията и емоциите си, които го саботират на всяка крачка. Да създаде своята система за ефективност, а да не разчита на единичен инструмент за повишаване на ефективността. Защото не можеш да решаваш всеки проблем с един и същи подход, а когато ефективността спадне, значи има друг проблем. Разглеждам ефективността като симптом, като следствие, а не просто като личностна черта или поведение. Казано иначе, има причини да успяваме или не да повишаваме ефективността си.
Това ознавача, че реално всеки може да бъде ефективен и нашата ефективност не се основава на вродени характеристики, не е защото сме по-работливи или по-мързеливи. Ефективността се появява тогава, когато сме изградили цяла, единна и завършена система, в която всичко си е на мястото. Една от дългите статии, но ви гарантирам, че след 10 минути ще знаете много по-добре какво пропускате и защо не сте доволни от резултатите си. Приятно четене!
Защо ефективността “не сработва” еднакво за всички?
Не всички възприемаме понятието “ефективност” по еднакъв начин. Така, ако насочеността ни е към времеви рамки, то критериите от типа на “качество” не сработват за нас. Фокусът ни е върху “бързо”, нали? Всичко се случва като по ноти обаче, ако инструментите и техниките се основават на фактора “време” и ни носят бързи резултати.
Типичен пример са техниките за повишаване на продуктивността с цел оптимизиране на работния ден, които ограничават времето за изпълнение на дадена задача.
Има много хора, за които този инструмент не работи, тъй като при тях критериите за продуктивност касаят качеството, а не времето. За тези хора залагаме стратегии, свързани с “критерии за “завършен проект” например, а не с “време за изпълнение на проект/задача”.
За други обаче, вписването в определени граници от време, а не в обем/ден или перфектно качество, е точно онова, което води до качествено повишаване на ефективността на работата.
И тези фундаментални разлики между хората и работните им стандарти произтичат от простия факт, че
възприятията ни за “ефективност” и свързаната с нея “продуктивност” се различават.
От гледна точка на бизнес психологията, ефективността се изразява в макро-картината – да има баланс между всички значими за личността сфери, които по естествен начин водят до висока продуктивност, удовлетворение от живота, привързаност към работата, мотивация за труд и усещане за екзистенциален смисъл.
Какво е “ефективността” от гледна точка на бизнес моделирането
Използвам понятието “ефективност”, за да отразя два големи аспекта – процес и критерий. Като процес ефективността изисква да се оптимизира дейността така, че за единица време да се получават по-качествени и/или повече на брой резултати. От гледна точка на предприемаческия живот, това означава за блок от 4 часа да се свърши същия обем работа, като зает на работна 8-часова позиция. За другите 4 часа от работния ден човек може да избере да учи и да се саморазвива, да създава контакти, да пътува или спортува.
Като критерий ефективността служи за измерване на успеха. За мен НЕ всеки успех е ефективен, защото не всяка платена цена от време, нерви, ресурси, загуби си струва да реализираме целта.
Ефективното постигане на цел предполага правилна цена.
Пример е бизнес, който генерира огромни обороти, но с цената на толкова големи разходи, че крайните печалби са доста под възможностите на този бизнес. В такива моменти се търси, разбира се, как да се оптимизират разходите, как да се повишат оборотите и как да има някаква материална полза от целия бизнес. Иначе – работим много, обективно работа има за всички, а приходите – са недостатъчно. И по традиция най-малък дял парични средства отива към преприемача. Така често мои клиенти стават предприемачи, които имат печеливш и самоиздържащ се бизнес с изключително ниски лични доходи.
Реалисти ли сме в бизнеса?
Има и друг момент, който касае вече конкретно субективните възприятия на предприемача – някои предприемачи никога не са доволни от приходите си, личните, винаги искат още и още. Ядосват се, че с този бизнес модел вероятно няма как да постигнат значително нарастване на доходите си.
Казано иначе, ако средната пазарна цена за дадена услуга е 60лв./час, а максималната допустима – 120 лв./час, ще е относително лесно, ако клиентът субективно възприеме, че има основание, да заплати тавана. Твърде завишените цени в нишата донякъде затрудняват намирането на клиенти, тъй като не всеки е готов да заплати по-висока цена за субективно възприета стойност. Наличието на подобни клиенти обаче позволява да намалим енергията и разходите за достигане до клиенти и реално освобождава повече време. Казано иначе, търсим си смело клиенти, които вярват, че струваме толкова, колкото казваме, че струваме.
От друга страна, поддържането на средни цени предполага относително по-ниски доходи и по-високи разходи спрямо предходния модел, тъй като конкуренцията е по-голяма в нишата, но пък има повече възможности да намерим повече клиенти.
Както виждате, абсолютно въпрос на личен избор е кой къде иска да се позиционира – ако убеди клиентите си, че си струва парите и доставя очакваното качество, всичко си идва на мястото. За тази цел обикновено е нужно да имаме добре структурирана комуникационна стратегия, основаваща се на непреходни човешки ценности. Защото истината е, че пазаръ може и да се променя динамично, но човешките ценности са непреходни.
Имам клиенти, които работят малко часове, със скъпи ставки, имат време за себе си и са доволни – те печелят относително добре от високите си приходи с ниски разходи. Имам клиенти с ниски ставки, много клиенти, много работа, голям оборот, повече разходи и по-ниска печалба.
Донякъде се усеща разлика в личната свобода.
По-скъпо платените клиенти изпитват известна несигурност за финансиите си, но пък имат достатъно време за себе си и хобитата си. По-ниските ставки дават повече сигурност, но пък личностите най-често имат малко време за себе си и хобитата си.
С годините изградих разбиране, че ако не те интересува конкретна цена на час, а фактът, че имаш работа, е по-лесно да имаш клиенти когато поддържаш продукти и услуги във всякакви ценови класове и диапазони. Самата аз работя на този принцип, което ми помага да имам по-голяма сигурност и по-голям достъп до различни ниши и клиенти – индивидуално, екипно или на ниво бизнес модел. Обобщено, имам какво да продам на всеки, който иска да купи моята стойност.
Моята професионална ефективност
Моята тайна за ефективност е, че с всяка транзакция имам финансови постъпления с относително ниски разходи. Защото не се опитвам да убеждавам клиентите си какво и как правя, а ефективно решавам проблемите им. Не се пазарим с клиента за цена, говорим за удобни бюджети, задачи, стратегии, възможности и избори. Фокусът върху продукта, който искаш да продадеш ти отнема най-ценното – фокуса от ефективното решение, от което клиентът се нуждае.
За мен ефективността се затваря в това да решавам качествено проблема в рамките на наличните ресурси на клиента, по начин, по който той да може да продължи дейността си. Не се опитвам да правя “големи” промени, да предлагам 100 доказани стратегии и да демоснтрирам фокуси.
Започваме с 1-2 идеи, които ще дадат най-бързи резултати, най-бързи печалби и от приходите ще заделим за следващите стратегии. От гледна точка на предприемача, решението му е било ефективно. Тук ключови са ниският риск, относително малкото усилия и контролираните разходи. Както виждате, това е напълно противоречиво на всеобщото разбиране, че ти трябва “много” (време, пари, възможности), за да се измъкваш от трудностите.
За да си ефективен ти е нужно просто да имаш достатъчно.
Ефективните решения са начин на мислене, а не толкова – инструменти
Нямам ресурс да следя всички техники, които колегите на годишна база бълват за повишаване на ефективността и продукивността. Знаете, че самата аз рядко си позволявам да давам подобни, обобщени модели за “масово” ползване, нито продавам подобни “стандартизирани” решения – нито за обучения на мениджъри, нито за обучения на екипи, нито за лични консултации.
Един клиент, един проблем, една-единствена вселена
Когато ме питат “коя ти е любимата книга, която те мотивира” например, хората се изненадват, че любимото ми четиво НЕ СА книги изобщо, ами изследвания в областта на психологията, мениджмънта, лидерството, маркетинга, комуникациите, дигиталната и потребителската психология и прочие допирни до мен точки. В някаква степен повечето книги интерпретират резултатите от такива изследвания и ги влагат в някакъв контекст.
Ако знаеш в какъв контекст какво работи много добре, кое може да сработи и кое със сигурност няма отношение, т.е. не дава резултат, дали няма да се фокусираш да анализираш първо контекст и после да даваш решения? И дали ще искаш да ползваш готови чужди решения ако можеш да създадеш сам адаптирано и верифицирано токова спрямо реалните нужди на клиента?
Другият недостатък на популярните инструменти за ефективност са, че те действително са популярни, т.е. широкоспектърни, за да дават резултати за най-много хора “в общия случай”. По тази причина те са валидни за общия контекст, и по-рядко – за конкретен, специфичен бизнес проблем/ниша/човек (освен ако не е разработен специално за такъв контекст).
Днес е по-лесно от всякога да изберем дали да използваме стандартизирано решение, което обаче трябва сами да влагаме (и адаптираме) в нашия си контекст или да поискаме да бъде създаден инструмент специално за нашите нужди. Мисля, че е въпрос на личен избор и ниво на експертност – ако човек има време и ресурси сам да развива системата си, няма по-добро решение от персонализираното, при всичко случаи. Ако решим да се учим сами, това също идва с определена цена – лишаваме се от личното време и личните си ресурси, за да намерим информация и да придобием умения за изграждане на ефективната система.
Това води до следния феномен:
Много предприемачи възприемат, че работят много, но реално не са ефективни.
За разлика от личната ефективност, в която малко или много говорим за субективни възприятия, в професионален план не можем да си позволим да интерпретираме субективно дали стратегиите за управление са достатъчно ефективни или не. Затова и следва да не разчитаме на собствените си възприятия, а на сериозни критерии с количествен и качествен характер, времеви и ресурсни рамки.
Това, че бизнесът не ни докарва личните доходи, които искаме, не значи, че бизнесът не е доходоносен например. Както и ако бизнесът ни осигурява всичко необходимо за живот, без да генерира огромни обороти – просто поддържаме ниски разходи, не значи, че бизнесът не е достатъчно ефективен.
Както обянсих по-горе, понякога няма как да надскочим дадена цена за дадена услуга или в дадена ниша, т.е. това е таванът и “максимумът” идва от повече работа, за сметка на по-малко лично време (ако делегираме, пак ще увеличим разходите). Затова и “големите” на пазара имат друга стратегия – непрекъснато развиват ресурси, с които да развиват ресурси, за да произвеждат още ресурси. Резултатът – покриват различни ниши, с различни типове услуги и продукти.
В дългосрочен план това дава повече стабилност, повече приходи, по-малко несигурност. Ето това е есенцията на бизнес моделирането – но отнема време, усилия и много, много ноу-хау. И това е моята страст, ето така допринасям за по-добър баланс между работа, личен живот и лично цели.
Така професионалната ефективност следва да не се бърка с личната, бизнес успехът – да се мери с няколко критерия за успех (сходни за всички бизнеси), а субективното благополучие – със субективно възприети критерии, различни за всички ни.
Ако не знаете дали управлявате бизнеса си ефективно, може да получите външна оценка. А ако се налага да повишите собствената си ефективност, то има различни инструменти, които ако са правилно подбрани спрямо вас като човек, ще дават отлични резултати. И докато има някаква обща рамка, сходна за всички бизнес модели, по която да се движим и да знаем, че сме ефективни в бизнеса си, то в личен план нещата далеч не са толкова прости. Тогава със сигурост имаме нужда от лични критерии, духовен смисъл и предефиниране на нас самите.
Бъдете смели, грижете се да се чувствате добре и да имате стимули да продължавате.
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!