Собствен бизнес

Професионалната ефективност не е субективно възприятие

Бизнес психологията изгражда мост между различните типове “АЗ” в съзнанието на човека, помагайки му да се развива без напрежение и стрес. Когато не се справяме добре и не сме продуктивни в личен план, това няма как да не се отрази и на други сфери от живота ни. 

Трудно да е осмислим как точно личната ни ефективност се отразява на професионалната такава. Това е така, защото много често задачите в двете житейски направления се различават качествено. Но за мен като психолог е относително лесно да проследя стилът на “ефективност” на всеки човек. Така, както подреждаме личния си живот, така подреждаме и професионалния си. 

Защо за много хора съвременните методи за повишаване на ефективността не сработват? Причината се крие в личността ни, често без да осъзнаваме. Моята задача в такива моменти е да помогна на човека да преосмисли себе си, навиците си, убежденията и емоциите си, които го саботират на всяка крачка. Да създаде своята система за ефективност, а да не разчита на единичен инструмент за повишаване на ефективността.  Защото не можеш да решаваш всеки проблем с един и същи подход, а голято ефективността спадне значи има друг проблем. Разглеждам ефективността като симптом, като следствие, а не като личностна черта. 

Това ознавача, че реално всеки може да бъде ефективен и нашата ефективност не се основава на вродени  характеристики, не е защото сме по-работливи или по-мързеливи. Ефективността е появява тогава, когато сме изградили цяла, единна и завършена система, в която всичко си е на мястото. Една от дългите статии, но ви гарантирам, че след 10 минути ще знаете много по-добре какво пропускате и защо не сте доволни. 

Защо ефективността не сработва еднакво за всички?

Колкото и нетрадиционно да звучи, не всички възприемаме понятието “ефективност” по еднакъв начин. Така, ако насочеността ни е към времеви рамки, то критериите от типа на “качество” не сработват за нас. Но всичко се случва като по ноти, когато инструментите и техниките всъщност се основават на фактора “време”.

Pixabay

Pixabay

Типичен пример са техниките за повишаване на продуктивността  с цел оптимизиране на работния ден, които ограничават времето за изпълнение на дадена задача. Има много хора, за които този инструмент не работи, тъй като при тях критериите за продуктивност касаят качеството например. За тях залагаме стратегии, свързани с “брой завършени проекти на ден” например, а не с “време за изпълнение на проект/задача”.

За други обаче, вписването в определени граници от време, а не в обем, е точно онова, което води до качествено изпълнение на задачите. И тези фундаментални разлики произтичат от простия факт, че възприятията на хората за “ефективност” и свързаната с нея “продуктивност” просто се различават.

От гледна точка на бизнес психологията, ефективността се изразява в макро-картината – да има баланс между всички значими за личността сфери, които по естествен начин водят до висока продуктивност, удовлетворение от живота, привързаност към работата, мотивация и усещане за смисъл.

Какво е “ефективността” от гледна точка на бизнес моделирането

Използвам понятието “ефективност”, за да отразя два големи аспекта – процес и критерий. Като процес ефективността изисква да се оптимизира дейността така, че за единица време да се получават по-качествени и/или повече на брой резултати. От гледна точка на предприемаческия живот, това означава за блок от 4 часа да се свърши същия обем работа, като експерт на работна 8-часова позиция. За другите 4 часа човек може да избере да учи и да се саморазвива, да създава контакти, да пътува и учи.

Pixabay

Pixabay

Като критерий ефективността служи за измерване на успеха. За мен НЕ всеки успех е ефективен, т.е. не всяка цена (от време, нерви, ресурси, загуби) си струва.

Пример е бизнес, който генерира огромни обороти, но с цената на толкова големи разходи, че крайните печалби са доста под възможностите на този бизнес. В такива моменти се търси, разбира се, как да се оптимизират разходите, как да се повишат оборотите и как да има някаква материална полза от целия бизнес. Иначе – работим много, обективно работа има за всички, а приходите – недостатъчно.

Реалисти ли сме в бизнеса?

Има и друг момент, който касае вече конкретно субективните възприятия на предприемача – някои предприемачи никога не са доволни от приходите си, личните, винаги искат още и се ядосват, че с този бизнес модел вероятно няма как да постигнат повече.

Казано иначе, ако средната пазарна цена за дадена услуга е 60лв./час,  а максималната допустима 120 лв./час, ще е относително лесно, ако клиентът субективно възприеме, че има основание, да заплати тавана. Твърде завишените цени в нишата донякъде затрудняват намирането на клиенти, тъй като не всеки е готов да заплати такава цена за тази стойност. Наличието на такива клиенти позволява да намалим енергията и разходите за достигане до клиенти и реално освобождава повече време.

Pixabay

Pixabay

От друга страна, поддържането на средни цени предполага ниски доходи и по-високи разходи спрямо предходния модел, тъй като конкуренцията е по-голяма в нишата, но пък има повече възможности. Както виждате, абсолютно е въпрос на личен избор кой къде иска да се позиционира – ако убеди клиентите си, че си струва парите, всичко друго няма значение.

Имам клиенти, които работят малко часове, със скъпи ставки, имат време за себе си и са доволни – те печелят относително добре от високите си приходи с ниски разходи. Имам клиенти с ниски ставки, много клиенти, много работа, голям оборот, повече разходи и по-ниска печалба. Донякъде се усеща разлика в личната свобода.

С годините изградих разбиране, че всъщност ако не те интересува конкретната цена, а фактът, че имаш работа, е по-лесно да имаш клиенти – просто поддържаш продукти и услуги във всякакви ценови класове и диапазони. Самата аз работя на този принцип, които ми помага да имам по-голяма сигурност и по-голям достъп до различни ниши и клиенти. Обобщено, имам какво да продам на всеки, който иска да купи моята стойност.

Моята професионална ефективност

Моята тайна за успех е, че с всяка транзакция имам финансови постъпления с относително ниски разходи. Защото не се опитвам да убеждавам клиентите си, ефективно решавам проблемите им. Не се пазарим с клиента за цена, говорим за удобни бюджети и личното ми време. Казвам на мен какво ми трябва да бъда ефективна, а клиентът сам решава кой ресурс как да ми достави и кое как ще изработи сам (ако иска да спести разход към мен конкретно).

Казано иначе, вместо да се опитвам да пробутвам на пазара някакви пакети, цени, услуги, класове продукти, просто решавам проблем срещу заплащане. Някои проблеми изискват сериозни бюджети, други – съвсем нормални. А моята тайна е, че имам толкова сериозна диверсификация на услугите, че почти никога не оставам без работа.

Pixabay

Pixabay

За мен ефективността се затваря в това да решавам качествено проблема в рамките на наличните ресурси на клиента, по начин, по който той да може да продължи дейността си, т.е. без консултацията да му отнеме повече, отколкото може да понесе към момента. Не се опитвам да правя “големи” промени, да предлагам 100 доказани стратегии, започваме с 1-2, които ще дадат най-бързи резултати, най-бързо печалби и от приходите ще заделим за следващите стратегии. От гледна точка на предприемача, решението му е било ефективно.

Ефективните решения са начин на мислене, а не на инструменти

Нямам ресурс да следя всички техники, които колегите на годишна база бълват за повишаване на ефективността. Знаете, че самата аз рядко си позволявам да давам подобни, обобщени модели за “масово” ползване, нито продавам подобни “стандартизирани” решения – нито за обучения на мениджъри, нито за обучения на екипи, нито за лични консултации.

Един клиент, един проблем, една-единствена вселена

Когато ме питат “коя ти е любимата книга, която те мотивира” например, хората се изненадват, че любимото ми четиво НЕ СА книги изобщо, ами изследвания в областта на психологията, мениджмънта, лидерството, маркетинга, комуникациите, дигиталната и потребителската психология и прочие допирни до мен точки. В някаква степен повечето книги интерпретират резултатите от такива изследвания и ги влагат в някакъв контекст.

Pixabay

Pixabay

Ако знаеш в какъв контекст какво работи много добре, кое може да сработи и кое със сигурност няма отношение, т.е. не дава резултат, дали няма да се фокусираш да анализираш първо контекст и после да даваш решения? И дали ще искаш да ползваш готови чужди решения ако можеш да създадеш сам адаптирано и верифицирано токова спрямо реалните нужди на клиента?

Другият недостатък на популярните инструменти за ефективност са, че те действително са популярни, т.е. широкоспектърни, за да дават резултати за най-много хора. По тази причина те са валидни за общия контекст, и по-рядко – за конкретен, специфичен бизнес проблем/ниша/човек (освен ако не е разработен специално за такъв контекст).

Днес е по-лесно от всякога да изберем дали да използваме стандартизирано решение, което обаче трябва сами да влагаме в нашия си контекст или да поискаме да бъде създаден инструмент специално за нашите нужди. Мисля, че е въпрос на личен избор и ниво на експертност – ако човек има време и ресурси сам да развива системата си, няма по-добро решение от това, при всичко случаи. Но и това идва с определена цена – лишаваме се от личното време и личните си ресурси, за да намерим информация и да придобием умения за изграждане на ефективната система.

Това води до следния феномен:

Много предприемачи възприемат, че работят много, но реално не са ефективни.

За разлика от личната ефективност, в която малко или много говорим за субективни възприятия, в професионален план не можем да си позволим да интерпретираме субективно дали стратегиите за управление са достатъчно ефективни или не. Затова и следва да не разчитаме на собствените си възприятия, а на сериозни критерии с количествен и качествен характер, времеви и ресурсни рамки.

Това, че бизнесът не ни докарва личните доходи, които искаме, не значи, че бизнесът не е доходоносен  например. Както и ако бизнесът ни осигурява всичко необходимо за живот, без да генерира огромни обороти – просто поддържаме ниски разходи, не значи, че бизнесът не е достатъчно ефективен.

Както обянсих по-горе, понякога няма как да надскочим дадена цена за дадена услуга или в дадена ниша, т.е. това е таванът и “максимумът” идва от повече работа, за сметка на по-малко лично време (ако делегираме, пак ще увеличим разходите). Затова и “големите” на пазара имат друга стратегия – непрекъснато развиват ресурси, с които да развиват ресурси, за да произвеждат още ресурси. Резултатът – покриват различни ниши, с различни типове услуги и продукти.

Pixabay

Pixabay

В дългосрочен план това дава повече сигурност, повече приходи, по-малко несигурност. Ето това е есенцията на бизнес моделирането – но отнема време, усилия и много, много ноу-хау. И това е моята страст, ето така допринасям за по-добър баланс между работа, личен живот и лично цели.

Така професионалната ефективност следва да не се бърка с личната, бизнес успехът се мери с критерии за успех (сходни за всички бизнеси), а субективното благополучие – със субективно възприети критерии, различни за всички ни.

Ако не знаете дали управлявате бизнеса си ефективно, може да получите външна оценка. А ако се налага да повишите собствената си ефективност, то има различни инструменти, които ако са правилно подбрани спрямо вас като човек, ще дават отлични резултати.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!