Като бизнес психолог основните ми инструменти за работа са конструктите “иновации” и “иновативност”. Защото дори малката промяна, която правя, е “новост” за моите клиенти и основната ми задача е да оценявам рисковете, ползите и негативните последици от използването на дадено “ново”. Отговорността е моя. Последиците – за другия. Ако си свърша работата, промяната, която нося със себе си, винаги е за добро.
Мислите ли, че е лесно да бъдем иновативни и креативни? Възприемате ли себе си като отворени към новото и различното? Вярно е, че всеки от нас има когнитивен стил (насоченост на мислите, убежденията и емоциите), спрямо който може да се определи индивидуалната ни иновативност. Вярно е също така, че се различаваме във възприятията за новото. Фактор в процеса се явява и самият обект на възприемане, т.е. характеристиките на самата иновация.
Как се създава иновация в бизнес модела от психологическа гледна точка? Като се анализират всички нива, които изброих по-горе в рамките на една организация, по отношение на нейните служители и клиенти и във връзка с конкретна проява на инавоцията (услуга, продукт, процес, технология).
Какво правят организационните психолози ли? Помагат на хората да приемат промяната, да я управляват и насочват, да предвиждат рисковете и да ги намаляват. Полезни сме още с намаляването на несигурността на потребителите и повишаване на потребителската лоялност. Всичко това се случва едновременно, на всички нива, по структуриран начин. Подход, който се нарича “психологическо бизнес консултиране” и се извършва от експерти в областта на организационното поведение.
Защо субективното е по-важно от обективното?
Pixabay
Eдна от най-значимите характеристики на иновациите е да бъдат субективно възприети като нещо „ново“ и „различно“ от индивида или членовете на дадена социална структура. Колкото по-голяма е ценността на „новото“, толкова по-значимо ще е влиянието на иновацията на ниво индивид или група.
Това предполага задълбочено разбиране на факта, че субективните възприятия се формират на база личен опит, образование, културни ценности, организационни ценности и прочие характеристики.
Така, когато съберем заедно много индивиди, всеки от тях идва със своето ниво на разбирания и различия. Задачата на мениджъра е да изравни тези разбирания по отношение на иновацията както вътре в организацията, така и извън нея. Но най-вече, следва първо да промени собствените си възприятия.
Промяната в собствените възприятия вероятно е най-трудната и времеемка задача пред всеки мениджър. Интернализирането на нови ценности и убеждения, промяната на нагласите и поведението в посока „ново“, е качествен преход към един различен лидерски светоглед. Имиджът на съвременен и иновативен мениджър предполага определена насоченост на поведението, което създава комфортни и предсказуеми очаквания у служителите.
Целта е всички да възприемат субкетивно обекта на нагласите по относително сходен начин, а задачата на мениджъра е да оцени обективно всички вътрешни и външни фактори, които биха възпрепятствали дифузията на иновацията и да противодейства в ограничението на наличните ресурси.
Pixabay
Позитивните очаквания за ползите от иновациите при управлението на бизнес модела предрешават в голяма степен успеха на самата иновация. Колкото по-интегриран е подходът за прилагане на иновациите и по-креативни са решенията за управление като възприети от лидера, толкова по-ефективно ще бъде комуникирана от него ценността на иновациите и ще бъде оценена положителна и възприета от околните.
Едва ли мога да опиша по-просто толкова сложни и многопластовеи процеси и вярвам, че не е нужно човек, който не е тесен експерт в областта, да разбира всичко това. Достатъчно е да знаем, че всички сме различни наистина.
Ние гледаме на света през призмата на своите ограничени възможности за разбиране.
И иновациите не правят изключения! Така, след всичко описано дотук, изводът е прост:
“Новото” не е еднакво ново за всички, по едно и също време, по един и същи начин, независимо обективно колко “ново” е наистина това ново”.
Иновационни нагласи и управление на бизнес
Pixabay
Не всеки бизнес се създава, за да променя средата си по качествено нов начин посредством иновации. Но често самата поява на дадена организация изменя средата ѝ, принуждавайки лидерите да адаптират структурата и самата среда към тази промяна.
Задачата на всяка организационна структура е да се приспособи гъвкаво към измененията на пазара и да си създава нови реалности чрез иновационни продукти, услуги и процеси. Всяка промяна, дори незначителна на пръв поглед, внася изменение в отношението към нея от страна на ангажираните индивиди.
Управлението на бизнес в голяма степен изисква хармоничност в цялостния подход. Основни цели са стабилитет и предсказуемост, възможност за отговор и премерена реактивност към пазарните трусове. В някаква степен стремежът е към установяване на статукво, познатост и сигурност, което противоречи на концепцията за иновативност.
Затова и нерядко се наблюдават изменения в традиционните процеси, по които се управляват организационните структури, инфраструктурата и комуникационните процеси. Ролята на лидера е да оценява текущите организационни нужди и да задава тенденциите за необходимите изменения. Не всяка новост е иновационна по своята същност, но може да бъде възприета като такава от индивидите с малък или никакъв опит с подобно нововъведение.
И този процес е труден за асимилиране, но основното заключение гласи, че:
За успеха на управлението е важен балансът между стремежа към иновации и необходимостта от ред.
Иновацията – контролиран хаос и предсказуема неопределеност
Pixabay
Тъканта на иновацията е вид хаос, носещ със себе си неопределеност и непредсказуемост, риск и несигурност. Съзнателното внасяне на иновацията и „новото“ е огромен сблъсък с непознатото и неизвестното. Трудно е да се предвидят и есктраполират във времето всички последици (позитивни и негативни), до които дори най-малкото изменение в една система могат да доведат (ако нямаш опит).
По тази причина боравенето с иновация може да се тълкува като рисково начинание, за чиито последствия никой не е напълно подготвен в организационен план. Да се внесе иновация в подредената система означава на практика да се покани неопределеността в условия на относително контролиран хаос.
Колкото повече несигурност носи една промяна, толкова по-голяма е личната ангажираност и отговорност на индивида, носител на тази промяна. По тази причина в центъра на моите разработки е именно личността на мениджъра и онези ключови характеристики, за които се допуска, че водят до ефективно управление на иновациите.
Казано иначе, ако си майстор, ще можеш да управляваш последиците от промяната (и добрите, и лошите).
И не, не твърдя, че можем д влияем върху всичко, дори напротив, ние винаги следва да отчитаме фактора “късмет”. За това какво е ксъмет в бизнеса, как ни влияе и за различните стратегии за управление разказах ето тук, тук и тук.
Иновациите в бизнес моделирането – моята стратегия за успех
Pixabay
Бизнес модел, в чиято сърцевина лежи концепцията за иновация, независимо дали говорим за продукт или процес, предполага определена уязвимост както в самата организация, така и в пазарната ниша. Отговорността на формалните лидери нараства значително когато става дума за управление на последиците от промените и структурните изменения, вследствие изобретяването и/или използването на иновация.
Управлението на иновациите изисква известно неудобство и личностен дискомфорт, тъй като предполага излизане от зоната на комфорт на индивидуално ниво. Способността на лидера да осъзнава организационните потребности наравно със своите и да избира да ги поставя над своите его-цели е форма на свръхосъзнато лидерство.
Така, като част от личните тренинги на висшите мениджъри, винаги залагам концепцията за самолидерство като най-трудният за усвояване инструмент на ТОП-мениджърите и предприемачите (заедно с емоционалната пластичност). Моята задача е да ги научна да мислят за мисленето си, да анализират поведението си и скритите си саботьори. Да се научат да анализират средата и хората, да се самоуправляват и чрез личен бранд да влияят – върху бизнес партньори, върху клиенти и служители.
Как организационната психология променя бизнес модела?
Всяка бизнес идея е преди всичко идея. За менд разликата между идея и бизнес план е малка, но съществена – от сбор от мисли и емоции (бизнес идея) съставяме работеща стратегия (бизнес план), чрез която да постигнем основната цел, като същевременно очертаваме заедно едно важно “КАК” – как точно това ще се случи (бизнес модел).
Бизнес се прави всякак!
Но има успешни, влиятелни и хуманни бизнеси и не толкова лицеприятни бизнеси.
Pixabay
Решението е ваше, защото да бъдеш иновативен днес не значи просто да създаваш нови продукти, а да създаваш и нови начини за правене на бизнес (пример е моделът на Ейпъл с продукт (Ipod) и услуга (Itune)).
И ето тук е силата на бизнес психолозите, защото именно ние сме онази брънка от организационния живот, която създава ядрото на бизнеса (идентичност), изграждаме инфраструктурата (комуникационната стратегия), създаваме структурата (кой, кавко, защо и кога ще прави), обезпечаваме ресурсно процесите и най-вече – изграждаме бранд идентичност (както личен бранд, така и организационна култура).
Изучавайки иновационното поведение (мениджмънт, предприемачество, потребителско поведение, управление на промяната, личностни характеристики и прочие аспекти), един организационен психолог съумява да насърчава развитието на иновациите посредством креативност.
Психологическото бизнес консултиране е процес, иснтрумент, наука, подход, начин на живот и най-вече – моята страст! Следващите месеци ще посветя на това да ви разкривам части от картината, наречена психологическо бизнес консултиране, тъй като с учудване виждам колко повече предпочитате този тип материали (и разбираемо!).
Благодаря ви за въпросите, които ми изпращате, така знам с какви трудности се сблъсквате когато управлявате себе си, бизнеса, екипите и подизпълнителите си! Качествената промяна започва от промяната в носителя на бизнеса.
Най-важният ресурс за успеха сте вие!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
