Седем смъртни гряха за бизнеса – III

Казват, че колкото по-сложна е една система, токова повече неща в нея могат да се объркат. Едва ли мога в рамките на този цикъл от статии да обхвана всички неща, които застават между нас и успеха като цяло. Има условности, които сме в състояние да управляваме, можем да предвидим повечето „ако-та“ и да реагираме мигновено. Има фактори, които не зависят от нас.

В първата част на статията разгледах мързела и страха като основни психологически пречки, пред които се изправяме, когато стартираме бизнес. Втората част беше посветена на факторите от средата и близкото обкръжение, които могат да ни възпрепятстват по пътя към успеха. В последната, трета част ще се спра на онзи момент, в който губим най-дълбоката си мотивация и се чувстваме неспособни да вървим напред.

Липса на усещане за себереализация и бърнаут

Има дни, в които умората просто взема връх. Вложили сте толкова усилия, време, ресурси, желание и сили, а резултатите не идват или са незадоволителни. Усещате, че просто не можете да продължите и искате да захвърлите всичко, да си починете и да избягате.

Колебаете се дали околните не са били прави когато са ви казвали, че начинанието е рисковано и безсмислено, че не си струва да вложите толкова усилия и време.  Губите увереност в себе си и в способността да се справите и с тази криза.

Липсата на усещане за себереализация може да бъде едно наистина мъчително преживяване. Обезсмислянето на целия положен труд причинява болка до такава степен, че да не можем да бъдем в състояние да се върнем към задълженията си.

Всичко загубва смисъл, усещаме, че не постигаме нищо със себе си, че си губим времето. Обзема ни апатия и нежелание да продължим напред.

Как да излезем от ситуацията?

Вслушвайте се в себе си и тялото си. Подгответе се, че ще има мигове на преумора, в които просто не можете повече. Това са нормални етапи и възникват, защото сме хора, а не роботи.

Никой не е казал, че успехът се постига лесно, че всичко в живота е справедливо и че винаги ще имаме късмет. И въпреки това – умората сама по себе си не е причина да се откажете. Поне не още!

Колкото и да сте устойчиви психически и физически – не забравяйте, че имате нужда от почивка. Постарайте се в тези моменти да се оттеглите и да не мислите за проблеми.

 

Поверете задълженията си на някого, на когото имате доверие и просто не мислете за работа.

Обикновено няколко дни или седмици са напълно достатъчни, за да рестартираме и да се завърнем с нови сили към задълженията си.

Трябва ли да започна отначало?

Понякога умората ни пречи да виждаме нещата обективно и да преценяваме адекватно ситуацията. Има обаче обстоятелства, при които просто не можем да рестартираме.

Ако отстраните умората като фактор и все още няма изход от задънената улица, ако не се съвземете и не се почувствате по-добре след като сте се откъснали, то може би трябва да се замислите.

Не всичко си струва вложенията, нито трябва да се случи на всяка цена. Ако не можете да продължите напред – просто го признайте пред себе си. По-добре да се откажете навреме, отколкото да вложите допълнително усилия и средства.

Убедете се, че наистина няма какво повече да направите и… продължете нататък!

Дайте си време да си починете. И физически, и психически, и емоционално.  Поучете се от грешките си, анализирайте ситуацията и започнете от начало.

Винаги казвам на клиентите си, че най-доброто време да започнем отначало е когато изгубим всичко или решим, че сме стигнали дъното. Това, че не сте успели от първия път не означава, че няма да успеете изобщо. Вярвайте, че наученото и постигнатото дотук, това ще ви помогне и ще продължете напред!

Този път нямате какво да губите, нали?

Динамичен ден!

Ваша,

 

[wysija_form id=”1″]