Аз обичам себе си

Майндфулнес подходът “Пътят на тишината” [Как да се справим с гнева си]

Fight for yourself

Всеки от нас изпитва негативни емоции по различни поводи. Като психолог често се сблъсквам с факта, че емоциите варират между хората по своята честота, сила и интензитет в зависимост от личността и ситуацията, от степента ни на зрялост и емоционалната интелигентност. Но има нещо, което е някак трудно за приемане: ние сами създаваме яростните гневни чудовища в себе си чрез своите мисли. Свали статията за после

От друга страна, днес знаем, че сложните емоции са заучени и са форма на адаптация на мозъка ни към средата. Това означава, че ние реагираме с дадена емоция заради опита, който имаме и зрелостта си. Как да подобрим емоционалния си отклик и да се научим да прежияваваме положително емоционално света си?

Няма еднозначен отговор – пътищата са много. Днес ви предлагам своята стратегия на база личния си опит – Пътят на тишината – майндфулнес подход за справяне с негативи емоции и промяна на фокуса. 

Вродената защитна система “гняв” и разликата с “гневливостта”

Гневът е едно от най-базовите ни чувства. Вярва се, че гневът е някак закодиран в нас, заедно с други чувства като страх и радост, за да ни помага да се ориентираме в средата си и да се адаптираме.

Юлика Новкова личностна трансформация

Гневът е като естествената ни аларма – дава сигнал, че срещу нас стои заплаха, на която е нужно да се противопоставим активно.

Ако изберем да го разглеждаме така, то гневът е просто чувство, което възниква спонтанно под външен натиск и може да бъде използвано като огледало на средата.

Гневливостта, от друга страна, е сложна емоция, която се възпитава и често прераства в обичайния начин, по който гледаме на света. С времето се превръща в част от личността ни и е характеристика, с която можем да бъдем описани.

Всички сме изпитвали в някаква степен чувство на гняв. Някои хора се научават да бъдат по-избухливи, докато други имат по-висок праг на търпимост към хора и събития и ги определяме като “спокойни”. Но всички знаем едно:

Затворени в кръга на гневливостта, сме неспособни да се откъснем от гнева си.

Да бъдеш гневлив те прави сляп и глух за себе си и другите, това е много по-сложна емоция от реакцията “гняв” и се заучава на база личен опит. Гневливостта изкривява възприятията ни. Загубваме обективната представа за време и място, за правилно и неправилно. И единственото, към което се стремим яростно, е да нараним, да нападнем и да се защитим – защото всички и всичко ни застрашава, провокира и саботира.


Капанът “гневливост” и битката срещу себе си

В нашето общество гневливостта е поведение-табу. За добруването на всички ни е ясно, че това е крайно неприемлива черта. Защото води след себе си опустощаващо отношение, зловредно както за нас, така и за другите. Състояние, което често остава безконтролно и води до дистанция и затваряне в себе си.

Веднъж избухнали, единствената цел е да намерим облекчение и да освободим клокочещото в нас напрежение. Хората изразяват гнева си по различни начини – чрез агресия, вербално и невербално. Понякога е директно, понякога – пасивно.

Когато се успокоим, често биваме залети от чувство на вина за стореното/казаното. Самонараняваме се с думи и етикети, “награждаваме се” с ниска оценка и се самосъжаляваме. Чувстваме се безсилни пред себе си и природата си, а от там – и още по-гневни. Невъзможно е да простим или забравим на онези, които ни гневят. Нито да се отърсим и да продължим напред по друг начин. Сякаш се срастваме със своята гневливост и тя става неизменен наш спътник.


Не се отказвай от целите си ако ти стане трудно.
Промени начина, по който гледаш на нещата.

Юлика Новкова онлайн личен и бизнес психолог


Гневът се възпитава така, както се възпитава покоят

Вярно е, че всеки носи отговорност за чувствата си така, както е вярно, че нашите преживявания отразяват събитията вътре и извън нас. Ние не сме откъснати, а живеем заедно и понякога чужди действия и/или думи, волно или неволно, ни нараняват.

Когато мислим за трудните неща, които ни вадят от равновесие, ние им даваме имена. Етикети. Опитваме се да си обясним ситуацията и защо ни се е случила, чувстваме се несправедливо огорчени и незаслужено понесли обидата. Изпитваме (не)справедлив гняв, защото се фокусираме върху ситуациите, събития и другите.

Когато даваме име на болката си, от една страна, я разбираме по-добре. Натрупването на думи, от друга, ни наранява безкрайно повече от самата ситуация. Това къде е златната среда?

Като личен & бизнес психолог работя в среда с висока несигурност и висок риск. Опитът ми показва, че свободното изразяване на гняв не е пътят към лекуването и не променя начина, по който реагираме. Във времето води до качествени натрупвания и личностни изменения, ставаме гневливи, свадливи и цинични. Влошаваме отношението си с другите ни, но и със себе си.

Всъщност, ние можем да възпитаваме себе си, телата и умовете си в посока трансформиране на гнева в по-малко разрушителна енергия. Хубавото на гнева е, че като просто чувство отделя много енергия в телата ни, която ние можем да използваме за кретивност, иновативност и съзидателност. Но за тази цел първо ни трябва вътрешен покой, фокус и самоосъзнаване.


Отнема време да се превъзпитаме и да култивираме у себе си покой.


Връзката между начина на мислене и гнева

Point of viewПодхранването на гнева с думи, с разкази, с етикети и епитети ни пречи да излезем от порочния кръг и вместо да се лекуваме, създаваме чудовището “гневливост” в себе си. Гладно създание, което ни яде, отнема съня и покоя ни, прави ни слепи и глухи за доброто и красивото. Приковава ни към болката, заслепява силата на волята и ни кара да вярваме, че сме безсилни и подвластни на своя природен гняв.

Така се поражда още гняв към “насилниците” ни, които на първо място са ни наранили (волно или неволно). Гняв, защото дни след конфликта болката у нас е още жива, пресъздаваме я в съзнанието си отново, и отново чрез разкази или монолози наум. Влачим в години, трупаме в спомените си и най-страшното е, че понякога в тази въртележка сме заседнали с хора, с които вероятно няма как разделим пътищата си и да забравим.


Гневим се когато застрашават представата ни за себе си такива, кавито искаме да се виждаме и да бъдем виждани.


Mindfulness and design thinking

Да се поддадем на гнева е измамно лесно. Вярвайки, че ако му даваме свобода, ще “излекуваме” нараненото си същество, всъщнос се самонавиваме  и подклаждаме гневливостта си от моралната позиция на жертва – на хора и обстоятелства. Така се позовававаме вътрешно на своето “справедливо право на яростна самозащита – че ние имаме право на гнева си.

Това е саморазруха. Живот се живее всякак и се радвам, че в нашата култура вече се възпитава поведение, в което гневът не е здравословна реакция.


“Пътят на тишината” възпитава вътрешен покой и приемане

Има и друг път, който наричам “пътят на тишината”.

Пътят на тишината ни учи, че хранейки гнева си с думи, всъщност “наторяваме” онова чудовище, от което се мъчим да избягаме.


Юика Новкова личностна трансформация и промяна


Посветих отделна статия на “Пътя на тишината“, в която споделих техники за справяне със страха, виж тук. Това е алтернативна стратегия за справяне с болката – тук се учим да приемаме,  а не да обясняваме ситуациите и събитията. Приемането не изисква думи, етикети и изнясняване. Нужно е да осъзнаем, че това се е случило, нас ни боли и сега имаме за задача да се научим да живеем с тази болка. Това почти винаги става тихо, вътре в нас, без потребност от обсъждане с другите. Остават белези, но с белези се живее. Лекуваме раните, защото както физическото ни тяло не може да се движи, ако е наранено, така и съзнанието ни не може да се откъсне от парещата болка в душата ни, докато там тлее травма.

Емоциите се възпитават.

(В края на статията оставям полезно видео на изследователи, които доказват, че емоциите са заучени реакции, а не просто вродени механизми – на база тези последни открития базирам своите методи на работа и виждаме други резултати с клиентите ми).


Моята майндфулнес система за преодоляване на гнева

Inner peace and mindfulness

Pixabay

Ето ви моята цялостна майндфулнес система, с която помагам на своите клиенти да се справят със своите трудни емоции и вътрешни страхове чрез закотвяне в съзнанието. Използвам 3 основни принципа за отправна точка.

  • Промяна на фокуса

Не мислим за гнева си. Отчитаме, че е там и първата ни работа е да замълчим – и наум, и на глас. Не разказваме, не се самосъжаляваме или ако усетим, че го правим – спираме. Приемаме, че гневът е вид аларма, която Природата е дала, за да знаем кога се чувстваме застрашени.

Никой не казва, че трябва веднага да реагираме щом осъзнаем, че изпитваме гняв. Понякога се гневим на хора и събития, които НЕ искат да ни наранят, но ние мислим, че са заплаха за нас. Усетим ли гняв е добре да си дадем време преди да реагираме. Фокусът не следва да е навън, а навътре, към нас.

  • Промяна на нагласата

Разбирането, че гневът води до безсилие, не ни носи промяна. Напротив, някак задълбочава усещането, че не можем да влияем върху негативните си емоции и гневните изблици. Промяната на нагласата в посока “мога да контролирам себе си когато поискам” е печеливша стратегия.

Можем да изберем гневът да е сигнал, че е добре да променим начина, по който гледаме на ситуацията. Най-често се ядосваме когато нещата са извън наш контрол. Казано иначе, гневът се появява когато сме загубили усещането си за контрол върху себе си и събитията.

Юлика Новкова онлайн консултация с психолог

Промяната на нагласата в посока “Аз мога да се справя” и смяната на фокуса върху себе си и желанието да се справим са първата важна крачка за успеха ни.

  • Промяна на действията

Ефективно решение е да си наложим да помислим за алтернативно решение. Така мозъкът ни ще е зает с това решение и ще сме по-способни да се овладеем. Тялото ни е пригодено да се адптираме. Във времето ще се научим да не обръщаме внимание на самия гняв, а на себе си и своето поведение СЛЕД като е възникнал.

Тук идеята е проста – гневът сам по себе си не възниква по наш избор, но гневливостта е личен избор и като такъв подлежи на мета-когнитивна трансформация:


Не променяй същността си, променяй възприятията за същността си


InnovaCeption Д-р Юлика Новкова


Изборът да сменим нагласата си винаги е само наш, имаме тази свобода и няма кой или какво да ни я отнеме. Здравата Личност знае кога да каже “НЕ”, но умее да покаже и емпатия. Това е форма на гъвкавост и усойчивост, която ни кара да реагираме на ситуациите креативно и иновативно.

Пътят на тишината може да е изпълнен с болка, защото когато не се гневим, се изправяме директно пред себе си, пред своето наранено и обидено същество, без да носим илюзорния щит на гнева на жертвата. И тук има стратегия, с която да си помогнем сами – тишината в нас е сила, научи повече тук.

Гневът може да ни служи и да ни предпазва, но когато го храним с думи и той нараства, тези думи остават в нас, наранявайки ни повече от самата травматична случка. Повтаряме си като на запис отново и отново онова, от което се мъчим да избягаме.


Не ни нараняват чуждите думи и действия, самонараняваме се ние със своите думи и оценки.


Как се тръгва по Пътя на тишината?

Pixabay

Pixabay

Когато изпитваме гняв, просто приемаме, че го има, че е там. И го игнорираме. Не избираме него за пътеводител, не действаме съгласно импулса си. Не го и потискаме, напротив – отчитаме го. Разбираме какво го поражда и връщаме фокус върху себе си и рекациите си. Взимаме осъзнато решение. Мислим за собствената си реакция.

За някои хора гневът има образен характер – огнена топка в стомаха, която започва като пламъче и чрез думите се храни и нараства. Ние се осланяме на гнева да ни закриля и той става голямото чудовище, което ще ни спаси. А реалността е друга – храни се с нас, с плътта и емоциите ни.

Отдавайки значение защо се е появил нашият гняв, ние можем да сменим гледната си точка. Когато виждаме нещата в нова светлина, сме способни да избираме какво действие да предприемем – приближаване или избягване на случката.


С какво майндфулнес подходът е по-различен и как може да промени възприятията ни?

Пътят на тишината ни учи да гледаме на пламъка в стомаха си като скритата аларма, че нещо от външния свят се сблъсква с нашите лични убеждения за нас и света ни. И че ако не предприемем нужните стъпки, ще бъдем наранени. Учи ни да приемаме нещата такива, каквито са.

Животът е това, което е.

Pixabay

Pixabay

Независимо дали се гневим, дали скърбим или живеем в покой; дали вярваме, че можем да променяме съдбата си или че тя е предначертана и я следваме неотменно – това е, което е.

Убежденията ни помагат да избираме пътя си, но не променят самия живот. Променяме го ние като моделираме собтсвените си възприятия за себе си,  събитията и хората. Не винаги можем да променим условията в средата си, но често можем да влияем върху вътрешната си среда с повече осъзнатост, покой и приемане.

Не знам дали можем да спрем да изпитваме гняв – приемам, че щом сме култивирали една емоция, тя ни е нужна и можем да се научим да я използваме за добро, да ни служи за растеж и развитие. Вероятно има хора, които надскачат границите на личността си и нямат подобни преживявания, за тях гневът не е избор. За много други остава да се борят с последствията от слабостта на своята човешка природа.


Връзка между тяло, психика и майндфулнес трансформация

Емоционалните хора  изпитват болката си осезаемо, почти физически. Чуваме го буквало през речта – “сърцето ме боли“стомахът ми се свива от вълнение”, “ръцете ми треперят от страх“. За сензитивните хора е изключително важно да се научат да се откъсват от другите по здравословен начин, преди да ги връхлети умората и гневът.

Пътят на тишината е смелост – когато разбереш че “сърцето те боли”- да не се озлобиш към онзи, чрез който си изпитал болката и да не дадеш воля и свобода на гнева си.

Покоят е в това да не дадеш име на гнева си.

Pixabay

Pixabay

Приемайки болката си, осмисляйки и променяйки нагласата си, ние сме способни да се лекуваме, докато чудовищният гняв ни дава измамното усещане за сила, превъзходство и морална правота, закотвяйки ни в травмираща реалност.

Ако се гневим непрекъснато и по чести поводи, това става наша втора природа.  Лесно се свиква с гнева, той дава вид тонус, заряд. Но гневливостта отнема от нас – от покоя, от усещането за цялост, от убеждението, че се харесваме и че сме харесвани. Прави ни мнителни и самотни, цинични и откъснати.

Гневът е токсичен житейски спътник.

Чрез майндфулнес подхода се учим да надскачаме себе си и природните си ограничения, превръщайки се в създател на реакциите и последиците от тях. Стремежът към покой ни учи да поставяме и отстояваме емпатично границите си, да бъдем гъвкави и устойчиви. Отчитайки гнева си, без да оставяме да ни завладее, ще бъдем по-бързи в реакциите, по-смирени и по-малко ще се пречупваме под напрежението. Ще се научим да приемаме. И да продължаваме. Може би самите ние няма да се превъщаме в “лошия” герой в нечий филм.


Пътят на тишината е най-доброто, което можем да си подарим

Pixabay

Pixabay

Представи си какво би било ако не избухваше, ако спестяваше думи и обиди, казани под влияние на афект. А как би се променил твоят бизнес или дом, колко по-трайни и силни могат да бъдат връзките ти с клиенти и партньори, ако в тишината на гнева си приемаше, че кризата се е случила и сега просто се търси решение, а не виновник?

Това е начин да имаме по-качествени отношения с околните и със себе си.

Понякога е трудно, много трудно човек да се изправи сам – неразбран и объркан – срещу болката си, защото тя винаги е по-голяма от него. Но само на пръв поглед.


Никой и нищо не е по-голямо от свободата ни да избираме себе си и света си.


Ето обещаното видео от научните разработки, които ни помагат да разберем природата на сложните емоции:



Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!

 

You Might Also Like