Живеем в общество, което не толерира никакви прояви на “негативни” чувства. Сякаш те трябва да изчезнат от нас, да ги изрежем от тъканта си и да бъдем доволни и позитивни. Емоционалната пластичност обаче ни учи да живеем с целия спектър на своя вътрешен свят, като междувременно осмисляме ролята и значението на възникващите в нас и другите емоции.
Абсолютно абсурдна за мен като психолог и личен бизнес треньор идея. Орязването на каквито и да било емоции е вредно и унищожава света ни. Да си забраняваме дадена емоция е болестотворно. Но е факт, че не можем да изразяваме всяко чувство във всеки един момент. Къде е границата?
Pexels.com
Мисля си, че социалните норми са приемлив ориентир кога какви емоции е подходящо да демонстрираме, правилата са еднакви за всички.
В някаква степен ако откажем да се подчиним, общността сама ще ни изтласка. Има съществена разлика между изразяване на емоции и изпитване на такива.
Обект на статията е вътрешното преживяване и необходимостта от това да си даваме “здравословна” свобода и простор за своите “негативни” емоции. Напълно ясно е защо не можем да дадем външен израз на всяка негативна емоция – има потенциално разрушителен ефект върху околните.
Кои са забранените емоции?
Да сме тъжни, гневни, самотни. Да сме тревожни и притеснени. Да бъдем объркани и неориентирани. Да сме недоволни и нещастни, неудовлетворени и разочаровани. Наслагва се тенденцията да изискваме от себе си една свръх позитивна нагласа, с която да приемаме всичко, което ни се случва.
Сякаш ако не сме усмихнати ще “натоварим” околните със своето “бреме” – а нали и те си имат собствени грижи, че и по-големи от нашите. Трябва да бъдем “по-позитивни” със своите “малки” проблеми. Опитваме се насила да гледаме позитивно на иначе травмиращите ни събития и си забраняваме негативните емоции.
Превръщаме ли се в “позитивни” роботи?
Намирам подобна “напудрена” и розова представа за света крайно неуместна и дисфункционална. “Забранените” емоции имат своето еволюционно място и имаме пълното право да ги изпитваме. Въпросът е в каква степен собствените ни негативни емоции ни правят дисфункционални.
Pixabay
На всички е ясно, че нездравословното влияние на отрицателните емоции създава предпроставки за психични заболявания и абнормално поведение. Смятам обаче, че злоупотребата с положителни емоции може да доведе до същия ефект.
Да си позволиш свободата да изпитваш всякакви емоции е богатсво.
Ключът към баланса е самоконтролът или способността да въдворяваме ред във вътрешния си свят. Нормално е да изпитваме гняв. Нормално е и да контролираме външните прояви на своя гняв. Не можем да опустошаваме околните с изблици. И не е разумно да се правим, че ние не изпитваме гняв.
Животът е низ от събития, които ни докосват по различен начин. “Забранените” чувства имат своето място в света ни. Те ни навигират, показват ни кое не е добро за нас и разрушава интегритета на личността ни. Могат да бъдат сигнал, че не се намираме на правилното място и не правим нещата по добър за нас начин.
Депресивните състояния са бичът на века ни.
И опитите ни да замаскираме нежеланите емоционални прояви всъщност само влошават нещата. Това, че някой изисква от нас да бъдем щастливи дори в миговете, в които не можем обективно, е меко казано форма на садизъм.
Липсата на емпатия в отношенията е все по-осезаема. Окастрянето на емоционалния спектър ни помага да реагираме “безпристрастно” на събития, които иначе биха имали травматичен ефект върху нас. Но дали умението да се откъсваме от отрицателните емоции не се наслагва и върху положителните такива?
Дали забравяме да обръщаме внимание на вътрешния си емоционален свят?
Pixabay
Бизнесът е състояние, при което често се налага да не даваме израз на крайни емоции, независимо от техния оттенък. В крайна сметка личността се дистанцира от вътрешните си преживявания, наблюдава ги отстрани и сякаш не го засягат.
Превръщаме се в машинално реагиращи същества, подчиняващи се на разумни, а не на емоционални доводи.
Част от работата ми като личен бизнес треньор включва работа с емоционалния свят. Бизнесът има нужда от емоция, за да се свърже със своите клиенти и е редно предприемачите и мениджърите да умеят да го правят преди всички със себе си. В блога има много статии, посветени на значимостта на емоциите в бизнеса.
В личен план необходимостта от емоционален отговор на съпътстващите ни събития е повече от нужен. И не говоря просто за форма на поведение, която е социално приемлива. Акцентирам върху потребността да преживяваме свободно своите емоции, целия им спектър.
Самоконтолът е начинът, по който ще сложим границите в какви ситуации какво да изразим навън, към другите. Пак чрез съзнателен конктрол ще си помогнем емоциите да не вземат превес над решенията ни. Но и ще се научим да допускаме в света си онази наша същност, която дава цвета на възприятията ни.
Да бъдеш емоционален не е признак на слабост, а въпрос на темперамент.
Слабост е да нямаш контрол над поведението си, нито яснота за вътрешния си свят. Някои хора се раждат с по-позитивен възглед, при други преобладава реалистичения поглед. Сред нас има и песимистично натроени.
И е много по-важно да бъдем функционални и да развиваме потенциала си, отколкото самоцелно да бъдем позитивни роботи. Разберете повече за Индивидуалното консултиране ето тук.
*Статията не може да замести специализираната диагностика. Ако чувствате, че сте “откъснали” емоционалните преживявания от себе си, е препоръчително да се свържете веднага със специалист. Има много причини “да не изпитваме нищо” и е необходимо да се установи на какво се дължи явлението във вашия случай. Как се чувствате има значение във всеки един миг!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
