Какво чувстваме докато работим?

Говорим за емоциите си като нещо отдалечено, което ни се случва само понякога и над което имаме пълен контрол. Дали наистина изпитваме “локално” емоции и какви са тригерите ни на ежедневно ниво? Какви чувства ни обземат през нормалния работен ден и забелязваме ли ги? Емоционалната пластиност ни прави гъвкави по отношение на субективните си вътрешни преживявания, защото ни учи как да имаме емоционален отклик на въшните събития без турбулентните чувства да вемат превес над съзнанията ни.

Pixabay

Никак не си даваме сметка, че нормалното протичане на мисловния процес е свързано с паралелно емоционално обвързване. Обръщаме малко внимание на това как се чувстваме, не даваме име на емоциите си, а ги подминаваме под общия надслов “стресирани сме”.

Всяка мисъл води след себе си определена емоция, независимо дали го осъзнаваме.

Фокусираме се върху мисли, проблеми, стратегии, очаквания и планове. Изпускаме от вниманието си останалите процеси, които протичат в съзнанията и телата ни на физиологично ниво. Натрупват се “неопределени” състояния, от които в края на работния ден всъщност се чустваме изтощени.

Разбираме след като почувстваме

Започваме да се замисляме за общото си състояние едва тогава, когато нещата излязат извън контрол под една или друга форма и видим крайния резултат, или по-скоро го почувстваме. Едва тогава дефинираме състоянието си в по-емоционален спектър, най-често в негативен и отрицателен план и при ескалиращо поведение (гняв, фрустрация, умора, апатия).

Една от техниките, на които залагам при работа със своите клиенти, е свързана с “прикачване” към афективния спектър в реално време. Задачата ни е да се научим, че ситуациите ot средата провокират у нас нещо повече от размисли – събуждат определени емоции. Нужно е да положим усилия и да започнем да възприемаме и осъзнаваме и тази своя страна, защото тя направлява поведението ни.

Pixabay

На нас остава или да се пускаме неконтролируемо по течението, или да впрегнем силите си нашите емоции да работят за нас, а не против нас докато работим. Отнема време, изморително е, но в някакъв момент, рано или късно, започваме да берем плодовете на усилията си.

Несправянето с емоционалното претоварване и подценяването на влиянието на емоциите водят до хронична умора, стрес и бърнаут на работното място. Емоционалното “прегаряне” влошава качеството на живота ни, отнема ни от радостта на общуването и нй-вече – намалява желанието ни да се развиваме и израстваме като лчиности.

Емоционалният работен ден

Вярвам, че сега докато четете, осъзнавате, как вашите работни дни всъщност са изпъстрени с наситени и интензивни емоции. Това в особено голяма степен касае предприемачите и хората, които се занимават със стратегическо планиране и управление на бизнес.

Ето ви нагледно как протича “емоционалният” работен ден:

• изпитвате тревога, защото срещате непредвидена трудност;
• изпитвате гняв, защото сътрудник бави/проваля проект;
• изпитвате радост от неочакван успех;
• изпиотвате фрустрация от липса на време;
• изпитвате гордост от постигането на очакван резултат;
• изпитвате смущение от разочарован клиент и лошо свое представяне;
• изпитвате разочарование, защото нелоялен конкурент петни името на бранша ви;
• изпитвате удовлетворение, защото сте успели да си свършите задачите за деня;
• изпитвате щастие, че сте избрали пътя на собстения бизнес;

Всяка емоция има физическо проявление

Pixabay

Химичният коктейл, с който тялото ви “черпи” с появата на всяка емоция е, от една страна, начинът да ни доведе до определено състояние, което разпознаваме като конкретна емоция и, от друга, е цената, която плащаме за привилегията да изпитваме чувства.

Една от причините в края на деня да сме отцедени съвсем не е многото задачи, а многото емоции, с които трудовите задължения са били съпътствани. И в случая няма значение дали давате външнен израз на тези емоции – изтощението настъпва при всички ни.

Как да си натроим правилно “радара”?

Не се налага да полагате екстра усилия за физически аспект например, “радарът” ви си работи, мозъкът ви е предварително настроен. Налага се да положите мисловни усилия да насочвате съзнанието си към даден момент.

Отчитайки ситуацията, се научаваме, че заедно с мисълта ни протича и емоционален заряд. Своевременното разреждане и съзнателният стремеж към баланс са ключът към вътрешния покой. Хармоничното вътрешно състояние е оптималното, при което се научаваме да се контролираме и да намаляваме общия стрес. Но това е състоянието, при което имаме оптимално трудово представяне – повишен фокус, добра концентрация, бърза превключваемост, хладен ум, позитивно настроение.

Pixabay

Измъчват ни мислите, изтощават ни емоциите

Понякога е по-лесно да разсеем мислите си от даден проблем, отколкото да тушираме избликнали чувства. Още повече, че негативните емоции остават и ако не им отделим внимание, тлеят в нас, отнемайки ни бавно жизнените сили. В някакъв момент осъзнаваме, че сме апатични, дренирани, безразлични.

Прекомерните емоции и в двете крайности имат разрушителен ефект, защото ни опустошават отвътре. Средното положение на ведро и позитивно дифузно настроение помагат на мозъка да се успокои и предразполагат към повече безпроблемно мислене. Все пак, никой от нас не е способен да вземе добри решения под влиянието на каквато и да било крайна емоция.

Двете опасни плоскости на безконтролното емоционално състояние са: 1/ съзнателно откъсване от афективната ни сфера и 2/ хронична умора и бърнаут. При отдалечаването от емоционалния ни свят в някакъв момент пропускаме да се наслаждаваме на собствените си емоции – свиваме да ги игнорираме и омаловажаваме, тъй като не успяваме да ги контролираме.

При емоционалното птретоварване изпитваме потиснатост, безразличие и липса на интерес. Не успяваме да се зарадваме и като цяло наблюдаваме по-малко преживяване на положителни емоции. Самоконктролът и умереното влияние на емоциите са важна стретегия за възприятие, чрез която успяваме да възстановим вътрешния си баланс сравнително бързо и с премерени усилия.

Прочетете повече по темата за влиянието на емоциите върху личността ни, как да постигнем вътрешен баланс и каква е връзката между емоциите и бърнаут:

1. Забранените чувства роботизираме ли се;
2. Умението да се свързваме с другите;
3. Модерно ли е да сме заети и стресирани;
4. Целогодишната пролетна умора и ефектите ѝ върху личността ни;
5. Кога да замълчим в себе си упражнение за вътрешен покой;
6. Бизнес без прегаряне  – възможно ли е;
7.  Бизнес без “прегаряне” с моите 5 ключови умения
8. Пътят на тишината или как да се справим с гнева си завинаги;

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!