Аз обичам себе си

Защо напрежението прераства в стрес и как да си помогнем сами

Свикнали сме да разглеждаме стресът като нещо негативно, тъй като не съумяваме да го трансформираме по друг начин. Като бизнес психолог една от основните ми задачи е да помогна на бизнес лидерите и техните екипи да подобрят уменията си за справяне със стрес, напрежение, умора и отрицателни емоции. 

Съществуват множество инструменти, които използват като “котва” различните проявления на стреса – физически, емоционални, мисловни – за да осъзнаем, че сме под стрес. В настоящия личен тренинг ще ви представя друга гледна точка в посока превенция – как да предотвратите трансформирането на напрежението в стрес. Ще ви представя в обобщен и съкратен вариант статия по темата, като допълвам и пояснявам ключовите моменти, но няма да сбъркате ако я прочете в оригинал – Pressure Doesn’t Have to Turn into Stress.

Защо някои хора се справят по-добре от други с психичното претоварване? Как някои устояват, а други просто се пречупват под тежестта на напрежението? Мисленето за мисленето е сложна задача и отнемат години преди това да се превърне в естествен навик за човек. И все пак, можете д аположите началото още днес. Вземете си минути за отдих и си обърнете внимание. Дори малките промени в навиците ви биха дали осезаема промяна – ще се почувствате по-добре и по-малко претоварени. Приятно четене!

Pixabay

Pixabay

Къде се намира стресът?

За 10 години опит като бизнес психолог и личен бизнес треньор установих, че този въпрос е един от най-сложните за приемане. По навик приемаме, че стресът е навън, в средата, в проблемите и хората. Че те го носят със себе си и го внасят и в нашия живот. Че ние сме беззащитни и непрекъснато сме бомбардирани с този така изтощителен стрес.

Първите етапи на борбата със стреса е да осъзнаем, че борба няма. Че “битката” се реализира само и единствено в съзнанието ни. Че извън нас всъщност е много по-тихо и спокойно и че почти винаги има и друг начин, по който можем да се чувстваме и държим. Защото стресът сме ние, нашето съзнание, нашите объркани чувства и мисли, нашите незрели реакции.

Както почти всяко друго явление, стресът не съществува обективно извън нас. Стресът е субективният отговор на външни промени в средата. Да, външният свят ни “натиска”, но как му отвръщаме е по-скоро въпрос на личен избор и лични умения, отколкото някаква задължителна форма на реакция.

Какво означава това? Средата непрекъснато се променя и това изисква от нас адаптивен отговор. И това как преживяваме този процес на адаптация вътре в себе си, дава отражение под формата на (стресова) реакция.

Всичко е в нашите глави и е въпрос на възприятия.

Наскоро ви разказах какво точно представлява стресът и как можем да се справим с него. Справянето със стрес изисква повече усилия в началото – да разберем какво, защо и как ни влияе, как ние допускаме подобна реакция и с какви поведения, чувства и мисли здравословно можем да ги заменим.

Често правя паралел между справянето със стреса и спазването на хранителен режим – изисква се да се научим да отсяваме елементите, които ни помагат и които ни вредят. Каква “хапка” слагаме в главата си под формата на мисъл? Как избираме да се почувстваме в даден момент? Не можем да влияем върху всичко, в никакъв случай. Но определено можем да подобряваме тогава, когато осъзнаваме, виждаме и чувстваме.

Pixabay

Pixabay

Фокусът в днешния личен тренинг е именно върху онзи тип възприятия, които не регистрират промените в средата като  стрес-фактори, а по-скоро като нормални изменения, съпътствани понякога от напрежение. Напрежението, метафорично казано, е “малък стрес”, толкова малък, че го интерпретираме по-скоро като лек натиск, регистрираме промяна у себе си на телесно и психично ниво.

Но напрежението не е стрес само по себе си.

Напрежението се превръща в стрес тогава, когато е налице преживяване – тенденция да продължаваме да мислим за бъдещи или минали събития, прикачайки към тях негативни емоции. Казано иначе, когато започнем да храним напрежението си с думи и мисли, на практика сами си го отглеждаме в главите го “голям стрес”, до буря. Ако търсите техники за покой на ума, вижте тук и тук.

Как да мислим без да преживяваме?

Размишляването върху проблем само по себе си е аналитичен и краткосрочен процес с положителен ефект. Преживяването се приема, че е продължително и разрушително, с отрицателен ефект върху здравето, продуктивността и цялостното благополучие. Схематично поглеждаме, когато към дадена мисъл започнем да прикачваме емоция, обикновено с отрицателен знак, то тази ментална структура “оживява” в съзнанието ни и ни затваря в себе си.

На практика се откъсваме от действителността и насочваме погледа си навътре – към малката буря, която е забушувала стихийно и ни сковава така, сякаш е извън нас. И в даден момент забравяме да разграничим двете състояния, започваме наистина да живеем в ураган – макар навън да е тихо и слънчево.

Най-видимият ефект е отсъствието ни от настоящето, а резултатът е общо състояние на нещастие.

Различните експерти предлагат разнообразни инструменти за излизане от това състояние и връщане обратно в нормата. Днес ще ви покажа стратегия в посока “превенция”, като авторите на статията предлагат 4 прости стъпки, с които да трансформирате вътрешното напрежение и да не позволите то да се превърне в стрес. Запазвам оригиналната последователност и терминология, а своите коментари ще добавя допълнително:

Стъпка 1: Събудете се

Pixabay

Pixabay

Съгласно изследователите, ние сме склонни да прекарваме голяма част от деня в “буден сън“. Правим нещата механично, на автопилот, без умисъл и цел – сякаш сме отсъстващи от настоящия момент и буквално пропускаме случващото се около нас. И докато уж ни няма, всъщност сме се затворили в себе си и преживяваме. Прекъсването на тази верига става като буквално се свържем със себе си и света на физическо ниво.

Съветът: Фокусирайте се върху себе си, раздвижете тялото си, преместете се в пространството и активирайте сетивата си. Осъзнайте, че сте тук и можете да чувате, виждате, слушате, усещате и чувствате.

Стратегията на Juls: Задайте си въпроса “Това наистина ли се случва извън мен, така ли се случва или аз пиша този сценарий?”. Всеки зрял човек е в състояние да разграничи двете състояния, за разлика от децата – при тях нещата са почти идентични. Първата стъпка е да осмислим, че сме се отнесли, да си спомним, че сега сме тук и това се случва най-лесно, като използваме собственото си тяло като “котва”.

Стъпка 2: Контролирайте вниманието си

Във времето на “буден сън”, съзнанието ни попада в непродуктивен цикъл на безизходица, като хамстер в колело. Необходимо е да пренасочите фокуса на мисълта си към сфери, в които можете да предприемете полезни действия. Напомняйте си, че можете да мислите за всичко, за което ви е грижа, без непременно да изпитвате тревога.

Съветът: Използвайте следната техника, за да прекъснете цикъла. Нарисувайте кръг и напишете в него всеки аспект, който смятате, че можете да контролирате в момента. Отвън напишете нещата, които осъзнавате, че няма как да промените на този етап. Напомнете си, че можете да мислите за тях и без да се тревожите.

Стратегията на Juls: Задайте си въпроса “Ако изпитвам силни, негативни емоции, ще се справя ли по-добре?”. Емоциите имат своето място в нашия свят, но определено можем да ги поставяме на правилното място в нужния момент. Когато разсъждаваме за нещата, върху които не можем да повлияем, без да се тревожим, обикновено успяваме да ги приемем спокойно – те са там, не можем да ги променим. По естествен начин фокусът се измества върху апскетите, които са в наша сила. И обикновено човек се заразява с положителни емоции когато вземе решение да действа там, където може.

Стъпка 3: Разглеждайте нещата в перспектива

Pixabay

Pixabay

Когато преживяваме дадено събитие сме склонни да виждаме нещата катастрофално, със силно негативен фокус. Устойчивостта предполага умение да разглеждаме нещата от друг ъгъл. Авторите предлагат три ментални упражнения, които да ви помогнат да обърнете перспективата в своя полза.

Съветът: Използвайте силен контраст и сравнете минал стрес със сегашния (например боледуване с пропусната продажба). Задавайте си смислени въпроси като какъв ще е ефектът след 3 години и кое е най-лошото, което наистина може да се случи. Разгледайте проблема в нова светлина или друг ъгъл като например какви ползи има, които не сте видели или кое е забавното в случая.

Стратегията на Juls: Задайте си въпроса “Това малък проблем ли е или голям?”. Дори първосигнално да сме склонни да реагираме с отрицателна емоция и негативно преживяване, осмислянето на (не)значителността на проблема обикновено помага за нещо много важно – да спрем да реагираме с една и съща емоция на всичко около себе си. С времето субективно усещаме, че сме по-малко тревожни, по-спокойни и релаксирани. Стратегията е изключително подходяща и за деца, дори невръстни – учи ги да нямат свръх реакции и да овладяват по-добре емоционалните си и гневни изблици.

Стъпка 4: Пуснете го

Тази стъпка често се явява най-сложната – ако можеше просто да оставим нещата така, отдавна щяхме да сме го направили. С цел по-лесно преминаване на този последен етап, авторите предлагат три техники, от чиято позиция да погледнем на проблема.

Съветът: Приемете ситуацията, защото независимо дали ви харесва или не, това е реалността ви. Научете урока си, за да продължите напред. Съзнанието ни е така устроено, че ще разглежда събитието отново, и отново, докато не извелчем нещо от него. Предприемете някакво действие, тъй като понякога реалното решение е направим нещо полезно за себе си.

Стратегията на Juls: Задайте си въпроса “Какво решение ще взема в момента?”. Дори решението да е “няма да направя нищо и продължавам напред” е много вероятно веднага да усетите спад на психичното напрежение. Стратегията на вземане на някакво съзнателно, волево решение за мен е сред най-работещите- измества фокуса незабавно, пренасочва породения заряд и от разрушителен, той става съзидателен.

Когато вземем решение, съзнанието ни се активизира в желаната посока

Pixabay

Pixabay

Да вземаме решения е възможно най-естественото състояние за съзнанието ни. Дори да сме объркани, дори решението да се окаже не особено сполучливо, бездействието е онова, което води до затваряне в себе си. Защото просто има заряд, който някъде трябва да се разреди. И ако ние не го насочим, то мозъкът ни ще си действа по протокол.

От друга страна, взетото решение ни прави фокусирани, емоционално заредени, правим план, визуализираме промяна и успех. И това е най-ефективната стратегия за възвръщане на самоконтрола – както над вътрешните състояния, така и върху живота ни. Нещо повече, вземането на решение е сериозна крачка към промяна на начина, по който реагираме на стреса и напрежението в живота си.

 

Нещата никога не са едностранни, прости и лесни – и заедно с това стъпките за промяна са обикновени, последователни и логични. Трудността идва от факта, че се изискват усилия и постоянство – както във всяко друго нещо. Не е невъзможно човек да го постигне сам, но наличието на експерт, който да помага, напомня, “подбутва” и мотивира – докато се затвърди дадено умение и стане част от нас – е възможно най-лекият и позитивен начин.

Въпрос на избор е как ще преодолявате личния си стрес, за мен е удоволствие когато хората, поставени в защитена и изолирана среда, установяват колкото бързо настъпват промените у тях.

Лесно да смениш гледната си точка когато имаш алтернативна.

Освобождаващо е да премахнеш натоварващи навици, когато те вече не служат за защита и са ненужни, а на тяхно място има изградени качествени инструменти. Замисляли ли сте се, че има огромна връзка между способността на индивида да се развива и да израства и субективните нива на стрес и тревожност?

Ако и вие мислите, че нещата не са свързани – не сте единствени. Повечето хора не разбират как отделните елементи са свързани в едно цяло, как работи цялата машина, наречена “психика” – и не им е работа. Има си обучени за тази цел хора (психолози и терапевти), които работят с цел превенция и/или интервенция. Финалът на тази статия е ясен – от вас зависи как ще възприемате напрежението в деня си и дали ще го нахраните емоционално и мисловно така, че да си отгледате стрес.

Постоянното напрежение, съпътстващата умора и стресът променят качеството на живот. И все пак, ние сме напълно способни да фокусираме потока на мисълта си и вече ви разказах за 4 други техники, с които да релаксирате умореното си същество.

Фокусът на потока на мисли повишава продуктивността и ни позволява да дадем повече от себе си. Ако темата за продуктивността ви е важна, прочетете повече ето тук. Личният бизнес тренинг за справяне със стрес и тревожност е добър инструмент, с който сами да си помагате в трудни и напрегнати дни. Отделям много време да пиша за баланса като стратегия за цялостен живот – прочете повече в статията, посветена на вътрешния баланс, както и за баланса между работа и личен живот и вътрешния покой.

От каква промяна се нуждаете в момента? Пишете ми, разкажете ми!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!