Бързите ни мисли и ежедневие пораждат у нас непрекъснат поток от емоции. Неспособни да се справим с тях, ги изолираме и се отдалечаваме от афективния си свят или напълно се губим в него. Как да организираме своя емоционален спектър така, че да ни служи конструктивно? Сред най-ключовите за бизнес лидерите умения е това за емоционална пластичност, което позволява да изпитваме широк диапазон сложни емоции без това да влияе върху когнитивните ни способности за анализ и оценка на реалността.
Pixabay
Склонни сме да приемаме, че сме аналитични, логични и практични същества, които вземат сами решения за себе си и живота си. Истината обаче е съвсем друга и огромна част от действията ни бива навигирана от автоматични и афективни решения.
Казано иначе, емоционалните оценки, които съзнателно или подсъзнателно даваме на обектите около себе си, направляват мислите и поведението ни.
Силни емоции като гнева например могат да ни направят по-агресивни вербално, по-резки, по-нападателни. Но освен това гневът влияе на преценката ни по отношение на сигурността и самочувствието, доверието, самоконтрола и отговорността.
Трудно е да приемем, че емоционалният отговор на стимул изменя поведението ни неусетно за нас самите, тъй като се намираме в епицентъра. Рядко можем да си дадем сметка, че реагираме различно когато има намесени чувства и че не се подчиняваме на разумни и логични действия.
Емоционалността е ключов компонент за хората – позволява ни да се свързваме помежду си, да излъчваме послания за себе си и света си невербално, позволява ни да се радваме на съществуването си. Заедно с това, твърде емоционалния човк изпитва трудност да контролира и себе си, и света и отношенията си с околните.
Колкото по-малко знания и умения имаме за самонаблюдение и самоконтрол, толкова по-неефективно се справяме със собствените и чуждите чувства. Нерядко, претоварени от свръх емоции, избираме да се абстрахираме от вътрешния си свят или напротив – започваме да отдаваме твърде голямо значение на моментните си чувства.
Pixabay
Качеството на живот се определя от интензитета на емоции
Здравият човек има устойчива психика, балансира между емоции и разум и се радва на стабилно, умерено положително настроение. Посреща стимулите на средата адекватно като не изпада в крайности и се старае да овлядява изблиците си. Качеството на живот е мерната единица, чрез която може да определим как наистина живеем. Повече по темата можете да прочетете в предходни статии тук и тук.
Твърде интензивните и непостоянни емоционални прояви с голяма амплитуда затрудняват както самия индивид, който ги преживява, така и околните. Такава личност бива провокирана от малки и незначителни поводи, като отговорът е свръх реакция. Като краен резултат се чувстваме неудовлетворени и нещастни.
Интензивните емоционални преживявания могат да бъдат изтощителни и фрустриращи за самия индивид, на когото липсват умения за самоконтрол и наблюдения. В някои случаи такава личност се отдръпва от себе си, докато в други – потъва в объркания си вътрешен свят и губи връзка с нещата извън него.
Вътрешният баланс е въпрос на гледна точка
Когато човек наблюдава трайна неспособност да се самоконтролира препоръчвам работа с обучен терапевт. В повечето случаи обаче не е небходима психотерапевтична намеса, достатъчна е тренировъчна програма по индивидуален план. Темата за вътрешния баланс е една от най-важните когато говорим за бизнеса, затова съм отделила голямо внимание в блога, разгледайте тук и тук.
Вътрешните състояния са субективни и варират, което прави “нормата” флуктуираща. Всички ние се различаваме по темперамент и “топлота”, така че е трудно да се каже къде е истинската граница. Като личен психолог вярвам, че ако човек приема, че има нужда от помощ, то най-вероятно наистина има нужда от помощ.
Личният тренинг е програма, чрез която се научаваме да гледаме на себе си и психиката си така, както гледаме на физическото си тяло – можем да го моделираме, оздравяваме и разболяваме с действие и бездействие и изборът е наш.
Личностната психология е изключително ефективна по отношение на овлядяването на вътрешните състояния – научавате се да познавате себе си, своите крайности, слабости и травми и най-вече – как да живеете в мир с тях.
Pixabay
Не е важно откъде сте тръгнали, а накъде избирате да вървите
Промяната във фокуса и в начина, по който разглеждаме даден проблем, е сериозна крачка към промяна на начина, по който приемаме същия този проблем. Емоциите, за които вярваме, че нарушават нормалния ни ритъм, могат да бъдат овладени така, че да ни служат.
Няма излишни емоции, има неправилни реакции.
Всяка емоция съществува с определена цел и когато знаем за какво ни служи, ще разбираме по-добре как да я овладеем. Безпризорните чувства ни правят хаотични, разпилени в мислите и опустошени отвътре. Физиологичните реакции към интензивните емоции оставят тялото ни изпълнено с химичен коктейл, вследствие на който се чувстваме отцедени и изтощени.
Можем да изберем как да възприемаме света си, как да се чувстваме и как да се отнасяме към заобикалящата ни среда. Никой не носи отговорност за това как се чувстваме и не е в състояние да промени емоционалния ни свят. Изборът е изцяло наш и в това има както огромна отговорност, така и много лична свобода и независимост.
Не позволявайте на чувствата си да ви ограбват
Има много ситуации, които преживяваме по начин, който всъщност ни ограбва. В края на подобен цикъл от преживявания ставаме по-цинични, по-черногледни и безнадеждни и най-вече по-дистанцирани – от себе си, от другите, от света като цяло.
Умението да поставим емоциите си там, където им е мястото, изисква редовна тренировка и програма, по която да се движим. Всеки има представа как иска да се чувства и малцина запрят ръкави да стигнат дотам. При индивидуалното консултиране личният психолог ви помага да се самонаблюдавате и изследвате, да правите различни избори и да подобрявате самоконтрола си.
Независимо с какви емоции се борите, помнете, че вашите най-слаби страни са най-слабите страни на комуникацията ви с околните. Неефективните реакции и решения, взети под влияние на емоции, влияят пряко върху всяка сфера на живот. А когато говорим за бизнес, изходът може да бъде фатален.
Повечето бизнеси се провалят заради лош самоконтрол
Знаете ли, че голяма част от предприемачи не издържат на напрежението и честите пристъпи на самосъжаление вследствие преумора? Натрупаният гняв и разочарования са една от основните причини бизнесите да не успяват да оцелеят повече от 2-3г.
Повечето резултати идват след време, особено при липса на ресурси за постигане на целите, което обезсърчава предприемачите и води до отказ.
Предприемачите не се провалят, те се отказват.
Защото е трудно, защото е бавно и най-вече – защото има твърде много за понасяне. Именно поради тази причина подкрепата от личен бизнес треньор или ментор може да повиши значително крайния успех на бизнеса ви.
Pixabay
Никой не е защитен от преумора, несправяне със стрес и бърнаут. А огромна част от тези явления са последици от лошо управление на емоциите, недобро вземане на решения и лоша самомотивация. Организаирането на вътрешния свят е точно толкова важно, колкото и следването на бизнес план и/или стратегическо планиране.
Ако искате бизнесът ви да успее, не забравяйте, че успехът зависи преди всичко от вас. Колкото по-добре се познавате и контролирате, толкова по-предсказуемо ще е поведението ви. Най-ценният актив на всеки бизнес модел е ефективното управление. И ако не успявате да се справите с всичко – делегирайте!
Най-важният ресурс за Успеха сте вие!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
