Макар бизнес психологията тепърва да навлиза у нас като инструмент за бизнес управление, вече има достатъчно предприемачи, които залагат именно на този подход. Днес ще ви споделя какво се случва зад кулисите на “мотивирането” – най-широко използвания метод за повишаване на продуктивността.
Намирам за противоречиви съвременните тенденции, които промотират позитивното, мотивацията, продуктивността и изобщо всякакви “емоции” тогава, когато решението всъщност е “мислене“. Да, всеки иска служителите му да работят вдъхновени, с усмивка, са да доволни дори когато условията, които им предлагат, не са най-подкрепящите креативността и иновациите.
Моите наблюдения в екипите, с които работя, са, че когато хората имат чудесна работна среда, не се налага да ги “мотивираме” с лекции за мотивация. Мотивацията се явява следствие, просто защото чувстват, че вярваме в тях, обичаме ги и ги подкрепяме. Защото знаят, че тяхното субективно благополучие не е по-малко важно от нашето. И кой, ако не бизнес психологът, да промотира психично здраве във вашия бизнес модел?
Трудните казуси при нехуманен бизнес
pixabay
Наскоро имах запитване за оферта от клиент, който искаше след края на тренинга екипът му да е “вдъхновен и мотивиран”. Като бизнес психолог в такива моменти винаги сондирам със самия мениджър какви са причините за липса на мотивация и как той оценява намалената продуктивност – с какво я сравнява.
Почувствах се наистина разочарована когато разбрах, че мениджърът добре знае при какви условия работи екипът, с какви проблеми се сблъсква, какво ги дразни и какво им пречи – направо получих доклад за конкретните служители поотделно. Но шокът ми дойде когато мениджърът квалифицира служителите си като “losers” (“загубеняци”) и поиска да измисля как да ги мотивирам за 4 часа като обясни изрично, че не иска да има никакви промени в начина на работа на мениджмънта.
Отказах да работя с този клиент, но му съставих примерна програма за развитие на човешкия ресурс, чиято крайна цел е чрез времето, вложено в обучения, служителите да се почувстват мотивирани. Изпратих стратегията на HR-а на компанията с надеждата наистина да започнат да прилагат системата – безвъзмездно. Впоследствие разбрах, че все пак са си провели някакъв общ тиймбилдинг за “сплотяване” на екипа.
Защо ви разказвам всичко това? Защото това е реалността за твърде голяма част от служителите у нас. С времето те стават инертни и ригидни личности, прегарят, работят на предела на силите си, за да получат квалификацията “loser”. Това е отношението на твърде много мениджъри, чувам го по събития, чета го по групи, обсъждат го с мен при първични сесии.
Как се създава хуманен бизнес днес?
pixabay
Ако единственото, което ви вълнува, е работата да бъде свършена, то тази статия не е за вас. Психичното здраве и благополучие на служителите само по себе си е причина и основание човек да се чувства мотивиран и да иска да е там, да е продуктивен и ефективен.
Като бизнес психолог зная, че демонизирането на служителите и превръщането им в “неблагодарна пасмина”, е родна мениджърска традиция. Когато не са доволни от екипа си, лошите са другите . И е нормално никак да не им допада на мениджърите скромната ми идея за самолидерство, която включва презумпцията за отговорността.
Когато нещо не върви в бизнеса, отговорността винаги е наша.
Да си лидер значи да влачиш най-тежката каруца. Да идваш първи и да си тръгваш последен. Да запряташ първи ръкави и да се оправдаваш най-малко. Да те обичат и мразят с еднаква сила. И това поставя началото на хуманното отношение към другите.
Когато спрем да търсим виновни, започваме да мислим с главата си
Защото ровенето кой какво направил е емоционален и безсмислен отговор. Когато мениджърът знае накъде кара кораба, рядко не знае кой какво дъни. Толкова е просто! Да третираш служителите си с хуманно отношение е толкова неприсъща за България тенденция – най-често ставам свидетел на експлоатация на труда и уменията.
Когато мениджърът не се оправдава със служителите си, а поема отговорност, че не е бил на поста си и е изтървал нещата, тогава служителите започват да се чувстват спокойни, а не уплашени. Поемат повече рискове в посока иновационни решения и търсят отговори по креативен начин.
Когато лидерът казва “вие не сте виновни, аз не ви казах, че искам това” или “аз не предвидих онова”, служителите го следват и се доверяват, вслушват се и стават по-отговорни. Защото спират да се страхуват – че ще бъдат набедени, санкционирани, порицани или дори по-лошото – публично унижени.
Ако заложим добруването на всички като ценност, бизнесът започва да цъфти
Тук се опитвам да кажа, че ако не знаем каква цена ще платят служителите ни, за да свършат задачата, ние наполовина сме загубили уважението им. Психичното претоварване е основният проблем, с който днешният бизнес се бори. Удивително е колко трудно мениджмънтът масово възприема идеята, че има нужда от помощ. Че причината за неволите са те, бизнес лидерите и токсичността, която внасят с отношението си в своето безсилие да заставят екипа да работи качествено.
Давам нагледен пример – високите бонуси не компенсират неуважителното отношение, нито соченето с пръст и търсене на виновни. Мениджърите, които трайно губят уважението на служителите си, всъщност са точно онези, които по всякакъв начин демонстрират нехуманно отношение.
Обикновено подобни бизнес лидери създават около себе си токсична организационна среда, натоварват всички с изисквания и високи стандарти, на които те самите не се подчиняват. В гнева и безсилието си, често излизат от конфликт като просто се нацупват неразбрани и с личностни нападки към другите.
Истината е, че когато работната среда е спокойна, цари уважение и хуманност, продуктивността и мотивацията достигат нормални нива за срок от 3 до 6 месеца. Нещо повече, мотивацията се явява краен продукт на една важна мисъл, която мениджмънтът започва да промотира –
искам на теб да ти е добре докато работиш за нашите цели.
И в това простичко изречение се крие огромен труд, часове мислене и планиране, създаване на стратегии, процеси и процедури, обучения и лични тренинги. В този процес задачата на бизнес психолога е да излекува психиката на цялата организация, да върне реда и спокойствието, позитивното отношение и ведрата комуникация. А за подхода, който използвам – Автопойезис 4.0, често ви разказвам в сайта.
Бизнес моделирането залага на човешкия фактор
Често хората мислят за бизнеса си по отношение на продукти и услуги. Боря се успешно вече 5 години да помогна на малкия бизнес да осмисли защо големите стават големи. Най-краткият отговор е, защото големите правят бизнеса си по-хуманно.
Всеки бизнес модел се развива чрез хора, затова и инвестирането в човешкия потенциал и нарастването на ноу-хау на бизнеса е най-добрата инвестиция. Психологическото бизнес консултиране е насочено към подобряване на организационната култура на малките модели именно чрез повишаване на знанията и уменията за управление на човешкия фактор в бизнеса.
Големите бизнеси винаги обучават старателно мениджърите си в полезни и желани практики и така са сигурни, че хората им се управляват по техния стандарт. Казано иначе, не разчитат само на вродени качества на лидерите си, обучават ги да са брилянтни по техните стандарти. Но как изглежда картината в малкия бизнес?
Даден човек решава да има собствен бизнес. Първо трябва да се научи да бъде предприемач. После – да еволюира до мениджър и да управлява екипа си. После – да стане експерт по продажби, маркетолог, HR и каквото още се сетите.
Да си предприемач значи да можеш и да продаваш на хора, и да управляваш хора.
Както сами виждате, цялата дейност на бизнеса се върти около човешкия фактор – да накара едни хора да произведат дадено нещо, което да продадат на други хора. Как един човек, който днес се събужда с регистрирана фирма, става мениджър? С какви критерии? Как разбира дали е добър преди да стане твърде късно? Как разбира, че бизнесът е в застой? Как се учи да гради бранд? Как създава самоуправляващ се екип?
Липсата на обективни критерии, с които да се съизмерва, е първата основна грешка на младите (а и не толкова младите) мениджъри. Те просто смятат, че се справят чудесно, че вината за проблемите е на околните/пазара/регулациите. Но нали всички правим бизнес в този контекст? Нима това е най-доброто обяснение? Нима в центъра на отговора не сме ние, гордите собственици на фирма?
За съжаление е трудно такива мениджъри да бъдат убедени в обратното преди цифрите да станат неоспорим факт. После, дори да искат, трудно инвестират в експерти като мен – защото имат големи пробойни, защото вода нахлува отвсякъде, защото потъват бързо и завличат семейството си, семействата на служителите си. А може и да не е така. Ако човек постави под съмнение до колко наистина се справя. Ако потърси съвет.
И макар често да работя при кризисни интервенции, понякога, когато гребем с кофи водата, се вземат трудни решения и се чертаят нови посоки. Тогава обичайно повечето предприемачи именно се отказват от бизнеса си. Защото цената да имаш бизнес става непоносимо висока, а често се появява и бърнаут.
Да имаш личен бизнес психолог е скритият в ръкава коз
Когато взех решение да не се развивам в корпоративния свят, а в микро и малкия бизнес, това беше нож с две остриета. Да, при големите е лесно – тях не ги убеждаваш в стойността си, в нуждата от теб – ако си добър, сами те намират. Но нещо в мен знаеше, че съм истински нужна другаде.
И сега, 7 години по-късно, с десетки процъфтяващи бизнеси зад гърба си, с множество създадени и обучени екипи и най-вече – неизброима редица от предприемачи и техните семейства и служители, мога да твърдя уверено – микро и малкият бизнес са гръбнакът на икономиката ни, а аз съм щастлива да ги поддържам.
Да бъда там, за хората, които имат нужда от почивка, друга перспектива, нови възможности – това дава нов смисъл и на мен самата. Получавам десетки запитвания седмично от предприемачи, като все още голяма част от тях се колебаят дали подобна инвестиция си струва. За повечето обаче решението е взето дълго преди да изпратят писмото си – искат да имат доверено лице, с което да просперират.
Навлизайки в даден бизнес модел никога не знам как ще си взаимодействаме. То е като малка каскада – първо започваме с един човек, един екип, а после – промяната започва да засяга колегите, семействата и бизнес партньорите им. Оставам в тази малка ниша и заедно създаваме оазис – моите клиенти са неуморни и винаги измислят нови идеи, продукти, разширяват екипа си и завладяват нови пазари.
Малко са бизнес психолозите у нас, които оперират в този сегмент – защото е уморително да караш хората да ти вярват. Повечето дори не знаят какво представлява бизнес психологията и защо е толкова ценна. Социалният предприемачески проект “Juls’ Psychology” е моят личен принос за повишаване на информираността на предприемачите. И въз основа на обратните връзки знам, че много мениджъри успяват да подобрят работната си сред именно заради статиите и времето, което им отделям лично чрез менторство, личен & бизнес тренинг, екипна работа или онлайн консултация.
Щастлива съм да знам, че моята поява в живота на другия, е свързана със спад на напрежението, с осъзнаване, че се справя добре, че всичко е наред и че вече не носи сам цялото бреме. Получава истински критерии, с които да се съизмерва. 
Обичам как комуникацията се измества от дребнавост и конфликти в екипа към конструктивни решения и промени на база компромис. Вярвам, че повечето мениджъри, с които съм имала досег, вече не се страхуват да делегират, да питат, да признават, че днес нямат отговор. А го знам, защото с някои от тях работим вече 7 години заедно – познавам семействата им, децата им, знам кога ги е страх, кога ги чака нещо голямо и кога не са доволни.
И ако се чудите коя е най-голямата добавена стойност, която им давам – проста е: напомням им защо трябва да станат и днес от леглото си и да се борят, за какво мечтаят и каква цена ще платят. Не ги оставям да се прекършат под напора на стреса, неволите, липсите и страховете. Заедно търсим как едно “НЕ” да се превърне във възможност. Помагам им да не се откажат – защото
не вярвам, че предприемачите се провалят, те просто в някакъв момент спират.
Зареждам ги с идеи, енергия, вяра в тях и уменията им. Помагам им да видят нещата от друга гледна точка, анализираме и оценяваме заедно проблемите. А после ги наблюдавам как скалират идеите си, как успяват, как се радват на постиженията си. Как празнуват със семействата си и имат повече време за обичните си хора. Всички, до един, в някакъв момент, ми казват едно и също – че да имаш личен бизнес психолог е равнозначно на това да имаш по-добро качество на живот и по-добър баланс в отношенията. Една идея по-щастливи в лудостта, наречена “предприемачество”. Хора, за които собственият бизнес е лична свобода и финансова независимост, а не просто бреме.
А ето тази обратна връзка мотивира мен да започвам работния си ден – и днес някой има нужда от мен, за да успее, да не се откаже, да не спре. Защото вярвам в хората и техния потенциал.
Днешният ми апел е простичък: не влагайте усилия да мотивирате служителите си, създавайте им условия да виждат смисъл в себе си и труда си, всеки ден.
Те сами знаят как да се мотивират.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
